РЕШЕНИЕ
№ 1245
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501949 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и след. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Д. А. К., ЕГН
– ********** срещу Решение № 260 324/ 20.05.2022 г. и Решение № 260 343/02.06.2022 г. –
и двете постановени по гр.д. № 16581/2019 г. на Районен Съд – Пловдив.
С първо посоченото решение въззивницата Д. К. е осъдена да заплати на въззиваемия
К. Д. П. сумата 1 715, 47 лв. , представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
собствената му ½ ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда / Апартамент / в гр. Пловдив, с
идентификатор 56 784.5** за периода 01.08.2018 г. – 15.08.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 14.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като за разликата за
пълния предявен размер от 3 075 лв. искът на П. срещу К. е отхвърлен поради погасяването
му чрез прихващане с насрещно вземане на К. в размер на 1 715, 47 лв. / левовата
равностойност на 695, 12 евро /, представляващо заплатено от нея в периода 01.01.2019 г. –
04.10.2019 г. задължение на П. като солидарен длъжник към Търговска Банка АД,
произтичащо от договор за ипотечен кредит № 499/03.08.2011 г..
С второ посоченото решение е оставена без уважение молбата на К. за: Поправка на
допусната в горецитираното основно решение очевидна фактическа грешка, изразяваща се
в погрешно посочване размера на дължимото се от нея на П. обезщетение за периода
01.08.2018 г. – 15.08.2019 г. – сумата 1 715,47 лв. вместо вярната 932, 51 лв. и за: Изменение
на основното решение в частта за разноските – намаляване поради прекомерност на
присъденото на П. адвокатско възнаграждение от 700 лв., както и за присъждане на
направени от нея разноски в размер на още 60 лева.
Във връзка с неправилно определения – според жалбоподателката, размер на
1
присъденото на въззиваемия обезщетение се поддържа че първоначално искът на П. за него
е предявен за сумата 1 200 лв., ведно със законната лихва, в хода на производството е
увеличен по размер до 3 075 лв., без обаче да е направено отново искане и за законната
лихва. Следователно такава не се дължи, вземането на този иск е само за сумата 3 075 лв. без
законна лихва. Същевременно насрещния й иск е за сумата 1 715, 47 лв., ведно със законната
лихва от предявяването му / 6.12.2019 г. /, която до 20.05.2022 г. /датата на постановяване на
решението / е 427, 35 лв., общо главница и лихва по насрещния иск – 2 142, 49 лева. Тази
сума следвало да се извади от претендираната от ищеца такава 3 075 лв., при което
дължимото се от нея на П. обезщетение се явява в размер на разликата от 932,51 лв., а не
присъдените от съда 1 715, 47 лева.
Относно разноските се поддържа че минималното адвокатско възнаграждение по
иска на П. е под 700 лв. , съответно същото следва да бъде намалено до минимума по
Наредба № 1/2004 г., който минимум е 300 лв. + 7% за горницата над 1 000 лева.
Същевременно заплатеното от нея адвокатско възнаграждение от 720 лв. – с ДДС, й се
дължи в пълен размер, тъй като насрещният иск е уважен изцяло и ответникът по него П. не
е заявил възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 от ГПК.
По така изложените доводи се иска отмяна на основното и допълнителното решение
в обжалваните части. Претендира разноски за въззивното производство.
В отговора по чл. 263 от ГПК въззиваемият П. поддържа възведените в жалбата
възражения да са неоснователни. Поддържа че с исковата молба изрично е заявил искане за
присъждане на законната лихва върху съдебно предявеното си вземане, считано от
предявяване на иска за него и последващото изменение на иска чрез увеличаване размера на
това вземане се отнася единствено до размера на търсеното обезщетението и няма за
последица отпадане на искането за присъждане и законната лихва върху него. Относно
присъдените му разноски – възнаграждение за един адвокат поддържа че правилно –
предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът е оставил без уважение
възражението на въззивницата по чл. 78 ал. 5 от ГПК.
По така изложените доводи моли за потвърждаване на решението и присъждане на
направени за въззивното производство разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по неговата допустимост – в обжалваната част, а относно правилността е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предмет на първоинстанционното производство са предявен от въззиваемия К. П.
срещу въззивницата Д. К. иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на
собствената му ½ ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда / Апартамент / в гр. Пловдив, с
идентификатор 56 784.517.3*** за периода 01.08.2018 г. – 15.08.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 14.10.2019 г. до окончателното й изплащане и предявен
насрещен иск от К. срещу П. за насрещно нейно парично вземане за заплатено от нея в
периода 01.01.2019 г. – 04.10.2019 г. задължение на П. като солидарен длъжник към
Търговска Банка АД, произтичащо от договор за ипотечен кредит № 499/03.08.2011 г., ведно
със законната лихва, считано от предявяване на насрещния иск.
Първоначалния иск е предявен за сумата 1 200 лв., в хода на производството по
делото увеличен на 3 075 лева. Насрещния иск е за сумата 1 715, 47 лв. - левовата
равностойност на платените от К. 695, 12 евро по договора за кредит.
С оглед ангажираните по делото доказателства и двата иска са приети за доказани по
основание и в пълните им предявени размери – което не се оспорва от страните и няма
заявени в тази насока възражения във въззивното производство. По искане и на двете страни
е извършено съдебно прихващане, след което постановения с обжалваното основно решение
диспозитив е осъждането на К. да заплати на П. сумата 1 715, 47 лв. обезщетение за
2
лишаване от ползването на собствената му ½ ид.ч. от горепосочения апартамент.
Решението е валидно и допустимо, на частично неправилно.
Размерът на присъденото обезщетение е неправилно определен. Съгласно
разпоредбата на чл. 104 от ЗЗД при прихващане двете насрещни вземания се смятат
погасени до размера на по малкото от тях. Като така дължимото се на П. от К. обезщетение
е в размер на 1 359, 53 лв., а не 1 715, 47 лв. – както неправилно е приел районния съд.
Следователно за разликата от 1 359, 53 лв. до присъдените 1 715, 47 лв. жалбата е
основателна. В останалата й част / за разликата от 932, 51 лв. до 1 359, 53 лв. / е
неоснователна. Поддържания от К. начин за изчисляване на нейното вземане до размера на
сумата от 932,51 лв. е неправилен, тъй като изтекли законни лихви след предявяването на
иска не са част от цената иска, съответно от съдебно предявеното й с иска вземане.
Неоснователно е и поддържаното от нея възражение, че законна лихва върху
претендираното от П. обезщетение не се дължи, тъй като не е претендирана. С исковата
молба процесното обезщетение е претендирано ведно със законната лихва от депозирането й
в съда. Това искане се разпростира и върху сумата, с която искът е увеличен в хода на
производството по делото, като не е необходимо законната лихва да се заявява отново при
увеличението, съответно увеличаването на претендирания размер на обезщетение от 1 200
лв. на 3 075 лв. няма за последица отпадане на вече заявено искане за присъждане и на
законната лихва, считано от исковата молба. Както се каза изтеклите лихви след
предявяването на иска не се включват в цената на иска.
Предвид изложеното основното решение в обжалваната част се отменя за
присъденото на вэззиваемия обезщетение за разликата от 1 359, 53 лв. до 1 715, 47 лв. и в
тази част искът му се отхвърля. За разликата от 932, 51 лв. до 1 359, 53 лв. обжалваното
основно решение е правилно и се потвърждава. Потвърждава се и обжалваното
допълнителното решение в частта, с която е отказана молбата на въззивницата К. за
поправка на ОФГ досежно размера на присъденото на въззиваемия обезщетение, тъй като
хипотеза на ОФГ не е налице, а е налице неправилност на постановеното основно решение в
казаната по горе негова част.
Относно разноските.
За първоинстанционното производство въззиваемия П. е заплатил адвокатско
възнаграждение от 500 лв. – за предявения от него иск, както и ДТ в размер на 125 лева , а
също и адвокатско възнаграждение от 700 лв. – за защита срещу насрещния иск на
въззивницата К.. С оглед основателността на иска му заплатената ДТ и адвокатски хонорар
от 500 лв. му се дължат изцяло, или общо дължимите му се разноски са в размер на 625 лева,
а са му присъдени такива в размер на 549, 70 лева. Тоест няма основание за намаляване
присъдените на П. деловодни разноски, дължими от К.. Възражението за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар от 500 лв. - при минимум 445, 25 лв. и предвид извършените
по делото процесуални действия, е неоснователно. Възнаграждението от 700 лв. – с оглед
основателността на насрещния иск на въззивницата К., не му се дължи, като такива разноски
и не са му присъждани.
За първоинстанционното производство въззивницата К. е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лв. – с ДДС, като изрично е посочено че половината от него
е за защита и процесуално представителство по насрещния й иск, а другата половина – за
защита по предявения срещу нея иск, който е основателен. Следователно на въззивницата за
първоинстанционното производство се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 360
лв. – с ДДС. Дължи й се и заплатената от нея по насрещния иск ДТ в размер на 54,38 лв.,
или общо разноски 414, 38 лева. Присъдените й такива са в размер на 340, 73 лв.,
следователно дължат й се още 73, 65 лева. Това й искане обаче ще се уважи до размер на 60
лв., тъй като претендираните от нея още разноски както с молбата й пред районния съд от
3
23.05.2022 г. / по която съдът е постановил обжалваното допълнително решение, имащо в
тази си част характер на определение по чл. 248 от ГПК /, така и с въззивната жалба са в
размер на 60 лева. Следователно допълнителното решение / определение по чл. 248 от ГПК
/ ще се отмени в частта, с която е отказано изменение на основното решение в частта
досежно присъдените на въззивницата разноски, като на същата ще се присъдят още 60 лв.
разноски за производството пред районния съд, а в останалата му част – досежно
присъдените на въззиваемия разноски, ще се потвърди като правилно. .
С оглед така постановения инстанционен резултат за въззивното производство К.
дължи на П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 136, 30 лв./ от общо
заплатено такова от П. в размер на 250 лв. /, а П. дължи на К. разноски в размер на 15, 60 лв.
– от общо направени такива 34,30 лв. - заплатена ДТ за въззивната жалба.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Отменя Решение № 260 324/ 20.05.2022 г., пост. по гр.д. № 16581/2019 г. на Районен
Съд – Пловдив в частта, с която Д. А. К., ЕГН - ********** е осъдена да заплати на К. Д.
П., ЕГН - ********** обезщетение за лишаване от ползването на собствената му ½ ид.ч. от
Самостоятелен обект в сграда / Апартамент / в гр. Пловдив, с идентификатор 56
784.517.** за периода 01.08.2018 г. – 15.08.2019 г. за разликата от 1 359, 53 лева до 1 715,
47 лева, вместо което Постановява:
Отхвърля предявения от К. Д. П., ЕГН – ********** срещу Д. А. К., ЕГН –
********** иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на собствената му
½ ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда / Апартамент / в гр. Пловдив, с идентификатор 56
784.517.34** за периода 01.08.2018 г. – 15.08.2019 г. за разликата от 1 359, 53 лева до
1 715, 47 лева.
Потвърждава Решение № 260 324/ 20.05.2022 г., пост. по гр.д. № 16581/2019 г. на
Районен Съд – Пловдив в останалата обжалвана част - за осъждането на Д. А. К., ЕГН -
********** да заплати на К. Д. П., ЕГН - ********** обезщетение за лишаване от
ползването на собствената му ½ ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда / Апартамент / в гр.
Пловдив, с идентификатор 56 784.517.3** за периода 01.08.2018 г. – 15.08.2019 г. в размер
на сумата 427, 02 лв. / разликата от 932, 51 лв. до 1 359, 53 лв./, ведно със законната лихва,
считано от 14.10.2019 г. до окончателното изплащане.
В необжалваната му част - осъждането на Д. А. К., ЕГН - ********** да заплати на
К. Д. П., ЕГН - ********** обезщетение за лишаване от ползването на собствената му ½
ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда / Апартамент / в гр. Пловдив, с идентификатор 56
784.517.3*** за периода 01.08.2018 г. – 15.08.2019 г. в размер на сумата 932, 51 лв., ведно
със законната лихва, считано от 14.10.2019 г. до окончателното изплащане, Решение №
260 324/20.05.2022 г., пост. по гр.д. № 16581/2019 г. на Районен Съд – Пловдив е влязло в
сила.
Потвърждава допълнително Решение № 260 343/02.06.2022 г., пост. по гр.д. №
16581/2019 г. на Районен Съд – Пловдив в частта, с която е оставено без уважение искането
на Д. А. К., ЕГН – ********** за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното
по делото основно Решение № 260 324/20.05.2022 г., както и за изменение на основното
Решение № 260 324/20.05.2022 г. в частта досежно присъдените на К. Д. П., ЕГН –
********** деловодни разноски.
Отменя допълнително Решение № 260 343/02.06.2022 г., пост. по гр.д. № 16581/2019
4
г. на Районен Съд – Пловдив в частта, с която е оставено без уважение искането на Д. А. К.,
ЕГН – ********** за изменение на основното Решение № 260 324/20.05.2022 г. в частта
досежно присъдените й разноски, вместо което Постановява:
Осъжда К. Д. П., ЕГН – ********** да заплати на Д. А. К., ЕГН – **********
деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на още 60 / шестдесет /
лева.
Осъжда К. Д. П., ЕГН – ********** да заплати на Д. А. К., ЕГН – **********
деловодни разноски за въззивното производство в размер на 15, 60 лв. / петнадесет лева и
шестдесет стотинки /.
Осъжда Д. А. К., ЕГН – ********** да заплати на К. Д. П., ЕГН – **********
деловодни разноски за въззивното производство в размер на 136, 30 лв. / сто тридесет и шест
лева и тридесет стотинки /.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5