Решение по дело №4310/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 560
Дата: 15 юни 2020 г. (в сила от 2 юли 2020 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ненова
Дело: 20195220104310
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 15.06.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4310 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът А.И.П. чрез пълномощника си адвокат Б. е предявил иск против ответниците Г.И.П., К.Г.П. и С.Г.П. с искане за постановяване на решение, с което да бъде обявен за окончателен сключеният между страните предварителен договор от 26.11.2018 г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************по КККР, одобрени със заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „С.К.“ № 13, вх. Б, ет. 0 (допуснатата в исковата молба техническа грешка е отстранена с молба с вх. № 25881/04.11.2019 г.) в сграда с идентификатор ************.1, с предназначение на самостоятелния обект – гараж в сграда, брой нива на обекта – 1, с площ от 22,23 кв.м., без прилежащи части. Искането обосновава с обстоятелството, че е настъпил уговореният между страните с анекс от 27.02.2019 г. срок за сключване на окончателен договор и ищецът в качеството на купувач по предварителния договор е заплатил уговорената цени при сключване на предварителния договор, но ответниците отказват да се явяват пред нотариус за сключване на окончателен договор, с който да прехвърлят на ищеца собствеността върху недвижимия имот.

         Ангажира писмени доказателства.

         В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците Г.И.П., К.Г.П. и С.Г.П. не са подали отговор на исковата молба. В съдебно заседание, редовно призовани, се явяват ответниците Г.И.П. и С.Г.П.. Ответникът К.Г.П., редовно призован, не се явява и не се представлява.

         Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:

         Установява от представените по делото писмени доказателства, а именно предварителен договор за продажба на недвижим имот от 26.11.2018 г. и анекс към предварителен договор за продажба на недвижим имот от 27.02.2019 г., че между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответниците Г.И.П., К.Г.П. и С.Г.П. са се задължили да продадат на ищеца А.И.П. следния недвижим имот, представляващ съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 142, том ІХ, дело № 3122 от 26.08.1996 г. гараж № 9, находящ се в гр. Пазарджик, кв. 285, ул. „С.К.“ № 13, с площ от 22,23 кв.м., срещу задължението на ищеца да заплати продажна цена в размер на 2 000 лв., която продавачите са получили преди подписване на договора. Първоначално уговореният срок за сключване на окончателен договор за покупко-продажба – 26.11.2020 г., е променен на 27.08.2019 г. с анекс към предварителния договор, сключен между страните на 27.02.2019 г.

         От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 142, том ІХ, дело № 3122 от 26.08.1996 г. се установява, че ответникът Г.И.П. е придобил собствеността върху имота на 26.08.1996 г. чрез покупко-продажба, а от удостоверение за семейно положение и удостоверение за наследници – че съпругата му Гинка Димитрова П. е починала на 17.09.2013 г. и е оставила за свои наследници по закон съпруга си Г.И.П., сина си К.Г.П. и дъщеря си С.Г.П..

         Недвижимият имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************по КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г., намиращ се в сграда с идентификатор ************.1, с предназначение на самостоятелния обект – гараж в сграда, и съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ************.1.53 и ************.1.51, под обекта – няма, над обекта – ************.27.

         Данъчната оценка върху имота е в размер на 5 383,10 лв.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

         Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот.

         За уважаване на иска в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване валидно сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съдържащ уговорки относно всички съществени условия на окончателния договор, изпълнението на насрещното си задължение по предварителния договор да заплати уговорената цена и настъпване на срока за сключване на окончателен договор.

         Съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот не се оспорва от ответниците, а и се установява по несъмнен начин от ангажираните от ищеца писмени доказателства по делото. Предварителният договор за покупко-продажба и анексът към него са съставени в писмена форма с нотариална заверка на подписите на участвалите лица, с което е изпълнено дори в повече изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗЗД. Договорът и анексът към него съдържат уговорки относно съществените условия на окончателния договор – предмет на покупко-продажбата и продажна цена, поради което съдът приема, че те удостоверяват надлежно възникнала между страните облигационна връзка, обвързваща ги съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД със силата на закон.

Ищецът в качеството си на купувач по предварителния договор е изправна страна по него, тъй като още преди сключването му е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на уговорената продажна цена. Съгласно клаузите на договора сумата от 2 000 лв. е заплатена от ищеца на продавачите предварително, в деня на подписване на предварителния договор.

         Настъпил е уговореният между страните в анекса към предварителния договор срок за сключване на окончателен договор – 27.08.2019 г.

Ответниците не твърдят, нито ангажират доказателства в уговорения срок, а и до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция да са се явили пред нотариус, за да прехвърлят собствеността върху имота на купувача. Този извод следва и от направеното пред съда от ответниците Г.И.П. и С.Г.П. признание на факта, че са били пред нотариус, но само веднъж.

         Изложеното обосновава правния интерес на ищеца от предявяване пред съда на иск за обявяване на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен.

Спазени са особените изисквания на закона за прехвърляне на правото на собственост, а именно ответниците да са собственици на имота, предмет на предварителния договор. По този въпрос между страните по делото няма спор, а и правото на собственост на ответниците се установява от съвкупната преценка на приетите по делото писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 142, том ІХ, дело № 3122 от 26.08.1996 г., удостоверение за семейно положение и удостоверение за наследници. От тези доказателства се установява, че имотът е бил придобит от ответника Г.И.П. в режим на СИО чрез покупко-продажба по време на брака му с Гинка Димитрова П.. След нейната смърт на 17.09.2013 г. притежаваната от нея ½ идеална част от имота е преминала по силата на наследственото правоприемство в патримониума на всеки от ответниците в равни части. Така към настоящия момент собственици на имота са Г.И.П. с квота 4/6 ид.ч., К.Г.П. с 1/6 ид.ч. и С.Г.П. с 1/6 ид.ч.

С оглед изложеното съдът намира предявения иск за основателен, поради което същият следва да бъде уважен изцяло като бъде обявен за окончателен сключеният между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.11.2018 г., изменен с анекс от 27.02.2019 г.

На основание чл. 364, ал. 1 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати следващите се разноски по прехвърлянето на имота, като бъде наредено вписването на възбрана върху имота до изплащането им.

Ищецът не претендира разноските по делото, поради което такива не се присъждат.

По изложените съображения Районен съд – Пазарджик            

 

Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 26.11.2018 г., изменен с анекс от 27.02.2019 г., между продавачите Г.И.П., ЕГН ********** ***, К.Г.П., ЕГН ********** *** и С.Г.П., ЕГН ********** *** и купувача А.И.П., ЕГН ********** *** предварителен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************по КККР, одобрени със заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „С.К.“ № 13, вх. Б, ет. 0 в сграда с идентификатор ************.1, с предназначение на самостоятелния обект – гараж в сграда, брой нива на обекта – 1, с площ от 22,23 кв.м., без прилежащи части, представляващ съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 142, том ІХ, дело № 3122 от 26.08.1996 г. гараж № 9, находящ се в гр. Пазарджик, кв. 285, ул. „С.К.“ № 13.

ОСЪЖДА А.И.П., ЕГН ********** *** да заплати в полза на Районен съд – Пазарджик сумата от 100,48 лв., представляваща нотариална такса по прехвърлянето на имота, а в полза на Община Пазарджик сумата от 161,49 лв., представляваща местен данък за възмездно придобиване на недвижимия имот.

НАРЕЖДА да се впише възбрана върху имота до изплащане на тези задължения.

УКАЗВА на ищеца, че може да впише съдебното решение в 6-месечен срок от влизането му в сила.

Препис от решението да се изпрати на Служба по вписвания при Районен съд – Пазарджик за изпълнение на нареждането за вписване на възбрана.

         Препис от влязлото в сила решение да не се издава, докато ищецът не докаже, че са платени разноските по прехвърляне на имота и дължимите данъци и такси за имота.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: