РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Пловдив, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров,
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Наказателно дело за
възобновяване № 20255000600312 по описа за 2025 година
Производство по Глава 33 НПК.
Постъпило е искане от осъдения С. Р. Д. чрез защитника му адв.Р. К. за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 128/2024г. по
описа на Окръжен съд- Кърджали. С присъда № 74/06.12.2023г. по описа на
Районен съд- К. С. Р. Д. е осъден на една година и десет месеца лишаване от
свобода, условно по чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от четири години, за
извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2
вр.чл.54 от НК. С решение № 23/07.02.2025г. по посоченото въззивно дело
присъдата е била потвърдена.
В искането са изложени подробни съображения, че присъдата и въззивното
решение са постановени при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, свързани с оценката и анализа на доказателствата,
при непълнота на доказателствата и неизяснена фактическа обстановка, както
и за нарушаване и ограничаване правото на защита на осъдения и на защитата
по направените от тях искания и възражения по време на разглеждане на
делото- релевират се касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК
във връзка с чл.13, чл.14, чл.107 ал.3 и чл.339 ал.2 НПК, поради което моли да
се отменят по реда на възобновяването и осъденият С. Р. Д. бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение или делото се върне за ново разглеждане от друг
1
състав на съда.
Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив искането за
възобновяване на делото е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Пловдивския апелативен съд, след като обсъди доводите на страните с оглед
на наведените в искането касационни основания, приема за установено
следното:
Искането за възобновяване на делото е подадено в законния срок от осъдения
С. Р. Д. чрез надлежно упълномощения му защитник адв.Р. К. и е процесуално
допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.
Основното оплакване в искането е, че присъдата и въззивното решение са
постановени при непълнота на доказателствата заради отказа на съда да
издири и призове за непосредствен разпит св.Р. Б., чиито показания от разпита
му пред съдия на досъдебното производство са били приобщени чрез
прочитането им по съответния процесуален ред към доказателствената основа
по делото и са ползвани от съдилищата за постановяване на осъдителната
присъда. Конкретното позоваване е на Наредба 8121з-465 от 26.08.2014г. за
организацията и функционирането на националната шенгенска
информационна система на Република България, в сила от 05.09.2014г. като се
твърди, че съдът неоснователно е отказал да приложи разпоредбите й, за да
осигури присъствието на посочения свидетел в съдебно заседание. Въззивният
съд обстойно се е занимал с направеното в тази насока искане и е изложил
правилни и обосновани съображения, видно от протоколното определение от
съдебното заседание, проведено на 21.11.2024г. по делото защо отказва да
приложи този инструмент за установяването и редовното призоваване на св.Р.
Б. за непосредствен разпит пред съдебния състав. Всъщност по делото е
установено- от разпита на майката на този свидетел- св.Н. Б., че Р. Б. отдавна
живее и работи в Д., не знае адрес, но е предоставила мобилният му номер,
като съдът многократно е правил опити да го призове по телефона / в периода
от 09.09.2024г. до 08.10.2024г. /, видно от приложената деловодна справка,
безуспешно, тъй като след набирането на номера се чувал сигнал „свободно“
един път, след което телефонът се изключвал автоматично и се включвал
оператор на английски език. Преди това пък, въззивният съд е предприел
активни действия за щателното издирване и редовното призоваване на този
свидетел, за да се осигури в съдебното заседание и се разпита пряко с
участието на подс.С. Д. и неговия защитник- обявен е за ОДИ за установяване
на адреса му, постановявано е принудително довеждане от органите на
съдебната охрана на известните по делото адреси, изисквани са справки за
задгранични пътувания, както и от местата за лишаване от свобода. Т.е.
окръжната инстанция е проявила необходимата, всестранна и възможна
процесуална активност да бъде установен, издирен и призован въпросният
свидетел, за да се гарантират правата на осъдения да участва лично при
разпита му пред съда предвид дадените от свидетеля обвинителни за него
показания по време на досъдебното производство. В този аспект в искането се
твърди, че съдът не се е съобразил с практиката на СЕС- решение от
08.12.2022г. по дело С-348/2021г., трети състав, според което не се допуска
2
прилагането на национална правна уредба, която позволява на националния
съд, когато не е възможно да разпита свидетел на обвинението в съдебната
фаза на процеса, да основа решението си относно вината или невинността на
обвиняемия на показанията на посочения свидетел, получени при разпит пред
съдия в досъдебната фаза на процеса, но без участието на обвиняемия или
негов адвокат. Въззивният съд обаче е продължил с цитата на решението и
резонно е отразил, че тази забрана не е абсолютна и не се разпростира в
случаите, когато „…е налице уважителна причина за неявяването на
свидетеля в съдебната фаза и когато тези показания не са единственото или
определящо основание за осъждане на подсъдимия и съществуват достатъчно
компенсиращи фактори, за да се неутрализират трудностите пред обвиняемия
и защитата му, поради вземането предвид на тези показания…“, какъвто е
настоящият. Във връзка с това възражение настоящата инстанция констатира,
че в действителност както присъдата, така и въззивното решение, не се
основават единствено и само на показанията на свидетеля Р. Б., дадени пред
съдия на досъдебното производство, които са годно доказателствено средство,
надлежно са приобщени към доказателдствения материал, и както правилно
са приели съдилищата, не са изолирани или самоцелно депозирани във вреда
на осъдения Д., а се утвърждават от останалите доказателствени източници-
показанията на очевидката св.А. В., св.С. О., пострадалите свидетели Ф. Х. и
Г. Х., протоколите за разпознавания на лица, протокола за следствен
експеримент, веществените доказателства.
На следващо място, в решението на окръжния съд / на л.99 от в.н.о.х.д./, се
съдържат убедителни и правилни съображения по повод оплакването на
защитата, че съставът на районния съд, и най вече председателят, бил
предубеден за изхода на делото във връзка с отказа да се допуснат
доказателства, да се провежда звукозапис на засеД.та, за поправка/допълване
на съдебните протоколи и т.н., и тъй като не са се отвели /няколкократно са
правени искания за отвод /, делото било разгледано и решено от незаконен
състав с „очаквана“ осъдителна присъда- от прочита на материалите по делото
настоящата инстанция не установява подобни процесуални нарушения както
по отношение на годността на съдебните протоколи като доказателствено
средство, съгласно чл.131 от НПК, така и за липсата на основания за отвод
според предпоставките на чл.29 ал.2 НПК, а доказателствени искания на
защитата- такива, каквито са относими и необходими за пълното и правилно
изясняване на фактите по делото, са уважавани и от районния, и от окръжния
съд.
Неоснователно се явява и възражението за дефицити при аналитично-
оценъчната доказателствена дейност на първата и втората инстанция, които
да покриват критериите за съществени нарушения на процесуалните правила
по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК, свързани с липса на мотиви. И двете
съдебни инстанции, и особено въззивната, са извършили внимателен,
задълбочен, пълен и всестранен анализ на всички доказателства и
доказателствени средства по делото, както поотделно, така и в логическата им
цялост, обсъдени са както обвинителните, така и оправдателните
доказателствени източници, и то с оглед на действителното им съдържание и
3
смисъл, доказателствата не са тълкувани превратно или непълно, даден е
пълен и доказателствено аргументиран отговор на всички възражения на
подсъдимия и неговия защитник, ясна, логична и последователно проследима
е волята на съда да се постанови присъда/решение именно в посочения смисъл
при пълно съобразяване с изискванията за правилността на вътрешното
убеждение съгласно чл.14,чл.107 ал.5, чл.305 ал.3 и чл.339 ал.2 НПК.
Предвид на гореизложеното, искането за възобновяване на делото се явява
неоснователно и следва да се остави без уважение, поради което ПАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Р. Д. за възобновяване на
ВНОХД № 128/2024г. по описа на Окръжен съд- Кърджали.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4