Решение по дело №6320/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4253
Дата: 12 юни 2019 г. (в сила от 12 юни 2019 г.)
Съдия: Диляна Господинова Господинова
Дело: 20191100506320
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.06.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI -17 състав, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година,  в следния състав: 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

                     ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА    

като  разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 6320 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника по изпълнението В.И.К. срещу акта на частен съдебен изпълнител Т.В.- Н., с който е определил размера на дължимите от длъжника разноски, постановен по изп.д. № 20197910400140 по описа на ЧСИ Т.В.- Н., с рег. № 791 в КЧСИ, с район на действие СГС, обективиран в съставената покана за доброволно изпълнение.

Жалбоподателят счита, че таксите, които са възложени в негова тежест от частния съдебен изпълнител са прекомерно завишени по размер.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че същата е неоснователна.

 

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателя, който има качеството на длъжник по изпълнението в производството по изп.д. № 20197910400140 по описа на ЧСИ Т.В.- Н., с рег. № 791 в КЧСИ. Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

От представените материали по изп.д. № 20197910400140 по описа на ЧСИ Т.В.– Н. е видно, че същото е образувано по молба на взискателя Националната агенция за приходите срещу длъжника В.И.К., за събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 13.09.2018 г. по описа Административен съд София - град, I отделение, 8 състав, а именно на сума в размер на 3 373, 28 лв., представляваща разноски по дело.

В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи.

Таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/, представляват разноски по изпълнението и са в тежест на длъжника.

При тълкуване на нормата на чл. 70, ал. 1 ГПК заедно с тази на чл. 70, ал. 2 ГПК, в която е предвидено, че когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника, се налага изводът, че разноските по заплащане на таксите по изпълнението винаги се възлагат в тежест на длъжника, без значение дали тези такси са платени авансово от взискателя или не. Отговорността на последния за разноските за заплащане на дължимите по изпълнението такси, обаче, може да бъде ангажирана само ако се установи, че определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, която изрично изключва отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. Произнасяне в този смисъл е направено и в мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, има обективен характер и е ограничена до размера на реално извършените в производството разноски, които са направени във връзка с изпълнението и са били необходими за принудителното реализиране на вземането. В тълкувателното решение е налице произнасяне и за това, че длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи, както и за разноските, които са направени във връзка с изпълнителни способи, насочени върху имущество, което не е съществувало в патримониума му към момента на предприемане на изпълнението, когато тази липса е обективна, т. е. не е вследствие на негово действие или поведение, което е непротивопоставимо на взискателя. В т. 5 от тълкувателното решение е налице изрично произнасяне за това, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя.

С оглед на горното в случая се установява, че само част от разноските за дължими такси по ТТРЗЧСИ, които съдебният изпълнител е определил, са такива, които следва да бъдат възложени в тежест на длъжника по изпълнението „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД. Това са тези за заплатени от взискателя такси за образуване на изпълнителното дело в размер на 20 лв., за връчване на покана за доброволно изпълнение в размер на 20 лв., за извършване на три справки за длъжника и неговото имущество в размер на 15 лв. /3 справки х 5 лв. = 15 лв./, както и за налагане на 1 брой запор върху банкова сметка, *** взискателя, в размер на 15 лв., тъй като се установява, че тези действия са извършени от съдебния изпълнител, че те са били необходими, както и че размерът на начислените за тях такси съответства на този, определен в т. 1, 3, 5 и т. 9 ТТРЗЧСИ. Общият размер на тези такси е 70 лв. без ДДС и 84 лв. с ДДС.

Останалите начислени от съдебния изпълнител такси не могат да се възложат в тежест на длъжника. На първо място това са тези такси, които видно от изготвените мотиви във връзка с подадената жалба, са такива за налагане на запори върху сметките на длъжника в още пет банки и върху вземането му за трудово възнаграждение. Това е така, тъй като те са начислени за изпълнителни способи, които не са довели до удовлетворяване на взискателя, чието вземане е било събрано изяло чрез насочване на изпълнението към друго имущество на длъжника, а именно към вземането му за получаване на суми по банкови сметки, което той е имал към ТБ „Инвестбанк” АД. Следователно действия по насочване на изпълнението към имущество на длъжника, представляващо вземания за трудово възнаграждение и вземания към още пет банки, не са били необходими  за реализиране на вземането, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други предприети способи и следователно разноските за тяхното извършване не следва да се възлагат в тежест на длъжника, а остават за сметка на взискателя.

Не следва да се възлагат за заплащане от длъжника и таксите за изпращане на два броя съобщения за връчване на постановление за прекратяване на делото в размер на 48 лв. с ДДС, тъй като от представените преписи от документи по изпълнителното дело не се установява такива действия да са извършени в хода на принудителното изпълнение към настоящия момент – изпълнителното дело не е прекратено с постановление и не са предприемани действия за връчване на такъв акт на страните.

Няма основание в ТТРЗЧСИ, което да дава право на съдебния изпълнител да начислява такса за извършване на действия по вдигане на наложени запори. Такова право не е предвидено да възниква в нормата на т. 5 ТТРЗЧСИ, съгласно която съдебният изпълнител събира такса в размер на 20 лв. за извършване на следните действия: за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). При тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че посочената в нея такса се начислява само за действия, извършвани от съдебния изпълнител по изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение, книжа или призовки на страните по делото и на лицата, които имат право да участват в определени изпълнителни действия или да обжалват някои от постановените в хода на изпълнението актове. В случая не се установява съдебният изпълнител да е извършил такива действия. Той е предприел действие по вдигане на наложен запор, което е различно от това по връчване на призовки и книжа в изпълнителното производство и следователно по отношение на него не се прилага правилото на т. 5 ТТРЗЧСИ. За осъществяване на действието по вдигане на наложен запор обаче в ТТРЗЧСИ не е предвидено да се начислява такса, каквато  е регламентирано да се начислява за налагане на запора съгласно т. 9 ТТРЗЧСИ, както и за вдигане на наложена възбрана съгласно т. 10 ТТРЗЧСИ.

Взислателят е представляван в хода на изпълнителното производство от юрисконсулт, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в негова полза се следват разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, което е в размер на 50 лв., определен от съда по регламентираното в тази разпоредба правило и и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа.

Предвид извода, че съдебният изпълнител не е определил правилно размера на разноските за юрисконсултско възнаграждение, които трябва да се възложат в тежест на длъжника, и с оглед изложените в жалбата оплаквания, съдът следва да разгледа и въпроса за това какъв е размера на таксата, начислена по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, чието заплащане е за сметка на длъжника. Тя се определя от размера на паричното вземане, което подлежи на събиране, като от него се изключват авансово платените такси, т.е. в случая върху вземане в размер на 3 373, 28 лв. – присъденото вземане съгласно изпълнителния лист, и 50 лв. – разноски за възнаграждение на юрисконсулт. С оглед на това размерът на таксата по т. 26, б. „б” ТТРЗЧСИ възлиза на 293, 86 лв. без ДДС, съответно 352, 63 лв. с ДДС и до този размер тази такса трябва да бъде възложена в тежест на длъжника по изпълнението.

Предвид изложеното актът на съдебния изпълните за определяне на разноските, които се възлагат в тежест на длъжника В.И.К. следва да бъде отменен за сумата над 436, 63 лв. до размера от 765, 44 лв., представляващи начислени такси по ТТРЗЧСИ, както и за сумата над 50 лв. до размера от 100 лв., представляваща дължимо на взискателя възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Така мотивиран съдът         

РЕШИ:

ОТМЕНЯ акта на съдебния изпълнител, постановено по изп.д. № 20197910400140 по описа на ЧСИ Т.В.- Н., с рег. № 791 в КЧСИ, с район на действие СГС и обективиран в съставената покана за доброволно изпълнение, с който се определят разноските по изпълнението, които се възлагат в тежест на длъжника, в частта, с която е определено, че в тежест на длъжника В.И.К. се възлагат разноски за начислени обикновени и пропорционални такси по ТТРЗЧСИ за сумата над 436, 63 лв. до 765, 44 лв., както и в частта, с която е определено, че в тежест на длъжника В.И.К. се възлагат разноски за възнаграждение на упълномощен от взискателя юрисконсулт за сумата над 50 лв. до 100 лв.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.