№ 134
гр. Разград, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223300500164 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Д. К. ВЛ., подадена чрез пълномощник адв.
Н.С. от АК-Търговище против Решение № 202/31.03.2022 г., постановено по гр.дело №
2631/2021 г. по описа на Районен съд - Разград, с което съдът е уважил, предявения от Б. СТ.
М. и М. ИВ. М. срещу жалбоподателя иск с правно основание чл. 108 от ЗС за
ревандикиране на 31/36 ид. части от имот с идентификатор № 47041.10.24, с площ 7.039 дка,
находящ се в землището на с. Манастирци, общ. Лозница, обл. Разград, местност КАРШИ
ЕКИНЛИК, с начин на трайно ползване: овощна градина.
В жалбата се сочи за неправилност и незаконосъобразност на решението на Районен
съд Разград, поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.Считат, че районния съд е
достигнал до грешни изводи по отношение на наведеното от тях възражение за изтекла
придобивна давност в полза на жалбоподателя по реда на чл. 79 от ЗС. Прави се искане за
неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен, поради изтекла в полза на жалбоподателя придобивна давност.Излагат се
подробни съображения.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в
процеса – ответник в първоинстанционното производство, против акт, подлежащ на съдебен
контрол по реда на въззивната проверка.Със същата не се правят доказателствени искания.
Въззиваемата страна - Б. СТ. М. и М. ИВ. М. е депозирала отговор на въззивната
жалба, в дадения за това срок, чрез адв. Е.М. от АК - Търговище. Заявяват становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба, като считат първоинстанционното решение
за правилно и законосъобразно, нестрадащо от пороци, които да водят до неговата отмяна.
Молят решението да бъде изцяло потвърдено, като излагат подробни доводи за това. Правят
1
искане за заплащане на сторените пред настоящата инстанция разноски. Не правят искания
за събиране на доказателства.
В съд.заседание въъззиивника, чрез двама пълномощници и лично поддържа
въззивната жалба в цялост, така както е предявена, като отправя искане за отмяна на
решението и отхвърляне на предявения срещу него ревандикационен иск. Лично въззивника
Д.В. посочва в хода по същество, че жена му била от с.Манастирци и имала 8 декара от
прадядо си, поради което той решил да разчисти овощната градина, съседна на собствения
му имот и да я обработва, което и правел вече 11 години.Ищецът М. закупил градината от
южната част преди години, която продължавала да е трънак.
Въззиваемата страна, чрез пълномощник поддържа подадения отговор, с искане за
отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на районния
съд.Претендира разноски, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за
въззивната инстанция, като насрещната страна е направила възражение за прекомерност на
същото.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи ,че атакуваното решение
е валидно и допустимо.
По отношение правилността на същото, при съобразяване на доводите и становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намери следното :
Съпрузите Б.М. и М.М. са предявили срещу ответника Д.В. иск с правно основание
чл.108 от ЗС по
отношение на 31/36 ид.ч. от имот с идентификатор № 47041.10.** с площ 7.039 дка,
находящ се в землището на с. М, общ. Лозница, обл. Разград с НТП: овощна градина,
местност КАРШИ ЕКИНЛИК, при граници на имота, подробно описани, за които идеални
части твърдят ,че са придобили в режим на СИО на деривативно основание, с няколко
сделки през 2013г. и 2014г., като представят нотариалните актове за същите.
Сочат , че към датата на подаване на исковата молба спорния имот се обработва от
ответника неправомерно, като със своите действия той ограничава правата им на
собственост.
Ответникът Д.В. оспорва предявения иск като го счита за неоснователен.Прави
възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като е владял процесния
имот повече от 10 години, необезпокояван . Сочи, че по силата на договор за покупко-
продажба е станал собственик през 2010г. на ПИ - Овощна градина с идентификатор
47041.10.118, в землището на с.Манастирци, общ. Лозница, който е съседен на процесния -
намира се от неговата южна страна.; че новозакупеният имот, както и всички около него
представлявали стара и амортизирана овощна градина; че няколко дена след сделката
ответникът наел работници, които да изкоренят и почистят останалите дънери и коренища
във въпросния имот, превръщайки го в нива; същите почистили, както новозакупения, така
и спорния имот, тъй като ответника разбрал от председателя на местната земеделска
кооперация в с.Манастирци , че съседния имот е безстопанствен, на много наследници,
които от години са го изоставили и не се интересуват от него.От м. септември 2010 г. до
завеждане на иска момента включително непрекъснато обработва процесния земеделски
имот като прибира реколтата от него, че всяка година земята се изорава и засажда с
различна селскостопанска култура, като продукцията от нея оползотворява.Твърди, че след
2013г. ищците не са се противопоставяли по някакъв начин на това владение. Счита, че
общият период, през който необезпокоявано е стопанисвал и владял процесния имот спрямо
първоначалните собственици, а впоследствие и спрямо техните правоприемници - ищците
по настоящото дело, е по дълъг от десет години - от септември 2010 г. до декември 2021 г.,
когато е заведен иска.
Не се спори по делото, а и се установява от писмените доказателства, че ищците по
делото са съпрузи, сключили гр.брак на 03.06.1984 г. и до настоящия момент. С общо пет
нотариални акта,приложени към делото на РС, четири от които за покупко- продажба и
2
един за дарение в периода 2013г.- 2014г. ищците са придобили общо 31 /36 идеални части от
спорния имот, представляващ Овощна градина в м. Карши Екинлик.
Не е спорно между страните също, че през 2010г. ответникът Д.В. е закупил съседен на
спорния имот, а именно ПИ - Овощна градина със съответен идентификатор и площ.
На 16.07.2015г. ищецът Б.М. изпратил до ответника Д.В., уведомително писмо с
посочване, че за стопанската 2015/2016 г. същият следва да започне изплащането на наем за
имот №010024 в с.Манастирци, като при желание могат да сключат договор, а в противен
случай ще търси правата си по съдебен ред.Така изпратеното писмо е доставено и получено
от ответника на 21.07.2015 г., който и не възразява, че е получил същото.Ответника също
така е заплатил рента в размер на 167.53 лв., като доплащане, видно от представеното
извлечение от сметка на ищеца от 20.12.217 г. Този имот е посочен в заявления на ищеца от
30.07.2013 г. и от 23.07.2014 г. до ОСЗ Лозница, като в първото е посочено, че същият не
желае да участва в масиви за ползване по чл.37В от ЗСПЗЗ в землището на с.Манастирци с
редица имоти, сред които и процесния 010024, а във второто- че желае да участва.
Гласни доказателства са сочили и двете страните, както свидетелите, посочени от
ищците, Бончо Богомилов и Николай Николов, работили при ищеца М. са депозирали
показания в смисъл, че процесния имот е закупен от ищците, но се установило, че мястото е
разчистено и се обработва от ответника.В съседство с процесния имот други имоти
обработвали и ищеца и ответника, а според свид.Николов на място нямало видима граница
между имот 118 и имот 24.
Според свидетелите на ответната страна, Османов и Манев разчистването на спорния
имот е извършено от ответника, както и засяването и прибирането на реколтата
впоследствие в годините, като разчистената площ била по-голяма..Съпругата на ответника
Бонка В.а е заявила, че съпруга й е разчистил спорния имот и го обработва , но не го е
декларирал пред ОСЗ, както и че ищеца и ответника имали и други отношения, свързани с
обработка на земи, като плащането на рента било за други имоти, а не за процесния.
От правна страна окръжния съд намери следното:
Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС за уважаването на
който е необходимо установяването на трите предпоставки: ищецът да е собственик на
вещта, тази вещ да се владее от ответника и това владение да е без основание. По делото бе
установено, че ищците като съпрузи са придобили правото на собственост върху 31/36
идеални части от процесния имот чрез прехвърлителни сделки, които според разпоредбата
на чл.77 от ЗС са един от начините за придобиване право на собственост.
От своя страна ответникът противопоставя своето възражение за придобиването на
спорния имот по давност по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС , при непрекъснато владение, с
намерение за своене в продължение на 10 години.
С оглед на събраните доказателства този съд намира, че ответникът действително е
осъществявал фактическа власт с намерение за своене върху процесния имот, но същата е
била непрекъсната и необозпокоявана до 21.07.2015г., като след тази дата тя е прекъсната,
тъй като невладеещия собственик е заявил своите права върху притежаваните от него
идеални части и е поискал заплащането на наем. Дори и след тази дата ответника да е
продължил да обработва имота и да събира плодовете от него, няма как тази негова власт да
бъде приравнена на владение, с намерение за своене, напротив то вече се осъществява със
знанието и съгласието на собственика и може да бъде приравнено единствено на държане, с
осъществяването на което няма как да се придобие правото на собственост.
В този смисъл не могат да бъде споделени доводите във въззивната жалба и тези в хода
по същество на делото, че решението на РС е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.Районният съд е стигнал
до същите правни изводи и няма как те да бъдат различни при установените по делото
факти, поради което обжалваното решението следва да бъде потвърдено.
По разноските
3
Предвид изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдени
разноски за въззивната инстанция, които са заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лева.
Направено е възражение за прекомерност на същото от страна на въззивника, което
този съд намира за основателно.Делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
проведено е само едно съд.заседание с участието а страните, като следва в полза на
въззиваемата страна да бъде присъдено адвокатско възнаграждение към минимума,
предвиден в Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, а именно 300 лева.
Воден от горното, Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №№ 202/31.03.2022 г., постановено по гр.дело № 2631/2021
г. по описа на Районен съд - Разград, с което съдът е уважил, предявения от Б. СТ. М., ЕГН
********** и М. ИВ. М., ЕГН ********** срещу Д. К. ВЛ., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за ревандикиране на 31/36 ид. части от имот с идентификатор №
47041.10.24, с площ 7.039 дка, находящ се в землището на с. Манастирци, общ. Лозница,
обл. Разград, местност КАРШИ ЕКИНЛИК, с начин на трайно ползване: овощна градина.
ОСЪЖДА Д. К. ВЛ., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б. СТ. М., ЕГН ********** и
М. ИВ. М., ЕГН ********** разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лева,
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4