№ 30
гр. Кюстендил, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Г.а
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора Ив. В. Ил.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно частно
наказателно дело № 20211500600590 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК. Образувано е по
ПРОТЕСТ на КнРП – ТО Дупница срещу Определение № 447/26.10.2021 г. на
ДнРС, постановено по ЧНД № 482/2021 г. по описа на съда, с което на
основание чл.383 ал.2 във вр. с чл.306 ал.1 т.3 НПК е приведено в изпълнение
на основание чл.68 ал.1 НК отложеното наказание“лишаване от свобода“ за
срок от 4 месеца, наложено на ИВ. В. Г. по НОХД № 1522/2017 г. и е
постановено то да се изтърпи отделно. Релевирани са доводи за
незаконосъобразност и неправилност на определението и се поддържа, че
съдът неправилно не е привел в изпълнение условното наказание ЛС за срок
от 8 месеца по НОХД № 1196/2017 г., наложено на Г., което е следвало да
стори, или да групира наказанията ЛС по НОХД № 1887/2016 г. по НОХД №
1522/2017 г. и по НОХД № 1196/2017 г. на осн.чл.25 ал.1 НК, като се наложи
най-тежкото от тях/това по НОХД № 1197/20187 г./ – ЛС за срок от 8 месеца,
което да се изтърпи при първоначален общ режим. Алтернативно се моли
след отмяна на протестираното определение да се постанови друго такова, с
което да се приведат в изпълнение наложените наказания ЛС по НОХД №
1
1522/2017 г. и по НОХД № 1196/2017 г., тъй като престъплението по НОХД
№ 103/2021 г. е извършено в изпитателния срок на условното осъждане по
двете посочени дела. Доказателствени искания в протеста не са направени.
В о.с.з.прокурорът поддържа протеста относно твърдяната с него
незаконосъобразност на І-инстанционното определение, като поддържа, че се
установяват три възможности за групиране на наложените на Г. наказания,
най-благоприятното от които е определяне на общо наказание ЛС от 8 месеца
измежду наказанията по НОХД № 1522/2017 г., НОХД № 1196/2017 г. и по
НОХД № 1887/2016 г.
Защитникът на осъденото лице адв.Р. пледира за потвърждаване на
протестираното определение като правилно и законосъобразно, тъй като
ДнРС е извършил групирането по възможно най-благоприятния начин за
дееца и затова не е приведено в изпълнение наказанието ЛС от 8 месеца.
Осъденото лице изрази съгласие със заявеното от защитника му и като
последна дума поиска от съда ад бъде приведено най-малкото възможно
наказание.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните прие, че
протестът е допустим като подаден в законовия срок и от надлежно
легитимирана страна и основателен. Съображенията за това са следните:
С обжалваното определение на ДнРС, постановено при усл.на чл383 ал.2 и 3
НПК след отмяна на предходно определение със същия предмет, е приведено
в изпълнение отложеното наказание“лишаване от свобода“ за срок от 4
месеца на подс.И.В. И., наложено му по НОХД № 1522/2017 г., което е
постановено да се изтърпи отделно при първоначален общ режим. В
мотивите на определението си съдът е приел, че наказанията ЛС по НОХД №
1887/2016 г. и по НОХД № 1196/2017 г.са групирани на осн.чл.25 ал.1 НК с
влязло в сила на 6.03.2018 г. определение по ЧНД № 107/2018 г. по описа на
ДнРС и е определено едно общо най-тежко наказание ЛС за срок от 8 месеца,
чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 години. Деянието
обаче по НОХД № 103/2021 г. не е извършено в условията на реална
съвкупност с деянието по НОХД № 1887/2016 г., тъй като изпитателния срок
по чл.69 НК за непълнолетния тогава извършител е 2 години. Затова съдът е
приел, че по-благоприятно за дееца е нормата на чл.68 ал.1 НК да се приложи
само за наказанието ЛС по НОХД № 1522/2017 г.
2
Тези правни изводи на І-инстанционния съд са незаконосъобразни.
Видно от справката за съдимост на лицето/ на л. 14-16 от ЧНД № 482/2021
г./ в нея фигурират 7 осъждания на ИВ. В. Г.. Последните три осъждания по п.
№№ 5,6 и 7 от тази справка, са:
1.По НОХД № 1196/2017 г. на ДнРС с влязло в сила на 15.01.2018 г.
споразумение за извършено престъпление в периода от неустановена дата на
м.март 2017 г. до 28.04.2017 г., за което му е наложено наказание“лишаване
от свобода“ за срок от 8 месеца, с прилагане на чл.66 ал.1 НК за изпитателен
срок от 3 години;
2. по НОХД № 1522/2017 г. на ДнРс с влязло в сила на 6.02.2018 г.
споразумение за извършено престъпление от неустановена дата на м.януари
2017 г. до 9.04.2017 г., с наложено наказание“лишаване от свобода“ за срок от
4 месеца и с приложение на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години.
3. по НОХД № 103/2021 г. на ДнРС с влязло в сила на 2.02.2021 г.
споразумение за извършено на 2.05.2020 г. престъпление и наложено
ефективно наказание“лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което да се
изтърпи при първоначален режим“общ“.
В справката за съдимост на Г. под № 4 фигурира осъждането му като
непълнолетен с влязло в сила на 10.07.2017 г. споразумение по НОХД №
1887/2016 г. за извършено престъпление в периода от 28.04.2016 г. до
7.07.2016 г. и с наложено наказание ЛС за срок от 8 месеца, с отлагане на
изпълнението му за изпитателен срок от 2 години. Т.е. изпитателният срок по
това осъждане е изтекъл на 10.07.2019 г. или към 2.05.2020 г., когато е
извършено престъплението по НОХД № 103/2021 г., този изпитателен срок е
изтекъл и поради това деянието по НОХД № 103/2021 г. не е извършено в
изпитателния срок на осъждането оп НОХД № 1887/2016 г.
Следва да се посочи, че в справката за съдимост има отбелязване за
извършена кумулация по ЧНД № 107/2018 г., по което с Определение №
60/15.02.2018 г. са групирани наказанията по НОХД № 1887/2016 г. и по
НОХД № 1196/2017 г. и му е наложено най-тежкото от тях – „лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от 3
години.
Предвид обаче времето на извършване на престъпленията по НОХД №
3
1522/2017 г. и по НОХД № 1196/2017 г. и влезлите в сила съдебни актове по
тях е видно, че престъплението по НОХД № 103/2021 г. е извършено в
изпитателния срок по двете посочени дела. Защото към 2.05.2020 г.
изпитателните срокове по тях не са изтекли – те изтичат съответно на
15.01.2021 г. и 6.02.2021 г.
При тази хипотеза и съгласно чл.383 ал.3 НПК съдът следва да се
произнесе и относно изтърпяване на отложеното наказание по реда на чл.306
ал.1 т.3 НПК. А съгласно чл.306 ал.1 т.1 НПК съдът може да се произнесе по
определяне на общо наказание по чл.25,27 НК.
Разпоредбата на чл.25 ал.1 НК препраща към чл.23 ал.1 НК, съгласно която
норма ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е
имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът определя отделни
наказания, но налага най-тежкото от тях. А съгласно чл.25 ал.1 НК тази
разпоредба се прилага и когато лицето е осъдено с отделни присъди.
Изхождайки от тази разпоредба,се налага правния извод, че
престъпленията по НОХД № 1887/2016 г., по НОХД № 1196/2017 г. и по
НОХД № 1522/2017 г., всички на ДнРС, се намират в условия на реална
съвкупност. При това положение няма пречка, въпреки извършената
предходна кумулация да се извърши ново групиране на условните наказания
по тях.
Основанието за извършване на новото групиране се съдържа в постулата
на т.3 от ТР№ 3/2009 г. по т.д.№ 3/2009 г. ОСНК, който гласи: „Допустимо
е след ново осъждане за престъпление, което не попада в отношение на
съвкупност с нито едно от деянията по предходни влезли в сила присъди,
съдът, постановил последната присъда, да извърши ново групиране на
наказанията с присъдата или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, като
приложи по отношение на предходните осъждания правилата на чл. 23-25
НК, включително и принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание,
установен с Постановление №4/1965 г. на Пленума на ВС и Решение №
11/1987 г. на ОСНК на ВС.“ В случая новото осъждане е това със
споразумението по НОХД № 103/2021 г., тъй като престъплението за това
осъждане не попада в отношение на съвкупност с нито едно от предходните
деяния, но е извършено в изпитателния срок на осъжданията по НОХД №
1522/2017 г. и по НОХД № 1196/2017 г..
4
Престъплението по НОХД № 103/2021 г. е извършено на 2.05.2020 г., т.е. в
изпитателния срок и по НОХД № 1196/2017 г. и НОХД № 1522/2017 г.
Престъпленията обаче по двете посочени дела се намират в реална
съвкупност и с престъплението по НОХД № 1887/2016 г., тъй катото е
извършено в периода 28.04.2016 г.- 7.07.2016 г., когато не е имало влязла в
сила присъда/споразумение/ и за трите престъпления, вкл. и за
престъпленията по НОХД № 1522/2017 г. и НОХД № 1196/2017 г. Затова
следва да се приложи чл.25 ал.1 НК, което е допустимо съгласно
разпоредбата на чл.306 ал.1 т.1 НПК, за осъжданията по трите дела – по
НОХД № 1887/2016 г., по НОХД № 1196/2017 г. и по НОХД № 1522/2017 г.,
като се наложи на осъденото лице едно общо наказание, което е най-тежкото
измежду тях – „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца. Това е най-
благоприятното положение за дееца – групиране на условните наказания по
трите осъждания.
Но тъй като деянието по НОХД № 103/2021 г. е извършено в изпитателния
срок само на осъжданията по НОХД № 1196/2017 г. и по НОХД № 1522/2017
г. , то разпоредбата на чл.68 ал.1 НК е приложима само по отношение на тях ,
тъй като в 3-годишния изпитателен срок по тях, изтичащ съответно на
6.02.2021 г. и на 15.01.2021 г., е извършено умишленото престъпление по
чл.195 НК по НОХД № 103/2021 г. Чл.68 ал.1 НК е допустимо да се приложи
в настоящото производство съгласно чл.306 ал.1 т.3 НПК. Деянието по
НОХД № 103/2021 г. не е извършено в изпитателния срок по то НОХД №
1887/2016 г., но по отношение на последното е налице групиране с
наказанията по НОХД № 1196/2017 г. и по НОХД № 1522/2018 г.
По изложените съображения настоящият състав не споделя довода в
проверяваното определение за най-благоприятното положение за осъдения
само с прилагане на чл.68 ал.1 НК единствено за осъждането по НОХД №
1522/2017 г. Защото извършването на престъплението по НОХД № 103/2021
г. в изпитателния срок и на осъждането по НОХД № 1196/2017 г. е убягнало
от полезрението на районния съд при постановяване на определението му.
Предвид изложеното определението на ДнРС е незаконосъобразно и като
такова следва да се отмени, като вместо него се постанови прилагане на чл.25
ал.1 НК по отношение на трите условни осъждания по НОХД № 1887/2016 г.,
по НОХД № 1196/2017 г. и НОХД № 1522/2017 г. и се наложи на Г. едно
5
общо наказание, което е най тежкото измежду тях – „лишаване от свобода“ за
срок от 8 месеца. Налице е хипотезата на чл.68 ал.1 НК, който изисква
изрично изтърпяване на наказанието по НОХД № 1196/2017 г. и по НОХД №
1522/2017 г./ в този смисъл е Решение № 553/15.12.2008 г. на ВКС по н.д.№
600/2008 г., ІІ г.о./. За това ще се постанови привеждане в изпълнение на
определеното общо най-тежко наказание ЛС от 8 месеца, което следва да се
изтърпи при първоначален общ режим.
С настоящото определение няма отклонение от принципа за най-
благоприятно положение за дееца, а се отстранява допусната
незаконосъобразност по отношение на лице, извършило престъпление в
изпитателния срок на две предходни условни осъждания по арг. от т.3 на ТР
№ 3/2009 г. ОСНК. Групирането им по чл.25 ал.1 НК само по себе си също е
най-благоприятно за дееца, защото той ще търпи общото най-тежко
наказание по посочените осъждания, което е в размер на 8 месеца, а не всяко
от тях, което сумарно е 12 месеца. Освен това, общото приведено в
изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца съвпада по
размер с най-тежкото общо наказание ЛС по двете осъждания – тези по
НОХД № 1196/2017 г. и по НОХД № 1522/2017 г., в изпитателния срок по
които е извършено престъплението по НОХД № 103/2021 г. Т.е. с
включването в съвкупността на наказанието по НОХД № 1887/2016 г., в
чийто изпитателен срок не е извършено престъплението по НОХД №
103/2016 г., не се влошава положението на осъдения, защото размера на
условното наказание ЛС за срок от 8 месеца по него съвпада с размера на
наказанието ЛС по НОХД № 1196/2017 г., който също е 8 месеца.
Предвид изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно Определение № 447/26.10.2021 г. на ДнРС,
постановено по ЧНД № 482/2021 г. по описа на този съд И вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ГРУПИРА на основание чл.25 ал.1 НК условните наказания „лишаване от
свобода“, определени на осъденото лице ИВ. В. Г., ЕГН **********, от гр.
Д., ул.************** по НОХД № 1887/2016 г., по НОХД № 1196/2017 г. и
НОХД № 1522/2017 г., и трите по описа на ДнРС, като му налага най-
6
тежкото общо наказание измежду тях, а именно – „лишаване от свобода“
за срок от 8 месеца.
Привежда в изпълнение на основание чл.68 ал.1 НК така определеното
общо наказание“лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което да се
изтърпи при първоначален общ режим.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на затвора – гр. Бобов дол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7