Решение по дело №136/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. А., [държава], с посочен по делото адрес: [населено място], [жк] (РПЦ – Харманли), против Решение №12701/04.12.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателят счита, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Направеният в него анализ на обстановката в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на молителя. Не било изследвано обстоятелството относно последното му местоживеене в [държава]. Липсвала обоснована преценка на възможностите за пътуване и за установяване на лицето в дадена област в страната. Не бил извършен анализ на риска от пътуване, както и на пречките за установяването на търсещия закрила в дадена провинция, които били от финансов и битов характер, предвид материалните затруднения жалбоподателя в качеството му на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Липсвало и обсъждане на евентуални административни и правни препятствия за установяване в определена област в [държава]. По тези съображения оспорващият счита, че решението е издадено в нарушение на изискванията на член 8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година. Също така, административният орган превратно тълкувал и не съобразил предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя можело по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който щяло бъде върнато лицето, насилието било в такава висока степен, че самото пребиваване в този район да било заплаха за живота и сигурността му. В решението на ДАБ не се правила обоснована връзка между изложените от молителя факти и обстоятелства, характеризиращи местоживеенето му в [държава]. Информацията, на която се позовавал органът не отговаряла на реалната ситуация в страната. Изложените в решението съображения били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава], направил заключение относно състоянието на безогледното насилие в цялата страна, като не кредитирал факта, че причините молителят да напусне държавата си били свързани с твърдени от него актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там. Оспорващият твърди, че в [държава] и в конкретното му местоживеене, продължавало да е опасно за населението. Ситуацията в страната била неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент не била такава, каквато органът я преценил. Счита, че са налице основателни опасения за живота и сигурността му в [държава], поради което предпоставките за предоставяне на международна закрила били налице. Във връзка с изложеното смята, че като не обсъдил всички факти и обстоятелства и не съобразил връзката между мястото на местоживеене с общата обстановка в [държава], както и с възможностите за достигане и установяване в друга сигурна област на страната, председателят на ДАБ издал акта си при липса на мотиви. В него бил изложен преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални. Моли за отмяна на обжалваното решение със законните последици от това. Оспорването се поддържа от процесуален представител и лично от жалбоподателя, който навежда доводи за влошаване на ситуацията в [населено място] след смяната на правителството.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез СДВНЧ – Любимец вх.№105450-4905/13.08.2024г. и чрез РПЦ – Харманли към ДАБ с вх. №2677/22.08.2024г., М. А. А. от [държава] е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не е разполагал с документи за самоличност последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-34078/22.08.2024г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М. (собствено име) А. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], област Ракка, [семейно положение]. На същата дата лицето е регистрирано с имената М. А. А., роден на [дата]. в [държава], [населено място], *, със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – **, професия – **, със * образование, [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за бащата, майката, брата, сестрите, съпругата и децата на търсещото закрила лице, една част от тях с местонахождение в [държава], други в [държава] и [държава].

С писмо с рег.№ УП-34078/23.08.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-16685/08.10.2024г. (рег. № УП-34078/09.10.2024г. в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 09.10.2024г. с кандидата за закрила е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-34078/09.10.2024г. В хода на интервюто жалбоподателят е посочил, че бил роден в [населено място], област *, а от 5 месеца живеел със съпругата си в [населено място], в същата област, и до отпътуването си бил там. Напуснал [държава] нелегално на 20.07.2024г., когато със семейството си преминал в [държава], като там останал 10 дни и тръгнал за България. Съпругата и децата му останали в [държава] поради финансови проблеми. В България влязъл на 06.08.2024г. с още 10 души, нелегално. След преминаване на българска територия били задържани от полицията. Напуснал [държава] заради войната и несигурността. В тяхното село рядко имало сражения. Трябвало да отслужи военна служба, но не искал да се сражава. Икономическото положение било много лошо и едва се препитавали, не може да издържа семейството си, нямало достатъчно работа. Поради това решил да напусне страна и да търси по-добър начин на живот в Европа. Посочил, че няколко дни преди да заминат в [населено място] имало сражения между кюрдите и Свободната армия. Изразил желание да се завърне в страната си, ако войната приключи. Посочил, че не е бил арестуван или осъждан в страната си или в друга държава, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не членувал в политически партии или въоръжени групировки, не му било оказвано насилие, не бил заплашван, не заявил да е бил преследван.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председател на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП-34078/26.11.2024г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. А.. Решението е връчено на лицето лично на 07.01.2025г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 16.01.2025г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до извод за неговата отмяната. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно по смисъла на ЗУБ преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателят не е направил в разказаната от жалбоподателя бежанска история. Не е бил арестуван, нямал е проблеми с официалните власти в [държава], не е бил жертва на насилие и не била отправяна заплаха към него. Оспорващият не твърди в страната си по произход да е бил заплашван, преследван, да му е било упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии, дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват. Заявената от жалбоподателя информация е била подробно обсъдена от административния орган и последният правилно е приел, че тя не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

В представената пред съда Справка с вх.№МД-02-20/14.01.2025г. се съдържа информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в [държава]. Посочени са данни от изявления на Генералния секретар на ООН и на Специални пратеник на организация за [държава], които изразяват оптимистични очаквания за преходния период в [държава], настъпил след смяната на властта в страната на 08.12.2024г. Обективирана е информация за хуманитарната обстановка в тази държава и за извършваните в тази връзка дейности, вкл. е отчетено наложеното от САЩ изключение по отношение наложените на [държава] санкции, с цел достигане на хуманитарна помощ до страната. Налице са и данни от бюлетина на Върховния комисариат за бежанците на ООН от 02.01.2025г., в който се посочвало, че от 08.12.2024г. насам завърналите в [държава] бежанци са 115 000. С оглед последното се отбелязва и че между [държава] и [държава] са вече са активни няколко гранични пунктове, с което е повишен капацитетът на обработка на преминаващи лица. Посочват се съобщения за въоръжени сблъсъци в Североизточна [държава] и за военни удари на [държава] по територията на [държава]. Отразен е изразен от новата власт ангажимент за защита на правата на малцинствата в страната.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата, съдът взе предвид и информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А. през декември 2024г. След преглед на новинарския поток за тази страна, съдът приема, че въпреки настъпилите нови обстоятелства не е налице съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Ето защо, съдът счита, че не са налице основания за прилагане на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№ЦУ-1841/23.08.2024г. и Справка вх.№ЦУ-1850/27.08.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, вкл. в провинция Ракка, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква д) от същата директива и е приел е , че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Посочил е, че в провинция *, където е живял молителят все още има случаи на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи, но независимо от наличието на инциденти ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за наличие на безогледно насилие. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Спрямо търсещото закрила лице не съществували сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата по произход то щяло да бъде изправено пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Не било доказано чужденецът да бил лично засегнат от безогледно насилие в качеството му на цивилно лице. Информацията за обстановката в [държава] налагала извода, че М. А. А. не бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу неговия живот, поради наличието на съществуващия въоръжен конфликт. Завръщането му в Ракка било законно, физически достъпно, релевантно и разумно и там той можел да се адаптира отново в обществото.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, както и с личното му положение.

Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложените по административната преписка справки и в представените в хода на съдебното производство Справка вх. № МД-02-20/14.01.2025г. и Справка № МД-02-12 на Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години и особено в последните месеци е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната.

Съдът счита, че е налице подобряване на общата обстановка в [държава] в последните няколко седмици. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от информацията от справките на ДАБ и от други общодостъпни източници на информация, става ясно, че смяната властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по скоро положителни и към настоящия момент се работи активно за възстановяване на реда страната. Според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Като положителен сигнал за това съдът отчита установяването от редица страни по света на контакти с новата сирийска власт, вкл. и от страна на членове на правителства на страни от ЕС /Бтв ([интернет адрес]), [интернет адрес], Dnevnik, БНР, БТА, [интернет адрес] и др.), както и продължаването на процеса на формиране на състава на преходното правителство (БТА). Също така продължават назначенията на жени на високи постове и то от малцинствени етнически групи, като например назначаването на губернатора на провинция * (БТА, [интернет адрес]). Освен това, за първи път в историята на [държава] за управител на Централната банка е назначена жена („Ройтерс“, [интернет адрес]). Някои медии продължават да съобщават за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], като в тази връзка [държава] е обявила отварянето гранични пунктове с южната си съседка за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това (вж. БТА, 24 часа, Novini. bg и др.).

Съдът приема всички тези данни за обнадеждаващи що се отнася до спазването на правата на човека на фона на общото положение в [държава] до 8 декември 2024г., когато се стигна до смятана на властта в страната.

От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт.

Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното с него интервю, жалбоподателят е нямал взаимоотношения с армията и полицията, и не е извършвал политическа или друга особена дейност. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същия да е рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в [държава], за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ.

Ето защо, съдът счита, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили, след като напускане на държавата му по произход (чл.9, ал.3 ЗУБ).

Предвид наличната информация за актуалното положение в [държава] към дата на произнасяне на ответника, следва да се посочи, че тази информация е обсъдена и анализирана от административния орган. В тази връзка неоснователно в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на процесното решение поради липса на мотиви в него относно съществуваща възможност жалбоподателят да пътува в [държава] и да се установи в конкретен регион на страната. Тук трябва да се отбележи и че доводите в жалбата в насока евентуалната невъзможност за пътуване между населените места в [държава] и за невъзможност за установяване в дадено населено място там, не се подкрепят с доказателства, каквито съгласно член 4, параграф 2 вр. с параграф 1 във връзка с член 8, параграф 2 и параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, държавата-членка може да счита за необходими при преценяването на молбата за международна закрила. При това положение не може да се сподели твърдението, че решението е издадено в нарушение на член 8, параграф 2 от посочената директива, в това число и с оглед вземането под внимание на общите условия в достъпните сирийски провинции и личните обстоятелства на кандидата за закрила, по смисъла на посочената норма.

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Последният не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата му за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

Въз основа на всичко изложено и с оглед актуално положение в [държава] към днешна дата, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона. С оглед на всичко това подадената против процесния акт жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. А., [държава], против Решение №12701/04.12.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет..

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.