Р Е Ш Е Н И Е №
760
гр.
Сливен, 30.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7023 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване
съществуването на вземането на взискателя по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е доставял
ежемесечно питейна вода на ответника, в качеството му на потребител на ВиК
услуги, в периода от 01.04.2016 г. до 30.06.2019 г. в имот, находящ се в с.
Селиминово, общ. Сливен, ул. „Здравец“ № 3, за което били издавани фактури. За
този обект ответникът имал открита партида в регистрите на ВиК - Сливен с Аб. №
79191. Количествата доставена и консумирана вода през процесния период се
начислявали по тази партида служебно по реда на чл. 23, ал. 8, т. 1 от ОУ на
ВиК - Сливен, тъй като имотът бил без монтиран индивидуален водомер, като
стойността на изразходваното количество се фактурирала. След издаване на
фактурата за титуляра на партидата възниквало задължение в 30-дневен срок да
погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които били в
сила за всички потребители, като при неизпълнение на задължението в посочения
срок титулярът на партидата изпадал в забава и дължал мораторна лихва, считано
от първия ден след настъпване на падежа. Иска се да се признае за установено по
отношение на ищцовото дружество, че ответникът Р.И.Р., ЕГН: **********, дължи
на ищцовото дружество сумата от 677,70 лв. - главница, представляваща
стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.04.2016 г. -
30.06.2019 г. в имот, находящ се в с. Селиминово, общ. Сливен, ул. „Здравец“ №
3, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по ч. гр. д. № 5598/2019 г. по описа на СлРС, до окончателното
изплащане на задължението и с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 97,74 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
30.05.2016 г. до 05.08.2019 г. Претендират се и разноските, направени в
заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба чрез назначения си особен представител - адвокат.
Изразява становище за допустимост на предявените искове, но оспорва тяхната
основателност с твърдения, че във фактурите неправилно са начислявани служебно
по
В
съдебно заседание ищцовото дружество чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа
предявените искове и моли съда изцяло да ги уважи и да присъди направените в
исковото и заповедното производство разноски.
Ответникът
се представлява от назначения си особен представител - адвокат, който с оглед
събраните по делото доказателства оспорва предявените искове като неоснователни
и недоказани.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като писмено
доказателство по делото карнет за физически лица, издаден от ищцовото дружество,
за клиент № 79191 и обект № 85205 има открита партида на името на ответника Р.И.Р..
От представената
справка за декларирани данни от ответника се установява, че същият не е
декларирал притежавано от него недвижимо имущество.
В представените по делото фактури е
отбелязано обстоятелството, че процесният имот на ответника на ул. „Здравец“ №
3 в с. Селиминово е без монтиран индивидуален водомер.
Видно от писмените доказателства по
делото през процесния период на ответника са били начислявани различни
количества доставена и отведена вода, варираща от 5 до
От показанията на разпитания по делото
свидетел - инкасатор на ищцовото дружество за населеното място, в което попада
обектът на ответника, се установява, че ответникът Р. живее от години в
чужбина, като представения по делото карнет се отнася до имот на ответника,
намиращ се в м. „Памуклука“ в с. Селиминово, а на процесния адрес на ул.
„Здравец“ № 3 в с. Селиминово живее друго лице - Михаил Иванов Стоянов, тъст на
ответника, като за потребената вода на този адрес има открита друга партида във
„ВиК - Сливен“ на името на Михаил Стоянов или на синът му Иван Стоянов.
Свидетелят описва, че на името на ответника е начислявал служебно количества
вода, тъй като къщата в м. „Памуклука“ няма монтиран индивидуален водомер, но
не знае колко души живеят на адреса и дали са роднини на ответника Р..
По заявление на ищеца е образувано ч.
гр. д. № 5598/2019 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3318/24.10.2019 г. срещу ответника
за сумите от 677,70 лева - главница, представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода от 01.04.2016 г. до 30.06.2019 г. в имот,
находящ се в с. Селиминово, общ. Сливен, ул. „Здравец“ № 3, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 97,74 лева - мораторна лихва,
изчислена за периода от забавата до 05.08.2019 г. Заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на
настоящото дело за установяване на вземането на ищеца.
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Предявените
установителни искове са процесуално
допустими.
Техният предмет е установяване на
съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта
му.
С оглед разпределената доказателствена тежест съдът
намира предявените искове за неоснователни
и недоказани.
Не се установи от събраните по делото
доказателства, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги по
смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
и Общите условия на „ВиК“ ООД - Сливен, в сила от 05.10.2014 г. Съгласно
чл. 3,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата потребители
на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдени жилища и нежилищни имоти, като по делото липсват
доказателства ответникът да е собственик или ползвател на имота на ул.
„Здравец“ № 3, в с. Селиминово.
Напротив, от показанията
на разпитания по делото свидетел се установи, че на процесния адрес живее друго
лице и за доставената в имота вода има открита друга партида при ищцовото
дружество.
Партидата, която се
води на името на ответника, се отнася до друг имот в м. „Памуклука“ в с.
Селиминово, като по отношение на този имот липсват доказателства дали е водоснабден, нито дали са налице основания за
служебно начисляване на количествата потребена вода в размерите, претендирани с
исковата молба, тъй като свидетелят няма информация колко лица живеят на адреса.
Предвид липсата на доказаност на
главния иск за главница, то същият се явява неоснователен и като такъв следва
да се отхвърли. Неоснователен се явява и акцесорният иск за мораторна лихва,
който също следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 срещу Р.И.Р., ЕГН: **********, с адрес ***, искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
от 677,70 лв. /шестстотин седемдесет
и седем лева и седемдесет стотинки/ - главница, представляваща стойността на
доставена и консумирана питейна вода за периода 01.04.2016 г. - 30.06.2019 г. в
имот, находящ се в с. Селиминово, общ. Сливен, ул. „Здравец“ № 3 и с правна
квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК,
вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 97,74 лв.
/деветдесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода от 30.05.2016 г. до 05.08.2019 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 3318 от 24.10.2019 г. по ч. гр. д. № 5598/2019
г. по описа на СлРС като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: