РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Варна, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110203560 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от А. Б. Б., ЛНЧ **********, срещу НП №11-14403 от 30.11.2011 г., издадено от зам.
директор на ТД НАП Варна, с което за нарушение по чл.2, ал.2, вр. чл.3, ал.3, т.1 от Наредба
Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ, вр. чл.5 и чл.355, ал.2 от Кодекс за социално осигуряване
(КСО), на въззивника е наложено наказание глоба в размер 250.00 лв. Всички посочени
нормативни актове тук и по-нататък в настоящото решение се отразяват съобразно
действащата редакция към периода на издаване на процесните АУАН и НП.
Въззивинкът счита процесното НП за незаконосъобразно и моли, да бъде
отменено, поради изтичане на абсолютната давност за реализиране на административно-
наказателна отговорност за твърдяното нарушение.
Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и
законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 22.12.2010 г. свид. С. В. – инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна,
установила в хода на извършвана проверка, че въззивникът А. Б., в качеството си на
управител и представляващ „*“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *, имащо към м. май 2011 г. наети по
трудово правоотношение лица, допуснал декларация обр.6 по Наредба Н-8 от 29.12.2005 г.
на МФ да не бъде подадена в срок не по-късно от последния работен ден на календарния
месец, през който е възникнало задължението за внасяне на задължителните осигурителни
вноски за м. май 2011, изтичащ на 30.06.2011 г. съобразно чл.3, ал.3, т.1 от Наредба Н-8 от
29.12.2005 г. на МФ, вр. чл.7, ал.3 КСО, като било констатирано, че съответната декларация
е подадена на 29.07.2011 г.
Поради това, свид. С. В. приела, че въззивникът А. Б. е нарушил чл.2, ал.2, вр.
1
чл.3, ал.3, т.1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ, вр. чл.5 КСО и съставила спрямо него
АУАН №0046229 от 13.10.2011 г., редовно връчено на упълномощено лице на 14.11.2011 г.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН не постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН, при което на 30.11.2011 г. зам. директор ТД на НАП гр. Варна, възприел
изцяло фактическите и правни констатации по АУАН и издал процесното НП №11-14403, с
което наложил на въззивника А. Б. предвиденото в чл.355, ал.2 КСО административно
наказание "глоба" в максималния установен размер 250.00 лв.
Доказателства за влизане в сила на обжалваното НП преди датата на
предявяване на процесната жалба не са налични.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява
по категоричен начин от приобщените документи – НП №11-14403 от 30.11.2011 г., АУАН
№0046229 от 13.10.2011 г., пълномощно, протокол изх.№583 от 03.09.2011 г., покана изх.
№583-1 от 17.10.2011 г., справка лични данни за А. Б., данни от ТР за „Е*“ ЕООД, Обща
справка за задължено лице от информационата система на НАП, справка от НАП за
задълженията на осигурител по Декларация обр.6 за периода 01.01.2011 г. - 13.10.2011 г.,
справка от НАП – данни за осигуряването по Булстат за перода 01.05.2011 г. - 31.05.2011 г.,
покана изх.№583 от 21.09.2011 г., съобщение изх.№583 от 03.09.2011 г., известие за
доставяне от 17.10.2011 г., известие за доставяне 21.09.2011 г., известие за доставяне
03.09.2011 г., заповед №ЗЦУ-28 от 06.01.2010 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – зам.
директор на ТД НАП Варна, в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед
№ЗЦУ-28 от 01.06.2010 г., изменена със Заповед №ЗЦУ-1274 от 28.09.2010 г. и Заповед
№ЗЦУ-401 от 27.04.2011 г., всички на ИД на НАП.
Относно процесуалната и материална законосъобразност на оспорения акт:
Процесните АУАН и НП не отговарят на изискванията по чл.42, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН за описание на датата на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и
в НП са отразени датата 03.09.2011 г., на която е констатирано неизпълнение на съответното
императивно изискване, така и крайния срок – 30.06.2011 г., до който е следвало да се
представи съответната декларация, но въпреки отразяването на законоустановен краен срок,
чието посочване може да обуслове извод, че нарушението следва се счита за осъществено в
първия работен ден след неговото изтичане – 01.07.2011 г., тази дата не е отразена в АУАН
и в НП.
Административно-наказателното производство е строго формализирано, като
в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат съответните
актове. Изискванията на закона са поставени с цел, на наказаното лице да бъде напълно
ясно, а не да прави логически, фактически или правни изводи относно обстоятелствата, за
какво нарушение, извършено на коя дата, на кое конкретно място и при какви
обстоятелства, е наложено наказание. В този смисъл, непосочването в АУАН и в НП на
датата на извършване на твърдяното нарушение, която е основен елемент от фактическия
състав на съответното деяние, представлява съществено процесуално нарушение и
самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП, доколкото обективно препятства
възможността за пълноценно и адекватно реализиране на правото на защита на въззивника.
2
Наред с това, напълно основателно се явява и възражението за изтекла
абсолютна давност за реализиране на административно-наказателна отговорност.
В ЗАНН липсва регламентация на института абсолютната погасителна
давност за административно-наказателно преследване и в чл.34 ЗАНН няма формулирана
норма, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 НК, уреждаща абсолютната давност.
Според Тълкувателно решение №1/15 г., постановено по тълк. дело №1/2014 г., ОСНК на
ВКС и ОСС на Втора колегия на Върховен административен съд, разпоредбата на чл.11
ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност
в НК. Доколкото за процесното нарушение е предвидено наказание "глоба", абсолютният
давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл.81, ал.3 НК, възлиза на четири години и
шест месеца, считано от момента на извършване на нарушението. В случая нарушението е
довършено на 01.07.2011 г., при което следва да се приеме, че абсолютният давностен срок е
изтекъл на 02.01.2016 г.
Освен това съдът счита за нужно да отбележи, че с процесните АУАН и НП
неправилно е определен и субекта на твърдяното нарушение. Това е така, тъй като
изискването по чл.2, ал.2, вр. чл.3, ал.3, т.1 от по Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за
представяне на декларация обр.6 от същия нормативен акт, визира ясно задължените лица -
работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения, сред които физическите лица
- управители и/или представляващи съответни юридически лица, не фигурират.
Действително, в действащата към датата на твърдяното нарушение редакция на
разпоредбата на чл.355, ал.2 КСО, за неподаване в срок на декларация с данни по чл.5, ал.4
КСО е предвидена налаганата за физически лица санкция „глоба“, но това не променя факта,
че физическите лица – управители и представляващи съответните субекти, не са адресати на
конкретната императивна норма. Не случайно, при последващите реакции на санкционната
разпоредба за това нарушение, въпросното несъответствие е отстранено като се предвижда
санкциониране както с глоба за физическите лица, така и с имуществена санкция за
еднолични търговци и юридически лица.
При така изтъкнатите съображения, оспореното НП се явява изцяло
незаконосъобразно и поради това следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление НП №11-14403 от 30.11.2011 г.,
издадено от зам. директор на ТД НАП Варна, с което за нарушение по по чл.2, ал.2, вр. чл.3,
ал.3, т.1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ, вр. чл.5 от Кодекс за социално осигуряване
(КСО) и чл.355, ал.2 КСО, на А. Б. Б., ЛНЧ *, е наложено наказание глоба в размер 250.00
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3