Р Е Ш Е Н И Е
№ 197
08.10.2018г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на двадесет и шести септември две
хиляди и осемнадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 178 по описа за 2018г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211, чл.229 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
ФОНДАЦИЯ
„СОЦИАЛНИ НОРМИ“, БУЛСТАТ с
административен адрес: гр.Правец, ул.“Опълченска“ №11 и адрес за кореспонденция
гр.София, ж.к.“Света троица“, бл.304, вх.Б, офис 26Б със законен представител
председателя Ц И В обжалва решението по а.н.д.№299/2018г. на РС - Дупница.
Релевираното касационно основание е по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на
закона поради неправилното му прилагане се свързва с маловажност на случая
поради извършване на нарушението за първи път, наличната компетентност на Фондацията
за предоставяне на други социални услуги, липсата на вредни последици за живота
и здравето на потребителите на социалната услуга, непроизнасянето на
административния орган по заявлението за вписване от 15.01.2018г. и обективни
причини за забавяне подаването на заявлението поради предоставяне на
12.01.2018г. на договора за безвъзмездно управление на недвижимия имот –
публична общинска собственост по реда на ЗОС. Твърди се, че мотивите на съда за
липса на маловажност на случая са противоречиви и че нормата на чл.36, ал.2,
т.3 от ППЗСП не определя социалната услуга, разграничавайки я за лица под 18 г.
и над 18 г., като фондацията разполага с предходно удостоверение за вписване.
Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
с.з. и писмени бележки пълномощникът на касатора поддържа жалбата и намира, че
е нарушен принципа за съразмерност във връзка с чл.18, ал.5 от ЗСП.
Пълномощникът
на ответната Агенция за социално подпомагане /АСП/ с адрес гр.София,
ул.“Триадица“ №2 в с.з. и писмена защита намира касационната жалба за
неоснователна.
По
делото е присъединена частна касационна жалба от АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ срещу определение №307/19.06.2018г. по делото на РС – Дупница, с
което съдът е оставил без разглеждане като недопустима молбата на Агенцията за
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение. Моли
се за отмяна на определението.
В
писмено становище Фондацията като ответник по частната жалба намира жалбата за
неоснователна поради липса на процесуален ред по НПК и неприложимост на нормите
на ГПК и АПК за исканата поправка.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба, сочейки, че
въззивният съд е постановил правилно и обосновано решение.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбите и материалите по делото на районния съд намира
жалбите за допустими като подадени от пълномощници на легитимирани правни
субекти с право на обжалване в преклузивните срокове по чл.211, ал.1 и чл.230
от АПК.
Разгледани
по същество, жалбите са неоснователни. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №НП01-0002/20.02.2018г. на ръководителя на
Инспектората на АСП, с което на Фондация „Социални норми“ за нарушение на чл.18,
ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 от ЗСП и чл.36, ал.2, т.3 от ППЗСП на основание
чл.36, ал.4 от ЗСП е наложена имуществена санкция в размер на 3500лв.
От приетите по делото доказателства
съдът е установил от фактическата страна на спора, че при извършена проверка за
времето 24.01.2016г. - 26.01.2018г. от инспектори в Инспектората към АСП в
Център за социална рехабилитация и интеграция на пълнолетни лица с психични
разстройства, находящ се в гр.Рила, ул.“Опълченска“ №47 /45/ е установено, че
Фондация „Социални норми“ извършва цялостната дейност по предоставяне на
социални услуги в центъра с капацитет 10 места не по установения от закона ред
и без правно основание през периода 01.01.2018г. – 26.01.2018г., т.е. без да е
вписана в регистъра към АСП в нарушение на чл.18, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗСП и
чл.36, ал.2, т.3 от ППЗСП. Съгласно договор №201/15.12.2017г. община Рила е
възложила на Фондацията управлението на социална услуга в Центъра за социална
рехабилитация и интеграция - гр.Рила. При извършените проверки са предоставени
15бр. договори от 02.01.2018г. за предоставяне на социалната услуга от името на
Фондацията с потребителите. Представен е и договор №51/03.01.2018г. за
безвъздмездно управление на недвижим имот – публична общинска собственост по
реда на ЗОС между община Рила като собственик на имота и Звено „Социални услуги
в общността“, представлявано и управлявано от Фондацията. При извършената
проверка в електронната система на регистъра на доставчиците на социални услуги
в АСП проверяващите установили, че Фондацията няма регистрация в АСП като
доставчик на посочената социална услуга. Към датата на съставяне на АУАН
Фондацията е вписана в регистъра към АСП като доставчик на други две социални
услуги: „Център за социална рехабилитация и интеграция за деца“ по
удостоверение №00148-003/12.08.2009г. с дата на преиздаване 25.08.2015г. и
„Защитено жилище за възрастни хора с физически увреждания“ по удостоверение
№000148-004/12.08.2009г. Посочено е, че съгласно чл.18в, ал.4 от ЗСП
изпълнителният директор на АСП издава удостоверение за всяка социална услуга.
Страните не са спорили относно обстоятелството, че на 15.01.2018г. Фондацията е
подала заявление за вписване в регистъра към АСП на предоставяната в гр.Рила
социална услуга и че липсва произнасяне на органа по заявлението.
При тези фактически установявания
съдът е приел от правна страна компетентност на административнонаказващия орган
по редовно възникнала законова делегация и доказаност на противоправното деяние,
като липсата на произнасяне на органа по заявлението за вписване в регистъра
към АСП не формира мълчаливо съгласие. Съдът е отрекъл възможността за
маловажност на случая поради значимост на регулираните от ЗСП обществени
отношения и в частност дейностите по предоставяне на социални услуги, засягащи
живота и здравето на най-уязвимите групи от обществото, нуждаещи се от
специализирана и висококвалифицирана грижа, полагана при заложени в закона
стандарти и критерии. По отношение размера на наказанието обаче съдът е установил
нарушение по чл.27 от ЗАНН, поради което е формирал воля за намаляване на
санкцията до законовия минимум от 2500лв. По посочените правни доводи съдът е
изменил НП, като в диспозитива на решението е намалил имуществената санкция от
5000лв. на 2500лв. По молба от АСП за допускане поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива на решението в частта за вписаната сума 5000лв. вместо 3500лв.,
с определение №307/19.06.2018г. съдът е намерил молбата за недопустима поради
липса на процесуален ред за нейното разглеждане по правилата на НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН и неприложимост на нормите в ГПК и АПК.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
жалба. Определението на съда от 19.06.2018г. отговаря на изискванията за
валидност и допустимост. Оспорените съдебни актове, преценени за съответствие с
материалния закон, са правилни. Съображенията за това са следните:
В рамките на проведеното съдебно
производство в изпълнение на правомощията по чл.13 и чл.14 от НПК по препращане
от чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал.4 от ЗСП и въз основа на годни
доказателствени средства съдът е установил обективната истина по спора.
От доказателствата по делото е извел
правилен извод за съставомерност на поведението на Фондацията по санкционната
норма на чл.36, ал.4 от ЗСП. Фактическите обстоятелства от обективна страна
включват две предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на дееца:
1/предоставяне на социални услуги и 2/липса на вписване в регистъра по чл.18,
ал.2 от ЗСП.
От доказателствата по делото е
видно, че с договор №201/15.12.2017г. между община Рила като възложител и
Фондацията като изпълнител, при условията на чл.37-39а от ППЗСП, считано от
01.01.2018г. на Фондация е възложено задължение да организира, предоставя и
управлява социалната услуга Звено „Социални услуги в общността“ – гр.Рила,
община Рила, което включва „Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни
лица с психични разстройства“, „Център за настаняване от семеен тип за
пълнолетни лица с психични разстройства-2“ и „Център за социална рехабилитация
и интеграция на лица с психични разстройства“, разрешени за откриване със
съответните заповеди на изпълнителния директор на АСП от 2012г. Следователно,
социалните услуги по сключения договор са възложени за изпълнение при условията
на чл.18, т.3 от ЗСП. От сключените с потребителите договори за предоставяне на
социалната услуга в центъра, данните в протоколите от проверките на
24-26.01.2018г. и показанията на актосъставителя и един от свидетелите по АУАН
съдът правилно е установил реалното предоставяне на социалната услуга по чл.36,
ал.2, т.3 от ППЗСП. Действията по това предоставяне обаче следва да се
предшестват от вписване на Фондацията в регистъра към АСП по см. на чл.18, ал.2
от ЗСП във вр. с чл.18в, ал.4 от ППЗСП. Съгласно приобщената към преписката
извадка от електронния регистър на АСП към 26.01.2018г. Фондацията няма
вписване за предоставяната социална услуга. Неоснователно е възражението на
Фондацията, че притежаваното от нея удостоверение за регистрация №148-03 за
предоставяне на социални услуги в ЦСРИ за деца от 12.08.2009г., преиздадено на
25.08.2015г., я прави легитимно лице по отношение социалната услуга в гр.Рила.
Наименованието на социалната услуга по чл.36, ал.2, т.3 от ППЗСП се допълва от
изискванията за регистрация във връзка с документите по чл.18б, ал.1 от ЗСП - „описание
на социалната услуга“ за пълнолетни лица по утвърдения образец от изпълнителния
директор на АСП и утвърдените от органа методическо ръководство и/или указание
за работа.
Изложеното обосновава извод за
извършено от дееца нарушение по чл.36, ал.4 от ЗСП.
Правилна е преценката на съда за
липса на маловажност на случая.
Поради липса на състав за маловажен
случай в ЗСП и ППЗСП, при действие на общото правило на чл.37, ал.1 от Указ №883/24.04.1974г.
за прилагане на закона за нормативните актове, маловажността се определя според
дефиницията по чл.93, т.9 от ДР на НК. Съгласно заложените в нормата критерии,
маловажността предполага липса или незначителност на вредните последици или
наличие на други смегчаващи обстоятелства, определящи по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид. В случая по делото, наличието на вредни последици не е съставомерен
елемент от фактическият състав на нарушението. Като смегчаващи обстоятелства
следва да се преценяват липсата на предишни нарушения от Фондацията във връзка
с предоставяне на социални услуги в общността и оказаното пълно съдействие на
органите от Инспектората на АСП по време на проверките. Като отегчаващи
обстоятелства следва да се преценяват значимостта на засегнатите обществени
отношения във връзка с дейността по предоставяне на социалната услуга на
уязвима група от обществото, както правилно е приел районния съд, включително
времетраенето на това засягане, което е осъществено през сравнително дълъг период
от време – 24 дни, считано от реалното изпълнение на договора за възлагане
управлението на социалната услуга във връзка със сключените договори с
потребителите. Към датата на подписване на договора с общината за възлагане на
управлението на социалната услуга Фондацията като „доставчик на социални
услуги“ по см. на §1, т.15 от ДР на ППЗСП е имала опит в сферата на социалните услуги,
поради което бездействието й за изпълнение на задължението по чл.18, ал.2 от ЗСП представлява отегчаващо обстоятелство. Като страна по договора, Фондацията
е следвало да обезпечи своевременно до началото на неговото действие
изпълнението на всички изисквания за законна дейност на Центъра в гр.Рила. Евентуалното
неизпълнение на задължението на общината по своевременното предоставяне на
недвижимия имот – публична общинска собственост за управление на социалната
услуга не представлява извинителна причина за бездействието на Фондацията до
15.01.2018г. Това неизпълнение свидетелства за неуредени договорни отношения
между страните поради неполагане на грижа от Фондацията за своите работи с
оглед засилените законови мерки за пригодността й като доставчик на социалната
услуга. Непроизнасянето на административния орган по подаденото от Фондацията
заявление от 15.01.2018г. не води до по-ниска обществена опасност на
извършеното противоправно деяние, т.к. заявлението е подадено по време на
осъществяване на дейността по предоставяне на услугата, а не преди това по см.
на регламентацията по чл.18, ал.2 от ЗСП. Поради собственото си укоримо
поведение Фондацията не може да черпи права от непроизнасянето на органа в
срока по чл.18в, ал.1 от ЗСП. Изложеното обосновава извод, че степента на обществена
опасност на нарушението не е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Следователно, случаят не е маловажен.
Правилен е решаващият извод на
районния съд за завишен размер на имуществената санкция, т.к. не е съобразен с
критериите по чл.27 от ЗАНН и целите по чл.12 от ЗАНН във връзка с препращането
от чл.83, ал.2 от ЗАНН. Наложеният размер на санкцията в НП засяга ненужно
имуществената сфера на Фондацията и не отговаря на степента на обществена
опасност на деянието и дееца. Справедлив размер на санкцията е минималния такъв
от 2500лв. С налагането на санкцията не се нарушава принципът за съразмерност. Съразмерността
е неприложима, обсъждана във връзка с уредените в чл.18, ал.5 от ЗСП правни
последици от нарушението.
Неоснователна е частната жалба на
АСП срещу определение №307/19.06.2018г. на районния съд. Касае се за техническа
грешка в диспозитива на решението, която не се отразява на крайната воля на
съда за изхода от спора, свързана с намаляване размера на санкцията до
законовия минимум с правилното му цифрово изписване.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила, а жалбата срещу определението
от 19.06.2018г. ще се отхвърли като неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата от
Агенция за социално подпомагане срещу определение №307/19.06.2018г. по
н.а.х.д.№299/2018г. на РС – Дупница.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №189/14.05.2018г.
по а.н.д. №299/2018г. на РС - Дупница.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.