РЕШЕНИЕ
№260153/28.6.2021г. 28.06.2021 год. гр.Ямбол
в името на народа
Ямболският районен съд, Наказателно отделение, V-ти състав, на двадесет и
девети април през две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в
следния състав:
Председател:
Георги Василев
Съдебни
заседатели:1.……………............
2.…………………...
секретар
М. М.
като
разгледа докладваното от съдия Г.Василев АНД № 204/2021 г. по описа на ЯРС, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Х.Д.К. *** против Наказателно
постановление/НП/ № … г. на Началник Група към Сектор “Пътна полиция“ - Ямбол
при ОД на МВР – Я., с което за нарушаване на чл.6, т.1 от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП й е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в с.з. с упълномощен адвокат.
Чрез процесуалния си представител пледира за отмяна на НП като
незаконосъобразно от процесуалноправна и материалноправна страна.
Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез представителя си пледира НП
като законосъобразно да бъде потвърдено.
Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 11.08.2020 г. на жалбоподателя е съставен АУАН от свид. Н.Н. – мл.полицейски
инспектор в РУ-Ямбол при ОД на МВР-Я., затова че на 11.08.2020 г., около 13.55ч.,
в гр.Я., на ул. Ал.С…, до №3, като водач на МПС – л.а. „Т…., престоява при
наличие на пътен знак В27 в неговата зона на действие. Жалбоподателят се
намирал сам в л.а.
При извършената проверка на жалбоподателя е предложена глоба по фиш, но той
отказал.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свид. В. Г. - колега на
актосъставителя. Жалбоподателят подписал акта и го получил, като преди това
отбелязал, че има възражения относно констатациите на акта. По акта е направено
възражение и по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в което е посочено, че се оспорва
фактическата обстановка, изложена в АУАН.
На 24.08.2020 г. Началник на Група към Сектор “Пътна полиция“ – Я.при ОД на
МВР – Я.изготвил НП, с което наложил на жалбоподателя горепосоченото
административно наказание.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите-полицаи, които добросъвестно са изпълнявали
служебните си задължения и не са заинтересовани от изхода на делото, с
изключение на констатацията, посочена в АУАН, че МПС е било в престой, защото
не е установено да се качвали или слизали пътници, или да е извършвана
товаро-разтоварна работа. Показанията на свидетелите, кредитирани от съда, кореспондират
изцяло и с писмените доказателства по делото - АУАН, НП/ с изключение на това,
че МПС е престоявало на ул. …. заповед на Министъра на МВР и справка за
нарушител, както и схема на мястото на констатиране на нарушението и 6 бр. снимки
на мястото, на което е поставен пътен знак В27, представени от жалбоподателя в
с.з. – приети, прочетени и предявени на страните и свидетелите на основание
чл.283 и чл.284 от НПК.
От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право да обжалва НП. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:
Съдът не споделя правните доводи жалбоподателя и на процесуалния представител на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е накърнило съществено правото на защита на жалбоподателят, защото в НП погрешно е изписано, че административното нарушение е извършено с МПС – лек автомобил/л.а./, в 19.55 ч., а не в 13.55 ч., както е посочено в АУАН. В случая се касае за допусната техническа грешка при изписването на времето на извършване на нарушението, но напълно резонно е възражението, че при юридическото формулиране на административното нарушение има явна неяснота. Нарушена е разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В НП е изписано, че жалбоподателят виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП, като „…несъобразява поведението си с пътен знак В27 или В28…“. В случая е неясно за кой пътен знак става дума, защото при пътен знак В27 е забранен престоя и паркирането, а при пътен знак В28 е забранено паркирането, като такъв пътен знак не е имало на пътя. Поради това би могло да се приеме, че има съществено накърняване на правото на защита на жалбоподателя, което да му попречи да разбере какво нарушение е извършил и кой пътен знак е нарушен. При фактическото формулиране на нарушението е посочен пътен знак В27, но при юридическото формулиране има неяснота за нарушения пътен знак, и за това съдът приема за основателна аргументацията на процесуалния представител на жалбоподателя за процесуалноправна незаконосъобразност на обжалваното НП във визирана част.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е бил паркирал МПС на процесния участък от пътя, а не е престоявал, като процесния пътен знак В27 е бил напълно невидим от клоните на дървото, до което е бил поставен/видно от приетите от съда фотоснимки на този знак/. В случая е нарушена разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, но това не е станало умишлено, защото жалбоподателят не е възприел знак В27, защото той не се е виждал или административното нарушение не е извършено от субективна страна, защото жалбоподателят не е видял пътния знак, който е бил скрит от клоните на дървото. Неправилно и незаконосъобразно контролният орган е съставил АУАН на жалбоподателя, за това, че с процесното МПС умишлено е нарушил визираната разпоредба при наличието на пътен знак В27, защото жалбоподателят не е престоявал, а е бил паркирал – чл.93, ал.1 и ал.2 от ЗДвП – и не е видял, възприел въпросния знак. Това е видно и от двете Докладни записки на свидетелите, в които те изрично сочат, че водачът на МПС е бил в превозното средство, като не е посочено да е имало качване или слизане на пътници, или да е извършвана товаро-разтоварна работа. В тази насока, съдът не приема доводите на представителя на наказващия орган, че административното нарушение, касаещо незаконосъобразен престой е извършено от фактическа и правна страна, защото е имало незаконосъобразно паркиране от обективна страна, но не е и от субективна страна, т.к. пътният знак не е бил видим към момента на паркирането. Приема отчасти аргументацията на жалбоподателя и неговия процесуален представител, защото при юридическото формулиране на административното нарушение има допусната неяснота, а при разглеждане на делото по същество, бе установено, че жалбоподателят не е видял процесния пътен знак, който е бил покрит от клоните на дървото, което се е намирало в този участък от процесната улица.
По гореизложените сьображения сьдьт счита, че НП следва да бьде отменено като незаконосъобразно и необосновано, като на страните не се дължат разноски, защото не са претендирани такива.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, сьдьт
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № … г. на Началник Група към
Сектор “Пътна полиция“ – Ямбол при ОД на МВР-Я., с която на Х.Д.К. ***, ЕГН:**********,
за нарушаване на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.53
от ЗАНН е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20/двадесет/лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Я. в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Районен сьдия: