№ 66
гр. Казанлък, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско
дело № 20235510102817 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове за вземане,
произтичащо обявено за незаконно уволнение и обезщетение за оставане без
работа, с правно основание - чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Производството по делото е образувано от Р. Т. К., ЕГН **********, с
адрес: **** против Основно училище „П.Б.“, ЕИК ***, ***, представлявано
от Директора Д.Г..
Ищцата сочи, че работила по трудово правоотношение в ответното
училище - ОУ „П.Б.“, с адрес: ***, ЕИК ***, на основание на сключен трудов
договор на длъжност „Завеждащ административна служба“. На 07.07.2020 г.
от страна на работодателя й било връчено предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение. На 08.07.2020 г. й била връчена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение между нея и ответника за
длъжността „Завеждащ административна служба, поради съкращаване на
щата, считано от 08.07.2020 г.
Сочи, че в предвидения в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ в срок - на 31.08.2020 г.
подала искова молба до Районен съд Казанлък с искане за признаване на
уволнението за незаконосъобразно и за отмяната му, както и на основание на
чл. 344, ал. 2, т. 2 от КТ да бъде възстановена на заеманата длъжност
„Завеждащ административна служба“ в ОУ „П.Б.“ в с. О.. Било образувано гр.
дело № 2007/2020 г. по описа на PC Казанлък.
С Решение № 505/18.11.2020 г., постановено по гр. дело № 2007/2020 г.
по описа на PC Казанлък, влязло в законна сила на 02.12.2020 г., били уважени
исковете й, като било признато за незаконно и отменено уволнението й от ОУ
1
„П.Б.“ с. О., извършено със Заповед № 159/07.07.2020 г. на Директора, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Била възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „Завеждащ административна служба“ в ОУ „П.Б.“ с.
О.. На 28.12.2020 г. била възстановена на работа.
Твърди, че за периода от уволнението й до възстановяването й на работа
не е работила по друго трудово правоотношение.
Сочи, че за да бъде основателен искът с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ задължително трябвало да са налице следните
три предпоставки: уволнението на работника да е признато за незаконно, да е
налице вреда - пропуснато брутно трудово възнаграждение на работника за
времето след уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от
6 месеца, както и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането
без работа. В настоящия случай били налице и трите задължителни
предпоставки за уважаване на предявените искове. Предявява настоящият иск
в срока по чл. 358. ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 2, т. 2 от КТ.
Това пораждало правния й интерес от настоящия иск за присъждане на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за обезщетение от работодателя в размер
на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без
работа поради това уволнение за периода от 08.07.2020 г. до 28.12.2020 г. в
размер на 6471.60 лв..
Моли съда да постанови решение, с което:
-Да осъди ответника ОУ „П.Б.“ ***, ЕИК ***, да й заплати обезщетение
по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа след
уволнението на 08.07.2020 г. до 28.12.2020 г. както следва:
за м. юли 2020 г. от 08.07.-31.07. - 939.42 лв.;
за м. август 2020 г. -1095.99 лв.;
за м. септември 2020 г. - 1148.20 лв.;
за м. октомври 2020 г. - 1148.20 лв.
за м. ноември 2020 г. - 1095.99 лв.;
за м. декември 2020 г. - 1043.80 лв.
или общо сума в размер на 6471.60лв. (шест хиляди четиристотин
осемдесет и един лева и шестдесет стотинки), ведно със законната лихва от
датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане;
Да осъди ответника ОУ „П.Б.“ ***, ЕИК ***, да й заплати направените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е получен писмен отговор от процесуалния
представител на ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата
молба и приложенията към нея.
Оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по
размер.
Оспорва предявените искове за периода от 08.07.2020г. до 29.11.2020г.
2
като неоснователни и поради погасяването им по давност, като прави
възражение за изтекла погасителна давност относно претенциите на ищцата за
обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за посочения период от време.
Не оспорва твърдението на ищцата, че със заповед №159/07.07.2020г. на
директора на ответното училище трудовото й правоотношение за длъжността
„завеждащ административна служба" в ответното училище било прекратено,
считано от 08.07.2020 г., поради закриване на щата и че това уволнение било
признато за незаконно и отменено като такова с влязло в сила на 02.12.2020г.
Решение № 505 от 18.11.2020г. на Казанлъшки районен съд по гр.д.
№20205510102007 по описа на съда за 2020г.
Не оспорва твърдението на ищцата, че за периода от прекратяване на
трудовото й правоотношение на 08.07.2020г. до възстановяването й на работа
на 28.12.2020г. не е работила по друго трудово правоотношение.
Сочи, че на 08.07.2020г. на ищцата била връчена заповед Заповед №159
от 07.07.2020г., с която трудовото й правоотношение било прекратено,
считано от 08.07.2020г. На 28.12.2020г. ищцата била възстановена на работа в
ответното училище. Периодът, през който ищцата имала право на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ при оставане без работа поради признатото
за незаконно уволнение, бил от 08.07.2020г. до 28.12.2020г. Претенциите на
ищцата за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ били предявени на 29.11.2023г.
пред Районен съд Казанлък с исковата молба.
Сочи, че съгласно чл.358, ал.1, т.3 от КТ исковете по трудови спорове,
извън посочените в т.1 и 2 от същата разпоредба, се погасявали в 3 - годишен
срок, а съгласно чл. 358, ал.2, т.2 КТ, давностните срокове започвали да текат
за другите искове, извън посочените в т.1, от деня, в който правото, предмет на
иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични
вземания изискуемостта се смятала за настъпила в деня, в който по вземането
трябвало да се извърши плащане по надлежния ред, като вземането по чл.225,
ал.1 КТ било изискуемо от деня, в който уволненият е могъл да иска
изпълнение, който поначало бил денят на уволнението. Предвид посочените
разпоредби давностният срок за вземане за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3,
вр. с чл.225, ал.1 КТ започвал да тече от деня на уволнението, тъй като
началният момент на това вземане било връчване заповедта за уволнението,
след този момент, съгласно чл.335 КТ, трудовото правоотношение се
прекратявало и трудовият договор преставал да действа и да обвързва двете
страни - работодател и работник или служител. От този момент започвали да
се изчисляват и сроковете за обжалване законността на уволнението, времето,
през което работникът или служителят останал без работа поради
уволнението и т.н., както и започвал да тече и давностният срок по чл.358,
ал.1, т.3 КТ. Доколкото правото на обезщетение се отнасяло до всеки отделен
период от време в рамките на предвидения в закона шестмесечен срок от
момента на уволнението, същото се отнасяло и за давностния срок - той
започвал да тече за всяка изтекла част от предвидения за обезщетяване период
3
от време от момента на изтичането му.
Сочи, че при съобразяване датата на връчване на заповедта за уволнение
на ищцата - 08.07.2020г., предвиденият в закона тригодишен срок по чл.358,
ал.1, т.3 от КТ, за последното от всяко от отделните вземания за обезщетение
по чл.225,ал.1 от КТ изтичал на 08.01.2024г., а исковата молба била подадена в
съда на 29.11.2023г. Поради това претенцията на ищцата за обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за периода от 08.07.2020г. до 29.11.2020г. била погасена по
давност. Непогасена по давност се явявала претенцията на ищцата за
изплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ само за периода от
29.11.2020г. до 28.12.2020г.
Прави възражение за погасяване по давност на претендираните
вземания за периода от 08.07.2020г. до 29.11.2020г.
Оспорва предявените искове и по размер предвид разпоредбата на
чл.228, ал.1 от КТ и изплатеното на ищцата брутно трудово възнаграждение
през м.юни 2020г. - основно трудово възнаграждение и допълнително такова с
постоянен характер. Видно от приложения към исковата молба фиш за
начислено и изплатено трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
прекратяването на трудовия договор - м.06.2020г., през който са отработени
всички работни дни в месеца, брутното трудово възнаграждение било в размер
на 968.44лв. - 781лв. основно трудово възнаграждение и 187.44лв.
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит,
което било с постоянен характер. Останалите начисления към работната
заплата по фиша за м.юни 2020г. не били допълнителни възнаграждения с
постоянен характер. Поради това базата за изчисляване на обезщетението по
чл.225,ал.1 от КТ била много по-малка от претендирания от ищцата размер на
обезщетение.
Сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата със
заповед №159/07.07.2020г. й били изплатени следните обезщетения по чл.220,
ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ:
1. По чл.220, ал.1 от КТ - изплатено на 07.08.2020г. обезщетение за
неспазено предизвестие в чист размер 1743.19лв. Преводът на посочената
сума по банковата сметка на ищцата бил извършен след удръжка на ДОД в
размер на 193.69лв. от начисления по фиша за м.юли 2020г. брутен размер на
обезщетението 1936.88лв.
2. По чл.222, ал.1 от КТ - за оставане без работа за срок от 2 месеца,
съгл. КТД в отрасъл „Образование", били изплатени обезщетения в размер на:
652.95лв. на 07.08.2020г.- чист размер; 792.00лв. на 09.09.2020г.-чист размер;
176.69лв. на 09.10.2020г. - чист размер. Преводите по банковата сметка на
ищцата на посочените суми били извършени след приспадане на дължимите
от ищцата вноски към пенсионните фондове от начислените суми като
обезщетение по фишове за съответните месеци.
Общият размер на изплатените от ответното училище на ищцата суми
като обезщетения по чл.220,ал.1 и чл.222,ал.1 от КТ възлизал на 3364.83лв.
4
Предвид признаването на уволнението на ищцата със заповед №159 от
07.07.2020г. за незаконно и неговата отмяна като такова, основанието за
изплащане на горепосочените обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ
било отпаднало, същите подлежали на връщане и били изискуеми.
Претендираните от ищцата вземания по чл.225, ал.1 от КТ и
изплатените й обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ произтичали
от едно и също правоотношение и били еднородни, поради което, при
условията на евентуалност, от името на ответника прави възражение за
прихващане на дължимите на ищцата обезщетения по чл.225, ал.1 от КТ със
сумата от 1743.19лв. - изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ- чист
размер и със сумата от 1621.64лв.- изплатени обезщетения по чл.222, ал.1 от
КТ - чист размер.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
Между страните не са спорни обстоятелствата, че ищцата Р. Т. К. е
работила по трудово правоотношение с ответника Основно училище „П.Б.“ с.
О., ЕИК ***, на длъжността „Завеждащ административна служба“ за периода
от 31.07.2012 г. до 08.07.2020 г.
Със заповед №159/07.07.2020г. на директора на ответното училище
трудовото й правоотношение за длъжността „завеждащ административна
служба" било прекратено, считано от 08.07.2020 г., поради закриване на щата.
С Решение № 505 от 18.11.2020г., постановено по гр.д. №2007/2020 г. по
описа на Районен съд – Казанлък уволнението на ищцата е признато за
незаконно и е отменено. Решението е влязло в законна сила на 02.12.2020 г.
Страните не спорят относно обстоятелствата, че на 28.12.2020 г. ищцата
е възстановена на заеманата от нея длъжност преди уволнението. Не се спори
също и че през периода от 08.07.2020г. до 28.12.2020г. ищцата не е работила
по трудово правоотношение.
Това обстоятелство се потвърждава и от представеното по делото
извлечение от Трудова книжка №26 и Трудова книжка № 670 на Р. Т. К..
Видно от представеното по делото Допълнително споразумение
№30/22.01.2021 г. към трудов договор №204/30.07.2012 г. договореното
трудовото възнаграждение на ищцата е в размер на 860,00 лв., като
прослужено време се начисляват допълнително трудово възнаграждение в
размер на 215 лв.
Видно от Фиш за заплата сер.№2048 на ищцата е изплатено обезщетение
по чл. 220 от КТ в размер на две брутни заплати или 1936,88 лв. От сумата е
удържан дължимия данък в размер на 193,69 лв. На ищцата е изплатено
обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ в размер 1793,80 лв. От сумата са
удържани дължимите вноски към пенсионните фондове в размер на 172,16 лв.
Видно от извлечение от банковата сметка на ответника от 28.12.2023 г.
5
на ищцата е изплатено дължимото възнаграждение за м. Юли 2020 г., както и
дължими суми за м. Август 2020 г. и м. Септември 2020 г.
По делото е назначена съдебносчетоведна експертиза като в
заключението си вещото лице посочва, че размерът на брутното трудово
възнаграждение за м. юли 2020 г. от 08.07.-31.07. – 792,36 лв.; за м. август
2020 г. -968,44 лв.; за м. септември 2020 г. – 968,44 лв.; за м. октомври 2020 г. –
968,24 лв., за м. ноември 2020 г. – 968,44 лв.; за м. декември 2020 г. – 748,34
лв. Общият размер на обезщетението за период от 08.07.2020 г. до 28.12.2020
г. възлиза на 5414,46 лв. Посочено е, че обезщетението по чл. 220 от КТ в
размер на две брутни заплати възлиза на 1936,88 лв. От сумата е удържан
дължимия данък в размер на 193,69 лв. Посочено е, че обезщетение по чл. 222,
ал.1 от КТ е в размер 1793,80 лв. От сумата е удържани дължимите вноски
към пенсионните фондове в размер на 172,16 лв. Заключението на назначената
експертиза е прието от страните без възражения.
Видно от молба по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК ищцата е изменила
исковата си претенция по размер съобразно размерите, определени в
изготвената по делото съдебносчетоводна експертиза.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Не е спорно между страните, а и от представените доказателства по
делото съдът установи, че между ищеца и ответника е възникнало трудово
правоотношение по силата на трудов договор №204/30.07.2012 г. Със заповед
№159/07.07.2020г. на директора на ответното училище възникналото трудово
правоотношение е прекратено, считано от 08.07.2020 г. С Решение № 505 от
18.11.2020г., постановено по гр.д. №2007/2020 г. по описа на Районен съд –
Казанлък уволнението на ищцата е признато за незаконно и е отменено.
Решението е влязло в законна сила на 02.12.2020 г.
Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното
му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради
това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Не е спорно между страните, че на 28.12.2020 г. ищцата е възстановена
на заеманата от нея длъжност преди уволнението, както и че за периода от
08.07.2020г. до 28.12.2020г. ищцата не е работила по трудово правоотношение.
Тези обстоятелства се потвърждават от представените и приети по делото
Трудова книжка №26 и Трудова книжка № 670 на Р. Т. К..
При прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е изплатено
обезщетение по чл. 220 от КТ в размер на 1936,88 лв., като от сумата е
удържан дължимия данък в размер на 193,69 лв., и обезщетение по чл. 222,
ал.1 от КТ в размер 1793,80 лв., като от сумата са удържани дължимите вноски
към пенсионните фондове в размер на 172,16 лв. Посочените суми са
начислени в Фиш за заплата сер.№ 2048, като същите са изплатени по сметка
6
на ищцата, видно от извлечение от банковата сметка на ответника от
28.12.2023 г.
От приетата и неоспорена по делото съдебносчетоводна експертиза се
установи,че брутното трудово възнаграждение за м. юли 2020 г. от 08.07.-
31.07. – 792,36 лв.; за м. август 2020 г. -968,44 лв.; за м. септември 2020 г. –
968,44 лв.; за м. октомври 2020 г. – 968,24 лв., за м. ноември 2020 г. – 968,44
лв.; за м. декември 2020 г. – 748,34 лв. Общият размер на обезщетението за
период от 08.07.2020 г. до 28.12.2020 г. възлиза на 5414,46 лв.
Спорният момент по делото е, дали е изтекла погасителната давност за
предявяване на исковете по чл. 344, ал.1, т.3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ.
Следва да се отбележи, че от страна на ответника не е заявено оспорване
относно дължимостта и размера на претендираното от ищеца обезщетение по
чл. 225, ал. 1 КТ, както и начина на формиране на същото за процесния период
– от 08.07.2020г. до 28.12.2020г., като същият е изградил защитната си теза в
процеса единствено въз основа на твърдението, че е пропусната възможността
за предявяването му съдебен ред, тъй като не е спазен срокът по чл. 358, ал. 1,
т. 3 КТ, който е започнал да тече считано от 08.07.2020 г. /денят, следващ
датата на връчване на заповедта за уволнение при отказ/.
В тази връзка следва да се отбележи, че въпросът относно началния
момент на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2, т. 2 КТ при предявен
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е разрешен с
Решение № 641 от 21.10.2010 г. по гр. дело № 923/2009 г., III г. о., ГК, ВКС, с
което се приема, че в случаите на признато по съдебен ред за незаконно
уволнение работникът или служителят търпи вреди от уволнението, за
обезщетяването на които КТ е регламентирал правото му на обезщетение на
основание чл. 225, ал. 1 КТ. Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ предвижда право
на обезщетение, при положение, че работникът или служителят е незаконно
уволнен. При това положение, вземането на незаконно уволнения работник
или служител срещу работодателя за обезщетение на основание чл. 225, ал. 1
КТ възниква в момента на влизане в сила на съдебното решение, с което
уволнението е признато за незаконно, в резултат на упражнен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Нормата на чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ установява тригодишен давностен
срок за предявяване на иска за парично обезщетение при незаконно уволнение
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. По правилата на
чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ срокът започва да тече от деня, в който правото, предмет
на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено, като при парични
вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е
трябвало да се извърши плащане по съответния ред. Следователно,
изискуемостта на вземането за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ настъпва в
момента, в който с влязло в сила съдебно решение уволнението на работника
или служителя е признато за незаконно. От този момент за незаконно
уволнения работник или служител започва да тече 3-годишният давностен
7
срок за предявяване на иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
В случая, съдът възприема това разрешение, тъй като не уволнението, а
само незаконното уволнение е елемент от фактическия състав на процесното
обезщетение. Работникът или служителят търпи вреди не от уволнението, а
само от незаконното уволнение, за обезщетяването на които вреди е
предвидена разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ. Следователно, начален момент
на срока за предявяване на иска за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1
КТ е влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението е признато за
незаконно, в резултат на упражняване от страна на работника или служителя
на правото на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Както се посочи по-горе, Решение № 505 от 18.11.2020г., постановено
по гр.д. №2007/2020 г. по описа на Районен съд – Казанлък, е влязло в законна
сила на 02.12.2020 г., поради което считано от тази дата е започнал да тече 3-
годишният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 2 КТ за
предявяване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 225, ал. 1
КТ, а това означава, че към датата на подаване на исковата молба по
настоящото дело - 29.11.2023 г. той не е изтекъл, като възражението на
ответника в обратния смисъл се явява неоснователно.
С оглед на изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 5414,46 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 08.07.2020г.
до 28.12.2020г., вследствие на незаконното уволнение, извършено със заповед
№159/07.07.2020г. на директора на ответното училище, се явява основателен и
следва да се уважи изцяло.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 29.11.2023 г. до окончателното
плащане.
По възражението за прихващане, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД за прихващането са необходими
следните предпоставки - две насрещни, ликвидни и изискуеми задължения за
парични задължения. Доколкото изявлението по чл. 104 от ЗЗД има
декларативно, а не конститутивно действие, материалноправният ефект от
изявлението настъпва към деня, в който условията за прихващане са били
налице. Прихващането следва да се извършва до размера на по-малкото
задължение.
Обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие
се дължи само в случай на законно и неотменено уволнение. Доколкото
уволнението на ищеца е признато за незаконно и отменено, то основанието за
неговото изплащане е отпаднало и същото подлежи на връщане. Не се спори
между страните нито по факта на изплащане на обезщетението, нито по
неговия размер. Възражението е своевременно направено, касае насрещно
вземане, което произтича от същото правоотношение, вземанията за
обезщетения по 220, ал. 1 и по чл. 225, ал. 1 от КТ са еднородни, насрещните
8
вземания и на двете страни са изискуеми, като в настоящото производство се
установи размера на всяко от тях – първото в размер на 1743,19 лева, второто –
5414,46 лева.
Обезщетението по чл. 222, ал.1 от КТ е недължимо платено на ищцата.
Това е така, защото посоченото обезщетение и присъденото на последната
обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ не могат да се кумулират - те покриват
една и съща обезвреда, а именно оставането й без работа след уволнението,
макар и за различен срок - до един месец по чл. 222, ал.1 от КТ и до шест
месеца по чл. 225, т.1 от КТ, като в настоящото производство се установи
размера на всяко от тях – първото в размер на 1621,64 лева, второто – 5414,46
лева.
С оглед изложените съображения съдът намира за основателен иска по
реда на чл. 225, ал.1 от КТ до размера 2049,63 лв., като в останалата си част до
размера от 5414,46 лв. следва да бъде отхвърлен като погасен поради
прихващане.
По отношение на претендираните от страните разноски, съдът
възприема следното:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
съобразно уважената част от иска на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, както
следва за адвокатско възнаграждение в размер на 171 лв.
С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени
разноски съобразно уважената част от иска на основание чл. 78, ал.3 от ГПК,
както следва за адвокатско възнаграждение в размер на 651 лв.
Съобразно уважената част от иска ответникът следва да бъде задължен
да заплати в полза на Районен съд – Казанлък държавна такса в размер на
81,99 лв. и 76,00 лв. за възнаграждение на вещото лице по назначената
съдебносчетоводна експертиза.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Основно училище „П.Б.“ ЕИК ***, с адрес: ***,
представлявано от Д.Г. – директор, да заплати на Р. Т. К., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ,
сумата в размер 2049,63 лв., представляващи обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение за периода от 08.07.2020г. до 28.12.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящата искова молба
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Р. Т.
К., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във
вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, против Основно училище „П.Б.“ ЕИК ***, с адрес:
9
***, представлявано от Д.Г. – директор за размера над 2049,63 лв. до размера
5414,46 лв., поради извършено прихващане.
ОСЪЖДА Основно училище „П.Б.“ ЕИК ***, с адрес: ***,
представлявано от Д.Г. – директор, да заплати на Р. Т. К., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата в размер на 171,00 лв.,
направени по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Р. Т. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Основно училище „П.Б.“ ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от Д.Г. –
директор, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата в размер на 651,00 лв.,
направени по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Основно училище „П.Б.“ ЕИК ***, с адрес: ***,
представлявано от Д.Г. – директор, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Казанлък 157,99 лева (сто
петдесет и седем лева и 99 ст.), от които 81,99 лв. за държавна такса и 76,00 лв.
за възнаграждение на вещо лице, както и 5,00 лв. (пет лева), представляваща
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист..
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен Съд - Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
10