№ 1221
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Здравка Иванова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000502233 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Г. М. С., действащ като
едноличен търговец „Г. С. – Рокщал“, с която обжалва решение № 177 от 23.05.2024 г.,
постановено по гр. д. № 500/23 г. по описа на Пернишки окръжен съд, Гражданско
отделение, с което съдът е отхвърлил предявеният от ЕТ „Г. С. - Рокщал“ срещу „Въглища -
Перник“ ООД (в несъстоятелност) и срещу „Рокщал - Н“ ЕООД искове с правно основание
чл. 108 от ЗС по отношение на недвижими имоти, а именно: сграда с идентификатор №
55871.521.1.7, намиращ се в област Перник, община Перник, гр. Перник, кв. „Бела вода“, с
предназначени Промишлена сграда, брой етажи 1, със застроена площ 747 кв. м,
разположена в поземлен имот с ид. н. 55871.521.1, със съседен имот от север: поземлен имот
с ид. н. 55871.521.1.6 по КККР, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
91/13.10.2008 г. на изп. д. на АГКК; сграда с идентификатор № 55871.521.1.6, област
Перник, община Перник, гр. Перник, кв. „Бела вода“, с предназначение Промишлена сграда,
брой етажи 1, застроена площ 153 кв. м, разположена в поземлен имот с ид. н. 55871.521.1,
със съседен имот от юг: поземлен имот с ид. н. 55871.521.1.7, по КККР, одобрени със
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-91/13.10.2008 г. на изп. д. на АГКК; (наричани по-
долу за краткост „имотите“ или процесиите имоти), ведно с прилежащото и необходимо за
обслужване на сградите дворно място с площ от 2 444 кв. м., представляващо реална част от
бивш имот 000039 от землището на село „Бела вода“ с ЕКНМ 99080, община Перник, който
поземлен имот, съгласно одобрената КККР със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г.,
1
представлява имот с идентификатор 55871.521.1., при граници: имоти с идентификатори
55871.335.22, 55871.335.23, 55871.335.26, 55871.335.18, 55871.335.17, 55871.521.2,
55871.315.80, 55871.315.23, 55871.315.24, 55871.315.25, 55871.315.22, 55871.315.21,
55871.315.27, 55871.315.39, 55871.315.79, 55871.315.1, 55871.315.26, 55871.315.2,
55871.333.19, а границите на реалната част, обхващаща изцяло площта под процесиите
сгради и част от имот с идентификатор 55871.521.1., са: от всички страни имот с
идентификатор 55871.521.1., като реалната част, предназначена да обслужва сградите от
север, запад и юг е ивица, ограждаща постройките с ширина 6 метра, а от източната част
границата на реалната част минава изцяло по контурите на процесиите сгради и е осъдил ЕТ
„Г. С. - Рокщал“ да заплати на „Въглища – Перник“ ЕООД (в несъстоятелност) сума в размер
на 15 949.08 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно поради
необоснованост, нарушаване на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди, че за да отхвърли предявеният иск съдът е приел, че
не е изтекъл необходимият 10-годишен давностен срок, които извод се основава на
неправилно установяване на относимите факти в предмета на делото. Предвид липсата на
оценка на събраните доказателства твърди, че от мотивите на съдебното решение не може да
се проследи как е формирано вътрешното убеждение на съда относно фактите в предмета на
делото - по-специално относно наличието на качеството владелец на Г. С. и относно
изтичането в негова полза на необходимия срок за придобиване на процесиите имоти по
давност.
В тази връзка твърди, че съдът само формално е описал събраните по делото
доказателства, като избирателно е коментирал тяхното съдържание, като по този начин е
допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неправилност
на съдебния акт. В подкрепа на това твърдение посочва нотариалния акт и протокола от
ОСС. Твърди, че съдът е посочил и че се представя договор за лизинг с дата 01.07.2004 г.,
който е бил сключен от доверителя ми и първия ответник, въз основа на решението от
27.04.2003 г., което доказателства не е обсъдено нито самостоятелно, нито с оглед останалите
доказателства, като не са били обсъдени и доводите на страните, свързани с него, а именно,
че той представлява предварителен договор и с него се установява владение върху
процесиите имоти от страна доверителя ми. Цитира и други събрани по делото
доказателства, подробно описани в жалбата. Твърди, че след като е извършил това съдът, без
какъвто и да било техен анализ, в решението е записано бланкетното изречение: така
установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни изводи.
Твърди, че съдът неправилно е приел, че до момента, в който предполагаемото
от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се
придобие право на собственост, които извод е в противоречие с Тълкувателно решение №
4/2012 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГК, ВКС. Твърди, че съгласно правилото на чл. 69 ЗС
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, което
правило представлява оборима презумпция за един от елементите на владението -
2
намерението за своене (animus domini). Твърди, че за да е налице владение, следва
владелецът да има фактическата власт върху вещта и да счита, че тя е негова, тези два
елемента на владението са кумулативни и непрекъснати, а не се проявяват след абстрактно
потвърждаване от страна на владелеца, както неправилно счита съдът. Твърди, че
фактическата власт върху имота е придобита от Г. С., в качеството си на едноличен
търговец, извършващ търговска дейност чрез фирма „Г. С. - Роюцал“ ЕТ, въз основа на
предварителния договор за продажба от дата 01.07.2004 г. тъй като съгласно чл. 70, ал. 3 ЗС
купувачът по предварителен договор по дефиниция е владелец, а не държател, с оглед на
което твърди, че не е следвало да извърши каквото и да било „потвърждаване“ на
намерението да свои процесиите имоти, както неправилно е приел първоинстанционният
съд и след изтичане на законоустановения срок, Г. С. е придобил собствеността върху
процесиите имоти. С оглед на изложеното смята, че съдът е приложил неправилно
материалноправните норми, уреждащи придобивната давност и владението, като е приел, че
субективният елемент на владение - намерението за своене, трябвало да бъде „потвърден“ от
владелеца и че придобиване на право на собственост може да бъде осъществено единствено
след позоваване на последиците на изтеклата давност.
Твърди, че мотивите на съда относно факта на владение, осъществявано от
ищеца са вътрешно противоречиви и от решението не става ясно какво е приел от
фактическа страна съдът. Твърди, че съдът неправилно е приел, че погасителна давност не
може да тече между него и „Въглища - Перник“ ООД (н.), поради обстоятелството, че Г. С. е
бил съдружник в дружеството от учредяването му до днес, а към 01.07.2004 го до 2011 г. той
е бил и негов управител. Твърди, че извода на съда е неправилен поради противоречието му
с материалния закон, както и поради обстоятелството, че фактическата обстановка в
„използваното“ решение на СРС е била различна от тази по настоящото дело, което не е
било взето предвид от първоинстанционния съд. Прави анализ на разпоредбата на чл. 115,
ал. 1, б. „г“ ЗЗД.
Твърди, че съдът неправилно е приел, че чрез нотариални актове можело да се
„опровергае“ владението на ищеца. В тази връзка твърди, че съставения Нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти, придобити на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 33
ЗППДОП, няма как да опровергае владението на ищеца, независимо, че по това време
ищецът е бил управител на дружеството, в чиято полза е съставен констативния нотариален
акт. Владението не е било „опровергано“ и със съставените впоследствие два нотариални
акта за договорни ипотеки през 2016 г. и 2017 г. Твърди, че и в двата нотариални акта е
удостоверено правото на собствено на „Въглища - Перник“ ООД (н) въз основа на твърдян
придобивен способ по ЗППДОП, като при удостоверяване правото на собственост нотариуса
взема предвид правото на собственост придобито от учредителя на вещното право, но не
изследва обстоятелството нито кой владее имота, нито дали трети лица са придобили
самостоятелно право върху имота, обект на ипотеката, въз основа на осъществен от тях
оригинерен придобивен способ. Ето защо моли съда да отмени атакуваното решение, като
вместо това се постанови друго решение, с което да се признае за установено спрямо
3
ответниците, че Г. М. С., извършващ търговска дейност като едноличен търговец чрез фирма
„Г. С. - Рокщал“ ЕТ е собственик на процесиите имоти с идентификатор 55871.521.1.7 и
идентификатор 55871.521.1.6, ведно с реална част от имот с идентификатор 55871.521.1,
всички подробно описани в исковата молба и молба уточнение с вх. н. 4912/16.08.2023 г.,
както и да осъдите Въглища - Перник“ ООД и „Рокщал - Н“ ЕООД да предадат фактическата
власт върху процесиите имоти на доверителя ми. Претендира и разноски.
Ответникът по въззивната жалба „Въглища - Перник“ ООД (в несъстоятелност)
оспорва същата. Твърди, че атакуваното решение изцяло кореспондира със събраните по делото
доказателства, приложимите законови разпоредби и утвърдената съдебна практика, като не
са налице сочените пороци. Твърди, че решаващият състав на съда правилно е установил
фактите, които са от значение за правилното решаване на делото, като не са били допуснати
твърдените от въззивника нарушения на процесуалните правила, обсъдил е всички събрани
доказателства, като е основал изводите си на релевантните с предмета на делото
доказателства. Твърди, че въззивникът изразява твърдения, които изцяло противоречат на
трайната практика на съдилищата, тъй като нееднократно ВКС е разяснявал в своите
решения, че същественото е, действията на своене, които покриват съдържанието на правото
на собственост, да са изявени пред съсобственика по начин, че той да може да разбере, че
имотът се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него, а такива
обстоятелства не са установени по делото. Твърди, че неясно защо, въззивникът приема, че
„договор за лизинг от 01.07.2004 год.“ има характера на предварителен такъв по смисъла на
чл.19, ал. 3 от ЗЗД, от които прави извод, че Г. М. С. бил владелец, а не държател и не
трябвало да демонстрира своето намерение за своене. Субективният елемент на владението
предполага и довеждане до знанието на действителния собственик, че вещта се владее като
своя. Твърди, че съдът следва да вземе предвид и обстоятелството, че е налице извънсъдебно
признание на Г. М. С., действащ като едноличен търговец „Г. С. – Рокщал“ ЕТ, че не е
владял процесиите имоти като свои, както и признание, че не счита, че е станал собственик
на процесиите имоти по давност, което противоречи на изложените твърдения в настоящото
съдебно производство, както и да вземе предвид приключилото производство по предявения
иск по чл.19, ал.З от ЗЗД. Оспорва като необосновано твърдението на въззивника, че
неправилно решаващият състав, при преценка на обстоятелствата относно твърдяното от
него владение, е обсъдил и взел предвид представените като писмени доказателства и
приети по делото Нотариални актове - акта за признаване правото на собственост и актовете
за учредяване на договорна ипотека върху процесния недвижим имот. Твърди, че
твърденията на въззивника относно упражняваното владение и периода му, посочен в
обстоятелствената част на исковата молба, се опровергават от съдържанието и на другите
два нотариални акта. От тях се установява, че дружеството е ипотекирало срещу
получаването на банков кредит свое недвижимо имущество. В предмета на нотариалния акт
за ипотека, е включен именно и процесния недвижим имот.
Оспорва като необосновано твърдението за неправилност и необоснованост на
изводите на съда, че придобивната давност не може да тече в полза на въззивника по
4
отношение на дружеството в претендирания период. Твърди, че правилно съдът е приел за
несъвместимо упражняването на фактическа власт с намерение да се свои досежно
процесиите имоти, при наличието на паралелно правоотношение по договор за управление
(като управител) и по трудов договор (служител) в дружеството. Оспорва наведеното
твърдение, че съдът неправилно е приел, че липсва един от елемент от фактическия състав
на придобивната давност, а именно: владение, което да е постоянно, непрекъснато, явно,
осъществявано към момента на позоваването на изтекла давност в полза на лицето,
претендиращо признаване на правото му на собственост. Моли съда, като обсъди събраните
по делото доказателства в съвкупност и взаимна връзка, изложените аргументи в отговора
на въззивната жалба, да постанови решение, с което да потвърдите изцяло атакуваното, като
претендира и разноски за настоящата инстанция.
Ответникът „Рокщал – Н“ ЕООД редовно уведомен не взима становище по
жалбата.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 177 от 23.05.2024 г., постановено по гр. д. № 500/23 г. по описа на Пернишки
окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е отхвърлил предявеният от ЕТ „Г. С. -
Рокщал“ срещу „Въглища - Перник“ ООД (в несъстоятелност) и срещу „Рокщал - Н“ ЕООД
искове с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на недвижими имоти, а именно:
сграда с идентификатор № 55871.521.1.7, намиращ се в област Перник, община Перник, гр.
Перник, кв. „Бела вода“, с предназначени Промишлена сграда, брой етажи 1, със застроена
площ 747 кв. м, разположена в поземлен имот с ид. н. 55871.521.1, със съседен имот от
север: поземлен имот с ид. н. 55871.521.1.6 по КККР, одобрени със Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-91/13.10.2008 г. на изп. д. на АГКК; сграда с идентификатор №
55871.521.1.6, област Перник, община Перник, гр. Перник, кв. „Бела вода“, с
предназначение Промишлена сграда, брой етажи 1, застроена площ 153 кв. м, разположена в
поземлен имот с ид. н. 55871.521.1, със съседен имот от юг: поземлен имот с ид. н.
55871.521.1.7, по КККР, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-91/13.10.2008
г. на изп. д. на АГКК; (наричани по-долу за краткост „имотите“ или процесиите имоти),
ведно с прилежащото и необходимо за обслужване на сградите дворно място с площ от 2
444 кв. м., представляващо реална част от бивш имот 000039 от землището на село „Бела
вода“ с ЕКНМ 99080, община Перник, който поземлен имот, съгласно одобрената КККР със
Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г., представлява имот с идентификатор 55871.521.1., при
граници: имоти с идентификатори 55871.335.22, 55871.335.23, 55871.335.26, 55871.335.18,
55871.335.17, 55871.521.2, 55871.315.80, 55871.315.23, 55871.315.24, 55871.315.25,
55871.315.22, 55871.315.21, 55871.315.27, 55871.315.39, 55871.315.79, 55871.315.1,
55871.315.26, 55871.315.2, 55871.333.19, а границите на реалната част, обхващаща изцяло
5
площта под процесиите сгради и част от имот с идентификатор 55871.521.1., са: от всички
страни имот с идентификатор 55871.521.1., като реалната част, предназначена да обслужва
сградите от север, запад и юг е ивица, ограждаща постройките с ширина 6 метра, а от
източната част границата на реалната част минава изцяло по контурите на процесиите
сгради и е осъдил ЕТ „Г. С. - Рокщал“ да заплати на „Въглища – Перник“ ЕООД (в
несъстоятелност) сума в размер на 15 949.08 лв., представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти, придобити на
основание чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 33 от ЗППДОП, във връзка с §26 и §5в от ДР на ЗППДОП №
35, том I, per. 505, дело № 31 от 2006 г., нотариус И. И. „Въглища – Перник“ ЕООД е признат
за собственик на подробно описаните в нотариалния акт имоти.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 48, том I, per. № 338,
дело № 33 от 2016 г. на нотариус Н. З., с район на действие PC – Перник е учредена
договорна ипотека в полза на „Банка Пиреос България“ АД за обезпечаване на задълженията
по договор за банков кредит в размер на 100 000 евро върху подробно описани недвижими
имоти, предмет на настоящето производство.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 11, том I, per. № 97, дело
№ 6 от 2017 г. на нотариус Н. З., с район на действие PC – Перник ответното дружество в
несъстоятелност е учредило договорна ипотека в полза на „Банка Пиреос България“ АД
върху подробно описани в нотариалния акт имоти като обезпечение за изпълнение на
задълженията по договор за кредит в размер на 782 332 лв.
Не се спори, а се установява и от представената по делото скица на поземлен
имот № 15-866389-05.08.2021, че поземлен имот с идентификатор 55871.521.1 е с обща
площ от 133 676 кв. м., граници: имоти с идентификатори 55871.335.22, 55871.335.23,
55871.335.26, 55871.335.18, 55871.335.17, 55871.521.2, 55871.315.80, 55871.315.23,
55871.315.24, 55871.315.25, 55871.315.22, 55871.315.21, 55871.315.27, 55871.315.39,
55871.315.79, 55871.315.1, 55871.315.26, 55871.315.2, 55871.333.19, и като собственик е
вписан „Въглища-Перник“ ООД (в несъстоятелност).
Не се спори, а се установява и от приложеното удостоверение за данъчна
оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх. № **********/14.08.2023 г., че имотът е с данъчна
оценка в размер на 2 486 633.80 лв. Видно от същото, в поземления имот се намират
подробно изброени сгради, в това число и процесиите - сграда с идентификатор №
55871.521.1.6 и с идентификатор № 55871.521.1.7.
Не се спори, а се установява и от приложените по делото скици на сгради с №
№ 15-886406-05.08.2021 г. с идентификатор № 55871.521.1.7 и 15-886401-05.08.2021 с
идентификатор № 55871.521.1.6, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър -
6
гр. Перник са вписани като собственост на несъстоятелното дружество, а от удостоверение
за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК изх. № **********/14.08.2023 г. се установява,
че същите са с данъчна оценка в размер на 236 725.40 лв.
От представеният протокол от заседание на общо събрание на съдружниците
на „Въглища-Перник“ ООД от 27.04.2003 г. се установява, че същото е взело решение да
бъдат продадени имоти с идентификатор 55871.521.1.7 и идентификатор 55871.521.1.6,
ведно с реална част от имот с идентификатор 55871.521.1 по цени, определени от
лицензиран оценител.
От представеният договор за лизинг от 01.07.2004 г. се установява, че между
„Въглища- Перник“ ООД и ЕТ „Г. С. - Рокщал“ е сключен договор въз основа на решението
от 27.04.2003 г., като срокът на договора е 5 години.
От представения по делото протокол от 30.09.2009 г., подписан от ЕТ „Г. С. -
Рокщал“ и „Въглища-Перник“ ООД се установява, че страните са постигнали съгласие
относно изплащането на последните суми по договора за лизинг, както и същите са
определили срок до 10.01.2017 г. за сключването на окончателен договор за продажба на
имотите. Видно от същия протокола е подписан от Г. М. С., като представляващ „Въглища-
Перник“ ООД, като управител, и за ЕТ „Г. С. - Рокщал“, като управител.
Не се спори между страните, а се установява и от удостоверение, издадено от
ОС - Перник, фирмено отделение по ф. д. № 244/99 г., че Г. М. С. е вписан като съдружник в
дружеството, а от 2001 г. е вписан като управител на „Въглища-Перник“ ООД.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в периода от
учредяването до 2011 г. Г. М. С., е съдружник и управител на „Въглища-Перник“ ООД, а от
11.04.2021 г. до края на месец декември 2022 г.същият е изпълнявал длъжността
„Ръководител рудник“ ( заповед R176/28.11.2022 г.).
Не се спори, а се установява и от решение № 244/04.04.23 г., постановено по в.
т.д. № 911/22 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, че
съдът е потвърдил решение № 28/12.07.22 г., постановено по т. д. № 44/21 г. по описа на
Пернишки окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от ЕТ „ Г. С.-Рокщал“ срещу
„Въглища-Перник“ ООД иск за обявяване за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД на
сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба (наименован
договор за лизинг) от 01.07.2004 г. по отношение на процесните имоти.
От заключението на допуснатата и изслушана пред първоинстанционния съд
съдебно - техническа експертиза се установява, че имотите, обект на договор за лизинг от
01.07.2004 г. са идентични с имотите, описани в настоящата искова молба. Вещото лице е
заключило, че при направената съпоставка между сградите, нанесени на КККР на гр.
Перник: сграда с идентификатор № 55871.521.1.7 и сграда с идентификатор № 55871.521.1.6
и част от промишлените сгради на р-к „Бела вода" под № 8 от ген. план, обект на договор за
лизинг от 01.07.2004 г. са идентични на страда с идентификатор № 55871.521.1.7 и сграда с
идентификатор № 55871.521.1.6 с част от промишлените сгради на р-к „Бела вода" под № 8
7
от ген. план. Вещото лице твърди, че принадлежащото и необходимо за обслужване на
сградите дворно място с площ от 2 444 кв.м., представляващо част от бивш имот 000039 от
землището на село „Бела вода" с ЕКНМ 99080, община Перник, който поземлен имот,
съгласно одобрената КККР със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г„ представлява имот с
идентификатор 55871.521.1 е проектно.
В показанията си Ирена Методиева Михайлова, работеща към 2004 г. в рудник
„Бела вода“ твърди, че знае за сключеният договор за лизинг, както и че от този момент
имотите се ползват от Г. С.. Твърди, че в имотите същият извършва производствена дейност,
вкарал е ток и вода, направил е подобрения като баня, тоалетна, обособил е стругарно
отделение. Твърди, че знае за писмо от синдика на ответното дружество, че договора е
прекратен. Твърди, че хората, вкл. и тя е знаела, че тези имоти са на Г. С., работила е като
технически секретар, поради което е присъствала на ОС, както и че с протокол
съдружниците са взели решение да продадат имотите на него. Твърди, че същият след
лизинга не е плащал други суми, като в периода от 2009 г. до 2022 г. само той е ползвал
имотите. Твърди, че след прекратяването на лизинговия договор от синдика „Рокщал-Н“
ЕООД продължава дейността в сградите, по силата на сключен договор за наем. Твърди, че
от 2004 г. има ограда, като една част е самият цех.
В показанията си разпитаният по делото свидетел Б. Й. К. твърди, че познава
проф. С. от 1980 г. от МГИ. Твърди, че като млад специалист е работил в рудника, а една
част от сградите до 1990 г. са били складове за дрехи и резервни части. Твърди, че С. е
приватизирал рудника и през 2002, 2004 г. е започнал преустройство на сградите. Твърди, че
до напускането му през 2021 г. в цеховете са произвеждани елементи, както и че са
обособени стругарно, гилотина, кран, както и че същият е правил основни ремонти. Твърди,
че до напускането му всички са знаели, че С. е собственик, както и че същият по това време
е бил съдружник в несъстоятелното дружество. По отношение на ремонтите твърди, че са
извършвани от С., но кой ги е финансирал не знае.
От права страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба са предявени
субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС, за признаване за установено
по отношение на „Въглища - Перник“ ООД (в несъстоятелност) и „Рокщал - Н“ ЕООД, че
ЕТ „Г. С.-Рокщал“ е собственик на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор №
55871.521.1.7, намиращ се в област Перник, община Перник, гр. Перник, кв. „Бела вода“, с
предназначени Промишлена сграда, брой етажи 1, със застроена площ 747 кв. м,
разположена в поземлен имот с ид. н. 55871.521.1, със съседен имот от север: поземлен имот
с ид. н. 55871.521.1.6 по КККР, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
91/13.10.2008 г. на изп. д. на АГКК; сграда с идентификатор № 55871.521.1.6, област
Перник, община Перник, гр. Перник, кв. „Бела вода“, с предназначение Промишлена сграда,
брой етажи 1, застроена площ 153 кв. м, разположена в поземлен имот с ид. н. 55871.521.1,
8
със съседен имот от юг: поземлен имот с ид. н. 55871.521.1.7, по КККР, одобрени със
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-91/13.10.2008 г. на изп. д. на АГКК; (наричани по-
долу за краткост „имотите“ или процесиите имоти), ведно с прилежащото и необходимо за
обслужване на сградите дворно място с площ от 2 444 кв. м., представляващо реална част от
бивш имот 000039 от землището на село „Бела вода“ с ЕКНМ 99080, община Перник, който
поземлен имот, съгласно одобрената КККР със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г.,
представлява имот с идентификатор 55871.521.1., при граници: имоти с идентификатори
55871.335.22, 55871.335.23, 55871.335.26, 55871.335.18, 55871.335.17, 55871.521.2,
55871.315.80, 55871.315.23, 55871.315.24, 55871.315.25, 55871.315.22, 55871.315.21,
55871.315.27, 55871.315.39, 55871.315.79, 55871.315.1, 55871.315.26, 55871.315.2,
55871.333.19, а границите на реалната част, обхващаща изцяло площта под процесиите
сгради и част от имот с идентификатор 55871.521.1., са: от всички страни имот с
идентификатор 55871.521.1., като реалната част, предназначена да обслужва сградите от
север, запад и юг е ивица, ограждаща постройките с ширина 6 метра, а от източната част
границата на реалната част минава изцяло по контурите на процесиите сгради.
С атакуваното решение № 177 от 23.05.2024 г., постановено по гр. д. № 500/23
г. по описа на Пернишки окръжен съд, Гражданско отделение, че съдът е отхвърлил
предявеният от ЕТ „Г. С. - Рокщал“ срещу „Въглища - Перник“ ООД (в несъстоятелност) и
срещу „Рокщал - Н“ ЕООД искове с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на
недвижими имоти, а именно: сграда с идентификатор № 55871.521.1.7, намиращ се в област
Перник, община Перник, гр. Перник, кв. „Бела вода“, с предназначени Промишлена сграда,
брой етажи 1, със застроена площ 747 кв. м, разположена в поземлен имот с ид. н.
55871.521.1, със съседен имот от север: поземлен имот с ид. н. 55871.521.1.6 по КККР,
одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-91/13.10.2008 г. на изп. д. на АГКК;
сграда с идентификатор № 55871.521.1.6, област Перник, община Перник, гр. Перник, кв.
„Бела вода“, с предназначение Промишлена сграда, брой етажи 1, застроена площ 153 кв. м,
разположена в поземлен имот с ид. н. 55871.521.1, със съседен имот от юг: поземлен имот с
ид. н. 55871.521.1.7, по КККР, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
91/13.10.2008 г. на изп. д. на АГКК; (наричани по-долу за краткост „имотите“ или
процесиите имоти), ведно с прилежащото и необходимо за обслужване на сградите дворно
място с площ от 2 444 кв. м., представляващо реална част от бивш имот 000039 от
землището на село „Бела вода“ с ЕКНМ 99080, община Перник, който поземлен имот,
съгласно одобрената КККР със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г., представлява имот с
идентификатор 55871.521.1., при граници: имоти с идентификатори 55871.335.22,
55871.335.23, 55871.335.26, 55871.335.18, 55871.335.17, 55871.521.2, 55871.315.80,
55871.315.23, 55871.315.24, 55871.315.25, 55871.315.22, 55871.315.21, 55871.315.27,
55871.315.39, 55871.315.79, 55871.315.1, 55871.315.26, 55871.315.2, 55871.333.19, а
границите на реалната част, обхващаща изцяло площта под процесиите сгради и част от
имот с идентификатор 55871.521.1., са: от всички страни имот с идентификатор
55871.521.1., като реалната част, предназначена да обслужва сградите от север, запад и юг е
9
ивица, ограждаща постройките с ширина 6 метра, а от източната част границата на реалната
част минава изцяло по контурите на процесиите сгради и е осъдил ЕТ „Г. С. - Рокщал“ да
заплати на „Въглища – Перник“ ЕООД (в несъстоятелност) сума в размер на 15 949.08 лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът намира,
че същата е процесуално допустима, като подадена в срок и от оправомощено лице.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните в жалбата на ищецът доводи са свързани с твърдението, че съдът
не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което препятства възможността да се
установи, както е достигнал до извода, че не е изтекъл предвидения в закона 10 годишен
срок. Оспорва извода на съда, че до момента, в който предполагаемото от закона намерение
за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие право на
собственост, ката твърди, че този извод е в противоречие с Тълкувателно решение № 4/2012
г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГК, ВКС. Оспорва извода, че чрез нотариални актове можело да
се „опровергае“ владението на ищеца. Оспорва извода, приет от съда, че погасителна
давност не може да тече между него и „Въглища - Перник“ ООД (н.), поради
обстоятелството, че Г. С. е бил съдружник в дружеството от учредяването му до днес, а към
01.07.2004 го до 2011 г. той е бил и негов управител. Така релевираните доводи, съдът в
настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ
от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Целта на
ревандикационният иск е защита на правото на собственост, което се постига чрез защита на
владението като едно от основните правомощия на правото на собственост, целта е да се
осъди лицето, което държи или владее чужда вещи и съответно връщането й на собственика.
За да бъде успешното проведен предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е
необходимо да се установят, при условията на пълното и главно доказване, следните
кумулативни предпоставки: че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, както и
че ответникът владее или ползва имота без правно основание.
Страните не спорят относно осъществените и установени в настоящето
производство факти. Видно от исковата молба ищецът претендира да е собственик на
процесните имоти въз основа на давностно владение, продължило повече от 10 години.
Спорни пред настоящата съдебна инстанция са изводите на съда относно установяването в
процеса на намерението за своене (animus domini), което е предпоставка за установяването
на правото на собственост на ищеца върху процесните имоти.
Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. По исковете за защита на правото на
собственост позоваването на конкретен придобивен способ е изискване за редовност на
исковата молба, защото изясняването на придобивното основание е от значение за
10
изясняване на предмета на делото, както и за възможността ответникът да изложи своите
насрещни твърдения и възражения (решение № 51/27.04.2016 г., постановено по гр. д. № 4
968/15 г., по описа на ВКС, І-во г. о.). В конкретния случай видно от обстоятелствената част
на исковата молба ищецът е навел твърдения, че е осъществявал владение явно и
необезпокоявано в периода от 01.07.2004 г. до 07.12.2022 г., като твърди, че дори през
периода на договора за лизинг да се приеме, че не е бил владелец, то след изтичането на
срока на договора (30.09.2009 г.) до отнемането на владението (07.12.2022 г.) е бил владелец,
тъй като е владял имотите за себе си, необезпокоявано и е придобил същите по давност.
В правната доктрина и съдебната практика придобивната давност се възприема
като упражняване на установено владение от несобственик върху дадена вещ/имот,
продължило до края на определен от закона период, с изтичането на който владелецът
придобива върху веща право на собственост. С оглед на това следва да се установи при
условията на пълното и главно доказване, че ищецът (претендиращият придобиване на
право на собственост) е владелец и неговото владение е продължило необезпокоявано през
целия период, предвиден от закона.
Владението (possessio) е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. С разпоредбата на чл. 68 от ЗС
законодателят е определил двата основни елемента, даващи основание да се приеме, че е
налице обективното състояние на владение. Те са обективен (corpus) и субективен (animus).
Обективният критерий представлява упражняване на фактическа власт върху вещта,
извършване на фактически въздействия и недопускане на трети лица да въздействат върху
нея, която може да се упражнява лично или чрез друго лице. Субективният критерий е
намерението веща да се държи като за себе си. Относно субективния критерии
законодателят е въвел оборима презумпция, съгласно която необходимо и достатъчно
условие да се приеме, че едно лице е владелец е установяването по безспорен начин на
обективният признак, установената фактическа власт. Владението трябва да бъде постоянно.
Фактическата власт върху вещта и държането й като своя изразяват воля трайно да се владее
вещта. Владението трябва да бъде непрекъснато – да не е изгубвана фактическата власт в
продължение на повече от шест месеца. Това означава, че ако владелецът възстанови
владението си върху имота след прекъсване, което е по-дълго от 6 месеца, изтеклото време
от прекъсването до възстановяването на владението не се зачита за придобивната давност.
Прекъсването на владението има действие спрямо всички, а не само за владелеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от ТЗ лизингополучателят има
задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора. Липсва
спор в доктрината и съдебната практика, че при сключването на договор за наем, наемателят
е държател на имота, тъй като осъществява фактическата власт върху него не за себе си, а за
другиго – наемодателя. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че през периода
на действие на сключеният между страните договор за лизинг ищецът не е държал имота за
себе си, а за лизингополучателя, т.е. същият е имал качеството на държател, поради което
11
през този период същият не е осъществявал фактическата власт върху имотите като
владелец, даваща му основание да претендира, че това е част от периода, предвиден в
закона.
По отношение на втория период от 30.09.2009 г. до отнемането на владението
(07.12.2022 г.) следва да се изследва въпроса дали ищецът е имал качеството на владелец,
упражняващ фактическата власт за себе си. По въпроса относно приложението на чл. 81 от
ЗС на настоящият състав е известна противоречивата практика на ВКС. В част от
постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения ( решение № 92 от 25.04.2016 г.,
постановено по гр. д. №6 259/15г., по описа на I г.о. на ВКС, решение № 168 от 14.11.2023 г.,
постановено по гр. д. № 4 234/22 г., по описа на ВКС, I г. о., ГК, решение № 3 025/01.02.2006
г., постановено по гр. д. № 2 241/04 г., по описа на IV ГО и др.) е прието, че с разпоредбата
на чл. 81 ЗС е предвидена възможност да се прекъсне давността ако се прекъсне владението
за период повече от 6 месеца. Под прекъсване се разбира заличаване действието на изтеклата
придобивна давност до настъпването на факти, установени в нормативните актове. Но ЗС
има предвид прекъсване на владението по време на 10 годишния срок, респективно
петгодишния, през който владелецът би могъл да придобие недвижимия имот по давност.
След изтичането на тези срокове, добросъвестният или недобросъвестният владелец вече
може да си служи не само с владелчески, но и с петиторни искове, тъй като след като се е
променил статутът, то са се променили и средствата за защита.
В друга група решения се приема, че разпоредбата на чл. 81 ЗС с изгубването на
владението за повече от шест месеца давността се прекъсва. От прекъсването на давността
започва да тече нова давност - чл. 117 ЗЗД, което означава, че последиците от изтеклата
преди прекъсването давност не се зачитат, т. е. изгубването на владението за повече от шест
месеца заличава с обратна сила изтеклия до този момент период на давностния срок.
Съгласно разрешението в т. 2 на Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС
позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а
е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани
към момента на изтичане на законовия срок. Следователно, до момента в който
предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление -
позоваване (чрез предявяване на иск или възражение при спор за собственост, чрез
снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, чрез изпълнение на
административни процедури по попълване на кадастрална карта и др.) не може да се
придобие правото на собственост; съответно, при наличие на позоваване правните
последици (придобиването на собствеността) се зачитат от момента на изтичане на
определения в закона срок по чл. 79, ал. 1 или ал. 2 ЗС. В този см. са решение № 118 от
11.01.2021 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 665/20 г., II г. о., ГК, решение № 73 от
9.07.2019 г., постановено по гр. д. № 3 771/18 г., II г. о., ГК, решение № 355 от 14.07.2010 г.,
постановено по гр. д. № 802/09 г., II г. о., ГК и др.
Настоящият състав споделя практиката обективирана във втората група
решения, не само по изложените в тях изводи, а и предвид следното:
12
За придобиване правото на собственост върху един недвижим имот на
основание давностно владение е необходимо осъществяване на фактическата власт върху
имота с намерение за своене, като владението следва да бъде постоянно, непрекъснато,
спокойно и явно (решение № 116 от 24.11.2014 г., постановено по гр. д. № 2 592/14 г., по
описа на ІІ г.о. на ВКС). Спокойно е това владение, което не е установено с насилие
(решение № 115 от 07.11.2018 г., постановено по гр. д. № 3 954/17 г., по описа на І г.о. на
ВКС), вкл. като е предадено от предишния собственик или владелец и няма данни
фактическата власт да е била отнета (решение № 3/25.01.2016 г., постановено по гр. д. № 3
973/15 г. на І г.о. на ВКС; решение № 60/07.06.2018 г., постановено по гр. д. № 2 420/17 г. на І
г.о. на ВКС; решение № 55/08.10.2015 г., постановено по гр. д. № 3 255/14 г., по описа на ІІ
г.о. на ВКС). Придобивната давност е въведена в българското законодателство като
основание за придобиване на вещни права с оглед виждането на законодателя, че ако едно
лице през определен период от време фактически упражнява правомощията, свързани с
притежание на вещно право, като собственикът бездейства и не защитава правата си, то
фактическото състояние следва да бъде приравнено на юридическото (решение №
70/16.08.2017 г., постановено по гр. д. № 3 991/16 г., по описа на І г.о. на ВКС; решение № 98
от 04.07.2018 г., постановено по гр. д. № 3 546/16 г., по описа на I г.о. на ВКС).
В практиката на ВКС е възприето становището за императивния характер на
уредбата на основанията за спиране и прекъсване на давностните срокове. Установените в
чл. 116 ЗЗД норми във връзка с прекъсване на погасителната давност, съгласно разпоредбата
на чл. 84 ЗС, намират приложение и относно придобивната давност. Съгласно чл. 116 ЗЗД
давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или
възражение или с искане за започване на помирително производство и с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Доколкото последните са изрично и изчерпателно
уредени в закона и не могат да се тълкуват разширително, други действия, вън от
ограничително посочените, не могат да прекъснат теченето на започналата погасителна
давност. Със специалния закон (чл. 81 от ЗС) законодател е предвидил специално основание
за прекъсване на придобивната давност, различно от посочените в ЗЗД. Предвидения от
законодателя кратък срок за манифестиране на придобиването на даден имот след загубване
на владението следва да се тълкува отново с оглед виждането на законодателя, че ако едно
лице през определен период от време не манифестира придобитите си права, като
собственик, бездейства и не защитава правата си, то това е основание за изгубване на
последиците от изтеклата преди прекъсването давност.
Както е възприето в мотивната част на ТР № 4/2012 г. по тълк. д. № 4 по описа
за 2012 г. на ОСГК да се приеме, че правната последица – придобиване на правото на
собственост или на друго вещно право – настъпва автоматично с изтичане на установения в
закона срок, т. е. да се приеме, че придобивната давност има действие ex lege означава, че с
оглед разглежданата от общата теория на правото класификация на юридическите факти,
като юридически факт придобивната давност е юридическо събитие, в чийто фактически
състав по определение нормативно се включват събития от физическия свят или психични
13
състояния без участие на активни съзнателни преживявания на човека. Фактическият състав
на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана
фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. След като
владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт
от категорията на правомерните юридическите действия, които по определение обхващат
като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването,
придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения
(представляващи субективния елемент от предметното им съдържание), както и тяхното
обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел
да се разкрият тези преживявания и представи (представляващо обективния елемент от
предметното им съдържание). С оглед на това настоящият състав намира, че липсата на
обективиране чрез волево изявление в предвидения от законодателя кратък 6 месечен период
заличава последиците от изтеклата преди прекъсването давност, т. е. изгубването на
владението за повече от шест месеца заличава с обратна сила изтеклия до този момент
период на давностния срок.
Дори да не се приеме в образуваното тълкувателно дело този извод, то
настоящият състав намира, че ищецът не е придобил правото на собственост върху подробно
описаните имоти въз основа на давностно владение.
По делото липсва спор, а и от събраните доказателства, вкл. и свидетелските
показания се установява, че ищецът е упражнявал фактическата власт върху процесните
имоти в периода от 30.09.2009 г. до отнемането/предаването на владението 07.12.2022 г.
Законът (чл. 69 от ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта.
Придобивната давност е един от регламентираните в чл. 77 от ЗС способи за придобиване
право на собственост върху вещи. Съгласно чл. 79 от ЗС, правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а
ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Според легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа
власт (corpus) върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя
(animus). Законът, с разпоредбата на чл. 69 от ЗС, установява оборима презумпция, че
владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано, че я държи за другиго.
Презумпцията относно субективния елемент на владението, т. е. намерението за своене на
вещта (animus), е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му
качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото
владение. В този смисъл са и разясненията в ППВС № 6/74 г.
В конкретния случай настоящият състав намира, че така предвидената от
законодателя презумпция е оборена, вкл. и от представените от самия ищец доказателства.
Представените по делото нотариални актове за сключване на договорна ипотека са
подписани от самия ищец, в качеството му на управител на ответното дружество в
несъстоятелност. Т. е. по аргумент за противното към момента на сключване на същите у
самия ищец не съществува намерение да свои процесните имоти като свои. По делото
14
липсва спор, а и от представените доказателства се установява, че през 2016 г. и 2017 г.
ищецът, в качеството си управител на несъстоятелното дружество е декларирал знание, че
правото на собственост върху процесните имоти принадлежи именно на несъстоятелното
дружество. Не могат да се считат като годни доказателства и свидетелските показания
относно намерението за своене. Същите разкриват извършени действия по преустройството
и извършени подобрения в процесните имоти, извършени от ищеца, но през периода на
действието на договора за лизинг, през които период доктрината и съдебната практика
приемат без противоречиво, че лизингодателя/наемателя не държи имота за себе си, а за
лизингополучателя/наемодателя. В тази връзка не следва да се кредитира показанията и за
следващия период, изразяващи се в заключението „че всички знаели, че имотите са
собственост на ищеца“. В този период не е изтекла предвидената от закона давност, а от
друга страна същите не представляват изявление за осъществил се факт, а представляват
субективно отражение на възприятията на други лица. Не на последно място посочването на
факта, че ищецът използва имотите не следва да се приравнява (не представлява необходимо
и достатъчно условие) на установяване по безспорен начин, че у него е съществувало
намерение да свои същите. Извод в тази насока следва да се направи и от не оспорения от
страните факт, че след връщането на имота на собственика, ползването на същия е
продължило не от самия ищец, а от търговско дружество, на което същият е управител. Ако
се възприеме, че същият е знаел и е демонстрирал намерението си да свои имота като свой
(да се счита като собственик) то ползването на имота е следвало да продължи от него,
респективно същият да извърши изявление, че имота е придобит по давност. В останалата
част следва да се споделят мотивите на първоинстанционния съд като правилни и
законосъобразни.
По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски съдът
намира, че такива се дължат на ответника по въззивната жалба. Въззивника следва да бъде
осъден да заплати сумата от 15 949.08 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 177 от 23.05.2024 г., постановено по гр. д. № 500/23 г. по описа
на Пернишки окръжен съд, Гражданско отделение, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Г. М. С., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Г. С. -
Рокщал“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: общ. „Перник“, ***, да
заплати на „Въглища - Перник“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. „Бела вода“, ул. „Рудник Бела вода“ сумата от 15 949.08
( петнадесет хиляди деветстотин четиридесет и девет лв. и осем ст.) лв., на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
15
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16