Решение по дело №1250/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Ф. А. К., [ЕГН], чрез пълномощник – адв. Д. С., против Решение № 99/26.01.2024 г., постановено по АНД № 20233110203245/2023 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0460-000780 от 16.06.2023 г., издадено от Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на Ф. А. К., с [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], вх.2, ет.9, на основание разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата , са й наложени административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата и е осъдена да заплати на ОД на МВР гр. Варна парична сума в размер на 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 3245 по описа за 2023 год. на Варненския районен съд.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Счита се, че ВРС не е обсъдила в съвкупност всички събрани материали по делото ведно с гласните показания, поради това е налице необоснованост на решението. По изложените съображения се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго с което да бъде отменено /НП/ № 23-0460-000780 от 16.06.2023 г.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. С., който поддържа жалбата. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление. Не претендира разноски.

Ответната страна - Началник Група към ОД на МВР - Варна, РУ 05 Златни пясъци, чрез юрк. К. Л. - А. оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки с. д. № 12374/09.09.2024 г. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата, моли претендираното адвокатско възнаграждение да се определи в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че вечерта на 03.06.2023 г. жалбоподателката Ф. А. К. и св. С. П. П. посетили неустановено по делото увеселително заведение, където двамата консумирали неустановено по делото количество алкохол. Сутринта на 04.06.2023 г. двамата наели таксиметров автомобил, който да ги откара до домовете им, като двамата слезли на ул. „***“ до комплекс „Английски двор“ в местността „Траката“ в гр. Варна, където било разположено жилището на жалбоподателката Карачоджук и където в непосредствена близост бил паркиран собствения й лек автомобил „Мини Купър“ с рег. № [рег. номер]. Между св. П.и жалбоподателката К.възникнало напрежение, като двамата разменили обидни думи един към друг, като афектиран от поведението на жалбоподателката, св. попов ударил с ръка страничния прозорец на превозното средство, собственост на жалбоподателката, при което прозореца се счупил. Жалбоподателката К.сигнализирала за случило се в ОД на МВР гр. Варна, като след няколко минути на място пристигнал екип на Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, състоящ се от св. А. Н. П. и св. Д. Ю. Д., които снели обяснения от св. П.и жалбоподателката К.за инцидента със счупения прозорец, след което отвели със служебния автомобил св. П. в сградата на Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, като обяснили на жалбоподателката начина за депозиране на жалба в районното полицейско управление. Въпреки, че била консумирала алкохол, жалбоподателката Ф. А. К. привела в движение лекия си автомобил „Мини Купър“ с рег. № [рег. номер] като отишла с него до сградата на Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, находяща се на територията на к.к. „Златни пясъци“. По разпореждане на дежурен офицер, св. П. К. Б. – мл. автоконтрольор в Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна изпробвал с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARPM 0833 жалбоподателката Карачоджук за употреба на алкохол, като уреда отчел 1,24 промила алкохол в издишания от водача въздух, проба номер 671. Преценявайки, че с това свое поведение в предиобедните часове на 04.06.2023 г. жалбоподателката е извършила нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на същата дата 04.06.2023 г. св. Б. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателката за нарушение на посочената нормативна разпоредба. В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като същевременно от изследването на кръвната проба на жалбоподателката се установило, че количеството алкохол в кръвта на водачката възлизало в размер на 1,00 промила. Въз основа на тази информация, на 16.06.2023 г. Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна издал НП, с което на основание разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, наложил на жалбоподателката административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че е издадено от компетентен орган и в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения – спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН, съобразена е разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, като вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен. По същество е изведен извод, че вмененото административно нарушение е осъществено от обективна и субективна страна, и е доказано по безспорен начин с приетите по делото писмени и гласни доказателства - показанията на св. П., св. Д. и св. Б.. По единственото и основно възражение на жалбоподателката, че „по изрично разпореждане на униформени служители на Пето РУ Златни пясъци при ОДМВР Варна жалбоподателката е последва полицейската кола“, ВРС е приел, че не може да сподели за основателно подобно възражение, доколкото същото не само, че не е подкрепено от доказателства, а дори напротив – показанията на св. П. и св. Д. са категорични, че подобно разпореждане от тяхна страна не е било давано на жалбоподателката.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Релевантните за решаване на правния спор доказателства са анализирани от въззивния съд подробно, поотделно и в съвкупност, а изведените факти правилно са отнесени към правото. Направените изводи съответстват на приложимия материален закон и се споделят от настоящия касационен състав. На основание чл. 221, ал. 2 АПК административният съд препраща към мотивите на въззивния съд.

С касационната жалба и в открито съдебно заседание са изложени доводи за незаконосъобразност на НП, идентични с изложените такива във въззивното производство, които доводи районният съд подробно е обсъдил и формирал обосновани и правилни мотиви за неоснователност. Касационната жалба не съдържа конкретни твърдения за неправилност на направените от въззивния съд изводи по отношение на възраженията на наказаното лице.

Правилно въззивният съд приема, че безспорно се установява извършването на посоченото в НП нарушение от К. и правилно е потвърдил обжалваното НП.

Касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави в сила обжалваното решение на ВРС.

Настоящият състав на съда напълно споделя и изводите на въззивния съд, че съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от Закона за МВР, лицата получили разпореждане от полицейски орган могат да не го изпълнят, ако самото разпореждане налага извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му. Дори и хипотетично да се приеме тезата на жалбоподателката (макар, че доказателствата по делото я опровергават) за получено разпореждане със съдържание да приведе в движение автомобила си, самата тя споделя, че още тогава е знаела, че изпълнявайки го, ще извърши нарушение, поради което и възниква логичния въпрос защо го е изпълнила тогава.

Достигайки до извод, че административнонаказателната отговорност на К.е ангажирана основателно и законосъобразно при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби, ВРС е приложил правилно материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основания за отмяна на съдебния му акт.

Като е стигнал до същите правни изводи ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на ОД на МВР Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Ответникът, чрез юрисконсулт представя по делото писмени бележки, без явяване в съдебно заседание, като съдът съобрази конкретния обем на процесуалното представителство, както и че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд Варна, VII тричленен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 99/26.01.2024 г. постановено по АНД № 20233110203245 по писа на ВРС.

ОСЪЖДА Ф. А. К., [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.