Решение по дело №303/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.63в) от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с глава XII от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Г. А. С. с [ЕГН] от с. С., общ. Д., ул.“...“ №..., представляван от адвокат Д. Т. с адрес за призоваване гр. В., ул.“...“ №..., срещу Решение №90/28.04.2025 г. по АНД №11/2025 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено НП №24-0255-000704/13.12.2024 г. на началника на II РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич, с което на жалбоподателя за констатирано на 30.08.2024 г. в 13.30 часа в с. Стефаново, общ. Добричка на кръстовището на улица „Четвърта“ с улица „Десета“ в посока към центъра на селото административно нарушение по чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата (управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред – автомобилът е с прекратена регистрация на 23.04.2024 г. по реда на чл.143 ал.10 от Закона за движението по пътищата) на основание на чл.175 ал.3 пр.1-во от същия закон са наложени административни наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В касационната жалба се излагат твърдения за нарушения на съдопроизводствените правила и неспазване на материалния закон. Настоява се за прилагането на института на маловажния случай, за отмяната на обжалваното решение и за отмяната на издаденото НП. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока за отговор не е постъпило становище от административнонаказващия орган.

В съдебното заседание касаторът чрез своя пълномощник заявява, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на субективния фактор при деянието; допуснати са множество нарушения както на процесуалните правила, така и на материалния закон; не са взети предвид показанията на А. М., която изрично е казала, че не е отваряла писмата за нейния син; не е изследвано по какъв начин процесното писмо, с което жалбоподателят е уведомен за служебното сваляне на регистрацията, е стигнало до неговото знание и той го е научил; обясненията са писани от актосъставителя, а в съдебното заседание пред Районен съд – Добрич жалбоподателят изрично е казал, че когато са направили проверка и са му писали акта, са го уведомили, че регистрацията на автомобила му е свалена; в този смисъл той така се е разписал, а не че е знаел предварително за прекратяването на регистрацията; настоява за отмяната на решението и за присъждането на сторените по делото разноски, а при условията на евентуалност – за прилагането на чл.28 от ЗАНН, тъй като нe са настъпили вредни последици.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич смята жалбата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно; в хода на проведеното производство е установено по категоричен начин както от субективна, така и от обективна страна, че касаторът е допуснал нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата и поради това напълно законосъобразно е бил санкциониран от административнонаказващия орган; моли за потвърждаването на обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.211 от Административнопроцесуалния кодекс и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С процесното наказателно постановление касаторът е бил наказан за това, че на 30.08.2024 г. в 13.30 часа в с. Стефаново, общ. Добричка на кръстовището на улица „Четвърта“ с улица „Десета“ в посока към центъра на селото управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като е с прекратена регистрация от 23.04.2024 г. по реда на чл.143 ал.10 от Закона за движението по пътищата; извършено е нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата, което е санкционирано на основание на чл.175 ал.3 пр.1-во от същия закон с глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В обжалваното решение районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен административнонаказващ орган; не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразността на наказателното постановление, както и че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин; отхвърлени са възраженията на жалбоподателя за несъставомерност на деянието поради липсата на вина, а при условията на евентуалност – за наличието на маловажен случай; за служебно прекратената регистрация на пътното превозно средство жалбоподателят е бил уведомен надлежно, като пощенската пратка е била получена на 09.05.2024 г. от неговата майка; самият Г. А. С. в обясненията си пред служителите на реда е посочил, че е знаел за прекратяването на регистрацията на собствения му автомобил; жалбоподателят е осъществил от субективна страна състава на чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата; доказана е и обективната страна на извършеното административно нарушение; няма допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление; автомобилът е управляван, без да е регистриран по надлежния ред, поради което наложените наказания са били правилно определени по реда на чл.175 ал.3 пр.1-во от Закона за движението по пътищата; лишаването от право да управлява моторно превозно средство е в минималния размер, а глобата е в малко над минималния размер с оглед на други предишни нарушения на правилата за движение; не е налице маловажен случай.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства и въз основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Няма спор по фактите и правната им квалификация. Безспорно е установено, че касаторът е управлявал моторно превозно средство, което е със служебно прекратена регистрация на основание на чл.143 ал.10 от Закона за движението по пътищата поради неизпълнение на задължението да има сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Преди да пристъпи към управление на процесния автомобил, който е негова собственост, жалбоподателят е следвало да се увери, че е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“. След като това не е направено и жалбоподателят се е движил с МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, той следва да понесе отговорността за нарушаването на чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата. Предварителното уведомяване за служебното прекратяване на регистрацията съгласно чл.143 ал.10 от Закона за движението по пътищата е задължително при липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, като от събраните по делото доказателства се установява, че е надлежно извършено – на лист 15 – 16 от АНД №11/2025 г. по описа на ДРС се намират писмените доказателства за връчването на съобщението на жалбоподателя за прекратяването на регистрацията чрез живущата в дома му негова майка, като в намиращите се на лист 87 от същото дело обяснения тя е посочила, че веднага и най – бързо му е предала получените писма; на лист 7 и лист 32 от горното дело се намират обясненията на Г. А. С., който пред органите на реда е заявил, че е бил запознат със служебно прекратената регистрация; в своята съвкупност всички тези обстоятелства категорично опровергават посоченото в съдебното заседание на 28.02.2025 г. пред Районен съд – Добрич от майката на касатора, че е пропуснала да му предаде писмата. Затова правилно районният съд е приел, че не са налице обстоятелства, които да обуславят несъставомерност на деянието от субективна страна. Управлявайки собствения лек автомобил, след като е бил наясно, че не е изпълнил задължението за сключването на застраховка „Гражданска отговорност“, жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на установените в закона последици, свързани със служебната дерегистрация на автомобила. Несъмнено е налице виновно поведение от негова страна и правилно административнонаказващият орган го е санкционирал на основание на чл.175 ал.3 пр.1-во от Закона за движението по пътищата. Не е налице маловажен случай, тъй като изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Изискването за управление по пътищата само на регистрирани моторни превозни средства има пряко отношение към сигурността на останалите участници в движението. Конкретните обстоятелства по извършването на нарушението не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от Закона за административните нарушения и наказания.

С оглед на изложеното районният съд правилно е потвърдил наказателното постановление, като решението му следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание на чл.221 ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №90/28.04.2025 г. по АНД №11/2025 г. по описа на Районен съд – Добрич.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.