О
П Р Е Д
Е Л
Е Н И Е
гр.София, 14.
04. 2021 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: И. ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА гр. д. № 361
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 261524/23. 02. 2021 г. от
адв. И.Г. от САК, в качеството му на процесуален представител на въззиваемата
страна Л.Б.Н., с искане за изменение на постановеното по делото решение №
260133 от 23. 12. 2020 г. в частта му за разноските, с която доверителката му е
осъдена да заплати на И.З.Ч. сумата от 1 886 лева, представляваща разноски
по делото, която да бъде отменена изцяло. В молбата се посочва, че
производството по делото е за допускане до делба на недвижим имот, в което
производство разноските се определят по реда на чл. 355 ГПК, съобразно дяловете
на страните и то едва с решението по втората фаза на извършването на делбата.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна – И.З.Ч.,
който чрез упълномощения от него адв. Т.Б. е депозирал писмен отговор, в който
заявява, че счита молбата за неоснователна и моли за оставянето ѝ без
уважение. Посочва, че по въпроса за дължимостта на разноските има утвърдена
непротиворечива съдебна практика, касаеща липсата на оспорване на правата на
съделителите, при което всеки един от тях понася сам направените разноски за
процесуално представителство за адвокат, а при наличието на спор за правата на
съделителите, при оспорване на факта на съсобственост, начинът на извършване на
делбата и по присъединените искове, както и при обжалване на
първоинстанционното или въззивното решение, намира приложение общата
разпоредбата на чл. 78 ГПК. Разглежданата хипотеза била именно такава –
ответницата оспорвала правата на ищеца и качеството му на съделител, поради
което съдът правилно я е осъдел да заплати на насрещната страна направените по
делото разноски.
Молбата на въззиваемата Л.Б.Н., подадена чрез
процесуалния ѝ представител адв. Г., е подадена в рамките на срока по чл.
248, ал. 1 ГПК и изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е
допустима.
Разгледана по същество е частично основателна, по следните
съображения:
С решение № 260133 от 23. 12. 2020 г., постановено по
настоящото гр. д. № 361/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд е отменено
обжалваното от ищеца И.З.Ч. решение № 9 от 16. 01. 2020 г., постановено по гр.
д.№ 1099/2018 г. по описа на К.ския районен съд, като е постановено друго, с
което е допуснато да се извърши съдебна делба между съделителите И.З.Ч. и Л.Б.Н.
на подробно описания в решението недвижим имот при съответните квоти от по
½ ид.ч. С решението си въззивният съд е осъдил въззиваемата-ответница Л.Н.
да заплати на И.З.Ч. сумата от 1 886 лева, представляваща разноски за
производството пред двете инстанции, от които: 1 396 лева – разноски за
производството пред районния съд и 490 лева – за въззивното производство.
В делбеното производство разноските се присъждат върху
размера на признатите дялове. Съгласно ППВС № 7/1973 г. разноските в делбеното производство се
определят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност,
когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни
въпроси – съобразно с общите правила за възлагане на разноските. С определение
№ 4 по ч. гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, II г. о. е прието, че съделителите
заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство
разноските по призоваване на свидетели, вещи лица, възнагражденията им, както и
по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са
направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост,
като при липса на оспорване на правата на съделителите, както и относно способа
за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за
процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор относно правата на
съделителети, респ. оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността,
както и при спор относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във
втората фаза на производството, както и по присъединените искове в делбеното
производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния
съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и
указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на
Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС.
С оглед горното разноските направени в производството
пред първата инстанция в общ размер на 1 396 лева не е следвало да бъдат
възлагани в тежест на ответницата- въззиваема с решението на въззивния съд, чието
изменение се иска, а въпросът за тяхната дължимост следва да се реши във
втората фаза на делбата съгласно чл. 355 от ГПК, когато бъдат определени
дяловете на съделителите. Що се отнася до направените от въззивника И.Ч.
разноски във въззивната инстанция, същите му се дължат с оглед изхода на
делото, при който обжалваното от него първоинстанционно решение е отменено и е
постановено друго, с което неговата претенция за допускане извършването на
делба на съсобствен недвижим имот е уважена.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ИЗМЕНЯ решение № 260133 от 23. 12. 2020
г., постановено по гр. д. № 361/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд в
частта за разноските, като:
НАМАЛЯВА общия размер на дължимата от Л.Б.Н.
на И.З.Ч. сума за разноски от 1 886 лева – съдебни разноски за
производството пред първа и втора инстанция, със сумата от 1 396 лева,
представляваща разноски за първа инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата за
изменение на решението в частта за разноските за сумата от 490 лева,
представляваща направени такива за въззивната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.