Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
Гр. Перник, 18.04.2019 година.
В И М Е Т
О Н А Н А Р ОД А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в закрито заседание на осемнадесети април през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Силвия Димитрова
като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов КАНД № 157 по описа за 2019 година на Административен съд –
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на В.В.В. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат П.В. *** със съдебен адрес *** против Решение № *** от 13.12.2018 година, постановено по АНД № ***** по описа за 2018 година на Районен съд Перник. С решението е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 1976492, издаден от Главна дирекция „Национална полиция“ София, с който на В.В.В. на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Касаторът изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Процесуалният представител на касатора адвокат П.В. *** излага допълнителни доводи за изтекла погасителна давност. Моли съда да отмени същото и да постанови друго, с което да отмени издадения електронен фиш.
Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Национална полиция“ София е получил препис от касационната жалба, по която е подал отговор и е изложил подробни съображения. Моли съда да остави в сила решението на районния съд.
Със заключение вх. № 978/27.03.2019 година представителят на Окръжна прокуратура Перник, прокурор Моника Любомирова заявява, че касационната жалба срещу решението на Районен съд Перник е неоснователна. Предлага решението на районния съд да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник,
като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната
жалба е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 27.07.2015 година, в 15:24 часа на автомагистрала „Люлин“ при км. 15+233, тунел „Голямо Бучино“ с посока на движение от гр. София към гр. Перник, след пътен знак Е 24, при ограничение на скоростта от 80км/ч въведено с пътен знак В 26, В.В.В. управлява лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № *****, като се движи със скорост от 105 км/ч. Превишението на скоростта с 25 км/ч е установено от контролите органи с автоматизирано техническо средство № ЗМСС 388. За така установеното на собственика на автомобила на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е издаден електронен фиш, с който му е наложена „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
При така установените факти Районен съд Перник при извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на електронния фиш на това основание.
Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество и след преценка на приобщените по делото доказателства е приел за безспорно установени от обективна страна факта на извършване на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при описаните в ЕФ обстоятелства, като е потвърдил същия с наложеното наказание в законоустановения размер.
Съобразно чл. 218 от АПК
касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата
касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. В този аспект, настоящият
касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК
касационната инстанция възприема установената от Районен съд Перник фактическа
обстановка, която напълно кореспондира със събраните по делото доказателства. Въз
основа на същите и при направен задълбочен анализ същият е постановил правилно
решение.
Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от него правни изводи относно правилното прилагане на материалния закон от страна на административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл.21, ал. 2 от ЗДвП на настоящия касатор. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство № ЗМСС 388. Нормите на чл.189, ал.4 – ал.11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно–информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи /арг. §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН/ е издаден по реда на визираната в ЗДвП процедура.
Изводите на районния съд по фактите кореспондират с приложения към процесния случай материален закон. Безспорно е установен факта на управление на МПС от В.В.В. към датата на нарушението на автомагистрала „Люлин“ при км. 15+233, тунел „Голямо Бучино“ с посока на движение от гр. София към гр. Перник. Установено е също, че при ограничение на скоростта в посочения пътен участък 80 км/ч въведено с пътен знак В 26, с автоматизирано техническо средство № ЗМСС 388 е установено движението с превишена скорост на автомобил марка „Сеат Ибиза“ с рег. № *****, движещ се със скорост от 105 км/ч. Правилно е обосновано реализирането на административнонаказателна отговорност на водача на МПС по силата на необорената оборима презумпция, възприета с разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. С това действащият материален закон към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на административно наказание, така и с постановения от Районен съд Перник съдебен акт.
Изложените касационни основания са напълно неоснователни, тъй като след преценка на събраните по делото доказателства вмененото административно нарушение е доказано по безспорен начин, съответно, законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, което настоящата инстанция възприема напълно.
По отношение на твърдението на процесуалния представител на касатора за изтекла абсолютна погасителна давност следва да се отбележи, че към настоящия момент абсолютна погасителна давност по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 5 от Наказателния кодекс (НК), във връзка с чл. 11 от ЗАНН (вж. ТП № 1 на ВКС и ВАС от 27.02.2015 година по ТД № 1/2014 година) по отношение на процесното нарушение не е изтекла. По силата на цитираните правни норми наказателното, респективно административнонаказателното, преследване се изключва, когато от извършване на нарушението до постановяване на окончателен правораздавателен акт е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК или 4 години и 6 месеца. Датата на нарушението е началният момент, в който по отношение на същото започва да тече абсолютният давностен срок по смисъла на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, приложим в административнонаказателното производство по силата на разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН. В този срок производството по налагане на административно наказание за извършено административно нарушение следва да приключи с влязло в сила наказателно постановление. Процесното нарушение е извършено на 27.07.2015 година, съответно срокът от 4 години и 6 месеца ще изтече на 27.01.2020 година, т.е. към настоящия момент не е изтекла абсолютната погасителна давност по отношение на извършеното административно нарушение.
Въз основа на изложеното настоящият касационен състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация. Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № *** от 13.12.2018 година, постановено по АНД № ***** по описа за 2018 година на Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/