№ 731
гр. Варна, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20233110201325 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на П. Т. И. ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 22-
0439-000866/04.01.2023г. на Началник РУ в ОД-МВР -Варна, РУ 3 Варна, с
което му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100лв.
за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП на осн. чл.185, ал.5 т. 1 от ЗДвП и
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 20 лева, на основание чл.
185 от ЗДП, за нарушение по чл. 157 ал.6 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
процесуален представител, който е депозирал само писмени бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява, депозирала е писмени бележки.
Актосъставителят, редовно призован, взема становище по жалбата и
поддържа направените констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна, съдът установи следното:
1
На 18.11.2022 г. в гр. Варна, по бул. „Цар Освободител“ в посока
бул.“Република“ в близост до бензиностанция „Лукойл“, жалбоподателя
управлявал лек автомобил Рено Канго с рег. № СА 0493 МХ, собственост на
търговско дружество. С управляваното от него МПС въззивника навлязъл в
кръстовище на червен сигнал на светофарната уредба. Движението на
автомобила било наблюдавано от полицейските служители С. и Й.. Тъй като
светещия за него червен сигнал на светофарната уредба не му разрешавал
навлизане в кръстовището бил спрян за проверка от полицейските служители.
АНО е приел, че въззвника при управлението на лек автомобил
нарушавайки сигналите на светофарната уредба навлиза в кръстовището на
забранителен червен сигнал на светофарната уредба.
Установеното било прието за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП извършено
от страна на жалбоподателя И..
След спирането за проверка на въззивника от полицейските служители,
се установило, че той управлява лекия автомобил с АУАН, който е с изтекъл
срок на валидност.
АНО съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка издал обжалваното НП, като е възприел изцяло констатациите
съдържащи се в АУАН и наложил жалбоподателя за нарушение на чл.6,т.1 от
ЗДвП административно наказание глоба в размер от 200 лв. на осн.
чл.179,ал.2,вр.ал.1,т.5 от ЗДвП и “ГЛОБА” в размер на 20 лева, на основание
чл. 185 от ЗДП, за нарушение по чл. 157 ал.6 от ЗДвП.
АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без
възражение. Такива постъпили и в законоустановения 3-дневен срок. Същите
били надлежно разгледани но не приети от АНО.
Въз основа това било издадено и процесното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно
свидетелски показания на свидетелите Й. и С., които съдът кредитира изцяло,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед и др.които
съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
2
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – ФЛ спрямо, което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Въззивникът не е ангажирал доказателства или свидетели оборващи
констатациите на полицейските служители отразени в АУАН, докладни и др.
писмени документи приложени по делото.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в
съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното
производство. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да
опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и
съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН.
Събраните във въззивното производство гласни доказателства чрез разпита на
свид. Й. и С. кореспондират с констатациите в съставения акт.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началник в ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/2018г. на Министъра
на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено
от Началника група в Сектор ПП-Варна, оправомощен с това правомощие със
Заповед № № 8121з-1632/02.12.2021г на Министъра на вътрешните работи,
копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е
подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава
3
такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е
издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП
от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав
не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата
при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Както в акта така и в НП са посочени
дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената
санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено.
Поради това, съдът не споделя възражението на въззивника, че в хода на АНП
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване на правото му на защита.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са
обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били
подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да
извършва разследване на спорни обстоятелства.
Разпитан в хода на съдебното производство в свид.Й. е категорична, че
при изпълнение на служебните си задължения сее намирала в района на
бул.Цар Освободител“ до бензиностанция Лукойл, когато е видяла как
автомобила управляван от въззивника навлиза в кръстовището на червен
сигнал.Категорична е че навлизането е било не на жълт сигнал, а е
реализирано на червин сигнал на светофарната уредба.
Идентични показания по делото дава и свид. С., който сочи, че е
4
наблюдавал навлизането в кръстовището на управлявания от въззивника
автомобил на червен сигнал на светофарната уредба.
Сочи, че в хода на проверката водача е представил акт с изтекъл срок на
валидност.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като ги намери за
обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.
Жалбоподателя е наказан за извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП,
като е прието, че в кръстовището през което е преминавал е навлязъл на
забранителен червен сигнал поради което е настъпило ПТП.
Съгласно изискването на чл.6 т.1 от ЗДвП, участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както
и със светлинните сигнали , с пътните знаци и пътната маркировка.
Въззивникът декларативно оспорва фактическите констатации отразени
в процесното НП но не ангажира доказателства за различна фактическа
обстановка. В хода на съдебното дирене са разпитани и двамата полицейски
служители възприели нарушението от чийто показания се установява
безспорно, че въззивника е навлязъл в кръстовището на червен сигнал.
Безспорно е установено, че за жалбоподателя е светела светофарната уредба
със светещ червен сигнал и това абсолютно забранява навлизането му него.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Тази правна
норма създава задължение за участниците в движението да съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощен и да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.6, т.1 от
ЗДвП и на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба във фиксиран от закона размер от 100лева.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в
5
сравнение с други подобни случаи. Съдът счита, че при преценка дали се
касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена
опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде
социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на
административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът
намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като
маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите от същия вид.
Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за
спазване на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че
извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
По отношение на нарушението на чл.157 ал.6 от ЗДвП съдът намира,
че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения.
На първо място е нарушена нормата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, тъй като
липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението. В обстоятелствената
част на НП се сочи единствено, че въззивникът е управлявал с акт, на който
срокът за валидност е изтекъл без да е посочено кога е станало това.
Посочената като нарушена норма на чл.157 ал.6 от ЗДвП не визира
задължения за водачът на МПС, а сочи, че при съставяне на АУАН по този
закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на
задължението му по чл.190 ал.3. Актът за нарушението заменя контролния
талон за срок до един месец от издаването му. Липсват каквито и да било
факти въззивникът представил ли е контролен талон при проверката или не.
Приложена е санкционна норма, която е обща и не визира конкретен състав
на административно нарушение. В този смисъл съдът намира, че е било
ограничено правото на защита на нарушителя, който е бил лишен от
възможност да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и
по този начин адекватно да организира защитата си. Неяснотата, относно
волята на АНО да ангажира отговорността на въззивника за конкретно
нарушение на правилата на ЗДвП и липсата на съставомерни факти и пълно,
точно и ясно описание на нарушението лишават и съда от възможност да
прецени правилно ли е било квалифицирано приетото за установено
нарушение и правилно ли е била приложена санкционната норма.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
6
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80
/сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-04399-000866/ 04.01.2023г. на Началник
РУ в ОД-МВР -Варна, РУ 3 Варна, с което на П. Т. И. ЕГН ********** за
нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на осн. чл.185, ал.5 т. 1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер от 100 лв..
ОТМЕНЯ НП №22-04399-000866/04.01.2023г. на Началник РУ в ОД-
МВР -Варна, РУ 3 Варна, с което на П. Т. И. ЕГН ********** е наложено
административно наказание: по пункт 2: “ГЛОБА” в размер на 20 лева, на
основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение по чл. 157 ал.6 от ЗДвП
ОСЪЖДА П. Т. И., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-
Варна сумата от 80.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7