Решение по дело №741/2021 на Районен съд - Силистра

М О Т И В И
към Решение № 218 постановено по АНД № 741/2021 г. по описа на Районен съд – С.

Производството е по реда на чл. 375 и следващите от Наказателно-процесуалния кодекс.
Съдебното производство по делото е образувано във връзка с Постановление на Районна
прокуратура – С., с което се предлага обвиняемия М. АЛН. с ЕГН **********, роден на
29.05.1966г. в С., постоянно пребиваващ в Р.България, с двойно гражданство, със средно
образование, женен, месторабота - управител и едноличен собственик на «**» ЕООД, адрес за
призоваване: гр.С. , обл.С., бул. „М.“, №96,ет.7,ал.21 да бъде освободен от наказателна
отговорност на основание чл. 78а от НК като му се наложи административно наказание във
връзка с разследването по Досъдебно производство № 6518 ЗМ-57/2021г. по описа на ОДМВР - С.
за това, че на 01.02.2019г. в гр.С. в качеството си на управител и собственик на капитала на
„**"ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул."М." №96, ет.7, ап.21 в 30-
дневен срок от спиране на плащанията (считано от 31.12.2018г. до 31.12.2019г.) не е поискал от
Окръжен съд-С. да открие производство по несъстоятелност, с което е осъществил състав на
престъпление по чл. 2276, ал.2, вр.ал.1 НК.
Държавният обвинител поддържа постановлението. Счита, че събраните доказателства сочат
на извършено от обвиняемия престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал.1 от Наказателния кодекс.
Изтъква, че са налице всички предпоставки за приложението на чл. 78а от НК с оглед
определеното наказание в закона и чистото съдебно минало на обвиняемия. Моли съда вземайки
предвид събраните доказателства, да признае обвиняемия за виновен, да го освободи от
наказателна отговорност и да му наложи глоба в минимален размер, т.к. не са налице отегчаващи
вината обстоятелства.
Защитникът на обвиняемия адв. Ч. при САК се солидаризира със становището на държавното
обвинение. Моли съдът да освободи подзащитния от наказателна отговорност и да му наложи
административно наказание глоба в минимален размер. Посочва, че обвиняемият е с добри
характеристични данни и е съдействал на органите на ДП за разкриване на обективната истина
като е направил самопризнание. Счита, че целите на наказанието ще бъдат изпълнени и с
налагането на минималното административно наказание.
В осигуреното му право на последна дума обв. М. АЛН. се признава за виновен и изразява
съжаление за извършеното. Подчертава, че вината е негова.
За да се произнесе по направеното от прокурора предложение с постановлението, съдът въз
основа на събраните доказателства в хода на досъдебното и съдебното производство, прие
следната фактическа обстановка:
Обвиняемият М. АЛН. е постоянно пребиваващ в Р.България, пълнолетен е и грамотен, като
има завършено средно образование. Настоящият му адрес е в гр.С., обл.С., бул. „М.“,
№96,ет.7,ал.21 и до настоящия момент същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност на осн. чл. 78а НК.
Доказателствата, събрани в хода на разследването сочат следната фактическа обстановка:
Търговското дружество „**"ЕООД с ЕИК ** било регистрирано на 05.07.2016 година, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „М.“№96, ет.7, ап.21. От приложеното по делото
писмено доказателство -извлечение от Търговския регистър е видно, че като управител и
едноличен собственик на капитала на дружеството е вписан единствено обв. М. АЛН. ..Предметът
на дейност на дружеството е включвал търговия със стоки втора употреба, производство и
търговия на селскостопански и промишлени стоки, внос и износ, хотелиерство, ресторантьорство,
посредничество, спедиция, транспортни услуги и всички други дейности незабранени от закона.
Дружеството „**"ЕООД с ЕИК ** не е притежавало дълготрайни материални, както и че е
развивало търговската си дейност в два търговски обекта, които били под наем, но в началото на
2020г. останал само едни от тях.
В ТР са обявени ГФО на дружеството за периода от 2016 до 2019 г.
Водилият счетоводството на дружеството счетоводител св. Пламен Данаилов уведомявал
редовно управителя за задълженията.
Подадени били годишни данъчни декларации за отчетните 2016 г. - 2019 г.
1

Още през 2017 г. срещу „**"ЕООД с ЕИК ** образувано изпълнително дело под № **/2017г.
по искане на ТД НАП - В., офис С., поради наличие на публично-правни задължения, възлизащи
към 19.03.2021 г. в общ размер на 93902,24лв., в това число : Главница: 75 961,22лева и лихва : 17
941,02лева. В хода на изпълнителното дело били изпращани съобщения за доброволно изпълнение
и разпореждания, връчени надлежно на обв. М. АЛН. . През следващите години до 2021г. били
предприети действия за обезпечаване и реализация на имущество на задълженото лице, като били
изпращани и връчвани надлежно покани за доброволно изпълнение, съобщения за доброволно
изпълнение, постановление за обезпечаване, разпореждания, актове и др. От проведеното цялостно
проучване било установено, че дружеството няма активи. В хода на изпълнителното производство
било установено, че „**" ЕООД с ЕИК ** няма открити партиди и не притежава недвижимо
имущество. Съгласно регистър „Заеми" е установено, че дружеството не е предоставяло такива;
няма безналични ценни книжа, не притежава МПС, земеделска или горска техника. Обв.А. бил
запознат с обстоятелството, че е било образувано изпълнително дело под № **/2017г. по искане на
ТД НАП В., офис С., поради наличие на публично¬правни задължения, но поради липсата на
приходи, не е предприел действия по изплащане на задълженията. Изпитвал огромни затруднения
с изплащането на текущите задължения на дружеството като наем, заплати на персонала, поради
което от началото на 2020г. само и той и съпругата му останали да работят в магазина. От две
години не е извършвал и зареждане на магазина с нова стока.
В Окръжна прокуратура С. е постъпило Уведомление с изх.№ 253/29.03.2021 г. от ТД НАП
В., офис С. на основание чл.205 от НПК, в което се сочи, че през 2017г. ТД на НАП В., офис С. е
образувано изпълнително дело №**/2017г. срещу „**"ЕООД с ЕИК ** за публични вземания,
които към 19.03.2021г. са в общ размер на 93902,24лв., в това число: Главница 75961,22лв. и лихви
17941,02лв. Задълженията на дружеството са формирани от Данъчни декларации по ЗКПО, Данък
върху доходите на физически лица и Декларация образец 6 за периода от 2016г. до 2021г.
Преписка № 459/01.04.2021 г. по описа на Окръжна прокуратура-С. е била изпратена по
компетентност на основание чл.35, ал. 1 от НПК на Районна прокуратура-С. с оглед наличие на
данни за извършено престъпление по чл.227б oт НК, като с постановление от 09.07.2021г. е било
образувано и настоящето наказателно производство.
По делото била назначена съдебно-икономическа експертиза, като от нейното заключение е
видно следното:
„Дружеството е с предмет на дейност търговия на дребно с дрехи втора употреба.
Търговската дейност се осъществява в бившия „ДЕТМАГ" в гр. С. - „Магазин за втора употреба"
(втори и трети етаж). Характерното при този вид търговия е, че зареждането със стока става от
големите складове в България и плащането се извършва при получаване на стоката, т.е. няма
отложени плащания. Закупената стока е предимно на килограм, т.е. колкото повече количество
закупиш от склада на едро, толкова по ниска е цената (себестойността) на стоките. При
закупуването на големи обеми (количества стока) с цел намаляване на доставната цена, има риск
да се закупят и ниско атрактивни стоки.
При Продажбата на дребно на всеки отделен артикул се поставя продажна цена, в която
следва да се калкулират разходите и печалбата. Цената на стока, която не успее да бъде
реализирана в първите дни от излагането й за продажба, се намалява. Стоки, които не могат да
бъдат продадени, поради сезонност, липсващ интерес, ниско качество и други подобни причини,
често залежават и в определен момент следва да бъдат бракувани.
Относно ползвания търговски обект - с голяма търговска площ, в централната част на града.
Акцентът тук е свързал с разходите за наем и поддръжка на обекта и на следващо място
необходимост от значителен брой персонал.
С посочване на някои от характеристиките при търговията със стоки втора употреба,
експертизата цели да покаже, че:
стоките като материални запаси - част от активите на дружеството, са ниско ликвидни, т.е.
при необходимост от спешна реализация с цел покриване на неотложни задължения, не може да се
очакват адекватни приходи.
значителен обем на разходи за дейността - наеми, заплати, осигуровки, режийни разходи;
През анализираните периоди, „Материалните запаси" формират основната част от
краткотрайните активи в Счетоводните баланси на дружеството. Тъй като техният характер са
2

стоки, то тяхното обръщение в паричен еквивалент, с който да могат да се погасят текущите
задължения е проблемно, както от изпълнението във времето, така и продажната им стойност, т.е.
те са нисколиквидни активи. За наблюдаваните периоди техните балансови стойности намаляват
чувствително в края на отчетните периоди. От 20 хил. лв. към 31.12.2016г. до 17 хил. лв. към
31.12.2017г., до 8 хил. лв. към 31.12.2018г., до 5 хил. лв. към 31.12.2019г., и до 3 хил. лв. към
31.12.2020 г.
Паричните средства отговарящи за бързата и незабавна ликвидност също са с ниски
балансови стойности по 1 хил. лв. за 2016 г., 2017 г. и 2020 г., за останалите периоди липсват
записани стойности (над 500,00 лв.).
Генерираните приходи през отчетните периоди не са достатъчни да покрият текущите
задължения на дружеството, дружеството не разполага с налични дълготрайни и краткотрайни
материални активи, с които евентуално да обезпечи (гарантира) плащането на всички задължения.
Извършваните плащания през анализираните периоди: за заплати, към доставчици, за наеми
и режийни разходи са така наречените неотложни плащания, а именно:
при неплащане на една месечна наемна вноска, договорът за наем може да бъде прекратен;
при неплащане на месечните трудови възнаграждения ще доведе до отлив на работна
ръка;
зареждането със стоки стават срещу извършено плащане в момента на получаване;
Неплащането на кое да е от трите задължения, води до блокиране (спиране на основната дейност).
С оглед представяне на стойностите от изчисляване на Показателите за ликвидност и
задлъжнялост , и направеният анализ на характера и класифицирането на активите и пасивите през
отчетните периоди, експертизата определя като начална дата на настъплане на
неплатежоспособността 31.12.2018г.
Изводът от представянето на КФА и КФЗ е, че дружеството е силно зависимо от неговите
кредитори и нямо функционална автономност /независимост/. Балансовата стойност на
Собствения капитал на отчетни периоди 2018г., 2019г. и 2020г. е с отрицателни стойности , което
означава наличие на процеси на декапитализация на дружеството. Дружеството не разполага със
собствен капитал за покриване на своите задължения в дългосрочен план. В случая следва де
отчете постоянното нарастване на стойностите на привлечения капитал/задълженията/.
В хода на разследването е установено по категоричен и несъмнен начин, че към дата
31.12.2018 г., когато дружеството „**"ЕООД с ЕИК ** е изпаднало в неплатежноспособност,
управител и едноличен собственик на капитала е бил обвиняемият М. АЛН..
Обв.М. АЛН. е поискал от Окръжен съд - град С. да открие производство по несъстоятелност
като подал молба на 05.07.2021г. Активните му действия в тази насока за започнали след като бил
призован в Сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР - С., за снемане на сведения във връзка с
пр.пр. № 904/2021г. по описа на РП- С..
Окръжен съд - С. сочи в писмо изх.№ 267/14.07.21021г., че има подадена молба с вх.
№668/05.07.2021 г. от „**" ЕООД с ЕИК ** за откриване на производство по несъстоятелност, по
която е образувано ТД № 20213400900121. Сочи се, че всички актове на съда, постановени във
връзка с откриване на производството по несъстоятелност срещу „**" ЕООД с ЕИК ** са обявени
в търговския регистър и всеки заинтересован може да се запознае с тях.
Към дата 02.09.2021г. “**" ЕООД с ЕИК ** е обявено в несъстоятелност. Същото към дата
02.09.2021г. е с прекратена търговска дейност.
Така описаната фактическа обстановка се установява с писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства - разпити на свидетелите М. АЛН., Пламен Ганчев Данаилов, документи
от ТД на НАП-В., офис С., Агенция по вписванията, офис С., съдебно икономическа експертиза.
С оглед така възприетата фактическа обстановка, от правна страна се налага изводът, че с
деянието си обв. М. АЛН. , е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 2276, ал.2 във вр.ал.1 от НК.
Непосредствен обект на престъпленията против кредиторите са обществените отношения,
които са свързани със сигурността при осъществяване на стопанския оборот и защитават
интересите на различните кредитори в хода на извършваната от тях стопанска дейност. Субект на
3

престъплението по чл. 2276 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК е управител и/или представител на търговско
дружество, изпаднало в неплатежоспособност, а изпълнителното деяние се изразява в бездействие
на посоченото по - горе лице / видно от Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г. на ОСНК на
ВКС по т. д. № 5/2014 г./
Безспорно установено по делото е качеството на обвиняемия М. АЛН. на управител на
**"ЕООД с ЕИК ** . Касае се за юридическото лице и търговец по смисъла на чл. 1. ал. 1 от ТЗ -
търговско дружество по чл. 113 и сл. от ТЗ.
Съгласно чл. 607а от Търговския закон производство по несъстоятелност се открива по
отношение на търговец, който е изпаднал в неплатежоспособност. Това понятие има легална
дефиниция чрез текста на чл. 608 от ТЗ. Неплатежоспособен търговец е този, който не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по
частно държавно вземане. Неплатежоспособен е и този търговец, който е в състояние да плати
частично или изцяло само вземанията на отделните кредитори. Неплатежоспособността е налице
всякога при спиране на плащанията и се предполага, когато търговецът не е изпълнил в 60-дневен
срок от падежа парично задължение по търговска сделка. Търговец, който е изпаднал в тази
ситуация, има задължение в 30-дневен срок от спиране на плащанията да заяви това обстоятелство
пред съда по несъстоятелност, като неизпълнението му представлява осъществяване на
изпълнителното деяние. Предвид естеството на изпълнителното деяние то може да се осъществи
единствено чрез бездействие, като неговото начало поставя момента, когато е трябвало да бъде
осъществено плащане във връзка със съществуващо задължение (с търговски характер) и
неизпълнението му. Престъплението е типично продължено и завършва след като деецът
преустанови бездействието - обичайно изпълни задължението си за уведомяване на съда или съдът
бъде сезиран от трето лице по чл. 625 от ТЗ и бъде образувано производство по несъстоятелност.
Практиката на ВКС по отношение на чл. 2276 от НК сочи, че от обективната страна следва да са
налице кумулативно релевантни два вида
бездействия от страна на дееца: едното е спиране на плащанията по търговската сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане, а второто е необявяването на тази неплатежоспособност
пред съда. За съставомерността на деянието, представляващо бездействието на търговеца изпаднал
в неплатежоспособност, няма значение дали неплатежоспособността на дееца е само фактическа
или е обявена от съда. Неплатежоспособността е фактическо състояние на длъжника, което не
зависи от волята му и се изразява в липса на налични парични средства, с които да изпълни
паричния си дълг. Неплатежоспособността не се идентифицира с липса на имущество. Длъжникът
може да разполага с такова и въпреки това да е неплатежоспособен. Елемент от фактическия
състав на чл. 608. ал. 2 от ТЗ е паричното задължение да е изискуемо и безспорно. Спирането на
плащанията е външна проява на неплатежоспособността. То е свързано с особено състояние на
длъжниковото имущество, при което е налице обективна невъзможност на длъжника да заплаща
дълговете си по търговски сделки, публичноправните и частните държавни задължения. В случая
писмените доказателства еднозначно сочат, че е налице обективното състояние на
неплатежоспособността: налице са публичноправни парични задължения към НАП, свързани с
търговската дейност на дружеството, установени във връзка с посоченото в тях по подадените
декларации от ТД, а не въз основа на ревизионен акт. Данъчното задължение възниква по силата
на закона и става изискуемо с настъпването на определения в закона срок. Изпълнителното дело е
било образувано още през 2017г. и обв. А. е бил наясно с това обстоятелство.
Престъплението е формално и за съставомерността му е без значение дали
неплатежоспособността е само фактическа или обявена от съд по надлежния ред. Няма изискване
да са настъпили съставомерни последици от деянието и да е настъпило реално увреждане или
поставяне на опасност за кредиторите. В разглеждания случай обвиняемият А. не е подал молба
пред Окръжен съд-С. за отриване на "производство по несъстоятелност" на дружеството в
тридесет дневен срок от спиране на плащанията, с което е налице бездействие от негова страна. За
съставомерността на инкриминираното престъпление по чл. 2276. ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК следва
да се отбележи още, че законът предвижда конкретен срок, в който деецът дължи активно,
правомерно поведение, с изтичането на който срок деянието се счита за довършено.
Престъплението по чл. 2276 от НК може да бъде осъществено при форма на вина пряк
умисъл, като умисълът трябва да е налице само по отношение на извършеното изпълнително
4

деяние - несъобщаването за настъпилата неплатежоспособност. Умисълът не е необходимо да
обхваща причините, довели до настъпването на неплатежоспособност, като те не се изследват с
оглед съставомерността на деянието, но следва да се отчитат при индивидуализацията на
наказанието. В случая с оглед обясненията на обвиняемият същият като управител е съзнавал, че
"** " ЕООД е изпаднало в неплатежоспособност, но въпреки това не е изпълнил задължението си
да уведоми в 30-дневен срок за това обстоятелство съда. Обвиняемият М. АЛН. , освен управител
на "**" ЕООД, е и едноличен собственик на капитала на дружеството и като такава именно в
неговата компетентност е вземането на решение, с което да депозира в съда молба за откриване на
производството по несъстоятелност. В случая се установява по безспорен и категоричен начин, че
макар дружеството да е имало публично правни задължения, не е ги платило. Освен това обв. А. е
знаел, че то е имало публичноправните задължения и че същото не е в състояние за заплати тези
задължения, т.е. че е налице неплатежоспособност Подадените ГФО от 2016г. до 2019г. са
подписани именно от него. Същият е бил наясно със състоянието на дружеството. Обвиняемият е
следвало да поиска от съда по регистрация на дружеството, а именно Окръжен съд - С., да бъде
открито производство по несъстоятелност в предвидения от закона срок, а именно след
31.12.2018г. , в 30 -дневен срок, а именно в периода от 01.01.2019г. до 31.01.2019г, но не го е
сторил. Едва на 05.07.2021г. е поискал от Окръжен съд - С. да открие производство по
несъстоятелност. Незнанието за съществуването на това правно задължение не е извинително и
важи общото правило, че незнанието на закона не е оправдание. Още повече, че всеки може да
твърди така. Незнанието на закона в случая не е извинително.
Обвиняемият М. АЛН. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него
престъпление по чл.227б, ал.2 във вр. ал. 1 от НК, а именно, за това, че : На 01.02.2019г. в гр.С. в
качеството си на управител и собственик на капитала на „**"ЕООД с ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул."М." №96, ет.7, ап.21 в 30-дневен срок от спиране на
плащанията(считано от 31.12.2018г. до 31.12.2019г.) не е поискал от Окръжен съд-С. да открие
производство по несъстоятелност. Същият е разпитан в качеството на обвиняем в присъствието на
упълномощен защитник - адв. М.Ч. от САК.
Видно от справката за съдимост на обвиняемия, същият е НЕосъждан.
От субективна страна деянието е осъществено от обвиняемия при наличието на пряк умисъл,
тъй като той съзнават общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като не е направил нищо за да ги
предотврати.При така установената в хода на настоящото досъдебно производство фактическа
обстановка намирам, че обв. М. АЛН. следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление от общ характер, а именно по чл. чл.227б, ал.2 във вр. ал. 1от НК.
За престъплението по чл.227б, ал.2 във вр. ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание
„Лишаване от свобода" до 3 /три/ години или "глоба" до 5 000 лв.
Обв. М. АЛН. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. От деянието не са настъпили имуществени вреди.
За престъплението по чл. 2276, ал. 2, вр. ал. 1 НК, извършено от обвиняемия като
пълнолетен, се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди
лева. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност на осн. чл. 78а НК. Също така не са причинени от престъплението
имуществени вреди. С деянието не е причинено увреждане тежка телесна повреда или смърт,
деецът не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози и
не са извършени множество престъпления, престъплението не е извършено спрямо орган на власт
при или по повод изпълнение на службата му.
При тези обстоятелства съдът намира, че са налице всички предпоставки по чл. 78а НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба по реда и в сроковете на особените правила в част V, глава XXVIII от НПК, като с
оглед установените смекчаващи отговорността обстоятелства и преценявайки семейното,
материално и имуществено състояние на обвиняемия М. АЛН., съдът прецени, че следва да му
наложи наказание към минимума, а именно глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева.
На обвиняемия е взета мярка за неотклонение “Подписка”, която с оглед събраните по делото
доказателства относно обществената опасност на деянието и дееца и така наложеното наказание и
предвид разпоредбата на чл. 309, ал. 4 от НПК съдът следва да отмени.
5

В хода на ДП са направени разноски. Предвид осъдителното решение, съдът на основание
общата разпоредба на чл. 189, ал. 3 от НПК прецени, че следва да осъди обвиняемия да заплати в
полза на републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР - С. направените разноски в хода на
досъдебното производство в размер на 838,50 (осемстотин тридесет и осем лева и 0,50 ст.) лева.
По изложените мотиви, съдът постанови своето решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	218
Дата:	2 декември 2021 г. (в сила от 20 декември 2021 г.)
Съдия:	Стоян Иванов Стоянов

Дело:	20213420200741
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	19 ноември 2021 г.

Решение по дело №741/2021 на Районен съд - Силистра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите