№ 329
гр. Б.град, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Юрукова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20241210201567 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Б. В., подадена чрез адв.** Л., Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение , установено от електронната система
за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП с №**********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София, с който на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800.00лв., във
връзка с административно нарушение по чл.139, ал.7 от ЗДвП, вр. с чл.10,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният
административен акт поради допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Алтернативно се застъпва, че е налице по-благоприятен закон
за дееца, както и, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение, а
ако се приеме за извършено, то следва да се квалифицира като маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и отделно от това се сочи, че наложената
за деянието санкция е в непропорционална и в противоречие с европейското
право. Иска се отмяна на обжалваният акт и се претендира заплащане на
разноските за адвокатско възнаграждение.
1
Санкционният орган, редовно и своевременно призован, чрез своят
процесуален представител оспорва жалбата и поддържа становището за
правилност и законосъобразност на обжалваният електронен фиш, поради
което се иска неговото потвърждаване. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателя в процеса.
РП-Б.град, редовно призовани, не ангажират процесуален представител
по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право
да обжалва електронния фиш и то е сторило това в законният срок по чл.
189ж, ал.5 от ЗДвП. /Обжалваният фиш е връчен на жалбоподателя на
27.11.2024г., а подадената срещу него жалба по делото е депозирана на
02.12.2024г. /
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
С ангажираните по делото писмени доказателства се установи по
категоричен начин, че на 01.09.2023г. в 16.49 часа, ППС с марка и модел-
влекач „Волво ФХ 4х2 Т“, с рег.№***, с максимална технически допустима
маса от 20 000т, с 2 броя оси, екологична категория ЕВРО 5, в състав с
ремарке с общ брой 5 оси и обща допустима техническа маса на състава от
44000 т, се е движело в Община–Б.град по път А-3, км.92+548, с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платнената пътна мрежа, без за
това да е била заплатена дължимата се пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона
за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта,
както и валидна тол декларация за преминаването му по този път. Това деяние
е квалифицирано като административно нарушение по чл.139, ал.7 от ЗДвП,
2
вр. с чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП и за него е издаден на водача С. Евтимов,
обжалваният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата с №**********, с който му е наложена санкция „Глоба“ в размер на
1800.00лв., обоснована и мотивирана с нормата на чл. 179, ал.3а, вр. с чл.
187а, ал.5 от ЗДвП. Електронния фиш е връчен с известие за доставяне по
седалище на жалбоподателя на 27.11.2024г.
Нарушението е установено с техническо устройство №10122,
представляващо елемент от електронната система на АПИ за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се именно на път
А-3, км.92+548.
Горната фактическа обстановка се обосновава с приетите по делото
писмени доказателства, както следва:
С извлечение от Електронната система на АПИ за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата от дата 01.09.2023г. в 16.49 часа и
за посочения в обжалвания електронен фиш пътен участък /път А-3, км
92+548, намаляващ километър, район на с.Покровник, община-Б.град/, се
установява автоматично генерираните данни за извършено нарушение от ППС
с рег.№***, собственост на „Дани –Н транс“ЕООД , поради липса на данни за
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване през
този пътен участък, след заплащане на дължимата се пътна такса за това. Към
това извлечение от системата на АПИ, е приложен и снимков материал, от
който е видно, че е заснето посоченото ППС именно на отразената в
електронния фиш дата и час, докато преминава през сегмента в района на
с.Покровник, представляващ елемент от електронната система на АПИ за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата и включеното в
системата на това място техническо устройство №10122./Към този момент в
хода на процеса се изясни, че заснетото МПС е било предоставено за
ползване на фирма „ЯС2022“ЕООД, въз основа на наемен договор между тази
фирма и собственика от дата 26.10.2022г., със срок на договора от 1 година./
Относно управлението на процесното ППС на датата на твърдяното
нарушение от страна на жалбоподателя, е представена и приета като
доказателство и Декларация по чл.187а, ал.4 от ЗДвП на собственика, както и
Трудов договор от 05.12.2022г., сключен между наемателя на заснетото
3
превозно средство „ЯС2022“ЕООД и жалбоподателя С. В.. Съгласно този
договор, който е безсрочен, фирмата „ЯС2022“ЕООД има качеството на
работодател, а жалбоподателя има качеството на работник, назначен на
длъжността“шофьор на товарен автомобил за международни превози“.
/Именно въз основа на тази декларация и трудов договор е издадено Решение
на санкционния орган от 28.08.2024г. за анулиране на електронен фиш за
процесното деяние, първоначално издаден на собственика на заснетото
превозно средство, а именно „Дани Н транс“ЕООД и то под идентичен номер
с този-предмет на обжалване в настоящото производство./
Съгласно нормата на чл. 167а, ал.-3 от ЗДвП, тази Електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, създава
доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които
автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата. Преди
регистрирането в системата на това нарушение, последната е създала както
доклад за нарушението, така и снимков материал, приложени към процесната
преписка, които изцяло потвърждават фактическите обстоятелства в
издаденият за нарушението и обжалван по делото електронен фиш. Съгласно
цитираната норма на чл.167а, ал.3 от ЗДвП, доклада от Електронната система
и снимковия материал, създаден от нея при регистриране на нарушение по
чл.10, ал.1 от ЗП, са годно доказателство за установяването му, поради което и
съдът кредитира тези документи именно по този начин, още повече, че те не
бяха оспорени с никакви други доказателства в процеса.
На същия извод навежда и представеното писмено Становище на Отдел
“Управление на информационната система и инфраструктура“ при
Национално тол управление при АПИ от дата 27.01.2025г., с което се
потвърждава, че и след извършена проверка в Електронната система на този
орган, не се констатира получени тол декларации или маршрутни карти за
описаното в обжалвания електронен фиш ППС до датата и часа на
4
регистрираното нарушение по чл.10, ал.1 от ЗП, като наред с това няма
получена и заплатена тол декларация за сегмента на рамката /**********/,
чрез който е регистрирано процесното нарушение, както за датата на
нарушението, така и за предходен и следващ сегмент.
В хода на процеса е изискана и получена информация в тази насока и от
страна на националния доставчик на данни „Интелигентни трафик системи“
АД, съгласно чието писмо от 14.05.2025г. по делото се установява, че към
посоченото в електронния фиш ППС с рег.№***, е било асоциирано и
позиционирано бордово устройство, което на дата 01.09.2024г. в 16.49 часа, е
било изключено или неправилно включено в електрическото захранване, в
това число и за времето от 15.35 часа на 01.09.2024г. до 07.17 часа на
04.09.2025г., през който период не са генерирани данни от него и не са
подавани тол декларации за платена пътна такса при ползване на път от
платената пътна мрежа на страната. В удостоверение на направеното
изявление, доставчика представя и разпечатка от системата за историята на
данните от въпросното бордово устройство, подавани към него за времето от
01.09. 2023г. в 13.10 часа до 01.09.2023г. в 15.35 часа. Това становище на
националния доставчик на данни „Интелигентни трафик системи“ АД на
практика не се опровергава с представения от жалбоподателя Договор с
предплатен баланс от 06.12.2022г., сключен между въпросния доставчик и
работодателя на жалбоподателя-фирма „ЯС 20224ЕООД, след като причината
за незаплатените пътни такси в случая се установи, че не се дължат на
бездействие на доставчика при направено плащане от възложителя на
услугата, а са в резултат на неправилно ползване или въобще неизползване на
бордовото устройство, чрез което се подава информация за платените пътни
такси през доставчика.
Между страните не е спорно и в тази насока е представено като
доказателство Разрешение за строеж №РС-77/14.08.2019г. на МРРБ за
изграждане и включване в системата на АПИ, на метална рамка с техническо
устройство към нея за заснемане на нарушения и отчитане на платена пътна
такса в процесния пътен участък . Представен е и Протокол за установяване
годността и приемане на изграждането, доставката и монтажа на тази нова
контролна точка от системата на АПИ с дата 15.08.2019г., като видно от този
протокол, след направените тестове обекта е приет без забележки и е
констатирана техническата му изправност и работа.
5
Страните нямат спор и относно обстоятелството, че процесният пътен
участък в района на с.Покровник, Община-Б.град /път А-3, км.92+548 е
включен в платената пътна мрежа на страната съгласно изрично решение за
това на МС, взето преди датата на твърдяното нарушение.
С Решение по Протокол №28765/21 от 09.09.2021г. и такъв с №
24400/20 от 16.01.2020г. на УС на АПИ, се установява, че този орган е
утвърдил образци за електронни фишове при констатиране на нарушение и
незаплатени пътни такси по чл.10, ал.2 от ЗП, след което тези образци са и
утвърдени с нарочна Заповед №РД-11-983/13.09.2021г. и респ. 0РД-11-
4/23.01.2020г. на И.Д.Председател на УС на АПИ.
С електронен фиш с абсолютно идентичен номер като обжалваният
такъв , издаден на основание чл. 187а, ал.2, т.3, във вр. с чл. 179, ал.3б от
ЗДвП и вр. с чл. 102, ал.2 , вр. с чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, АПИ е санкционирала и
собственика на процесното превозно средство „Дани –Н Транс“ЕООД за
процесния случай и за незаплатена пътна именно на дата 01.09.2024г. в 16.49
часа, на път А-3, кв.92+548, с посока намаляващ километър, което и в този
електронен фиш се твърди, че е извършено с МПС с рег.№***. В тази връзка е
представена и история на предадените данни за процесната дата от
посоченото в обжалвания електронен фиш ППС. Този електронен фиш е
анулиран с Решение от 28.08.2024г. на Директора на НТУ към АПИ-
гр.София, след представяне на декларация от собственика по чл.187а,ал.4 от
ЗДвП, че водач на заснетото в случая ППС, е бил именно жалбоподателя.
Отделно от горното допълнително бе изискана и история на
нарушението за изясняване датата на издаване на обжалвания електронен фиш
с оглед на направените възражения с жалбата за изтекла абсолютна давност за
административно-наказателно преследване на жалбоподателя. В тази история
на нарушението обаче не е посочено анулирането на първоначално издаденият
електронен фиш за процесния случай на името на собственика на заснетото
МПС, макар да е отразено издаването му първо на името на собственик и
последваща промяна в името на титуляра на документа към 21.11.2024г.,
когато е отразено, че нов такъв електронен фиш е активиран в системата,
респ. изготвен именно на тази дата. След което е посочено и връчването му на
27.11.2024г., което е датата на връчване на процесния електронен фиш на
жалбоподателя.
6
Всички посочени и анализирани документи съдът счита за процесуално
годни доказателства, като същите напълно кореспондират по между си,
поради което и съдът ги кредитира изцяло при изясняване на обективната
истина в процеса по този казус .
ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО
При тези фактически дадености, съдът приема, че незаконосъобразно
е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя за твърдяното нарушение по чл.139, ал.7 от ЗДвП, вр. с чл.
10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
Налице е материална компетентност на издателя на обжалваният
електронен фиш. В тази връзка съдът отчете нормата на чл.167а от ЗДвП,
съгласно която именно Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява
контрол върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси. При
изпълнение на функциите си по този закон, определените от председателя на
управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица
установяват нарушенията по чл.179, ал. 3 – 3в от ЗДвП, като използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или
натоварването на ос на моторните превозни средства, осъществяват контрол
по спазване на задълженията за заплащане на таксите по чл.10, ал. 1 от ЗДвП,
проверяват създадените записи по ал.3 и на тяхна основа съставят актове за
установяване на административни нарушения при спазване на разпоредбите
на чл. 189е и чл. 189ж, респ. съставят и връчват актове за установяване на
административни нарушения и електронни фишове за нарушения по чл. 179,
ал. 3 – 3в от ЗДвП. От друга страна, съгласно нормата на чл.10, ал.10, вр. с ал.1
от Закона за пътищата, Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява
правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси по
този член и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по
управлението на смесената система за таксуване на различните категории
7
пътни превозни средства /на база време и на база изминато разстояние/, ведно
с дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и
контрол чрез системата за събиране на пътните такси. В конкретният
казус, твърдяното нарушение е именно свързано с незаплащането на дължима
пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, установено въз основа на електронната
система на АПИ, породи което и компетентен орган за контрол и налагане на
санкция за такова нарушение по аргумент на регламентираната и цитирана
правна уредба, е именно процесният издател АПИ. /В тази насока е и
съдебната практика: Решение № 985/11.10.2022 г., постановено по кнахд №
493/2022 г. по описа на Административен съд – София област, Решение №
455/13.10.2022 г., постановено по кнахд №649/2022 г. на Административен съд
– Плевен./
Наред с това, отговорността на водача на процесното ППС, за който
не е спорно, че е жалбоподателят в процеса, е ангажирана за нарушение по
чл.139, ал.7 от ЗДвП, във вр. с чл.179, ал.3а и чл. 187а, ал.5 от ЗДвП, а
съгласно първата законова норма,в водачът на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал.3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице, т.е да заплати пътна
такса за ползването на платената пътна мрежа в страната. При неизпълнение
на това си задължение, именно водачът носи отговорност за това по чл.179,
ал.3а от ЗДвП и в този смисъл е неоснователно възражението на
жалбоподателя, че не може въобще да е субект на твърдяното нарушение,
както и срещу него да се издава такъв електронен фиш .
От друга страна обаче съгласно нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, за
случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо
средство или система в отсъствие на контролен орган и нарушител /каквато е
процесната хипотеза/, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над обжалваемия минимум
по ал.2, за което се издала Електронен фиш. При това положение, за да се
издаде Електронен фиш по реда на чл. 179, ал.3а от ЗДвП, това трябва
изрично да е предвидено в закон. Специалната разпоредба, която
8
регламентира издаването на електронен фиш във връзка с нарушения,
установени и заснети от Електронната система по чл.167а, ал.3 на АПИ, е
нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. В редакцията на тази норма към датата на
заснемане на твърдяното нарушение в настоящият казус /01.09.2023г. /, а
именно редакцията, публикувана в ДВ, бр. 105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.,
е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за нарушение,
установено с електронната система на АПИ, само ако и когато то е такова
по чл. 179, ал.3 от ЗДвП, но не и за нарушение по чл. 179, ал.3а от същият
нормативен акт, каквото основание е цитирано в обжалваният
електронен фиш като мотив за съставянето му. /Такава възможност за
издаване на електронен фиш и при нарушения по чл. 179, ал.3а от ЗДвП е
предвидена едва с изменение на нормата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП,
публикувана в ДВ бр.13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г., но доколкото
редакцията на тази норма към датата на твърдяното нарушение в казуса се
явява по-благоприятен закон за дееца именно тя следва да се отчете от съда
като приложимо право и по аргумент от 3, ал.2 от ЗАНН./
Все в този ред на мисли следва да се посочи, че издаването на
електронен фиш по облекчената процедура, вместо АУАН, е лишило
жалбоподателя от правата му по чл. 189е, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, а именно да
бъде уведомен за възможността да заплати незаплатената пътна такса по
чл.10, ал.2 от ЗП, считано от връчването на този акт.
Предвид изложеното, издаденият в случая електронен фиш е в
нарушение както на чл.39, ал.4 от ЗАНН, така и на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, а
това обосновава неговата процесуална незаконосъобразност и налага
отмяната му само на това процесуално основание. /В тази насока е и
съдебната практика, а именно: Решение №642 от 13.02.2025г. на АС-
Пазарджик по кнахд №960 от 2023г. и Решение №3099 от 30.01.2025г. на
АССГ по кнахд №11361/2024г./
Съдът не счита, че обжалваният електронен фиш е издаден въз основа на
чл. 189, ал.4 от ЗДвП, след като нормата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, вр.с с чл.
167а, ал.1 от същият Закон, се явява специална за нарушение като процесното
поради и във връзка с незаплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.
Горният извод не се променя от факта, че след датата на твърдяното
деяние с вътрешен акт на органите на АПИ, е бил утвърден образец за
9
електронен фиш по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, тъй като такъв ненормативен акт
не дерогира приложението на ЗДвП, нито пък на ЗАНН.
В конкретният казус се установи, че за едно и също нарушение ,
свързано с незаплатена пътна такса за ползване на платената пътна мрежа в
страната по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, след управление на ППС с рег.№*** на дата
01.09.2023г. в 16.49 часа по път А-3, км 92+548, с посока намаляващ
километър, е издаден Електронен фиш с №********** от АПИ на два
различни субекта, а именно – на жалбоподателя С. В. като водач на това
превозно средство и на „Дани Н-транс“ЕООД, която фирма е собственик на
процесното ППС. В последствие, с Решение на санкционния орган от
28.08.2024г., първият издаден електронен фиш с идентичен номер на
последния и именно за процесния случай, е бил анулиран и на 21.11.2024г.,
отново е генериран в системата на АПИ електронен фиш със същия номер и за
същия случай, но издаден на жалбоподателя , след като собственика е
изпратил декларация по чл.187а, ал.4 от ЗДвП и посочил именно С. В. като
водач на процесното ППС на датата на твърдяното нарушение по случая. Това
според съда е недопустимо и съществено процесуално нарушение на
нормата на чл.187а, ал.5, вр. с ал.4 от ЗДвП, която не допуска при
анулирането на един електронен фиш, да бъде издаден нов с идентичен номер
на анулираният, макар и с различен титуляр и адресат, защото при
анулирането на електронен фиш на това основание, с последното
приключва окончателно самата процедура по издаването му и самото
административно-наказателно производство, което се прекратява, а
самият електронен фиш след такова анулиране напрактика престава да
е вече част от правния мир, като акт загубил правната си стойност и
значение. Именно за това и законодателят изрично е посочил, че при
установен друг конкретен водач от собственика съгласно представена от
последният декларация по чл.187а, ал.4 от ЗДвП, се образува ново
административно-наказателно производство, а това несъмнено е свързано
и с издаването на нов електронен фиш с различен номер, именно срещу
посочения водач. Този порок в процедурата по издаване на обжалвания
електронен фиш, също обосновава процесуалната му незаконосъобразност
и е самостоятелно основание за отмяната му.
Неоснователно обаче е възражението на жалбоподателя за неспазени
срокове по чл.34 от ЗАНН при издаване на обжалвания електронен фиш, тъй
10
като тази разпоредба не намира приложение в този случай, след като
електронния фиш по същността и естеството си е акт, който съчетава
едновременно функцията на АУАН и НП, а наред с това видно от историята на
обработване на нарушението, след установяване, че жалбоподателя е бил
водач на процесното ППС на 21.11.2024г. по декларацията на собственика
„Дан Н транс“ЕООД по чл.187а, ал.4 от ЗДвП, веднага на тази дата е
генериран срещу С. В. и издаден от санкционния орган, обжалваният
електронен фиш, макар и при допуснато друго процесуално нарушение
посочено по-горе .
В допълнение следва да се посочи и следното:
На съда е служебно известно, че по направено преюдициално запитване
на друг съдебен орган в РБългария, е образувано дело С-61/2023г. пред СЕС,
което е приключило с Решение от 24.11.20124г. С това решение СЕС приема,
че чл.9а от Директива 1999/62 относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, следва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност, не
допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата
за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността
за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез
заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В такава
хипотеза СЕС приема, че се касае за нарушение на основен принцип на
европейското право, а именно принципа на пропорционалност на
налаганите санкции, които следва да се определят съобразно тежестта на
конкретното нарушение и при отчитане на конкретните факти и
обстоятелства, във връзка с извършване на нарушението. От своя страна,
строгостта на санкциите, също следва да бъде в съответствие с тежестта
на нарушението, за да гарантират реално възпиращ ефект, като
същевременно се съблюдава и общия принцип на Съюза за
„пропорционалност“. Ето защо и след като е констатирал, че в разпоредбата
на чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, на практика лишава националните съдилища на
РБългария да индивидуализират административното наказание /имуществена
санкция/ за всяко конкретно нарушение по чл.10, ал.1 от ЗП в зависимост от
11
всички обстоятелства и степента му на тежест, СЕС приел в решението си,
че система от фиксирани санкции в тази норма, без да се предвижда
различен размер на тези санкции, изглежда непропорционално с оглед на
целите, посочени в правната уредба на Съюза /в тази насока е и
европейската практика –Решение от 22.03.2017г. по дело С-497/2015г. и С-
498/2015г. Euro –Team и Spiral-Gep./ Според СЕС по дело С-61/23, правната
уредба на страната ни относно „компенсаторната такса“, също би потвърдила
този непропорционален характер на основната система от административни
наказания по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, след като и тя самата също е с фиксиран
размер .
Съдебната практика на СЕС по отправени към него преюдициални
запитвания, а именно тълкувателни решения за съответствие на българското
право с европейското такова, се ползва със задължителна сила както по
отношение на националната юрисдикция, който е отправила преюдиицалното
запитване, така и по отношение на всеки друг национален съд, пред който е
поставен аналогичен и подобен казус и в тази насока е съдебната практика:
Решение №23/14.02.2018г. на ВКС по н.д.№13/2018г. и Определение
№2350/01.04.2021г. на АС-София по адм.д.№2509/2021г.
Съгласно нормата на чл.10 от ДЕО/ДФЕС след изменение на заглавие/,
държавите-членки на Европейската общност предприемат всички мерки, било
общи, било специални, за да осигурят изпълнението на задълженията,
произтичащи от този Договор и от актовете на институциите на Общността, с
което съдействат за постигане целите на Общността по чл. 2 и 3 от ДЕО.
Такава институция на Европейската общност и ЕС е и СЕС, поради което
националния съдия, както и всяка друга администрация в държавата-членка, е
длъжен да отчита и прилага практиката на тази европейска институция
особено при направено тълкуване за несъответствие на националното
право с европейското такова с оглед на принципите за примат на
европейското право над националното право на държавите –членки,
както и неговият директен ефект ./В тази насока е и практиката на СЕС и
респ.СЕО, а именно делото Costa с/ENEL от 1964г. и решението по дело
26/62 Van Gen den Loos./ Съгласно категоричната практика и указания на СЕО
в неговите решения, принципа на примата се свързва с това, че Правото на ЕС
следва да се прилага в държавите-членки както безусловно, така и с
12
предимство пред действащото национално право, като в случай на
противоречие на национална норма спрямо европейска такава,
националната норма не следва да се прилага или иначе казано,
приложението на Общностното право налага на всички компетентни
национални органи, в това число и съдии забрана да прилагат
националната норма, която противоречи и в този смисъл е несъвместима
с ДЕО и европейското право. Нещо повече Европейския съд в тълкуването
си на принципа на примата на европейското право, напрактика и задължава
националния съдия при констатирано то него противоречие на
национална норма или закон с европейска такава, да спре незабавно
приложението на тази национална норма или закон , дори ако по
вътрешното право на страната-членка няма такова право.
Предвид изложеното и след като отчете, че в настоящият казус
законодателят е предвидил именно и само фиксираната санкция от 1800.00лв.
съгласно чл.179, ал.3а от ЗДвП за процесното твърдяно нарушение по чл.139,
ал.7 от ЗДвП, вр. с чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, като по този начин е изключена
възможността, съдебният състав да направи своята преценка за тежестта на
евентуално извършеното нарушение, както и да съобрази
индивидуализиращите го обстоятелства, което е негово задължение по чл.27
от ЗАНН, и при наличието на основанията за това да измени и намали
наложената на дееца административна санкция, и като отчете цитираната
практика на СЕС и СЕО и принципа за примат и директен ефект на
европейското право пред националното и вътрешно такова, съдът
констатира, че отмерената административна санкция с обжалваният
електронен фиш е непропорционална и несъразмерна такава, както и
несъответстваща на европейското право, което също обосновава
отмяната на обжалвания електронен фиш и на това основание.
Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата
цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като
при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде
приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ
на правото на Съюза резултат. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни
и възпиращи в тази насока е и разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, докато
наличието на административно наказание в абсолютно определен /фиксиран
размер, не е в съответствие с тези принципи и на националното и на
13
европейското право и именно за това обжалваният акт следва да бъде
отменен. /В тази насока е и категоричната съдебна практика на съдилищата в
страната, а именно: Решение №1363/14.03.2025г., постановено по кнахд
№148/2023г. по описа на БлАС, Решение №190/12.02.2025г. на Адм.С-София
област по кнахд№1492 от 2024г., Решение №134 от 12.02.2025г. по кнахд№134
от 2024г. на АС-София област, Решение №181 от 12.02.2025г., постановено по
кнахд№1410 от 2024г.- по описа на АС-София област, Решение
№720/12.02.2025г. , постановено по кнахд№530 от 2024г. на БлАС, Решение
№721 от 12.02.2025г., постановено по кнахд№953 от 2024г. на БлАС, Решение
№723/12.02.2025г., постановено по кнахд№297 от 2024г. на БлАС, Решение
№1342 от 12.02.2025г., постановено по кнахд№903 от 2024г. на АС-Пловдив,
Решение №1661 от 12.02.2025г., постановено по кнахд№2073/2023г. на АС-
Варна./
Доколкото в конкретният казус законодателят е предвидил изрична и
специална разпоредба за санкциониране на нарушение като процесното, а
именно чл.187а, ал.5, във вр. с чл. 179, ал.3а от ЗДвП, то не може да намери
приложение нормата на чл.185 от този Закон, макар да предвижда по-малка
административна санкция от наложената с обжалвания електронен фиш .
Всичко изложено по-горе обосновава извода за незаконосъобразност
на обжалвания електронен фиш и необходимостта от неговата отмяна.
С оглед изхода на спора и по аргумент от чл.63д, ал.1 от ЗАНН ,
санкционният орган следва да заплати сторените съдебни разноски на
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.
Видно от Договор за правна защита и съдействие /правна помощ/ от
27.11.2024г., сключен между жалбоподателя и Адвокатско дружество“Л. и
партньори“ , на това дружество е заплатена сумата от 600.00лв. без ДДС и
респ. 720.00лв. с ДДС, за процесуално представителство и изготвяне на
жалбата от страна на адв.Л. по настоящото дело. За заплащането на сумата от
720.00лв. от страна на жалбоподателя на въпросното адвокатско дружество,
именно като разходи за адвокатско възнаграждение при обжалване на
процесния електронен фиш, е представена и Фактура №1715/27.11.2024г.
Съдът констатира, че в изпълнение на този договор също така, адв.Л. не е
участвала лично по делото, но за всяко съдебно заседание е представяла
писмени молби с искания за събиране на доказателства и /или становища по
14
делото /в общо 3 заседания/
Съгласно нормата на чл.18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в сила към заплащане на адвокатското възнаграждение в
случая, при наложена административна санкция и респ. интерес от 1000.00лв.
до 10.000лв., /1800лв в казуса/, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 400.00лв. плюс 10% от горницата над 1000.00лв. или в казуса
минималното адвокатско възнаграждението е в размер на 480.00лв.
Отделно от това, съгласно нормата на чл.7, ал.9 от Наредбата, при
защита по административно-наказателни дела с повече от две съдебни
заседания , за всяко следващо заседание след първите две, се заплаща на
адвоката допълнително възнаграждение по 250.00лв., в каквато насока не се
представиха доказателства в процеса и не е налице явяване лично в съдебни
заседания на адв.Л..
Предвид изложеното, претенцията на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 720.00лв. с ДДС /при договорено
такова от 600.00лв./, които са и заплатени от жалбоподателя за адв.Л., съдът
намира същата за доказана по основание и размер, поради което и тази сума
следва да се присъди и напрактика репарира на С. В. като реално направени
от него разноски в настоящото съдебно производство за адвокатско
възнаграждение .
Съдът не счита, че са налице основания за редуцирането на това
адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.63д, ал.2 от
ЗАНН, тъй като в казуса не се касае за дело с ниска или занижена степен на
фактическа и правна сложност в сравнение с обичайните дела от такъв вид и с
такъв предмет, а по-скоро за казус със завишена правна и фактическа
сложност с оглед обема от събрани доказателства, които са анализирани с
настоящия съдебен акт, както и с оглед необходимостта от преценка за
приложението на европейското право и европейската практика, в конкуренция
с националното право и респ. предвид необходимостта от формиране на
становище на съда по редица правни възражения на страните, в това число и
на адв.Л. .
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3, вр. с ал.2, т.1 и чл.
63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
15
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗДвП с №**********,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на С. Б. В., с ЕГН
********** и с адрес:гр.***, е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 1800.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.139,
ал.7 от ЗДвП, вр. с чл.10, ал.1, т.2 от ЗП .
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София, да заплати на С.
Б. В., с ЕГН ********** и с адрес:гр.***, сумата от 720.00лв./седемстотин и
двадесет лева/ , представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по
нахд №1567/2024г. по описа на БлРС.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Б.град в 14-
дневен срок, считано от обявяването му на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
16