№_______
гр.
Варна,___________________________2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Варна, ІХ-ти тричленен състав, в публично съдебно заседание на
тридесети март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ
МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието на секретаря Светла Великова и прокурора Александър Атанасов,
разгледа докладваното от съдия Станислава Стоева КАНД № 252/2023 г. по
описа на Административен съд – Варна и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на “ИНВЕСТБАНК”
АД, ЕИК ******представлявано от С.М. и М.С. – изпълнителни директори,
срещу Решение № 1381/24.10.2022г., постановено по АНД № 2293/2022 г. на Районен
съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ №
В-0050971/29.11.2021 г. на
Директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра към Главна дирекция “Контрол
на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което за нарушение на чл. 6
ал.2 т. 3, вр. чл. 6 ал. 1от Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребителите /ЗКНИП/ на “Инвестбанк” АД е наложено административно наказание –
“имуществена санкция” в размер на 10 000
/ десет хиляди/ лева и е осъдена “Инвестбанк” АД да заплати на Комисия за
защита на потребителите разноски в размер на 80 / осемдесет/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
С жалбата се иска отмяна на
решението поради неговата незаконосъобразност, необоснованост и противоречие
със събраните по делото доказателства и отмяна на издаденото наказателно
постановление. Претендира се присъждане на разноските по делото, вкл.
Юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател се представлява от юриск. И.Х, която поддържа жалбата и моли за
отмяна на решението на ВРС и НП, както и присъждане на разноските. По делото са
представени и писмени бележки, с които отново се излагат съображенията в
подкрепа на изразеното становище.
Ответникът - Директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на
потребителите, оспорва жалбата. В писмено становище моли за потвърждаване на
решението на ВРС, като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане
на ръзноски и възражение срещу размера на адвокатското/юрисконсултското
възнаграждение поради прекомерност и липса на фактическа и правна сложност на
делото.
В
съдебно заседание представител не се явява и не се представлява.
Представителят
на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита решението за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд,
поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството
пред ВРС е образувано по редовна жалба на “ИНВЕСТБАНК” АД, срещу гореописаното НП.
За да се произнесе ВРС е установил от фактическа страна, че на 15.03.2021г. св.
М.А. – главен инспектор при КЗП – гр. Варна, извършила проверка във филиал на
„Инвестбанк“ АД, находящ се в гр. Варна, -----. Представила се е за потребител
и е поискала отпускане на ипотечен кредит от 30 000 лева със срок за
погасяване 120 месеца. Служите на банката обяснил условията за отпускане на
кредита, изготвил и разпечатал и предоставил Приложение № 1 към договор за „Ипотечен
кредите домашен уют“ с посочени договорен размер, дата на усвояване, период на
усвояване, период на издължаване, но не е предоставил Европейски стандартизиран
информационен формуляр /ЕСИФ/, който предоставя на потребителя персонализирана
информация за предлагания кредит. След легитимация от страна на служителката на
КЗП и съставяне на констативен протокол, а на 14.06.2021г. бил издаден АУАН за
допуснато нарушение на чл. 6 ал. 2 т. 3 вр. с чл. 6 ал. 1 от ЗКНИП, който е
връчен на упълномощено лице. Подаденото срещу АУАН възражение не е уважено и на
29.11.2021г. е издадено процесното НП.
Пред
въззивната инстанция са разпитани актосъставителя А. и служителката на банката,
която е извършила обслужването – св. З.А.С.. Съдът е приел, че от всички
доказателства по делото е безспорно установена фактическата обстановка.
По
възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила съдът приел, че не
са от категорията на съществените, които да водят до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя и до порок на НП, който да води до неговата отмяна само
на това основание. Приел е, че правилно е приложен материалния закон, защото
предоставянето на ЕСИФ следва да става „без неоснователно забавяне“, т.е. по
време на консултирането, когато от страна на потребителя е предоставена необходимата
информация за потребностите, финансовото състояние и предпочитанията му. Нормата
на чл. 6 ал. 2 от ЗКНИП, относно информацията която следва да бъде предоставена
на потребителя, определя в кумулативен вид формата и вида на които следва да
отговаря тази информация. Предоставянето само на Приложение № 1 не
удовлетворява изискването на закона, доколкото изискването е за предоставяне
именно на ЕСИФ. Аргумент за това е и чл. 6 ал. 3, която задължава кредиторът да
попълни цялата приложима информация именно в този формулар. Наложената санкция
е в минималния размер, посочен в закона, като е изложил съображения за това, че
не е налице „маловажен случай“, тъй като ЗКНИП охранява особен вид обществени
отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и недопускане
въвеждането им в заблуждение.
При проверка в рамките на
приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти, настоящият
състав на Административен съд – Варна намира, че доводите, изложени в
касационната жалба за противоречие с материалния закон и съществено нарушение
на процесуалните правила се явяват касационни основания, но същите са
неоснователни. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от
районния съд фактическа обстановка. В мотивите към решението е направено
подробно изложение на установените от събраните по делото факти и доказателства
и на следващите от тях правни изводи, съобразени с приложимите материалноправни
разпоредби. Изводите
на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички
обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото
доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, и изцяло се споделят от
настоящия съдебен състав, поради което
препраща към тях на основание чл. 221 ал. 2, изр. 2 АПК.
По тези съображения, касационният състав намира, че не са налице
твърдените касационни основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора и
предвид чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважено, което съдът определя на 80 лева, съгласно чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е
от НЗПП.
На
основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1381/24.10.2022г., постановено по АНД №
2293/2022 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА “ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК *** да заплати на Комисия за
защита на потребителите – гр. София, РД за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра, сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.