№ 1522
гр. Русе, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20254520101410 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание по чл.26, ал.1 от ЗЗД и подлежи на
разглеждане по общия ред - глава тринадесета “Основно производство”
от ГПК.
Ищецът моли съда да обяви нищожността на Договор за кредит
№2739479, сключен на 11.03.2023г., съгласно чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия годишен процент на
разходите /ГПР/ и в него не е включено възнаграждението за поръчител.
Твърди се в исковата молба, че се касае за заблуждаваща търговска практика,
която прави клаузата за ГПР неравноправна, съответно липсва такава и
договорът като цяло е недействителен.
Ищецът твърди, че на 11.03.2023г. е сключил Договор за потребителски
кредит № 2739479, по силата на който „КРЕДИСИМО" ЕАД й е предоставило
в заем сумата от 1 300 лв при фиксирани ГЛП от 20.00 % и ГПР от 21.94 %.
Следвало да внесе общо дължима сума от 1 484,25 лв, като сумата включвала
главница и лихва.
Твърди, че на същата дата, 11.03.2023г., ищцата била задължена да
сключи и договор за предоставяне на поръчителство/гаранция с „АЙ ТРЪСТ"
ЕООД, ЕИК:********* във връзка с договора за потребителски кредит и с
1
оглед отпускането му. „АЙ ТРЪСТ" ЕООД следвало да обезпечи
задълженията на ищеца по договора за паричен заем срещу уговорено
възнаграждение за гаранта в размер на 1081,55 лева. Счита, че и този договор
е недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да
плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води
до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като
обезпечение на недействителна сделка.
Ищецът твърди, че Договор за паричен заем № 2739476 съдържа
следните нищожни неравноправни клаузи:
- ГПР е 21.94 % - Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално
допустим размер - пет пъти размера на законната лихва.;
- ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена
дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство, което е още
едно основание за нищожност на договора.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е посочено основание за недействителност на
договора, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Изискването е въведено като гаранция, че
потребителят ще е наясно как се формира неговото задължение. Твърди се, че
в настоящия случай, макар в договора да е фиксирана общата дължима сума,
нейният размер не е коректно посочен. На практика това не е реално
дължимата сума, защото в нея не са включени допълнителните плащания,
които потребителят ще направи предвид задължението да осигури гарант като
обезпечение на кредита. Клаузата за обезпечение реално увеличава печалбата
на кредитора, тъй като дори при плащане на всички задължения по заема,
2
потребителят ще трябва да заплати и възнаграждението на гаранта. Ето защо
посоченият в договора ГПР не отговаря на действителните разходи, доколкото
не включва сумата за обезпечението. Посочването в договора на по-нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация с характер на
заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл.
68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната
на чл. 19, ал. 4 и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Процесният договор не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което същият е нищожен.
Твърди се в сиковата молба, че съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление,
дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата
сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така
нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично
описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия.
По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. В
контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Счита, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение №
3
23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на ВКС, I т. о.). Доколкото в случая се
касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които
съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г.,
постановено по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на
уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и
приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод. За да
се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със
закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК -
„Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни
клаузи", сред които е чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за
потребителски кредите недействителен. Според т. 9 и т. 10 начл. 11 от ЗПК
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Твърди, че клаузата на чл.4, ал.1 от договора за кредит не била
индивидуално уговорена, доколкото е част от стандартни и бланкетни,
отнапред изготвени условия и кредитополучателят няма възможност да влияе
на съдържанието им към момента на сключване на договора. Посочва, че в
този смисъл е и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Твърди, че по договора за поръчителство, той само формално
представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от
кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а
целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора
по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се
цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на
законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то
договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и
4
обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от
кредитора, не може да доведе до неговото саниране.
Твърди се в исковата молба, че е налице договор за поръчителство,
сключен с предварително определено от кредитора по договора за паричен
заем юридическо лице-гарант, представляващо свързано с кредитора
дружество, като в договора е предвидено възнаграждението за
поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/ заедно с
погасителните вноски по кредита. При тази правна конструкция гарантът нито
носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното
възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане.
Единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза
на "Кредисимо" ЕАД на допълнителен финансов приход, представляващ
престацията на потребителя по гаранционната сделка При липсата на който и
да било от елементите от същественото съдържание на договора за
поръчителство се налага изводът, че процесната сделка не представлява такъв
договор, а по съществото си е съглашение за въвеждане на допълнително
възнаграждение за кредитора по договора за паричен заем, чието възникване
му е било известно при сключването на договора. Следователно
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява част
от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на
разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което
договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните
изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният договор
за предоставяне на гаранция е нищожен съгласно чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия годишен процент на
разходите /ГПР/ и в него не е включено възнаграждението за поръчител.
Моли съда да постанови решение, с което да обяви Договор за
потребителски кредит № 2739479, сключен на 11.03.2023 г. между В. В. и
„КРЕДИСИМО" ЕАД за нищожен, поради противоречие със закона на
основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да обяви Договор за
поръчителство, сключен на 11.03.2023 г. между В. В. и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД за
нищожен.
5
Претендират се разноски по делото и присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД с
ЕИК:********* е депозирал отговор на исковата молба, с който развива
съображения за неоснователност на предявения иск. Моли съда да отхвърли
като неоснователен и недоказан предявеният иск за прогласяване на
нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от 11.03.2023г.,
сключен към договор за потребителски кредит N:2739479/11.03.2023г.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД с
ЕИК:********* е депозирал отговор на исковата молба, с който развива
съображения за неоснователност на предявения иск. Моли съда да отхвърли
като неоснователен и недоказан предявеният иск за прогласяване на
нищожност на договор за потребителски кредит N:2739479/11.03.2023г.
Претендират се разноски по делото.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие
за установено от фактическастрана, следното:
Безспорен по делото е факта, че страните са обвързани от облигационна
връзка, основана на Договор за потребителски кредит № 2739479 от
11.03.2023г. по силата на който „КРЕДИСИМО" ЕАД е предоставило на
ищцата в заем сумата от 1300,00 лева при фиксирани ГЛП от 20.00 % и ГПР от
21.94 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 1 484,25 лв, като сумата
включвала главница и лихва. По делото няма спор и се установява от
доказателства, че на същата дата, 11.03.2023г., ищцата сключила и договор за
предоставяне на поръчителство/гаранция с „АЙ ТРЪСТ" ЕООД,
ЕИК:********* във връзка с договора за потребителски кредит и с оглед
отпускането му. „АЙ ТРЪСТ" ЕООД следвало да обезпечи задълженията на
ищеца по договора за паричен заем срещу уговорено възнаграждение за
гаранта в размер на 1081,55 лева.
Клаузата на чл.4 от договора предвижда в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще да предостави
обезпечение на кредита, същият да предостави на „Кредисимо" банкова
гаранция съгласно ОУ в срок от 10 дни от подаване на заявлението или да
6
сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо
ЮЛ в срок до 48 часа от подаване на заявлението, като към отношенията
между страните по договора за кредит се прилагат съответните разпоредби на
ОУ относно обезпечението. В ал.2 изрично е посочено, че ако
кредитополучателят не предостави съответното обезпечение, ще се счита, че
заявлението не е одобрено от Кредисимо, съответно договорът не поражда
действие между Кредисимо и кредитополучателя.
На 11.03.2023г. между В. Е. В. и „Ай Тръст" ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава
да сключи договор за поръчителство с Кредисимо, по силата на който да
отговаря пред кредитора солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на последния, възникнали от договора за потребителски кредит,
както и за всички последици от неизпълнението им. Уговорено е
възнаграждение на поръчителя в общ размер 1081,55 лева, платимо на
месечни вноски също в различен размер, дължимо на датата на падежа на
съответното плащане по кредита, съгласно приложен погасителен план.
По делото липсват доказателства между двамата ответници да е
сключен договор за поръчителство, съгласно предвиденото в договора за
предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст" ЕООД. Ищецът не
спори, че е усвоил изцяло заемната сума.
Установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Не се спори между страните, а и от ангажираните писмени
доказателства се установява, че между "Кредисимо" ЕАД и ищеца е
възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в
размер от 1300,00 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по
смисъла на чл.З от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. З от ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9 ал.
4 от ЗПК. Сключеният договор е за потребителски кредит и за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Предвид изложеното, то с характеристики на потребителски договор е и
7
Договорът за предоставяне на поръчителство от 11.03.2023г., сключен между
ищеца и ответника „Ай Тръст" ЕООД. Доколкото договорът за поръчителство
е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието
на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното
правоотношение. Ето защо двете правоотношения следва да се разгледат
съвместно, като се има предвид и че "Кредисимо" ЕАД е едноличен
собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД, т.е. кредиторът и поръчителят
са свързани лица.
Клаузата на чл.4 от Договора за кредит възлага в тежестна
кредитополучателя да осигури едно измежду следните обезпечения: да
предостави на ответника банкова гаранция в срок 10 дни от сключване на
договора за всички задължения по сключения договор за кредит или одобрено
от заемодателя дружество-поръчител. Прочитът на съдържанието на
посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за
паричен заем налага разбирането, че по своето същество тя представлява
неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика
не предоставя избор за потребителя както дали да предостави обезпечение,
така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора
възвежда за потребителя, на практика са неосъществими за него. Предвид
това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция в размер от всички задължения по договора за кредит. Тоест,
поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от
длъжника, то кредиторът цели да го "насочи" към единствената форма на
обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да
предостави - обезпечение от одобрено от ответника "Кредисимо" ЕАД
дружество. Това дружество е именно вторият ответник в настоящия процес -
„Ай Тръст" ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем.
Предвид изложеното, то разходът за потребителя по договора за
поръчителство с „Ай Тръст" ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето
на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от
друга - условията за другото обезпечение е на практика невъзможно за
осъществяване от длъжника. Същевременно, кредиторът не включва
възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му
е по този начин да заобиколи и нормата на чл.19, ал.4 от 3ПК.
8
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия".
Съобразно изложеното, в ГПР е необходимо да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. В конкретния случай е посочен ГПР, но от съдържанието на договора
потребителят не може да направи извод за това кои точно разходи се заплащат
и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - предвид предпоставките,
при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение
за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде
включено изначално при формирането на ГПР. В случая акцентът се поставя
не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на
допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху
обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно ( чрез изначалното
му включване в разходите по кредита), то той би могъл да направи
информиран избор дали да сключи договора. Всичко това поставя
потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на
практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му
по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. З, пар. 1 и чл. 4 от
Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер
на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата
9
на чл. 19, ал. 1 ЗГЖ. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че
за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. Ако в него беше включено и
възнаграждението на поръчителя, предвидено в договора за предоставяне на
поръчителство, то ГПР би надхвърлило многократно законоустановения
максимален размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК от пет пъти размера на законната лихва.
Следователно, в случая посоченият размер на ГПР не отговаря на
действителния.
От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика,
по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение № 1 към
договора за кредит от 11.03.2023г. е посочена обща сума, дължима от
потребителя – 1484,25 лева, без в нея да е включено възнаграждението, което
ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена
при изчисляване на посочения ГПР. По този начин, макар формално да са
изпълнени изискванията на закона за съдържанието на договора за
потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на
добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно
общия размер на кредита на получателя.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в
процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения
в договора ГПР и включените в него компоненти, следва да се приеме, че
договорът е недействителнен на основане чл.22 от ЗПК.
С оглед изложеното, исковата претенция за прогласяване на основание
чл.22 от ЗПК на договора за потребителски кредит е основателна и следва да
бъде уважена.
Основателен е и искът за прогласяване нищожността на
договора за предоставяне на поръчителство, на основание противоречие с
добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите. Накърняване на
10
добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната
страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от
по-неблагоприятното положение на другата страна. В разглежданата хипотеза
ищецът сключил договор с ответника „Ай Тръст" ЕООД, като поел
задължение за заплащане на възнаграждение, в изпълнение на неравноправна
клауза по договора за кредит.
„Ай Тръст" ЕООД от своя страна поело задължение да сключи договор
за поръчителство със заемодателя. Съдът приема, че ищецът не дължи
възнаграждение по така сключения договор. Той има качеството потребител,
включително и в отношенията си с втория ответник. За неравноправна следва
да се приеме клаузата, с която е поето задължение за заплащане на парични
суми към поръчителя, като подобна клауза не поражда облигационни
задължения.
Обезпечителните договори са поначало едностранни - едната страна
поема задължение да обезпечи едно вземане. Поръчителството е договор,
който се сключва между кредитора и поръчителя. Процесният договор,
сключен между ищеца и „Ай Тръст" ЕООД, не е договор за поръчителство по
см. на чл.138 от ЗЗД. Той има правните характеристики на възмезден договор
за мандат, тъй като едната страна е поела задължение да извърши едно правно
действие - да сключи договор за поръчителство, а другата да й заплати
възнаграждение за това.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, като сключен
в противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като срещу задължението за
заплащане на възнаграждение ищецът не получава нищо в замяна.
Обезпечение на своето вземане получава кредиторът по договора за заем,
който е поставил изискване за сключване на подобен договор като условие за
отпускането на паричния заем. Ищецът е бил поставен в положение, при което
е принуден от икономически по-силната страна да сключи договор с „Ай
Тръст" ЕООД, което лице е посочено и одобрено от кредитора по договора за
заем. „Ай Тръст" ЕООД се е възползвало от по-неблагоприятното положение
на другата страна, като е било наясно за условията на договора за заем, видно
от текста на сключения с ищеца договор за предоставяне на поръчителство.
Основен принцип в гражданския оборот е забраната за неоснователно
обогатяване, каквато се констатира да е налице в случая.
11
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че процесния
договор за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави и е
нищожен, поради което не поражда права и задължения между страните по
него.
По разноските:
Както се подчертава и в мотивите към т.1 от ТР № 119 от 1.12.1956 г. на
ВС по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, разноските се дължат от страната, която с
поведението си виновно е причинила възникването на съдебния спор като
задължението за тяхното заплащане е задължение за заплащане на понесените
от другата страна вреди.
В случая делото е решено по същество, като исковете предявени от
ищеца са уважени изцяло, поради което съдът приема, че именно ответниците
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД с поведението си са станали причина
за завеждане на делото.
В настоящия казус се претендира адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, което съдът определя в размер на 448,43 лева,
по иска срещу „Кредисимо“ ЕАД, съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/09.07.2004г., в действащата към момента на образуване на
делото, нейна редакция.
Претендира се и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА, което съдът определя в размер на 408,15 лева, по иска срещу „Ай
Тръст“ ЕООД, съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г., в действащата към момента на образуване на делото, нейна
редакция.
Предвид изхода на спора по предявеният иск, ответникът „Кредисимо“
ЕАД следва да бъде осъден да заплати в полза на Русенски районен съд д.т. в
размер на 59,37 лева.
Предвид изхода на спора по предявеният иск, ответникът „Ай Тръст“
ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на Русенски районен съд д.т. в
размер на 50,00 лева.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ:
12
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски
кредит №2739479/11.03.2023г., сключен между „Кредисимо" ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адресна управление: гр.София, район
Триадица, бул."Витоша" 146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България" и В. Е.
В. с ЕГН:********** от гр.Русе, като противоречащ на императивни
разпоредби на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне на
поръчителство от 11.03.2023г, сключен между „Ай Тръст" ЕООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адресна управление: гр.София, район
Триадица, бул."Витоша" 146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България" и В. Е.
В. с ЕГН:********** от гр.Русе, на основание чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД и чл.146,
ал.1 ЗЗП, поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адресна управление: гр.София, район Триадица, бул."Витоша" 146, сграда А,
ет.4, Бизнес център „България" да заплати в полза на Русенски районен съд
сумата от 59,37 лева представляваща д.т. за разглеждане на иска.
ОСЪЖДА „Ай Тръст" ЕООД, с ЕИК203508899, със седалище и адресна
управление: гр.София, район Триадица, бул."Витоша" 146, сграда А, ет.4,
Бизнес център „България", да заплати в полза на Русенски районен съд сумата
от 50,00 лева представляваща д.т. за разглеждане на иска.
ОСЪЖДА „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адресна управление: гр.София, район Триадица, бул."Витоша" 146, сграда А,
ет.4, Бизнес център „България" да заплати на адвокат Л. К. Б. от САК, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 448,43 лева адвокатско възнаграждение
за оказаната на ищцата В. Е. В. с ЕГН:********** безплатна адвокатска
помощ в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Ай Тръст" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адресна управление: гр.София, район Триадица, бул."Витоша" 146, сграда А,
ет.4, Бизнес център „България" да заплати на адвокат Л. К. Б. от САК, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 408,15 лева адвокатско възнаграждение
за оказаната на ищцата В. Е. В. с ЕГН:********** безплатна адвокатска
помощ в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
13
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
14