Р Е Ш Е Н И Е
№**0062
гр.Б., 15.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц. П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №77 по описа на БРС за
2021година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„***”
ЕООД – гр.Б., обл.Софийска, ул.”***” №** с ЕИК***, чрез управителя си Н.Т.Н. е обжалвало в законния срок наказателно постановление №***г., издадено от
Директора на регионална дирекция по горите - С., упълномощен със заповед ***г. на
Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл.206 от Закона за
горите /ЗГ/, вр. чл.14а, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии, на основание чл.270 от ЗГ му е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 200.00 лева, като излага съображения за
незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните
последици.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез
пълномощника си – адв. Г. Д. от САК поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление.
Прави искане за присъждане на разноските, направени от жалбоподателя.
Въззивната организация – Регионална
дирекция по горите-гр.С., се представлява
в съдебно заседание от юрк.И.Х.който оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено изцяло издаденото
наказателно постановление като законосъобразно.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото
писмени доказателства: АУАН № ***г.; констативен протокол № ***г.; доклад от П.И.П.;
доклад от П.Д.П.; писмо; жалба; писмо от РДГ-С. до БРП; писмо; писмо от БРП до
РДГ-С.; постановление за образуване на досъдебно производство от ***.; писмо;
постановление на БРП от ***.; пощенски плик; известие за доставяне; заповед №
РД № ***.; пощенски плик - заверени копия, както и
събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите П.Д.П. – актосъставител - на длъжност “главен спец. г. инспектор”
при РДГ - С. и П.И.П.
и се установява следната фактическа
обстановка:
На 04.05.2020г. в 13.00ч. св. П.И.П. и св.П.Д.П. ***, извършили проверка в обект , регистриран по чл.206 от Закона за горите, стопанисван
от „***” ЕООД – гр.Б., находящ се в с.Т.,
обл.Софийска, с регистрирана производствена марка №***. По време на проверката
горепосочените свидетели установили, че в обекта не се поддържа изградената
система за видеонаблюдение от „***” ЕООД – гр.Б., като не се съхраняват данните
/записите/ за последните 30 календарни дни. С оглед констатациите от
проверката, на
25.05.2020г. св.П.Д.П., в присъствието на св. П.И.П. съставил АУАН № ***г на „***” ЕООД – гр.Б.. Акта бил съставен в присъствието на управителя на
дружеството – Н.Т.Н., който го подпсал и получил препис от същия.
Въз основа на съставения АУАН, на ***. Директора на регионална дирекция по
горите - С. издал атакуваното НП №***.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена от показанията на свидетелите П.И.П. и П.Д.П. както и от
приложените по делото писмени
доказателства, които са непротиворечиви както вътрешно, така и помежду си.
Съдът приема, че разгледана по същество,
жалбата е основателна.
При служебна проверка за
законосъобразност на НП, в съответствие със своите правомощия и с оглед на
изнесеното в жалбата, съдът обсъди същото, първо от процесуалноправна страна. В
резултат на това се констатираха допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, установени с императивните норми на чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Атакуваното НП е
незаконосъобразно, тъй като по своето съдържание, очевидно е постановено в
отклонение от императивните изисквания на посочената разпоредба, при което АНО е допуснал абсолютно процесуално
нарушение, тъй като се е произнесъл,т.е. упражнил е санкционната си власт
издавайки НП извън допустимия процесуален
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН – 6 /шест/ месеца от датата на АУАН. Фактът
на изтичането на указания 6месечен срок е абсолютно основание за прекратяване
на административно-наказателното производство, на основание чл.34, ал.3 от ЗАНН – разпоредба от
императивен порядък, въвеждаща това процесуално правило. При конкретните фактически
данни, направения правен извод е безспорен, с оглед датата на съставяне на АУАН
– 25.05.20г, от когато броен 6 месечния срок е изтекъл на 25.11.20г –последен
ден, докато НП носи дата от *** - последваща, очевидно и категорично след
изтичането на срока. Последното разкрива и поредното абсолютно процесуално
нарушение – несъблюдаване на предписанието по чл.34,ал.3 от ЗАНН, т.к. с
настъпването на това юридическото събитие – изтичане на срока за издаване на НП
предвиден в тази норма, се преклудира правото на АНО да упражни санкционната си
власт и да наложи наказание на нарушителя за извършено административна
простъпка/адм.нарушение/. И след като това е така, според съда категорично
осъществено е в случая фактическо и правно основание за прекратяване на
административно-наказателното производство, съгласно чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Всъщност, тази е била единствената процесуална възможност пред наказващия
орган, независимо от това, в пряк разрез с процесуалните правила той е издал НП
при отсъствие на годно процесуално основание, което обуславя абсолютна
незаконосъобразност на процесуалните му действия, съотв. и в техен резултат и
на постановения от него акт – също изначално незаконосъобразен.
Съдът намира, че от приложените по делото
от АНО писмо от РДГ-С. до БРП; писмо; писмо от БРП до РДГ-С.;
постановление за образуване на досъдебно производство от ***.; писмо;
постановление на БРП от ***.; не може да се обоснове, че административно-наказателното
производство се е развило по реда на чл.33
и чл.36 ал.2 от ЗАНН, респ. че
същото НП е издадено не въз основа на съставения АУАН, а на съответно
постановление на прокурор. Това е така, предвид на това, че в НП не е посочено
такова обстоятелство, а единствено е отразено, че същото се издава на основание
АУАН № ***г. От друга страна съдът констатира, че приложените по делото постановления
на прокурор при БРП касаят съвсем други деяния, различни от неосигуряването на
видеонаблюдение, и и са осъществени на други дати и в други населени места, нямащи
нищо общо с фактите, описващи вмененото на жалбоподателя нарушение, както и със
самото дружество.
Следва да се отбележи, че АНО е
пропуснал да укаже, т.е да
посочи, че издава НП, на основание чл.36, ал.2 ЗАНН, и въз основа на кое постановление
на прокурор, за същото деяние и срещу същия нарушител. Доколкото не е сторил
това, то при настоящото положение, обективно изключено е и неприложим
е института на прекъсването на давността, когато давностния срок спира
да тече, за времето на воденото наказателно производство и до неговото
приключване. А поради пропускането и изтичането на срока по чл.34,ал.3 ЗАНН
следователно незаконосъобразни са процесуалните действия на наказващия орган и
същите не могат да се считат извършени в допустимия срок за упражняване на
правомощията му по административно-наказателното правоотношение, нито пък е
възможно санирането им. Ето защо, само тези основания са достатъчна
предпоставка за отмяната на НП като процесуалноправно незаконосъобразно, т.к. е
издадено след изтичане на 6месечния срок, от съставяне на АУАН – чл.34,ал.3 ЗАНН.
В съответствие
с изискването за изчерпване на основанията за назаконосъобразност на оспорения
акт, следва да се посочи и др. налично процесуално нарушение, свързано с липса на дължимата, надлежна правна квалификация,
което не предполага посочване на произволна законова разпоредба, а такава
относима към описаното нарушение. В НП АНО е квалифицирал деянието на
жалбоподателя единствено като нарушение на чл.206 от ЗГ. Същата разпоредба
съдържа две алинеи, като в ал.1 на чл.206 се съдържат три точки със различни
задължения за собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва,
преработва се или от които се експедира дървесина. В случая, в НП не е посочено коя алинея, и коя точка на чл.206 от ЗГ
АНО е счел, че жалбоподателят е нарушил. Да се квалифицира правно административното
нарушение, изисква конкретно деяние с неговите фактически белези да се подведе
под диспозицията на административно-наказателна разпоредба, която е нарушена
-виновно. Това свое задължение АНО не е изпълнил, доколкото възприетата от него
и посочена правна квалификация на деянието, очевидно е непълна и неточна,
поради което съдът приема че НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и не съответства на изискването за форма досежно
този от реквизитите си. И докато за АУАН е предвидена процесуална възможност за
преодоляване на допуснати нередовности в него, то разпоредбата на чл. 53, ал. 2
не е приложима към съдържанието на НП. Наличието на обсъдения порок съставлява
особено съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо и несъвместимо с
правораздавателния характер на този акт. Обсъденото нарушение е от категорията
на абсолютните основания за отмяна, съществено е не само поради неизпълнението
на предписанието на императивна процесуална норма, но така също и защото
последното ограничава правото на нарушителя да разбере
административно-наказателното "обвинение" и да организира защитата си
против него. От тук, крайният правен извод обжалваното НП да е абсолютно
незаконосъобразно от формална страна, поради издаването при допуснато особено
съществено процесуална нарушение, което обуславя неговата отмяна, на
процесуално основание.
С оглед на всичко горепосочено,
съдът приема, че обжалваното
НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид
процесуалния характер на основанието за отмяна, разглеждането по същество
е безпредметно.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3
от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / на „***” ЕООД – гр.Б., обл.Софийска, ул.”***” №** с ЕИК***, с управител
си Н.Т.Н. се дължат и следва да се заплатят
разноски в производството по делото. С жалбата се претендира
заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 300,00
лв.
Съдът счита претенцията за основателна и
доказана. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който
е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. в
полза на адв. Георги Д. от САК, като е удостоверено, че същото е заплатено в
брой. В случая, платеното от ***” ЕООД – гр.Б.
адвокатско възнаграждение е в
минималния размер, определен в чл.18, ал.2
и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид
гореизложеното, РДГ- С. следва
да заплати на „***” ЕООД – гр.Б., обл.Софийска, ул.”***” №** с ЕИК***,
с управител си Н.Т.Н.
разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално
представителство в производството по а.н.дело № 77/2021г. пред Районен съд Б..
Водим
от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №***г.,, издадено
от Директора на регионална дирекция по горите
- С. против „***” ЕООД – гр.Б., обл.Софийска, ул.”***” №** с ЕИК***, представлявано
от управителя си Н.Т.Н., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция по Горите-С.
да заплати на „***” ЕООД – гр.Б.,
обл.Софийска, ул.”***” №** с ЕИК***, представлявано от управителя си
Н.Т.Н.
разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално
представителство в производството по а.н.дело № 77/2021г. пред Районен съд Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :