Р Е
Ш Е Н
И Е
№ .....
град Добрич, 17.10.2016
година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД
ТРЕТИ СЪСТАВ на десети октомври две хиляди и шестнадесета година в
публично съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ МИТЕВА
Секретар: Д.Й.
разгледа докладвано от районния съдия гражданско дело № 695 по описа на съда за
2016 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Д.М.К. ЕГН ********** ***, с която
против ЕТ „Н.М.” са предявени осъдителни искове за реално изпълнение на парични
задължения:
- по
Договор за аренда на земеделска земя с нот. заверка на подписите рег. № ... от ...г. на нотариус Ю. Димитров с рег. № 160 на НК, акт № ..., том ...., вписан под акт № ..., том ...., вх. рег. № .... от 15.12.2005г. на СлВп Добрич за
отдаденa под аренда 10 дка земеделска земя /нива, имот № 028068/ – за неплатена
рента за стопанската 2014/2015г. в размер на 400,00 лева (според уговорката
ответникът дължи сумата от 100 лева/дка, платил е общо 600 лева с остатък
цената на иска – 400 лева);
- по
Договор за аренда на земеделска земя с нот. заверка на подписите рег. № .... от ....г. на нотариус Ю. Димитров с рег. № ... на НК, акт № ....., том ...., вписан под акт № ..., том ...., вх. рег. № .... от ....г. на СлВп Добрич, за отдадена под аренда нива от 10 дка земеделска
земя /имот № 028098/ – за неплатена рента за стопанската 2014/2015г. в размер
на 400,00 лева (според уговорката ответникът дължи сумата от 100 лева/дка,
платил е общо 600 лева с остатък цената на иска – 400 лева).
Искът се основава
на следните обстоятелства: Съгласно писмен договор за аренда ищцата е предоставила за временно и
възмездно ползване на ответника като ЕТ за 10 стопански години /за периода 2005/2015год./ земеделска земя, находяща се землището на с. Р...., община Добричка, област Добрич, представляваща нива
с площ от 10.000 дка, имот № ....,
землище Р..... Съгласно клаузите ответникът дължи на ищцата арендни плащания за
стопанската 2014/2015год. по 100 /сто / лева на декар за земеделски земи общи култури и
това е средна рента за района за стопанската 2014 - 2015г. Ищцата признава, че ответникът й е заплатил за площ от 10.000 дка по 60 (шестдесет) лева на декар или това е сумата от 600 (шестстотин) лева. Съгласно договора обаче ищцата счита, че едноличният търговец като арендатор й дължи разликата и това е сумата от 400 лева за стопанската 2014/2015г.
През
2010г. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .... - Добрич ищцата закупила земеделски земи, представляващи имот № .... в землището на с. Р.... с площ от 10.00
дка. Бившият собственик на имота Д.Д. Романова ЕГН ********** от гр. Балчик при
изповядване на сделката заявила на ищцата, че има договор за
аренда вх. № ....г. и вписан под № ... том .... в СВ -Добрич и че
рентата ще я получава ищцата за всички стопански
години от 2005 до 2015г. Едноличният търговец
ответник заплатил на ищцата за втория имот за
площ от 10.000 дка по 60 (шестдесет) лева на декар или това е сумата от 600 (шестстотин) лева. Ищцата претендира, че съгласно договора едноличният търговец като арендатор й дължи разликата и това е сумата от 400 лева за стопанската 2014/2015г.
Т. е. според
исковата молба ответникът - едноличният
търговец като арендатор дължи на ищцата сумата от общо 800 лева за стопанската 2014/2015г. по двата договора. Претендират се и законни лихви върху дължимите суми от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумите, както и сторените съдебно деловодни разноски и такива за възнаграждение на
един адвокат.
Ответникът
оспорва исковете, като възразява, че исканата от ищцата сума не е съответна на
уговорения размер на възнаграждението, респ. ищцата не е страна по втория
договор, за който претендира права. Според ответника, ищцата е била арендодател по Договор за аренда от 15.12.2005
г, сключен за срок за 10 години за 10 декара земя, имот № ...., по силата на
който Договор - т. 3.3, арендното плащане се определя въз основа на средната
реализационна цена на получената продукция на декар на арендувания имот в
размер на не по-малко от 30 % на декар. Според ответника, ищцата не е била
собственик и не е била страна по аренден договор, сключен от нейната
прехвърлителка Д.Д. Романова на земеделска земя, също с площ от 10
декара, имот 028098. При това ищцата нито сочи обстоятелството, нито сочи
доказателства относно факта, че е заместила прехвърлителката си в подписания от
последната аренден договор, по който ищцата претендира права. Ответникът счита,
че съобразно условията по Договора е изпълнил изцяло задълженията си за плащане
на арендна цена в размера съобразно Договорите, поради което и не дължи каквото
и да било доплащане. Правоотношенията по договора се регламентират от
конкретния предмет по тях - арендуваните земи, което ги определя по вид и
качество в зависимост от тях и местоположението им - т. 3.1. от Договора, а и
конкретно със засятата култура и добивите от нея през процесния период.
РАЙОННИЯТ
СЪД, СЛЕД ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО
ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Искът черпи правно основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ. По иск за реално изпълнение на задължение за арендно
плащане по договор за аренда ищецът трябва да докаже валидно сключени договори
за аренда между страните с действие за стопанската 2014/2015 година; вида и
размера на уговореното арендно плащане; размера на задължението за конкретната
стопанска година по двата договора. Ответникът, който твърди, че е платил
дължимата рента, трябва да докаже това плащане.
Безспорни са между страните сключените договори за
аренда. Ищцата признава получена сума в размер на 1200 лева /по 600 лева за
всеки от договорите/ – част от задължението за стопанска година 2014/2015г.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието
„Приобретателят на
арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за
аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е
предаден. Ако договорът не е бил вписан, той има сила по отношение на
приобретателя за две стопански години след годината на придобиването.” Т. е. в случая след прехвърляне
на собствеността на земеделската земя ищцата се
явява приобретател на арендования обект на договора и оттук нататък замества продавача като страна по договора за аренда.
Спорът се концентрира до това дали е извършено плащане на дължимата сума по
двата договора. По делото е назначена и приобщена ССчЕ, видно от заключението
по която, размерът на начислената от ЕТ „Н.М.“ рента по счетоводни данни е 60.00 лв. на декар. За 20 дка на Д.М.К. е преведена сумата от 1 200.00 лв. Сумата е преведена на 22.12.2015год. по банков път чрез Централна
кооперативна банка по банковата сметка на Д.М.К. – .... в Първа инвестиционна банка.
Основанието за превода е рента 2015год. – с. Р...., прекратен договор. По счетоводни дани няма дължими суми към
Д.М.К..
Заключението е било приобщено към доказателствения материал по делото,
същото не е оспорено от страните и следва да бъде изцяло кредитирано като компетентно,
изградено въз основа на нужните знания и опит в съответната област.
От така установените
обстоятелства недвусмислено следва, че ответникът е престирал задълженията си
по двата договора, предмет на ищцовата претенция и не дължи сумите, описани в
исковата молба. В този смисъл съдът счита, че искът, като неосноватален, следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора
ищецът няма право на разноски по делото.
На основание чл. 78, ал.
3 от ГПК ответникът има право на разноски по делото съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Ищецът е направил
възражение за прекомерност на изплатеното от ответното дружество адвокатско
възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК предвижда възможност по искане на насрещната страна да бъде присъден
по-нисък размер на адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 36 от ЗА
адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на
възнаграждението се определя с договор между него и клиента като размерът
следва да бъде обоснован и справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения
в Наредба № 1/2004г. за определяне на минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Преценката за
прекомерност следва да направи във всеки конкретен случай съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Минималният размер на
адвокатското възнаграждение, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА №
1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на сумата от 300 лева.
Изплатеното по делото
възнаграждение за адвокат от ответника е в размер на 600,00 лева. Съдът намира, че същото съобразно
правната и фактическа сложност на делото следва да бъде намалено до размерa на минималното възнаграждение, т. е. сумата от 300,00 лева.
Водим от изложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.К. ЕГН ********** *** ” иск за заплащане на
сумата от 800 лева, представляваща
неплатена рента за ползване на земеделска земя:
- нива, имот № .... с площ 10,000 дка в землището на село Р...., през стопанската 2014/2015 година по Договор за аренда на
земеделска земя с нот. заверка на подписите рег. № .... от 02.11.2005г. на нотариус Ю.
Димитров с рег. № ... на НК, акт № ..., том ...., вписан под акт № ..., том ...., вх. рег. № .... от 15.12.2005г. на СлВп Добрич и
- нива, имот № .... с площ 10,000 дка в землището на село Р...., през стопанската 2014/2015 година по Договор за аренда на
земеделска земя с нот. заверка на подписите рег. № .... от ....г. на нотариус Ю. Димитров с рег. № ...на НК, акт № ...., том ....., вписан под акт № ....от 05.12.2005г. на СлВп Добрич.
ОСЪЖДА Д.М.К.
ЕГН ********** *** да плати на ЕТ „Н.М.” с.О., общ. Добричка, представляван от управителя Н.М. Н.ЕГН ***********, разноски по водене на делото в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :