№ 9369
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110160065 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу В. Р. У., Р. Р. У. и Р. В. У. установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с
искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че дължат на
ищеца в условията на разделност при квоти: В. Р. У. -1/3, Р. Р. У. - 1/3 и Р. В. У.
-1/3 от следните суми: сумата от 129.39 лв., представляваща главница за цена
на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
************, магазин, аб. № ****** за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законна лихва за периода от 08.02.2024г. до изплащане на
вземането, сумата от 21.84 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.12.2021 г. до 25.01.2024 г., сумата от 15.71 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
31.10.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 08.02.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата от 3.24 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 01.07.2021 г. до 25.01.2024 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 7404/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за
стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Поради това се сочи, че те са се обогатили неоснователно, а ищецът се е
обеднил със стойността на потребената от ответниците топлинна енергия. Ето
защо се поддържа, че ответниците следва да платят цената на доставеното
количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се,
че ответниците дължали и заплащането на цената на услугата дялово
разпределение. Претендира се присъждането на сторените по делото
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците В. Р. У., Р. Р. У. и Р. В. У. са
депозирали отговор на исковата молба. Оспорва наличието на в имота да била
1
доставяна топлинна енергия поради липса на изградена тръбна инсталация и
липса на отоплителни тела. Посочва, че нямало как да се обогатят, доколкото в
имота не била доставяна топлинна енергия. Моли съда да отхвърли исковете.
Пред съда процесуалният представител на страните поддържа отговора на
исковата молба .
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми
начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от него
топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - да установи обедняването си –
количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответника – че същият е консумирал тази енергия, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е
доставяна до имот на ответника е при липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между субектите. и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот се намира в сграда, която е
била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство се и
установява от договор № 4314 от 26.09.2002 г., сключен между ЮЛ и етажната
собственост с адрес ************, съгласно който е договорено ФДР да
извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително
издаване на обща и индивидуална сметка.
Страните по делото не спорят, че между тях не е сключван договор по
смисъла на чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ за продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди за процесния обект се намира в сграда – в режим на етажна
собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа. Ето защо
един от основните спорове пред настоящата инстанция е концентриран в това
дали ответниците са материално легитимирани да отговаря за заплащането на
топлинната енергия, ако такава е била потребена в имота. Във връзка с това
Софийски районен съд приема следното:
Отношенията между доставчиците и потребителите на ТЕ за исковия
период са регламентирани в ЗЕ. По силата на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ /в ред. в сила
от 21.06.2011 г. отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ „потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо
лице, което купува електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния
или общинския бюджет. Подобно е и разрешението на чл. § 1, т. 33а ДР на ЗЕ
/в ред. в сила от 17.07.2012 г./ – „небитов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди.
2
За установяване основателността на предявената претенция и на
твърдението, че ответниците са собственици на процесния имот, към исковата
молба ищецът е представил нотариален акт за дарение на недвижим имот №
131 от 19.12.1997 г., том 235, дело № 46313/1997 г., съгласно който И.Р.У. и
Р.Г.У. даряват на сина си Р.И.У. следния свой собствен недвижим имот,
придобит по време на брака им, а именно магазин, находящ се в
************, на партерния етаж на сградата, с площ 21.25 кв. м., заедно с
избено помещение с площ 21 кв. м., заедно с 1.58 % ид. ч. от дворното място,
цялото с площ от 250 кв. м., съставляващо парцел XI-11, от квартал 373 по
плана на София, местност „ГГЦ-Г-6-II част“. От представеното удостоверение
за наследници изх. № 683 от 12.11.2021 г. издадено от Столична община се
установи, че Р.И.У. е починал на 10.11.2021 г., като е оставил за наследници по
закон, а именно Р. В. У. – съпруга, Р. Р. У. – дъщеря и В. Р. У. – дъщеря. В
случая съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗН във вр. с чл. 22, ал. 1 от СК ответниците В. Р.
У., Р. Р. У. и Р. В. У. се явяват съсобственици на по 1/3 идеални части от
магазин, находящ се в ************, на партерния етаж на сградата. От
представеното удостоверение за изх. № 68-00-1211 от 30.11.2021 г. издадено от
ЮЛ се установи, че с настоящ адрес ********* е многофамилна сграда с
идентификатор *********, попадаща в поземлен имот с идентификатор
********, стар номер УПИ XI-11, от квартал 373 по плана на София, а с
настоящ адрес ***** била жилищна сграда с идентификатор ************,
попадаща в поземлен имот с идентификатор **********, стар номер УПИ XII-
12, от квартал 373 по плана на София. По делото от третото лице помагач са
представени три броя индивидуални справка за отопление и топла вода за
периоди на потребление от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за обект, находящ се в
***************, ********, като за титуляри на партидата е посочен Р.И.У.,
от 01.05.2021 г. до 10.04.2022 г. за обект, находящ се в ***************,
********, като за титуляри на партидата е посочен Р.И.У., както и от
01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. за обект, находящ се в ***************,
********, като за титуляри на партидата е посочен Р. В. У..
В настоящият случай от събраните по делото доказателства се установи,
че ответниците са собственици на магазин, находящ се в ************, на
партерния етаж на сградата, която сграда e с идентификатор *********,
попадаща в поземлен имот с идентификатор ********, стар номер УПИ XI-11,
от квартал 373 по плана на София. В същото време съгласно предоставените
доказателства от третото лице помагач потребената топлинната енергия,
чиято стойност се претендира в настоящото производство се отнася за обект,
находящ се в ***************, ********, който обект не е идентичен с
процесния, който е собственост на ответниците. Това обстоятелство е видно
от удостоверение за изх. № 68-00-1211 от 30.11.2021 г. издадено от ЮЛ,
доколкото се намира в сграда с идентификатор ************, попадаща в
поземлен имот с идентификатор **********, стар номер УПИ XII-12, от
квартал 373 по плана на София. Обстоятелството, че една и съща абонатна
станция захранва две сгради с по един вход на ********* и на ***** само по
себе си няма как да доведе до ангажиране на отговорността на ответниците,
доколкото от представените доказателства не се установи, че консумираната
топлинна енергия се отнася за процесния имот, находящ се на *********. При
липсата на други доказателства по делото по отношение доставяне на
топлинна енергията до имота на ответниците, следва да намерят приложение
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Тези обстоятелства са правопораждащи, тъй като
обуславят спорните по делото права и доказването им е следвало да бъде
пълно /т.е., да създаде сигурно убеждение у съда в истинността на
твърденията в исковата молба/ и главно /защото има за предмет факти, за
които ищецът носи доказателствена тежест/. С оглед на изложеното
предявените искове срещу ответниците следва да бъдат отхвърлени.
3
Настоящият състав намира, че доколкото искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за сумата от 21.84 лв.,
представляваща за периода от 01.12.2021 г. до 25.01.2024 г., се явява акцесорен
по отношение на главния иск и доколкото главният иск се явява
неоснователен, то такъв се явява и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което
следва да бъде отхвърлен.
Неоснователна се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В случая в исковата молба
изрично са наведени твърдения, че услугата за дялово разпределение е
извършена от третото лице помагач по делото, а именно ЮЛ. В същото време
по делото от страна на третото лице помагач е постъпило писмо от 17.02.2025
г., в което е посочено, че дружеството е извършвало дялово разпределение по
отношение на недвижим имот, находящ се на ул. „Витоша“ № 84, вх. 2,
********, който имот не е идентичен с процесния. С оглед на гореизложеното
и при липса на други ангажирани доказателства по делото не се установява, че
действително услугата е била предоставена, поради което претенцията за
заплащане цената на същата се явява неоснователна.
Настоящият състав намира, че доколкото искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на
сумата от 3.24 лв. за периода от 01.07.2021 г. до 25.01.2024 г. се явява
акцесорен по отношение на главния иск и доколкото главният иск се явява
неоснователен, то такъв се явява и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. При този изход на спора на ищеца не следва да се
присъждат разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците имат
право на разноски, като на същите следва да се присъди сумата от 100 лв.
депозит за вещо лице.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЮЛ, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ************* срещу В. Р. У., ЕГН **********, със
съдебен адрес ************, чрез адв. Т. П., Р. Р. У., ЕГН **********, със
съдебен адрес ************, чрез адв. Т. П., Р. В. У., ЕГН **********, със
съдебен адрес ************, чрез адв. Т. П., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено,
че В. Р. У., Р. Р. У. и Р. В. У. дължат на ЮЛ, разделно при квоти: В. Р. У. -1/3, Р.
Р. У. - 1/3 и Р. В. У. -1/3 от следните суми: сумата от 129.39 лв.,
представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ************, магазин, аб. №
****** за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 08.02.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 21.84 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2021 г. до 25.01.2024 г.,
сумата от 15.71 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2022 г., ведно със законна
лихва за периода от 08.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 3.24
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 25.01.2024
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 7404/2024 г.
по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
*************, да заплати на В. Р. У., ЕГН **********, със съдебен адрес
************, чрез адв. Т. П., Р. Р. У., ЕГН **********, със съдебен адрес
************, чрез адв. Т. П., Р. В. У., ЕГН **********, със съдебен адрес
************, чрез адв. Т. П., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 100
лв. разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5