Решение по дело №3687/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260151
Дата: 17 февруари 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Вера Светославова Найденова
Дело: 20204430103687
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .....

 

гр.Плевен, 17,02,2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№3687 по описа на съда за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Производството по делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ******, чрез юрк.В.,  против С.Д.Н., ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 553,85 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,10,2017 г. – 30,11,2019 г., и сумата от 63,49 лева, представляваща лихва за забава за периода 04,12,2017 г. – 20,01,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че до имот, собственост на ответника, е доставяна топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът, находящ се в ***, е с абонатен №7316.В с.з. ищецът не изпраща процесуален представител.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з. моли съда да разсрочи изпълнението на решението, тъй като е пенсионер за срок от 12 месеца.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства  прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното препис-извлечение за консумирана топлинна енергия за партида №7316 за адрес ***, на името на С.Д.Н., е видно, че за периода 01,10,2017 г. – 30,11,2019 г. са начислени суми за топлоенергия в размер на 553,85 лева главница и 63,49 лева лихва за забава.

Не се спори по делото, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в ***, за което при ищеца е открита партида с абонатен №7316.

Предвид безспорно установения факт, че ответникът е собственик на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№7316, и който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона /чл.150 от ЗЕ/ при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя. 

На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски, които са в размер на 75,00 лева за държавна такса. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева /в ИМ/, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 150,00 лева, а в размер, определен от съда, съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г., съгласно което изменение в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно сочената разпоредба, в чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 100,00 лева.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, които, с оглед изхода на спора, ответникът следва да му заплати. 

В съдебно заседание ответника е направил искане за разсрочено плащане на задължението с оглед пенсионната си възраст. При тези данни, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.241 от ГПК, и направеното искане е основателно. Следователно, изпълнението на общото задължение по главния и акцесорния иск – 617,34 лева главница и лихви, и разноските, които възлизат на 250,00 лева, или обща сума за плащане – 867,34 лева, следва да бъде разсрочено на 12 последователни месечни вноски, първата от които в размер на 75,34 лева, а останалите 11 – в размер на по 72,00 лева месечно. Първата вноска е платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, а останалите – на всяко следващо 5-то число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че С.Д.Н., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ******, сумата от 553,85 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,10,2017 г. – 30,11,2019 г., и сумата от 63,49 лева, представляваща лихва за забава за периода 04,12,2017 г. – 20,01,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 24,01,2020 г., до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№375/2020 г. на ПлРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Д.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ******, направените разноски в исковото производство в размер на 75,00 лева за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Д.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ******, направените разноски в заповедното производство /за държавна такси и юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 75,00 лева.

РАЗСРОЧВА на основание чл.241, ал.1 от ГПК изпълнението на решението, с което се установява вземането на *** с ЕИК ***, към С.Д.Н., ЕГН **********,***, в общ размер на главница, лихва и разноски – 867,34 лева, като постановява ответникът да заплати горепосочената сума на 12 /дванадесет/ последователни месечни вноски, първата от които в размер на 75,34 лева, а останалите 11 – в размер на по 72,00 лева месечно. Първата вноска е платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, а останалите – на всяко следващо 5-то число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                            

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: