РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20241450200145 по описа за 2024 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
4846752/15.05.2021 год. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя А. И. Т.
от с. С. обл. В., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА
в размер на 400 /ЧЕТИРИСТОТИН/ ЛЕВА, за нарушение на чл.21 ал.1, вр.
с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, като законосъобразно на
основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
1
МОТИВИ:
А. И. Т. от с. С., обл. В. чрез пълномощника си Б. А. Т. е обжалвал в
срок Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К №
4846752/15.05.2021 год. на ОД на МВР гр.В.
Жалбоподателят редовно призован не се явява, а се представлява от
пълномощника си Б. А. Т. Видно от приложените по делото писмени
документи се установява, че пълномощникът на жалбоподателя е негов син,
като това се установява от удостоверение за раждане издадено на
22.12.1970год.От приложеното по делото Експертно решение
0221/27.02.2006г. на ТЕЛК се установява, че жалбоподателят е с влошено
здравословно състояние, което му е попречило да се яви в съдебно заседание.
От депозираната по делото жалба и от взетото на съдебното следствие
становище от страна на пълномощника на жалбоподателя се иска отмяна на
атакувания ел. фиш, тъй като последният е издаден в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Акцентира се, че скоростта е била
измерена и нарушението е било установено и заснето с автоматизирано
техническо средство, за което няма данни, че е от одобрен тип. Визира се, че
по делото няма приложен снимков материал и приложена справка за
собственост. Твърди се, че не жалбоподателят е управлявал процесното МПС
тъй като здравословното му състояние е влошено и автомобилът се
предоставя от собственика на много различни хора, защото е признат с
Решение на ТЕЛК с 90% нетрудоспособност. Подчертава се, че е спорен
въпросът дали засечената скорост е на процесното МПС или на друго МПС ,
което го е изпреварвало. Акцент се поставя и за нарушение на разпоредбата
на чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като не е съставен АУАН в продължение на 3
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла 1 година от извършване
на нарушението. Твърди се, че ел. фиш е връчен на 12.03.2024г., което е
почти 3 години след извършване на нарушението. Прави се извод, че
погасителната давност е изтекла и ел. фиш е неоснователно издаден. На
съдебното следствие основен акцент в пледоарията на пълномощника на
жалбоподателя е, че протокола от проверката на преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации е негодно доказателство и не следва да се приеме като такова,
2
тъй като от описаните в протокола стикери за извършване на технически
преглед не било ясно за кои от тях се отнася, поради което се прави извод, че
не може да бъде индивидуализирано техническото средство.
Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е
изпратил и не е ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по
същество се явява неоснователна.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените
в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от
фактическа срана:
На 15.05.2021 год. в 13:59 часа в област В., община М., на ПП І-1 /Е-79/,
км.159+000 / разклон с. М./, извън населено място, с посока на движение към
гр.М., техническо средство – стационарно преносим уред за осъществяване на
контрол на пътното движение /СПУКС/, тип „ARH CAM S1” с фабричен №
11743ВС заснело лек автомобил „БМВ 520 И” с рег.№ ... със скорост от 135
км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч. Същият не е спрян, като използваното
по време и място техническо средство работи в автоматичен и автономен
режим, без участие и намеса от служител. Измерва скоростта на
преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена
скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то.
Преносът на информация от АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС
към автоматизираната система за управление на
административнонаказателната дейност също се извършва автоматично,
посредством 3G мрежа. СПУКС работи напълно автоматично като
стационарна камера за контрол на скоростта, като служителят на реда само
разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за
контрол и изключва същото при приключване на работа. Безспорно
служителя не стои до техническото средство и не наблюдава установяването
на нарушения от него. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата
на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на собственика
на автомобила, в случая това е жалбоподателката.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Удостоверение
3
за раждане на Б. А. Т., Експертно Решение №0221/27.02.2006г. на ТЕЛК
издадено от МБАЛ К., Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
4846752/15.05.2021г., Снимка № 11743ВС/0227360 от 15.05.2021 г.,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на ИД
Председател на Български институт по метрология,Заповед под №
8121з931/30.08.2016 год. на Министъра на вътрешните работи, ведно с
приложение към посочената заповед, Протокол от проверка № 71-С-
ИСИС/15.10.2020 г. на Началник отдел ИСИС към Български институт по
метрология гр.С., Справка под вх. №20-00-99- 2/27.11.2020г. на Главен
секретар на БИМ, Справка по история за пътно средство с рег.№ .....,
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
под рег.№ 967р-2563 от 17.05.2021 г., снимка за временно монтиране на
ATCC „ARH CAM S1” №111743ВС, касателно 15.05.2021 г., Справка от
Началника на Сектор ПП към ОД на МВР гр. В. под вх. №2026/30.04.2024г.,
ведно с Заверено копие на Разпечатка от паметта на техническо средство
ATCC „ARH CAM S1” №111743ВС, касателно 15.05.2021 г. и Ясна снимка на
извършеното нарушение.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
По делото няма данни кога е връчен атакувания Електронен фиш на
жалбоподателя.Със съпроводителното писмо ответника е посочил, че жалбата
е входирана пред ответника на 26.03.2024 год.Съдебният състав е задължил
страните по делото да представят доказателство в насока кога е връчен
Електронния фиш, като в тази насока е Справка от Началника на Сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР гр.В. под рег.№ 967000-6274/29.04.2024
год. От посочената справка съдебния състав е уведомен от ответника по
делото, че няма доказателства, удостоверяващи връчването на обжалвания
Електронен фиш, като считат, че същият не е влязъл в законна сила и е
обжалван в законоустановения 14-дневен срок. В тази насока нямат
възражения, относно даване ход на делото.
Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип №
4
11743ВС/0227360 с техническо средство АТСС „ARH CAM S1” с фабричен
№ 11743ВС. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от
Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес
и като такова е приобщено по съответния ред по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е
50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а
според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на
извършване на деянието за превишаване разрешената максимална скорост в
извън населено място за превишаване от 41 до 50 км/ч, водачът се наказва с
глоба 400 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на
жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално
отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по
пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/20.08.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи образец.
В този мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи,
че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11,
да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само
относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни
постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и
реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на
5
ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и
електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и
връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната
законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа,
както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на
уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки
чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най-
напред извода, че в случая не е налице фигурата на
административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател
на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис
на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от
значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени
процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се
на формално, както се е изразил жалбоподателя основание, се явяват
неоснователни.
Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на
жалбоподателя и застъпената теза в представената от него съдебна практика
относно приложението на чл.189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията
на всеки от изразите, логическото, езиково и правно свързване на изразите в
нормата, следва извода, че употребеният израз „в отсъствие на контролен
орган”, касае заснемането на нарушението. В случай, че се приеме обратното,
тогава средството за измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено,
че следва да бъде автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е
наложително присъствието и извършване на действия по боравене с това
средство от нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя,
насочена към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия
фактор при заснемане и установяване по този начин на нарушението. Освен
това, така или иначе Електронния фиш, както и наказателното постановление,
за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие на
нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189, ал.4
ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията
контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респ.
издател на електронния фиш – от друга, което също изключва възприетото от
жалбоподателя тълкуване на закона.
От материално правна страна, от анализа на доказателствените
6
източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и
недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния
фиш, а именно, че на посочената в него дата – 15.05.2021 г. в 13:59 часа, с
техническо средство АТСС „ARH CAM S1” с фабричен № 11743ВС, било
заснето движение на лек автомобил „БМВ 520 И” с рег.№ .... със скорост от
133 км/ч над максимално разрешената за движение в извън населено място 90
км/ч., каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 43
км/ч.
Най-напред следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване
на мястото на извършване нарушението. Действително в електронния фиш е
отразено, че същото е извършено на км.159+000 /разклон с. М./– извън
населено място с посока на движение към гр.М., но следва да се отбележи, че
електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно
възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е
предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената
тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета
на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата
на преценката на съда по същество – арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед
на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест
на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен
начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез
предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява
приложения снимков материал и макар от същия да не става ясно при
обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените
координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е
възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на
процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено
такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се
явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в
електронния фиш място на нарушението.
На следващо място, преценката на наказващия орган досежно
установената скорост на движение на процесния лек автомобил се явява
обоснована, като в хода на съдебното производство издателят на електронния
фиш - ОД на МВР В. са представили Справка от Главен секретар на БИМ
7
гр.С. под вх.№ 20-00-99-2/27.11.2020 г., от която е видно, че проверката на
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникацията тип АТСС „ARH CAM S1” с фабричен №
11743ВС, заявена за 2020 г. е приключила с извършване на проверка през
м.октомври 2020 г., за който е издаден посочения протокол. Периодичността
на проверката на лазерни скоростомери е една година и в тази насока е и
копие на Протокол от извършена проверка № 71-С-ИСИС от 15.10.2020 г. на
Началник отдел „ИСИС”. По делото е представено и Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, от което по безспорен начин
се установява, че срока на валидност на преносимата система за контрол на
скоростта на моторни-превозни средства, с вградено разпознаване на номера
и комуникации тип ARH CAM S1 е със срок на валидност 07.09.2027 г. при
дата на издаване на удостоверението за одобрен тип на 07.09.2017 г.
Безспорно е установено, че на 15.05.2021 г. в посочения час при ограничение
на скоростта от 90 км/ч нарушителя е реализирал превишение на скоростта,
което е намерило отражение и в Разпечатката от камера 11743bc.
Отново следва да се подчертае, че с разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП е въведен нов ред за установяване на нарушенията по ЗДвП, за разлика
от установения в ал.1 от същата разпоредба ред за установяване на
нарушенията с АКТ, съставен от длъжностно лице на службата за контрол по
пътищата и в присъствието на нарушителя. В това производство нарушението
се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство.
Безспорно в случая нарушението е установено с техническо средство,
заснемащо и записващо датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на МПС, приложената към делото разпечатка от
което е веществено доказателствено средство, предвид разпоредбата на
чл.189, ал.15 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 от ЗДвП законодателят не
прави разлика между стационарно монтирано техническо средство за
видеоконтрол и мобилно такова. Предвид това незаконосъобразен се явява
изводът на жалбоподателя, че при заснемане на нарушение с процесното
техническо средство следва да бъде съставен АУАН и издадено НП, за да се
ангажира отговорността на нарушителя.
Граматическото, логическото и систематическото тълкуване на нормата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП налага различен извод, а именно, че частта от
8
изречението „в отсъствието на контролен орган и нарушител” се отнася до
издаването на електронния фиш, а не до установяването и заснемането на
нарушението с техническо средство. Логическото тълкуване води именно до
този извод, тъй като няма как едно нарушение от категорията на процесното,
да бъде установено в отсъствието на нарушител, който в случая управлява
заснетото МПС.
Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на
жалбоподателя, че видеоконтрола се осъществява само на места, където
освен, че е монтирана стационарна камера, следва да са налице и
предварителни обозначения за съществуването им със съответни знаци или
табели. Водачите на МПС са длъжни да спазват правилата за движение по
пътищата навсякъде, а за контролните органи не съществува задължение в
ЗДвП предварително да обозначават местата, на които ще осъществяват
контрол по спазването им. Предвид това настоящият съдебен състав приема,
че не е нарушена разпоредбата на чл.165 от ЗДвП.
Според определението, съдържащо се в §6, т.63 от ДР на ЗДвП
"Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. След като е електронно
изявление, записано върху хартиен носител и в разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП, където са посочени изискуемите реквизити, подпис не се изисква, се
стига до извода, че такъв не е необходим, за да е спазена формата.
Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която разпоредба е специална и не
препраща към ЗАНН относно формата на този вид санкционен акт. Предвид
това настоящият състав приема, че за да е спазена формата на ЕФНГ е
достатъчно същият да съдържа посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.
В тази връзка липсата на дата на издаване също не е нарушение, доколкото
няма такова изискване и доколкото нарушението се счита установено в
момента на заснемането му с техническо средство, когато се счита издаден и
самия фиш.
Относно мотива за липса на надлежно описание на нарушението може
да се приеме, че това донякъде е така, но не и до степен, че да води до извода,
9
че това нарушение е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на
електронния фиш. Описанието не е пълно и всеобхватно, но с посочване на
факта, че е извършено нарушение за скорост, при разрешена такава от 90
км/ч, установена – 133 км/ч и превишение на разрешената скорост с 43 км/ч,
настоящият състав приема, че нарушителят е наясно какво нарушение се
твърди, че е извършил. Липса на надлежно описание на нарушението би била
налице тогава, когато от фактическото описание на нарушението не може да
се направи извод какво нарушение е извършено или същото не съответства на
приетата за нарушена правна норма, което в случая не е така.
Налице е констатираното несъответствие между скоростта на движение
на автомобила, отразена в разпечатката от автоматизираното техническо
средство и тази, посочена във фиша, но настоящият съдебен състав приема, че
това нарушение не е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на
акта. От една страна установената с техническото средство скорост е
намалена, при което е намалено и превишението на допустимата скорост,
което е в полза на нарушителя. От друга страна, намалението на превишената
скорост не влияе върху нарушението, което е извършено и не води до
преквалификация на деянието и на санкционната норма.
Безспорно установено е по делото, че заснетият с превишена скорост
автомобила е бил засечен със стационарно преносим уред за осъществяване
на контрол на пътното движение - ARH CAM S1, което е преминало
изискуемата проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
Министъра на вътрешните работи. С Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014г., ВАС е признал възможността за поставяне на технически
средства, които автоматично да записват административни нарушения, но
10
изрично е указал необходимостта това да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания” (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е
позволено (чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези
технически средства могат да създадат висока степен на достоверност,
изключваща намесата на субективен фактор. В конкретният случай скоростта
на движение е отчетена от стационарно преносим уред за осъществяване на
контрол на пътното движение, който е функционирал след включването му от
оператор. Същият работи напълно автоматично като стационарна камера за
контрол на скоростта. Служителят не стои до техническото средство и не
наблюдава установяването на нарушения от него. Същият само разполага
техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и
изключва същото при приключване на работа и охранява безспорно
техническото средство. Задължение на служителя е да документира с
дигитална снимка разположението на автоматизираното техническо средство
и в тази насока е приложената снимка на л.17 от делото. На л.43 от същото
дело е приложен снимков материал, от който се установява, че е заснет
процесния автомобила и че в четирите края на снимката има маркери. Видно
от представените по делото заверено ксерокопие от Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от Български институт по
метрология и приложението към удостоверението, преносимата система ARH
CAM S1 е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото
измерва скоростта и разстоянието на преминаващите моторни-превозни
средства само в автоматичен режим от статив /тринога/ или от конзола в
патрулен автомобил в стационарно положение /режим на устройството/.
Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да
произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от
преминаващите превозни средства. Видно от разяснителната част на
приложението към посоченото удостоверение, маркерите в средата на
страните на изображението на една снимка показват, че в момента на
заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на
преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези
маркери. При прилагането на това правило и видно от така приложения
11
снимков материал на л.43, при пресичането на четирите маркера в средата е
конкретизирано, че в 13:59 часа на 15.05.2021 г. е регистрирано нарушение от
МПС с рег.№ ...., което е именно посоченото в обжалвания Електронен
фиш.Това действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим
е изцяло в съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като
според б. „б” на т. 65, §6 ДР на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически
средства са тези, които са прикрепени към превозното средство или временно
разположени на участък от пътя и установяват нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя началото на работния процес и неговия край.
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение,
за което може да се издаде електронен фиш, е законодателно призната с
новата редакция на чл.189 ал.4 от ЗДвП и с Наредбата № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи и обн. ДВ, бр.36 от
19.05.2015 год. Ползваното средство за измерване на скоростта е напълно
автоматично и независимо от човешка намеса. Единствените действия, които
има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим
и първоначалните настройки, които касаят посоката, в която се движат
автомобилите, които ще бъдат контролирани, обхвата на действие на уреда,
които действия са също нормативно регламентирани в чл. 9 от посочената по-
горе наредба и инструкцията за експлоатация на процесното средство за
измерване, достъпна от производителя. Ето защо съдът счита, че няма намеса
и липсва субективен фактор към момента на установяване на нарушението.
Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни,
за да се материализира информацията на хартиен носител.Наред с това и
отново предвид техническите възможности на системата за видеонаблюдение
в няколко карета са разположени относимите към нарушението параметри.
Част от тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и
ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява контрола са по
предварително зададени параметри от оператора със системата. Останалите
отразяват генерирани от сателитните връзки данни - дата и час, географски
координати на точката, в която е извършено засичането на скоростта и номера
на заснетия автомобил. В конкретният случай и достоверността на
показанията на средството за измерване е гарантирана, тъй като данните в
12
електронния фиш са възпроизведени от приложените като веществено
доказателствено средство фотоси, отразяващи конкретните визирани горе
параметри. Самото изображение ясно илюстрира процесният автомобил,
разположението му на пътното платно и конкретно посоката, в която се сочи,
че е станало измерването.
Налице е и попълнен от служителя на „Пътна полиция“ към ОД на МВР
гр.В., работещ със системата за контрол Протокол за използване на
стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното
движение тип ARH CAM S1 от 15.05.2021 г. по чл.10 от посочената Наредба,
в който е посочено началото и края на измерването като часове, мястото за
контрол, максимално разрешената скорост, броя и номерата на клиповете,
заснети с техническото средство, режима на измерване – стационарен,
посоката на задействане – отдалечаващ, разстоянието от пътния знак с
въведено ограничение до автоматизираното техническо средство за
измерване, регистрационния номер на служебния автомобил, в който е било
позиционирано средството за измерване. Предвид всичко изложено съдът
приема, че използването на заснемащото автоматизирано техническо
средство е станало по нормативно определена процедура, при спазване на
нормативно поставените изисквания и технически инструкции на
производителя на измервателния уред.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по
отношение на нарушенията не може да намери приложение разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е
формално и липсват съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че
самото нарушение на правилата за движение по пътищата е с достатъчно
висока степен на обществена опасност. Контролът върху скоростта за
движение е насочен към осигуряване на безопасността на движение, която
дейност е с повишена опасност. Крайната цел на контрола е недопускане на
ПТП, поради превишена скорост. Без правно значение, дали водачът е
наказван за други нарушения по ЗДвП, тъй като глобата е определена във
фиксиран размер и не подлежи на индивидуализация.
Тук е мястото да се посочи, че основният мотив за постановяването на
Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 год., постановено по Т.Д. № 1/2013
год. на Върховния Административен съд, с което се прие, че единствено със
13
стационарни средства за видеоконтрол могат да се установяват нарушения на
скоростта на движение на ППС беше, че липсва регламентация за
установяване на нарушения и налагане на санкции, чрез издаване на
Електронен фиш при заснемане на нарушението с мобилна система за
видеоконтрол. С приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата и §6 т.65 от ДР на
ЗДвП, в която се приема, че тези средства и системи могат да бъдат както
стационарни, така и мобилни, тази липса на правила и норми е преодоляна и в
тази насока и в тази си част Тълкувателното решение е загубило сила. Не е
налице и противоречие между разпоредбите на Наредбата и ЗДвП, тъй като
видно от разпоредбата на чл.11 ал.2 от Наредбата се отнася само до случаите,
в които се касае до контрол с мобилно АТСС във време на движение на
контролиращото МПС. В конкретния случай безспорно е установено по
делото, че мобилното АТСС, с което е заснето нарушението е било със
стационарно преносим уред временно разположено в контролирания участък
от пътя. Не се споделя така направеното възражение от жалбоподателя за
нарушение на чл.7 ал.1 от посочената Наредба, визираща, че местата за
контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и
системи се обозначават с пътен знак Е-24 и се оповестяват, чрез средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи. Действително, в настоящия казус контролирания участък
не е бил предварително обозначен със знак Е-24, но това не е било
необходимо с оглед отмяната на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
която промяна е публикувана в ДВ бр.6/2018 год. в сила от 16.01.2018 год.
Както бе отразено в по-горните абзаци, деянието е осъществено на 15.05.2021
г., т.е. след постановената отмяна и такова изискване за предварително
обозначаване вече не е необходимо.
Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на
деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и
в този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно лицето –
собственик на управляваното МПС. В тази насока е и приложената по
административнонаказателната преписка справка от централна база данни –
КАТ – Враца за установяване на това обстоятелство. При това положение и с
оглед възприетата и изложена по–горе фактическа обстановка, съдът счита,
14
че административното нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДВП, може да се вмени
във вина на жалбоподателя, след като е установено, че лицето би могло да
бъде субект на административната отговорност. Обосновано в електронния
фиш името на жалбоподателя е посочено като нарушител именно в
качеството му на собственик, на когото е регистрирано моторното-превозно
средство, т.е. жалбоподателя попада в кръга на лицата по чл.188 ал.1 от ЗДвП,
които могат да бъдат субекти на административна отговорност по наложени с
електронен фиш административни наказания „глоба”. За всичко от
изложеното в хода на административното производство са събрани
съответните доказателства и горепосочените обстоятелства са били изяснени.
Електронният фиш е законосъобразно издаден, предвид наличието на
доказателства, обуславящи административната отговорност на жалбоподателя
за нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП. В случай, че същият твърди, че не той
е извършил вмененото му административно нарушение, е следвало същият да
посочи на кого е предоставил управлението на собственият си лек автомобил
на процесната дата. Като не е сторил това пред съда и преди това с подаване
на възражение пред ОД на МВР, в съответствие с материалния закон спрямо
същата е ангажирана отговорността и за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Аргумент в тази насока изводът на съда намира и в разпоредбата на чл.188
ал.1 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че в конкретния случай по безспорен
начин е установено, че процесното МПС е собственост на жалбоподателя. В
тази насока е посочената справка, относно собствениците на процесното
превозно средство.
Съдебния състав приема за неоснователно възражението на
жалбоподателя за изтекла давност за реализиране на
административнонаказателната му отговорност. В тази насока следва де се
отбележи ,че съгласно ТП № 1/27.02.2015г. по т.д. №1/2014 г. на ОС на ВКС и
ВАС институтът на погасителната давност, включително и абсолютната
такава, следва да намери приложение и при наказателно преследване за
административни нарушения. В противен случай би се стигнало по-
неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение
с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява
административното нарушение, спрямо това на извършителите на
общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост,
каквото е престъплението. В ТП се приема, че липсата на правна
15
регламентация на института на абсолютната погасителна давност в ЗАНН се
преодолява по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН с
приложението на чл.81 ал.3, вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК, т.е. субсидиарното
приложение на НК, касае института на абсолютната давност, а не на
обикновената такава. Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК независимо
от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока по чл.80 ал.1 т.5
от НК, който е три години. Така абсолютната погасителна давност за
реализиране на административнонаказателната отговорност съгласно чл.81
ал.3, вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН е четири години и шест
месеца и започва да тече от извършване на деянието, в конкретния случай на
15.05.2021 г., когато е установено нарушението, поради което този срок не е
изтекъл. При това положение не е погасена и възможността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката по
процесния ЕФ. Отново следва да се акцентува във връзка с възражението на
жалбоподателя че: на първо място, не е налице изтекла погасителна давност и
това е така, тъй като в ЗАНН давността е уредена в разпоредбите на чл.34 и в
чл.82. Вторият случай урежда давността за изпълнение на наказанията по вече
влязъл в сила административнонаказателен акт. Процесният електронния
фиш е издаден на 15.05.2021 г., а е връчен на жалбоподателя по негови
твърдения на 12.03.2024 г. След като ЕФ не е бил връчен по реда, уреден в
ЗАНН, той не е влязъл в сила и сроковете по чл.82 от ЗАНН са неприложими.
Нормата на чл.34 ал.1 от ЗАНН урежда хипотези, при които
административнонаказателно производство въобще не се образува или
образуваното се прекратява, когато нарушителят е починал, изпаднал в
постоянно разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или
указ, които случаи стоят извън процесния, както и въпросите за давността,
която е обвързана с момента на съставяне на АУАН и НП. В случая
установяването на нарушението е извършено от техническо устройство и
издаването на електронния фиш не е в резултат волеизявление на субект. В
производството по издаване на електронен фиш се прилагат специалните
правила, регламентирани в ЗДвП, а ЗАНН се прилага само за неуредените
случаи. В хипотезата на издаване на електронния фиш не са предвидени два
етапа, каквито съдържа общия процес по ЗАНН – обвинение чрез предявяване
и връчване на АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на
16
наказателно постановление. Електронния фиш е едновременно и двете. В
него се съдържа описание на нарушението, което се констатира с техническо
средство, и се налага наказание предвидено в закона. За пълнота следва да
се отбележи, че датата на извършване на нарушението – 15.05.2021 г.,
отбелязана в електронния фиш, се явява и датата, на която нарушителя е
станал известен за административнонаказващия орган. На второ място,
възражението, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя три години
след съставянето му е ирелевантно, тъй като в ЗДвП е предвиден специален
ред за издаване на този вид актове. В случая е приложима само абсолютната
давност от 4 г. и 6 м., предвидена в чл.81 ал.3, във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от
НК за издаване на санкционния акт и влизането му в сила, която тече от
момента на извършване на нарушението. В случая този давностен срок
очевидно не е изтекъл, тъй като нарушението е из вършено на 15.05.2021 г., а
връчването на ел. фиш е осъществено на 12.03.2024 г. по твърдение на
жалбоподателя.
Във връзка с направените от пълномощника на жалбоподателя
възражения съдът намира за основателно да отбележи и акцентира следното:
основното възражение на жалбоподателя изразено чрез неговия процесуален
представител е относно неправилно определения субект на
административното наказание. Следва да се посочи, че с разпоредбата на чл.
188, ал. 1 от ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че собственикът на
МПС носи административнонаказателна отговорност в случай, че не посочи
на кого е предоставил собствения си автомобил, като в настоящия казус не се
оспорва факта, че МПС е регистрирано на името на жалбоподателя.
Законодателят в разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е предвидил
възможността да бъде оборена презумпцията по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като
собственикът на МПС може в 14-дневен срок от получаване на фиша да
депозира писмена декларация, в която да посочи данни на другото лице,
управлявало МПС на процесните дата, час и на посоченото място, като към
декларацията следва да приложи и копие на СУМПС на водача, за когото
твърди, че е управлявал автомобила. Тук следва да се уточни, че целта на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП е да се създадат механизми, които да позволят в крайна
сметка да бъде наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на
автомобила към датата и часа, когато е констатирано нарушението. В
съответствие с тази цел собственикът, на който е съставен електронен фиш
17
може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа
писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на
СУМПС. Тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което
нарушението е извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС,
като за наказващия орган не съществува законово разписано задължение да
установява кой е действителният водач на МПС, с което е извършено
нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Законовата презумпция не може да се
оборва по друг начин, с други писмени доказателства, снимки или със
свидетелски показания, освен с посочените в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
документи. В конкретния случай вместо да посочи пред
административнонаказващия орган, че друго лице е управлявало автомобила,
жалбоподателят е направил такова твърдение едва с жалбата пред въззивната
инстанция. Законът предоставя две възможности на лицето, срещу което е
издаден ЕФ след връчването му - да заяви, че друго лице е управлявало МПС
или да обжалва фиша. Ако административнонаказващия орган счете, че
действително друго лице е управлявало МПС, фишът се анулира. В случай, че
възражението, че друго лице е управлявало автомобила нe бъде уважено, то
отново започва да тече срок за обжалване след отказа за анулиране на фиша.
Когато обаче след получаването на фиша лицето обжалва, то възможността да
се посочва друго лице по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП вече е преклудирана,
тъй като сериозно се засяга възможността административнонаказващият
орган да издаде фиш срещу другото лице, доколкото това не може да стане
преди приключване на съдебното производство, а очевидно това противоречи
на идеята на закона.Видно от събраните по делото доказателства
жалбоподателят не е упражнил надлежно правото си по реда на чл. 189, ал. 5
от ЗДвП, и следователно не е оборил презумпцията по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП,
поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
На следващо място във връзка с така направените възражения следва
да се отбележи, че от Протокол от проверка № 71-С-ИСИС/15.10.2020 г.
(лист 15 от делото) се установява, че процесното техническо средство тип
ARH CAM S1 с фабричен номер 11743BC е преминало последваща
периодична проверка на 14.10.2020-15.10.2020 г. със заключение, че същото
съответства с одобрения тип, както и че са налични всички необходими
надписи и означения върху средството за измерване, включително защитни
18
стикери. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на
скоростта е +/- 3км/ч при движение до 100 км/ч.В последният изрично е
отбелязано, че преносимата система за контрол, тип ARH CAM S1
съответства на одобрения тип. Проверката е извършена в лаборатория на
отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер" (ИСИС) при БИМ, а
съобразно разпоредбата на чл. 38 от Закона за измерванията първоначалните
и последващи проверки на средствата за измерване се извършват от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
Изложеното води до извод за изправност на техническото средство,
респективно за истинност на отчетените от него резултати от измерване на
скоростта на движение на автомобила.Според разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от
Закона за измерванията, производителите или вносителите нанасят знак за
одобрен тип върху всяко средство за измерване, произведено в съответствие с
одобрения тип, и по желание - върху съпровождащата го
документация.Съобразно разпоредбата на чл. 846, т. 1, т. 4 и т. 5 от Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол -
знаците, които удостоверяват резултатите от контрола на средствата за
измерване, включват знак за одобрен тип; знаци за първоначална проверка;
знак за последваща проверка, а според чл. 847, ал. 1 от Наредбата, знаците по
чл. 846, т. 1 - 5 се поставят, когато при контрола на средството за измерване
се установи съответствието му с техническите и метрологичните изисквания
към него и/или с одобрения тип.Според разпоредбата на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, преди пускане в експлоатация АТСС преминават
първоначална проверка, като след изтичане срока на първоначалната
проверка АТСС преминават последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор.Според разпоредбата на чл. 43,
ал. 4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин
на агенцията. В т. 31 от Заповед № А-616 от 1.09.2018 г. на председателя на
ДАМТН, последващите проверки на скоростомерите се извършва в период от
19
една година.
След като в рамките на периодичната последяващата проверка,
изрично е посочено в протокола към дата 15.10.2020 г. е установена
изправност на автоматизираното средство за измерване, то по правилото на
чл. 43, ал. 4 от ЗИ същото се счита изправно до изтичане на срока за
провеждане на следваща периодична проверка. Не се формира спор, че
нарушението е установено на 15.05.2021 г., т. е. в срока на изправност на
средството за измерване. Противно на разбиранията на жалбоподателя,
годността за употреба на провереното средство за измерване изхожда от
последващата проверка, а не от първоначалната проверка, чиито срок на
действие е изтекъл. Не може да бъде споделено и твърдението на
жалбоподателя, че правилото на чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията
налага последяващата проверка да бъде удостоверена чрез поставяне на знак
в протокола от проверката. Текстът на закона е ясен и не буди съмнение, че
знакът следва да бъде поставен върху провереното средство за измерване,
като евентуалното му унищожаване се явява едно от основанията по чл. 43,
ал. 3 от ЗИ за извършване на нова последваща проверка. Видно е, че в
протокола от извършената проверка е удостоверено поставянето на знак за
проверка и защитни стикери с посочени номера. Няма спор, че на ползваното
в случая техническо средство са поставени стикери, представляващи знаци по
чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията, както и защитни
стикери по протоколите за проверки, извършени от БИМ, което е намерило
надлежно отражение в Протокола от проверка №71-С-ИСИС от 15.10.2020г.
издаден от Началник отдел ИСИС към Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“ отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“
към Българския институт по метрология С.
От страните не са претендирани разноски и съдът не дължи произнасяне
по този въпрос.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5, вр. с чл.58д т.4
от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К № 4846752/15.05.2021 год. на ОД на МВР гр.В.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
20
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
21