№ 1380
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Нели Алексиева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20241100900867 по описа за 2024 година
Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД твърди, че с договор за стандартен
кредит за оборотни средства № 1536/677/26082021/26.08.2021 г. банката
предоставя на кредитополучателя „М.С.“ ООД банков кредит в размер на
68 000 лева, който следва да бъде използван за рефинансиране на дълга по
договор за стандартен кредит за оборотни средства №
0299/671/01092020/01.09.2020 г. Договорът за кредит от 26.08.2021 г. е
подписан от ответницата Е. В. Р. като съдлъжник. Посочва, че с анекс № 2 ат
19.10.2022 г. страните променят крайния срок за издължаване на главницата
по договора на 25.11.2022 г. Твърди, че кредитополучателят и солидарните
длъжници са в неизпълнение на поетите с договора задължения и въпреки
настъпилия падеж не извършват плащания в погасяване на дълга. За
принудителното събиране на тези задължения е подадено заявление по реда на
чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до
Софийски районен съд, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 6362/2023
г. по описа на СРС, ГО, 36-ти състав, по което съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 15.02.2023 г., с която
ответницата, „М.С.“ ООД и Е.Е. Г. са осъдени солидарно да платят на ищеца
сумата от 57 000 лева, представляваща главница по договор за стандартен
кредит за оборотни средства 1536/677/26082021/26.08.2021 г.; анекс № 1 от
23.08.2022 г.; анекс № 2 от 19.10.2022 г., ведно със законната лихва от
03.02.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 173.47 лева, представляваща
договорна лихва за период от 25.11.2022 г. до 03.02.2023 г.; сумата 774.63 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 25.11.2022 г. до 03.02.2023 г. и
сумата 554.17 лева, представляваща друга лихва за период от 25.11.2022 г. до
1
03.02.2023 г., както и разноски за заповедното производство в размер на
1170.05 лева. Твърди, че срещу така издадената заповед за незабавно
изпълнение е подадено възражение от ответницата Р., поради което за
„Уникредит Булбанк“ АД е налице правен интерес за предявяване на
установителните искове. Моли да бъде установено по отношение на
ответницата, че същата дължи на „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 57 000
лева, представляваща непогасена падежирала главница по договор за
стандартен кредит за оборотни средства № 1536/677/26082021/26.08.2021 г. и
анексите към него; сумата 173.47 лева, представляваща договорна лихва за
период от 25.11.2022 г. до 03.02.2023 г.; сумата 774.63 лева, представляваща
обезщетение за забава за просрочената главница по т. 4.2 от договора,
начислено за период от 25.11.2022 г. до 03.02.2023 г. и сумата 554.17 лева,
представляваща наказателна лихва за просрочие по т. 4.23 от договора,
начислена върху просрочената главница за период от 25.11.2022 г. до
03.02.2023 г. Ищецът претендира и направените в настоящето производство
разноски, както и разпределение на отговорността за направените разноски
по заповедното производство.
Ответникът Е. В. Р. не подава отговор на исковата молба и не взема
становище по основателността на исковете в хода на производството.
В подаденото от ответника Р. пред заповедния съд възражение по чл.
414 от ГПК, като основание за подаване на възражението е вписан единствено
посочения в образеца текст - „не дължа изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение“.
Предвид процесуалното поведение на ответника, в проведеното на
27.09.2024 г. открито съдебно заседание, процесуалният представител на
ищеца моли съда да се произнесе с неприсъствено решение.
Съдът констатира, че ответникът не е подал отговор на исковата молба,
не се явява в първото съдебно заседание по делото, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като последиците от това негово
поведение са му указани от Съда с разпореждането от 11.06.2024 г., с което на
му е връчен препис от исковата молба и с определението от 04.09.2024 г. за
насрочване на делото.
Подаденото от Р. в заповедното производство възражение срещу
заповедта, с наличието на което ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на установителните искове, не съдържа конкретни възражения
срещу основателността на исковете. Ето защо същото не може да има
правните последици на отговор на исковата молба, съответно не са налице
обосновани във възражението оспорвания, които да подлежат на разглеждане
в настоящето производство, съгласно дадените разяснения с т. 11а на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело
№ 4/2013 г.
Предвид гореизложеното и като съобрази направеното от ищеца искане
за постановяване на неприсъствено решение и обстоятелството, че
предявените обективно кумулативно съединени искове са вероятно
2
основателни, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, като при извършената служебна проверка на
клаузите на процесния договор, не се констатира от съдържанието им да
произтича тяхната нищожност, Съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Ето защо съдът приема, че следва да уважи искането на ищеца по чл.
238, ал. 1 ГПК и да се произнесе с неприсъствено решение. На основание чл.
239, ал. 2 ГПК това решение не се мотивира по същество, а е достатъчно да се
укаже, че се основава на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, които предпоставки Съдът приема, че са налице. Затова Съдът
приема, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени
изцяло.
При този изход на производството, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати направените от ищеца в настоящето производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които възлизат на 1259.95 лева дължима за
довнасяне държавна такса по предявените искове.
Съгласно разясненията, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 4/2013 г., съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране
на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на
решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 ГПК от
съда в исковото производство. По същия ред се издава изпълнителен лист и за
присъдените с решението или с определението за прекратяване на
производството по делото разноски за исковия процес. Затова ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и присъдените със заповедта по
чл. 417 от ГПК разноски в размер на 1170.05 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК 8*******, срещу Е. В. Р., ЕГН **********, положителни
установителни искове по чл. 124 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. 422 от
ГПК, че Е. В. Р. дължи на „Уникредит Булбанк” АД сумата от 57 000 лева,
представляваща непогасена падежирала главница по договор за стандартен
кредит за оборотни средства № 1536/677/26082021/26.08.2021 г. и анексите
към него; сумата 173.47 лева, представляваща договорна лихва за период от
25.11.2022 г. до 03.02.2023 г.; сумата 774.63 лева, представляваща обезщетение
за забава за просрочената главница по т. 4.2 от договора, начислено за период
от 25.11.2022 г. до 03.02.2023 г. и сумата 554.17 лева, представляваща
наказателна лихва за просрочие по т. 4.23 от договора, начислена върху
просрочената главница за период от 25.11.2022 г. до 03.02.2023 г., за които
3
суми срещу Е. В. Р., в качеството на солидарен длъжник на кредитополучателя
„М.С.” ООД по договора за кредит, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 15.02.2023 г. на
СРС, I Гражданско отделение, 36 състав, по гр. дело № 6362/2023 г.
ОСЪЖДА Е. В. Р., ЕГН ********** да заплати на „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК 8*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по
настоящето производство в размер на 1259.95 лева /хиляда двеста петдесет и
девет лева и 95 ст./.
ОСЪЖДА Е. В. Р., ЕГН ********** да заплати на „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК 8*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по
заповедното производство – ч. гр. дело № 6362/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 36 състав, в размер на 1170.05 лева /хиляда сто и седемдесет
лева и 5 стотинки/.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от решението на страните, като на основание чл.
240 от ГПК, заедно с преписа от неприсъственото решение, да се изпрати
съобщение на ответника с указания, че може да поиска отмяна на решението в
едномесечен срок от получаване на съобщението.
Да се изпрати заверен препис от решението на Софийски районен съд,
ГО, 36 състав, по ч. гр. дело № 6362/2023 г.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4