№ 822
гр. Русе, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520100787 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 и
чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД срещу
И. П. Б., Г. А. П. и М. Й. М., в които се твърди, че между ищцовото дружество
и тримата ответници като солидарни длъжници е сключен Договор за
потребителски кредит от 25.02.2021г., по силата на който била предоставена в
заем сума от 5000лв., която следвало да бъде върната на 36 месечни вноски,
включващи главница и договорна лихва, като общо дължимата сума по
договора възлизала на 8783,28лв. По поискана и закупена допълнителна
услуга, ответниците дължали и възнаграждение в размер на 4519.80 лв., която
сума била разсрочена заедно с вноските по договора за кредит, като вноската
по закупения пакет от допълнителни услуги била в размер на 125.55 лв.
Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в
размер на 13303.08 лв., при общ размер на погасителната вноска 369.53 лв.
Твърди се, че кредиторът е изпълнил точно поетите задължения по
договора, като било налице частично изпълнение на задълженията на
солидарните длъжници по договора. За неизплатените суми по същия
дружеството депозирало заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което било
1
образувано ч.гр.д. № ***/2022 год. по описа на Районен съд - Русе и издадена
Заповед за изпълнение срещу тримата длъжници за неизплатените суми.
С оглед дадени от съда след депозирани от длъжниците възражения
указания за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение,
се моли в настоящото производство да се признае за установено вземане в
полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу тримата ответници като
солидарни длъжници за сума в общ размер на 5006.97 лв., от която:
договорно възнаграждение в размер на 1846.93 лв. и 3160.04 лв. незаплатено
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит № *** от 25.02.2021 г.
В срока по чл.131 ГПК и тримата ответници са депозирали становище
за неоснователност на исковата претенция. Не оспорват изложените в
исковата молба факти относно сключване на процесния договор за кредит и
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, както и за
уговорените с тях условия. Оспорват дължимостта на претендираните с
исковата молба суми, като произтичащи от недействителен договор, а в
условията на евентуалност като произтичащи от нищожни клаузи, в който
смисъл са изложили подробни аргументи. Молят исковата претенция да бъде
отхвърлена и да се присъдят разноски за процесуално представителство на
ответниците.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 17.08.2018г. (а не на посочената в исковата молба дата) между
ищцовото дружество в качеството на кредитор, ответницата И. П. Б. като
кредитополучател и ответниците Г. А. П. и М. Й. М. като солидарни
длъжници е сключен договор за потребителски кредит №***, при следните
параметри: сума на кредита 5000лв., срок за погасяване на задължението 36
месеца; размер на погасителната вноската 243,98лв.; ГПР – 49,89%; ГЛП –
41,17% и общо задължение по кредита в размер на 8783,28лв. На същата дата
страните са подписали и споразумение за предоставяне на допълнителен
пакет от услуги, по който ответниците са поели задължение за заплащане на
ищцовото дружество възнаграждение в размер на 4519,80лв., платими също
на 36 месечни вноски всяка в размер на 125,55лв. всяка. Така общото
задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги възлиза на
2
13303,08лв., които следвало да се погасят на 36 месечни вноски в размер по
369,53лв., първата с падеж 16.10.2018г. а последната на 16.09.2021г.
Страните нямат спор относно извършените плащания по договора,
както и останалите неизплатени суми. За последните ищцовото дружество е
депозирало заявление, по което е образувано ч.гр.д. №***/2022г. по описа на
РС – Русе и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК с №*** от 31.10.2022г. срещу тримата ответници като солидарни
длъжници за: сумата 4 132,37лв. представляваща главница, ведно със законна
лихва за период от 28.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1
846,93лв. представляваща договорно възнаграждение за период от 16.11.2019
г. до 03.12.2020 г., сумата 3 160,04лв. представляваща неплатено
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, сумата 71,82лв.,
представляваща лихва за забава, за период от 17.11.2018г. до 03.12.2020г.,
сумата 872,46лв., представляваща законна лихва за период от 03.12.2020г. до
27.10.2022г., както и държавна такса в размер на 201,67лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение в
срока и по реда на чл. 414 ГПК и от тримата длъжници, с оглед на което
съдът е дал указания до кредитора за предявяване на установителен иск за
претендираното вземане по издадената заповед.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Предмет на предявения установителен иск в настоящото производство
е само част от претендираното вземане по издадената срещу тримата
ответници заповед за изпълнение – за 1846,93лв. договорно възнаграждение и
3 160,04лв. неплатено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.
Спорът между страните е правен - дали тези суми се дължат или не като
произтичащи от нищожни клаузи ( недействителни договори).
Съобразявайки направените от ответниците възражения и след
извършена служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в
процесния договор, съответно за неговата частична или цялостна
3
недействителност поради нарушаване на императивни изисквания на закона,
съдът намира следното: Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК предвиждат,
че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай на датата на
сключване на договора за потребителски кредит между страните е сключено и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които,
според посоченото в него, се изразяват в приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Въпросът, който
се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги“ представляват действия
по усвояването и управление на кредита, за които кредиторът не разполага с
възможността да събира отделна такса извън сумата на общите разходи по
кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези
услуги действително не са свързани с усвояването и управлението му и
тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на
кредита. При извършването на тази преценка е необходимо да се изследва
съдържанието на дължимото от страна на кредитора поведение без съдът да е
длъжен да кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски
кредит: “Профи Кредит България“ ЕООД не събира никакви такси за
разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на пакет от
допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на
потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия“.
Анализът на съдържанието на описаните в споразумението и т.15 от
общите условия „допълнителни услуги“ налага категоричния извод, че те
касаят именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и
изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на
допълнителни парични средства) и управлението (по отношение на
възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни
вноски и смяната на падежната дата) на кредита. Извеждането на тези
„услуги“ в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от договора
за потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното естество и не
4
поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а
съставлява единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал.2 от ЗПК, което
следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението – чл.26, ал.1,
пр.2 от ЗЗД. Освен това възнаграждението, което потребителят дължи, е не за
конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени
„възможности“, които така или иначе потребителят има по силата на самия
закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от
посочените в споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно
задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на
задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна и
следователно нищожна – чл.143, т.3 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. В този смисъл са и
постановените от ОС – Русе Решение №20/15.02.2019г. по в.т.д.№5/2019г. и
Решение №26/25.02.2019г. по в.т.д.№26/2019г.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че възнаграждението за
закупен от ответниците пакет от допълнителни услуги е недължимо. По тази
причина претенция на ищеца за сумата от 3160,04лв. се явява неоснователна
и подлежи на отхвърляне като такава.
В процесния договор липсва ясно разписана методика на формиране
на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са
включени в него и как се формира ГПР. Така за ГПР в договора е посочен
размер от 49,89%, а ГЛП е определен на 41,17%. Липсват данни за други
разходи по кредита освен предвидената договорна лихва, поради което не
става ясно как е формиран по-високия ГПР, т.е. какво още е включено в него
освен договорната лихва, която пък надвишава трикратния размер на
законната лихва, което съгласно установената по този въпрос съдебна
практика е уговорка нарушаваща добрите нрави. Изложеното дава основание
да се приеме, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22
ЗПК - поради посоченото по-горе нарушение на чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК при
неговото сключване.
С оглед нормата на чл. 23 ЗПК, която намира приложение към спора,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. На това основание следва да се приеме, че
5
претендираната от ищеца сума от 1846,93лв. като договорна лихва също е
недължима.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да
бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищцовото
дружество следва да заплати направените от ответниците разноски,
включително и дължимите такива на процесуалните им представители,
оказали им безплатна правна помощ. Поради това следва да бъде уважено
искането на процесуалните представители на ответниците Г. А. П. и М. Й. М.
– адвокат В. В. и адвокат К. Х. за присъждане на основание чл. 38, ал.2 ЗА в
тяхна полза на адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл. 7, ал.2
т.1 от Наредба №1/2004г. на ВАС или по 800,70лв. За заповедното
производство по ч.гр.д.№***/2022г., в което двамата адвокати също са
оказали безплатна правна помощ на ответниците при депозиране на
възраженията им срещу претендираното вземане, също следва да им бъде
определено възнаграждение. Процесуалното представителство за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за
изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г.
случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1
възнаграждението следва да се определи по аналогия. В настоящия случай
длъжникът чрез процесуален представител е подал възражение в утвърдения
образец като възраженията са бланкетни. Поради което и в случая съдът
счита, че по аналогия следва да намерят приложение конкретни случаи,
предвидени в чл. 6 от Наредба № 1 – възнаграждения за съвет, справка и
изготвяне на книжа, а именно т. 5 за изготвяне на други молби. Тези действия
на адвоката са най-близко до действията му свързани с подаване на
възражение по чл. 414 ГПК. Съдът намира че чл. 7, ал. 7 от Наредбата - за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства за
издаване на заповед за изпълнение е неприложим. Доколкото подаването на
възражението е една от възможностите за защита на длъжника срещу
заповедта, адвокатското възнаграждение за нея не може да бъде обусловено
от материалния интерес. По тези съображения на двамата процесуални
представители следва ищцовото дружество да бъде осъдено да им заплати по
200лв. адвокатско възнаграждение.
Ответницата И. П. Б. не е представила доказателства за направени
6
разноски по делото. В представения към отговора й договор за правна помощ
и съдействие не е отразено да е налице заплащане на цялото или на част от
уговореното възнаграждение на упълномощения й процесуален представител.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Профи Кредит България” ЕООД с
ЕИК175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ №49, бл. 53Е, вх. В против И. П. Б. ЕГН********** с адрес гр.
Русе, *********, Г. А. П. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ***** и М. Й. М.
ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******** иск за установяване дължимостта
на сумите 3160,04лв. възнаграждение по закупен пакет от допълнителни
услуги и 1846,93лв. неплатено договорно възнаграждение, за които суми има
издадена Заповед №***/31.10.2022г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на Районен съд – Русе, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК175074752, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е,
вх.В, да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на „Еднолично адвокатско
дружество В. В.“, БУЛСТАТ : *********, представлявано от адв. В. М. В.
адвокатско възнаграждение в размер на 800,70лв. за настоящото
производство и 200лв. за производството по ч.гр.д.№***/2022г. на Районен
съд – Русе.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК175074752, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е,
вх.В, да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат К. Х. с
ЕГН********** от АК – Русе адвокатско възнаграждение в размер на
800,70лв. за настоящото производство и 200лв. за производството по ч.гр.д.
№***/2022г. на Районен съд – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7