№ 1709
гр. Русе, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20234520101184 по описа за 2023 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и
материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Кредит Инс“ АД с ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр.София моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника А. К. Д. с ЕГН:**********, че дължи
на „Кредит Инс“ АД с ЕИК:********* следните суми:
- Сумата от 400.00 лева главница на основание сключен Договор за
потребителски кредит „Екстра” №ДЗ010413/18.04.2022г.
- Сумата от 36.00 лева договорна лихва за периода 18.05.2022г. -
18.07.2022г.
- Сумата от 23.45 лева законна лихва за забава за периода 19.05.2022г. –
07.12.2022г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК до окончателното заплащане на главницата. Претендират се
разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК особен представител, депозира отговор на исковата молба, в
1
който изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От доказателствата по делото се установява, че ищецът „Кредит Инс“
АД с ЕИК:********* (с пр. данни „Кредит Инс” ООД, ЕИК *********,
преобразувано чрез промяна на правната форма), е търговско дружество,
вписано в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 1 от Закона за
кредитните институции с рег. № BGR00428 със Заповед № БНБ –
23940/21.02.2020г. на подуправителя на Българска народна банка (БНБ) (пр.
данни Заповед № РД22-2133/03.10.2012г. – рег. № BGR00288). Основната
дейност на дружеството е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски
заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя
се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се
реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и
платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
(ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. -Закона за електронния документ и електронния
подпис (ЗЕДЕП)/.
Установява се от доказателствата по делото, че ответникът А. К. Д. с
ЕГН:********** е кандидатствал за получаване на потребителски кредит,
чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като предоставил
личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване, oдобрена от управителя на финансовата институция и при
спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от
разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от А. К. Д.
данни, служител на дружеството ищец се свързал с него на посочения
телефон, като ответникът потвърдил самоличността си, истинността на
предоставената информация и желанието си да получи при условията на
дружеството, кредит в размер на 400.00 лева. След обработване на данните и
одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен , на
посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за
2
кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от
„КРЕДИТ ИНС” АД линк за потвърждение, сключването на Договор за
потребителски кредит„Екстра”№ ДЗ010413/18.04.2022г.и желаната сума му е
била преведена, чрез системата e-pay и получена от същия на каса на
партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена от А. К. Д. лична
карта ( вж. л.11 от делото).
По делото е представено копие от заявката, изпратена до дружеството
от ответника А. К. Д., справка – извлечение за извършен превод, както и
договор, сключен между страните.
От приложеното ч.гр.д. №6276/2022г. по описа на Русенски районен съд
се установява, че по заявление на „Кредит Инс“ АД с ЕИК:*********, против
ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
№3031/09.12.2022г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя
сумите описани в исковата молба. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на
задължената по същото лице по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предмет на иска
е установяване съществуването на вземането по издадената заповед и
успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на
сумата, за която е издадена оспорената заповед.
В контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест
на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, че страните са били обвързани от действителен договор за кредит,
че дружеството е предоставило на ответника ответника съответната сума и
същата е получена от него.
Коментираните по-горе писмени доказателства налагат извода, че
между „Кредит Инс“ АД с ЕИК:********* и ответника е сключен договор за
потребителски кредит от разстояние, по силата на който му бил отпуснат
кредит в размер на 400 лева. Съобразно съдебната практика електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да
3
бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.3 ал.1 от
ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2
ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1
ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване
на неговото авторство. Видно от данните посочени в заявката на ответника в
тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с А.
К. Д., който лично е предоставил на дружеството при кандидатстването.
Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит
автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би
следвало да притежава тези данни. Законът придава значение на подписан
документ не само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните
да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен
подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се
свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният
писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила
само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). В настоящия случай
представяме договора сключен между страните в писмен вид, като
възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се
представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на
изявлението и неговото съдържание.Въвеждането на лични данни от страна
на ответника в системата на доверителите ми, съгласяването му с условията
на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail
адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово
създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1
ЗЕДЕУУ. Преписът има значението на носител, обективиращ частни,
подписани от страните, документи. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползват с
формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка е и
4
постановеното съдебно решение № 70 от 19.02.2014 г. на Върховният
касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, гр.д.
№ 868/ 2012 г.
Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на
длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е
запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е
потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”.
Съгласно условията на сключения Договор, дружеството ищец е поело
задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на
потребителски кредит, а същия е поел задължение да върне предоставения
кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо
ведно с главницата на 3 месечни вноски с падежи на 18.05.2022г., 18.06.2022г.
и 18.07.2022г..
Към дата 07.12.2022г. кредитополучателят не е погасил нито една от
вноските по кредита, което наложило служители на дружеството-ищец
неколкократно да осъществяват връзка с длъжника, посредством изпращане
на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес,
изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено
преди и след настъпване на падежните дати, но А. К. Д. не е осъществил
плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към
дружеството сума.
Неоснователно е направеното възражение от назначения особен
представител, че в конкретния случай не е налице валидно облигационно
отношение между страните. Това е така, тъй като от представените по делото
документи - заявка за кредит, Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА” №
ДЗ010413/18.04.2022г., Общи условия и предвид установената практика на
ВКС /Решение № 70 от 19.02.2014 г. на Върховният касационен съд на
Република България, четвърто гражданско отделение, гр.д.№ 868/ 2012 г./,
същите представляват електронни изявления, които се считат за подписани
при условията на чл.13 ал.1 (ЗЕДЕУУ, с пред. загл. – ЗЕДЕП) - за електронен
подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
Видно от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурира
5
информация, която логически е свързана само и единствено с ответника А. К.
Д., която той лично е предоставил на дружеството при кандидатстването за
кредит. Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за
кредит автоматично следва да се счита, че е нейн автор и никое друго лице не
би следвало да притежава тези данни.
Съдът приема, че процесният договор е сключен по реда на ЗПФУР,
където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от
разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат
електронно. Съгласно разпоредбите на ЗПФУР, дружеството –ищец е
организирал система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при
която от отправянето на предложението до сключване на договора страните
използват средствата за комуникация от разстояния. Сключването на
договора става не чрез подписването му от заемополучателя, а посредством
избиране на изпратена му препратка на съответна интернет страница на
заемодателя – електронно изявление, като чрез активиране на въпросния линк
се счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по договора. В
изпратения имейл на ответника е бил предоставен екземпляр от договора и
общите условия към него, като с избора си да активира съответната препратка
потребителят е приел условията на съглашението. С извършване на това
фактическо действие последният се валидира и страните се задължават по
него, а наред с това се считат и обвързани от общите условия, които са
неразделна част от съглашението. Изрично в т.4.4 от Общите условия е
записано, че с маркирането на полето „Съгласен съм с Общите условия” и
натискане на бутона „Потвърди”, кандидадът изрично се съгласява с
действащите към момента Общи условия. При одобряването на заемателя на
електронната поща на същия се изпраща като линк текстът на договора, в
който ясно е маркирано, че ОУ са неделима част от него.
Освен това в т.4.10 конкретно е посочено, че с потвърждаването на
линка към Договора се счита, че между заемателя и дружеството има сключен
договор за потребителски кредит, което е предпоставка (основание) за
превеждане на съответната заемна сума по чрез системата на ePay в полза на
кредитополучателя.
В случая е възникнало редовно правоотношение по такъв тип договор за
заем, по което всяко едно от лицата дължи изпълнение, като с извършения
6
превод на исканата парична сума заемодателят е изпълнил своето основно
задължение.
Представеният с исковата молба Договор за кредит „ЕКСТРА” №
ДЗ010413/18.04.2022г. е индиция за наличие на договорни отношения между
страните по повод размяна на изявления и сключване на договор за заем.
Договорът за заем се характеризира като реален, каузален и неформален
договор. Счита се за сключен от момента, в който заемодателят предаде
заемната сума или друга заместима вещ.
От приложените по делото справка извлечение от електронната система
на ePay за извършения превод е видно, че на 18.04.2022г. ищцовото
дружество е предоставило на ответника сумата от 400.00 лева. В основанието
на превода е посочено именно процесния договор „договор №
ДЗ010413/18.04.2022г.” Ответникът е усвоил предоставената сума на
18.04.2022г. на каса на „Изипей” АД, като се е подписал и е изписал
собственоръчно имената си, т.е. налице е реално предаване на заемната сума.
Изложеното дава основания на съда да формулира извод, че
предявеният главен иск е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен изцяло.
Следвайки основателността на главния иск, основателен се явява и
предявеният акцесорен иск за лихви.
При липсата на доказателства за направени плащания от страна на
ответника, общата стойност на непогасеното парично задължение, към датата
на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е в
размер на: 459.45 лева, от които 400.00 лева главница на основание сключен
договор за потребителски кредит „Екстра” №ДЗ010413/18.04.2022г., 36.00
лева договорна лихва за периода 18.05.2022г. -18.07.2022г. и 23.45 лева
законна лихва за забава за периода 19.05.2022г. - 07.12.2022г..
По разноските:
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013г., в полза на ищеца
следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски,
които в настоящия случай възлизат общо в размер на 505,00 лева, от които
25,00 лева платена д.т. и 480,00 лева платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното от ищеца искане,
7
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в хода на
настоящото производство разноски за заплатена държавна такса в размер на
125,00 лева, депозит за особен представител в размер на 300,00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 550,00 лева, които възлизат в общ
размер на 975,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредит Инс“ АД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София, че А. К. Д. с
ЕГН:********** дължи на ищеца сумата от 400.00 лева главница на
основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра”
№ДЗ010413/18.04.2022г., сумата от 36.00 лева договорна лихва за периода
18.05.2022г. - 18.07.2022г. и сумата от 23.45 лева законна лихва за забава за
периода 19.05.2022г. – 07.12.2022г., както и законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното заплащане на
главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК №3031/09.12.2022г. по ч.гр.д. № 6276/2022г. по описа на Русенски
районен съд.
ОСЪЖДА А. К. Д. с ЕГН:********** да заплати на „Кредит Инс“ АД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София, сумата от
505,00 лева, разноски по заповедното производство както и сумата от 975,00
лева, представляваща сторените в настоящото производство разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8