Присъда по дело №2981/2023 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 273 |
| Дата: | 19 ноември 2024 г. |
| Съдия: | Катя Ганева Савова |
| Дело: | 20233110202981 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 14 юли 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към присъда по НОХД 2981/2023г. по описа на Варненски районен
съд, трети състав.
Обвинението е повдигнато от Варненска районна прокуратура (ВРП)
с внесен обвинителен акт против Е.М.Х., ЕГН: **********, роден на
22.05.1977Г. в гр.Добрич, с адрес: гр. Варна, ул.“Подпис“ №30, вх.Г, ет.6, ап.82
за това, че в периода 01.09.2021 г. - 08.09.2021 г. в гр. Варна противозаконно
присвоил чужда движима вещ, която владеел - лек автомобил марка „Сеат
Ибиза“ с рег. № В 8017 НТ на стойност 2700 лева, собственост на В.Т.Т. и
Н.Т.Т.- престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Предвид разпоредбата на чл.370 ал.1 от НПК, съдът служебно
насрочи предварително изслушване на страните по делото. По искане на
подсъдимия и неговия упълномощен защитник адв.А.Р., АК Варна
наказателното производство се проведе по общите правила, предвидени в
НПК.
В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа изцяло
повдигнатото обвинение и намира, че въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства обвинението се явява доказано по
несъмнен начин и подсъдимият Е.Х. е виновен в извършването на
престъплението за което е обвинен. Иска съдът да наложи наказание на
подсъдимия от една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението
на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Повереникът на пострадалите В.Т.Т. и Н.Т.Т., конституирани като
частни обвинители в процеса, адв.З.И. АК- Варна, поддържа така предявеното
обвинение наред с представителя на прокуратурата, счита че въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства обвинението се явява
доказано по несъмнен начин и подсъдимият Е.Х. е виновен в извършването на
престъплението, за което е обвинен. Моли същият да бъде признат за виновен.
Защитникът на подсъдимия, адв. А.Р., АК- Варна, пледира за
оправдателна присъда. Изразява становище, че обвинението е недоказано и от
събраните доказателства.Навежда доводи, че подсъдимият Е.Х. е имал
намерение да върне вещта, защото е нямал желание да я присвои. Поддържа,
че не се установяват конкретни действия по своене на вещта.
Подсъдимият Е.Х. поддържа изложеното от неговия защитник. В
последната си дума желае от съда да бъде оправдан по обвинението за
престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Е.М.Х. живеел в гр. Варна на семейни начела със
1
свидетелката А.И.А.. Били в приятелски отношения с Д.П.Д. и С.В.Т.. Д.Д. и
С.Т. живеели на семейни начала в жилището на Т. в гр. Варна.
През 2020 г. С.Т. закупила лек автомобил марка „Сеат Ибиза“ с рег. №
В 8017 НТ, който ползвали и двамата. На 05.02.2020 г. С.Т. починала, а Д.Д.
продължил да живее в жилището й и да ползва лекия автомобил. За това бил
получил разрешение от сина на Т., св. В.Т.Т..
Няколко месеца по- късно, поради влошеното здравословно състояние
на Д.Д., при него дошла да живее майка му, св. П.Н.П.. През месец април 2020
г. Д.Д. бил приет в болница. C позволението на св. В.Т., Д. предоставил на
подсъдимият Е.Х. лекия автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № В 8017 НТ, за да
може при необходимост подсъдимия да го придвижва с нeгo. Ключовете и
документите за автомобила били предадени на подсъдимия oт св. П.П., тъй
като през това време Д.Д. бил все още в болница.
Подсъдимият знаел, че автомобила бил закупен от С.Т., както и че
след нейната смърт собственици на автомобила станали синовете й - В.Т.Т. и
Н.Т.Т..
През месец януари 2021 г. били издадени нови Свидетелство за
регистрация част I и Свидетелство за регистрация част II c въведени като
собственици синовете на С.Т.. Новите свидетелства Д.Д. предал на
подсъдимия.
Ha 07.07.2021 г. Д.Д. също починал, a подсъдимият продължил да
ползва лекия автомобил. През месец август 2021 г. св. В.Т., се свързал с
подсъдимия и св. А.И.А.. Св. В.Т. заявил, че желае лекият автомобил да бъде
върнат на него и брат му.
Подсъдимият отговорил, че бил направил разходи за автомобила,
които следвало да му бъдат възстановени. Посочил, че бил извън града и
обещал след няколко дни да се свърже със св.В.Т., за да му върне автомобила.
Вместо да върне лекия автомобил, подсъдимият Е.Х. в периода 01.09.2021 г.
до 08.09.2021 г., продал лекия автомобил „Сеат Ибиза" с peг. № В 8017 НТ на
свидетеля П.К.П. от гр. Вълчи Дол за сумата от 1500 лева, за което не бил
съставен договор в писмена форма. Тъй като св. П.П. не притежавал
свидетелство за управление на МПС, автомобилът управлявал негов приятел,
свидетеля С. Й. И.. Така подсъдимият не потърсил св.В.Т. и не му върнал
автомобила.
След няколко дни с подсъдимия се свързал св. Т.В.Т., баща на В. и Н.
Т. и го попитал кога ще върне автомобила. Подс. Х. обещал и на него да върне
автомобила, но така и не го сторил и спрял да отговаря на обажданията му.
Поради това и св.Т.Т. подал сигнал във Второ PУ в OД на MBP - Варна, по
който била извършена проверка и образувано Досъдебно производство №
1115/2021г. по описа на Второ PУ в OД на MBP - Варна.
През месец ноември 2021 г. св.Т.Т. забелязал лекия автомобил, който
бил паркиран пред адреса на подсъдимия. Св. Т.Т., свалил регистрационните
табели на лекия автомобил, за което оставил бележка с името и телефонния си
номер. Тъй като автомобилът не можел да се управлява без регистрационни
2
табели, св.П.П. върнал ключа и документите на подсъдимия. B хода на
разследването бил извършен оглед, при който бил иззет лекия автомобил
„Сеат Ибизa“ c peг. № В 8017 НТ и впоследствие предаден на свид. В.Т.Т..
От заключението на изготвената в хода на разследването съдебно-
оценителна експертиза, се установява, че стойността на присвоения лек
автомобил „Сеат Ибизa“ c рег. № В 8017 НТ е в размер на 2700 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и способите за доказване (изготвените по делото експертизи),
които го подкрепят, а именно: показанията на свидетелите: В.Т.Т., Н.Т.Т.,
Т.В.Т., А.И.А., П.К.П., С. Й. И. и П.Н.П., от заключението на изготвената в
хода на ДП съдебна-оценителна експертиза, както и от протокол за оглед,
протоколи за доброволно предаване, справки KAT, CPMПC Част I и CPMПC
Част II, разписка, от справката за съдимост на подсъдимия, както и от
останалите писмени доказателства, приобщени по делото по реда на чл. 283 от
НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Т.В.Т., дадени в хода на
съдебното следствие, както и надлежно приобщените негови показания,
дадени в хода на досъдебното производство, които не противоречат на
дадените пред съда, но са по подробни с оглед по-близкия времеви момент на
депозирането им до инкриминираните събития. Показанията на свидетеля
съдът кредитира като ясни и кореспондиращи с документите по делото. Св. Т.
е обяснил пред съда, че бившата му съпруга заживяла с друг мъж Д.Д.. След
смъртта й той и синовете им В. и Н. разбрали, че тя била закупила лек
автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № В 8017 НТ чрез теглене на кредит, който той
в последствие изплатил в размер на 3 800 лв. Тръгнали да търсят колата, но се
оказало че тя се намира в познат на Д.Д., подсъдимия Е.Х.. Свързали се с него,
като последния обещал на сина на св.Т.Т., че ще върне автомобила, но времето
минавало и подсъдимия все намирал причина да не връща колата. Предявил
претенции за заплащане на направени разходи по автомобила. Разбрали, че
дори бил продал автомобила, но един ден св.Т.Т. като минавал покрай дома на
подсъдимия видял автомобила. Свалил му и прибрал регистрационните
номера. Тогава го извикали в полицията, защото Е.Х. бил подал жалба и след
като извършили проверка и изяснили случая, полицейските служители
върнали автомобила на св. Т.Т..
Съдът кредитира показанията на свидетеля А.И.А., дадени в хода на
съдебното следствие, както и надлежно приобщените нейни показания,
дадени в хода на досъдебното производство, които не се намират в
противоречие по между си, а единствено са по подробни с оглед по- близкия
времеви момент на депозирането им до инкриминираните събития.
Показанията на свидетелката А., съдът кредитира като ясни и
кореспондиращи с документите по делото. Тя неотрича, че с Е.Х. са
продължили да ползват автомобила „Сеат Ибиза“ с рег. № В 8017 НТ и след
смъртта на Д.Д. и че са го предоставили на лице от гр.Вълчи дол, заедно с
3
ключовете за автомобила и документите, освен големия талон. Автомобила
закарала тя във Вълчи дол, защото Е. непритежавал СУМПС. Там автомобила
щял да бъде затворен в двор, а не оставен на някакъв паркинг без надзор,
където не бил достатъчно добре защитен.
Съдът кредитира показанията на свидетеля П.К.П., дадени в хода на
съдебното следствие, както и надлежно приобщените негови показания,
дадени в хода на досъдебното производство, които не се намират в
противоречие по между си, а единствено са по подробни с оглед по-близкия
времеви момент на депозирането им до инкриминираните събития.
Показанията на свидетеля съдът кредитира като ясни и кореспондиращи с
документите по делото.Той обяснява, че познава подсъдимия Е.Х. от седем,
осем години от една обява за работа.Подсъдимият се занимавал със
строителство и св. П.П. работел при него по строителни обекти в гр.Варна. Е.
закарал автомобила в двора на къщата му в гр.Вълчи дол, заедно със жена си.
След като постоял няколко дни в домът му, св. П.П. с разрешението на
подсъдимия започнал да го ползва като пътувал с него за работа до гр.Варна,
защото иначе пътувал с влак. Разбрал от Е., че автомобила се продава и
попитал за цена.Е. му казал, между 1500 и 1800 лева.Тогава св.П.П. дал на
подсъдимия Е.Х. 500 лева капаро и последния му обяснил, че трябва да изчака
синовете на С.Т. да се върнат от Англия за да прехвърлят собствеността на
колата. Св. П.П. заминал за Германия и като се върнал разбрал, че някакъв
човек свалил регистрационните номера на автомобила и после и него взел.Е.
му върнал парите, които му бил дал като капаро за автомобила.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля С. Й. С. дадени пред
съда и приобщените и показания от досъдебното производство като ясни и
кореспондиращи по отношение на обстоятелството, че подсъдимият е
предоставил автомобила на св.П.П. и че Пано щял да я купува.Св.С.
управлявал автомобила от Вълчи дол до Варна и обратно, за да ходят на
работа с него.
Съдът кредитира показанията на свидетеля П.Н.П., В.Т.Т. и Н.Т.Т. като
последователни, подробни, ясни, лишени от вътрешни противоречия и такива
с останалата доказателствена съвкупност.
В разпита си в хода на съдебното следствие подсъдимият е обяснил, че
донякъде обстоятелствата, които са описани в обвинителният акт са така, но
твърди че не имал за цел да присвоява автомобила. Полагал бил грижи за Д.Д.
свързани със значителни разходи, които никой не му бил заплатил след това.
Грижи била полагала и св.А. А., с която живеел на семейни начела. Закарал
автомобила в дома на св.П.П. в гр.Вълчи дол, на съхранение.
Съдът счита, че с обясненията си подсъдимият цели изграждане на
една защитна теза, която обаче не се подкрепя от събраните по делото
доказателства по време на досъдебното производство и по време на съдебното
следствие, поради което и не ги кредитира.
Следва да се отчете, че фактическите обстоятелства по делото са
4
безспорно установени, като в разпитите си свидетелите не изказват
противоречия, нито се констатират такива между показанията на свидетелите
и останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира и изготвеното по делото експертно заключение на
оценителната експертиза, което е пълно, обосновано и изготвено от
компетентно вещо лице, поради което съдът го кредитира.
Доказателствените източници в своята съвкупност са
непротиворечиви и логични, като еднопосочно водят до извода, че
подсъдимият е извършител на деянието.
При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
Съдът счита, че с действията си подсъдимият Е.М.Х. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206, ал.1 от НК,
затова че в периода 01.09.2021 г. - 08.09.2021 г. в гр. Варна противозаконно
присвоил чужда движима вещ, която владеел - лек автомобил марка „Сеат
Ибиза“ с рег. № В 8017 НТ на стойност 2700 лева, собственост на В.Т.Т. и
Н.Т.Т..
От обективна страна безспорно доказано е, че подсъдимият Е.Х. в
периода 01.09.2021 г. - 08.09.2021 г. в гр. Варна присвои като се разпоредил с
чужда движима вещ - лек автомобил „Сеат Ибиза“ с peг. № В 8017 НТ на
стойност 2700 лева. Същата има юридическото качество да е чужда, тъй като
е собственост на В.Т.Т. и Н.Т.Т.. Автомобилът владеел на валидно правно
основание- устна договорка за ползване, поради предаването му със съгласие
на собствениците В.Т.Т. и Н.Т.Т.. Подсъдимият cе e разпоредил с описаната
вещ, като със своя, като я е предал с цел да я продаде на свидетеля П.П..
Разпореждането се явява противозаконно, тъй като липсва правно основание
да се разпореди с него. Осъществявайки нейното противозаконно
присвояване, е осъществил състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК.
Престъплението е довършено с факта на задържането на вещта след
изтичането на срока на правомерното владение.
За да е налице обсебване по смисъла на чл.206 от НК е необходимо
деецът да присвои чуждата движима вещ, която владее или пази на някакво
законно основание- по силата на договор или фактическо предаване на вещта.
Своенето се изразява в промяна на отношението на дееца към чуждата вещ
като към своя и се манифестира с предприемане на действия по окончателно
разпореждане с нея- в свой или чужд интерес. В този смисъл е ТР № 50/1980 г.
на ОСНК, което дава тълкуване относно длъжностното присвояване, но се
отнася и за обсебването, като еднородно посегателство срещу собствеността,
отличаващо се само по субекта на престъплението. Т.е. от обективна страна за
наличието на осъществен състав по чл.206, ал.1 от НК законът изисква да се
установи кумулативно наличието на следните предпоставки : От една страна у
дадено лице трябва да се намира чужда движима вещ. Тази вещ следва да се
пази или владее от това лице, като то следва да съзнава, че няма правото да се
5
разпорежда с вещта без знанието и съгласието на собственика й или на лицето
от което я е получило. Известно е от правната теория, че при владението не се
поставя въпросът за субективни права. То е факт - фактическо отношение
между хора по повод на вещите. Собственикът владее, ползва и се разпорежда
със своята вещ, но и лицето, което няма вещно право като елемент от правото
на собственост върху вещта може фактически да упражнява съдържанието на
това право. Затова, трябва да се разграничава правото на владение като
съставна част от съдържанието на едно субективно право и владението като
фактическо състояние. Наказателното право си служи по- широко с понятието
владение. Ето защо и в обективната страна от състава на престъплението
обсебване се влага понятието за фактическото упражняване на власт върху
вещта, а не и само на правото на владение. Наказателно- правната защита на
охраняваните обществени отношения е по- широка от смисъла, който влага
гражданското право. За съставомерността на деянието по чл. 206 НК не е от
правно значение дали вещта, върху която деецът има фактическата власт, е
собственост на лицето, което я е предоставило на дееца на някакво правно
основание да я владее или пази, или той я владее или пази при същите условия
от лице, което е само владелец на вещта / в този смисъл Решение № 410 от
24.10.2013 г. по н. д. № 1251/2013 г. на ВКС/. Не е от правно значение и фактът
дали имащият правото на собственост върху вещта, който не я владее, знае
или не дали неговата вещ е била предоставена на дееца от владеещото я в
момента трето лице. Не е от правно значение и дали извършеното
разпореждане с вещта е направено в интерес на дееца или в чужд интерес. За
състава на престъплението обсебване е от правно значение, че деецът
упражнява фактическата власт върху чуждата вещ, която е получена на
някакво правно основание от лице, което е неин собственик или действа от
негово име, или от лицето, което в момента я владее.
Изпълнителното деяние - престъпно своене не е задължително да се
изразява във валидно правно действие, то може да бъде и акт на фактическо
разпореждане на дееца с вещта.
От субективна страна деецът трябва да съзнава, че вещта е чужда
собственост /или не изключителна негова собственост/ и че той няма право да
се разпорежда с нея без съгласието на собственика, на лицето което действа от
негово име, или на владелецът, който я е предоставил на дееца. Т.е от
субективна страна следва да е налице пряк умисъл – съзнание, че
неправомерно се разпорежда с чуждата вещ като със своя.
В конкретния случай прокуратурата е обосновала своето обвинение с
фактическо твърдение в обвинителния акт, че подсъдимият Е.Х., който
упражнявал фактическа власт върху инкриминирания автомобил, се е
разпоредил в периода 01.09.2021г.- 08.09.2021г. с чуждата движима вещ- лек
автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № В 8017 НТ, като със свое имущество, като
към момента на разпореждането е знаел, че същата е собственост на
свидетелите В.Т.Т. и Н.Т.Т.. За да се приеме, че подсъдимият в периода
01.09.2021г.- 08.09.2021г. е извършил престъпление по чл.206, ал.1 от НК, с
предмет лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № В 8017 НТ следва на първо
място да се установи на какво основание тази вещ се е намирала у него към
6
тази дата. На второ място от доказателствата по делото следва да се
установява, че на тази дата той е извършила разпоредителни действия с
инкриминираната вещ и то в свой или чужд интерес, съзнавайки, че няма
право да го стори. От материалите по делото се установява, че
инкриминираната вещ се е намирала във владение на подсъдимия от месец
април 2020г., когато Д.Д. постъпил в болница. Това владение е било придобито
посредством фактическото предаване на веща от Димитров, с разрешение от
собственика св.В.Т.Т. за да може при необходимост да го придвижва с него.
Владението на веща е било предадено на подсъдимия на основание постигната
договореност с св. В.Т., а ключовете и документите на автомобила били
предадени от свид. П.П., майка на Д.Д.. От кредитираните от съда показания
на св.П.П. и св.П.П., както и от другите кредитирани от съда гласни
доказателства става ясно също, че подсъдимият е разполагал с възможност да
се разпорежда с автомобила както намери за добре. По делото бе установено и
че подсъдимият на 01.09.2021г. е предал владението на инкриминирания лек
автомобил на св.П.П. срещу сумата от 500 лв., като капаро за бъдеща
продажба на автомобила /прехвърлянето му по изискуемия ред на св.П.П./ и
срещу поет от него ангажимент да съдейства за прехвърлянето на автомобила.
В този смисъл по делото са налице доказателства, че е налице фактическо
разпореждане с веща.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал, че владее чужда
движима вещ и че следва да върне същата поради отпадане на правното
основание за това. Същият е имал съзнанието за общественоопасния характер
на деянието си и целял противозаконно да присвои инкриминираната вещ
като я задържи за себе си действал е виновно, при форма на вината пряк
умисъл - чл. 11, ал. 2, предл. първо НК. За наличието на пряк умисъл сочи и
последващото поведение на подсъдимия, изразило се в предаването на
владението на вещта на трето лице различно от нейния собственик. При
осъществяване на това действие, подсъдимият е имал съзнание, че това
действие излиза извън кръга на предоставените му права, възникнали по
силата на договорката само да ползва автомобилите и то за нуждите на Д.Д..
Тук е мястото да се посочи, че вината е психическото отношение на дееца към
обществената опасност на деянието и най-вече към неговите
общественоопасни последици. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК отнася към
интелектуалния момент на умисъла съзнаването на общественоопасния
характер на деянието и предвиждането на общественоопасните му последици.
Деецът съзнава общественоопасния характер на деянието, когато разбира, че
то обуславя общественоопасните последици, че уврежда или застрашава
обществените отношения, които са непосредствен обект на съответното
престъпление, а предвижда настъпването на общественоопасните последици,
когато е наясно, че няма пречки, които да ги изключват. Волевият момент пък
при прекия умисъл се свежда до съзнателно искане на общественоопасните
последици. В частност при обсебването, което е резултатно престъпление и
може да бъде извършено само с пряк умисъл, деецът трябва: 1) да съзнава, че
поведението му ще увреди защитените обществени отношения, свързани със
собствеността и 2) да желае настъпването на общественоопасния резултат.
7
Интелектуалният момент на умисъла за обсебване обхваща съзнанието у дееца
за това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я
владее или пази на правно основание и че му е позволено да осъществява само
определени действия с нея, невключващи актове на имуществено
разпореждане. Във волево отношение деецът има за цел да се разпореди,
накърнявайки в същото време възможността собственикът на вещта или на
лицето упълномощено от него да се разпорежда с нея, отклонявайки я от
патримониума му. Като неюридическо свойство на престъплението вината се
извлича във всеки конкретен случай от конкретно установените факти за
поведението на дееца. Практиката на ВКС се придържа последователно към
постановката, че вината е факт, който се разкрива в наказателния процес „по
линия на фактическите констатации и тяхното установяване”. Изхождайки от
утвърденото разбиране, че изводите досежно субективната страна на
престъплението се основават на обективните факти по делото, които следва да
разкриват психическото отношение на дееца към настъпилия резултат, е
необходимо в случая да бъдат преценени съвкупно всички факти и
обстоятелства, които предшестват, съпровождат и следват настъпването на
престъпния резултат, а също така следва да се вземе предвид и каква преценка
на тези обстоятелства е дал самият деец, в случая Е.Х.. Настоящият съдебен
състав не изложи тези теоретични постановки самоцелно. В техния контекст
трябва да се изследват всеки момент от реализираното от подсъдимия Е.Х.
поведение, за да се даде верен отговор действителния смисъл на отношението
му към общественоопасния резултат. Установените по делото факти сочат на
съзнание у подсъдимия, че няма право да се разпорежда с веща чрез предаване
на владението й, в това число и чрез „продажба“ на трето лице. Горното сочи
на умисъл за увреждане на интересите на собственика. По делото е
установено бездействие от страна на подсъдимия след получаване на
владението на автомобила от св.П.П., съзнателно избягване на контакт със
собственика на веща, укриване и липса на съдействие за връщане на веща.
Принципно съдебната практика приема, че за съставомерност на деянието по
чл.206, ал.1 от НК не е задължително да е увреден патримониумът на
собственика на движимата вещ, защото вредоносният резултат може да
настъпи и за този, които упражнява правомерна фактическа власт върху веща/
в този смисъл Ршение №348 от 09.10.2009г. на ВКС по н.д. №368/2009г., 3-то
н.о. на ВКС/.В конкретния случай инкриминираната вещ е била върната на
собственикът й след намесата на полицейските служители.
Съдът приема за неоснователни възраженията на защитата, че е не е
налице осъществен състав на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, напротив
това е престъплението, което се доказва по несъмнен начин в настоящото
производство. Съдът не споделя и доводите, че от субективна страна
подсъдимият не е искал да присвои вещта, тъй като тази теза се опровергава
от неговото външно обективирано поведение – не я е върнал на собственика
след смъртта на Д.Д., не предприел действия за постигане на последващи
договорки със собственика при така стеклите се обстоятелства, в следващ
момент дори е извършил фактическо разпореждане с вещта, предавайки я на
трето лице. Наличието на договорки с лице, което не е собственик на вещта, не
8
могат да породят валидно правно основание за упражняването на владение
върху нея и не обуславят извод за несъставомерност на поведението на
подсъдимия.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе
незачитане на установения в Р България правов ред.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът прие,
че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства – стойността на
инкриминираната вещ, времевият период изминал от датата на деянието и
чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на
деянието. Към момента на извършване на престъплението, предмет на
настоящото производство, подсъдимият е бил реабилитиран.Като отегчаващо
обстоятелство съдът отчита липсата на критично отношение на подсъдимия
към извършеното от него.
При тези налични смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че адекватното наказание за подсъдимия следва
да бъде "лишаване от свобода" за срок от една година, чието изпълнение да
бъде отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдебният състав намира, че така определеното наказание ще постигне
целите, визирани в чл. 36 от НК.
Съдът констатира визираните в закона предпоставки за отлагане
изпълнение на наказанието съгласно чл. 66 НК – налага наказание лишаване
от свобода до три години, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да
изтърпи наказанието.
Съдът намира, че следва да осъди подсъдимия да заплати и
направените по делото разноски, които възлизат на 146.15 лева в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР- Варна, а нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК
повелява, че когато подсъдимият е признат за виновен, то същият следва да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
При тези мотиви, трети състав на ВРС постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9