№ 110
гр. Търговище, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20253500500303 по описа за 2025 година
Производството по в.гр.д.№303/2025г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна жалба на ответника „ТИ БИ АЙ
Банк“ЕАД- гр.София, ЕИК ********* против решение №231/22.05.2025г.,
постановено по гр.д.№1529/2024г. на Районен съд-Търговище, с което на
осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 от ЗПК е прогласена недействителността
на сключения с ищеца Т. С. Б. от гр.Търговище договор за потребителски
кредит №**********/ 05.08.2021г., като в полза на ответницата са присъдени
направените по делото разноски в размер на 700 лв. С доводи за нарушения на
закона и за необоснованост, въззивникът моли за неговата отмяна и за
отхвърляне на предявения иск.
С писмени отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата
страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на решението.
Подпомагащата ответника страна „Агенция за събиране на
вземания“АД-гр.София счита жалбата за основателна.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
1
Предявеният иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК за
прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит
№**********/05.08.2021г. между страните е обоснован с нарушения по чл.11
и чл.19, чл.33 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Ответникът оспорва претенцията с възражения, че посоченият договор
за потребителски кредит е валидно сключен в съответствие с всички
изисквания на нормативните разпоредби.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Съгласно представения писмен договор за потребителски кредит
№**********/05.08.2021г., ответникът предоставил заем на ищцата в размер
на 2 000 лв. до 05.04.2024г., при ГПР 49.76 %, ГЛП 47.62 %, дължима
застрахователна премия от 786.89 лв. или общо задължение към
кредитодателя в размер на 4 815.54 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва,
като в противен случай клаузата относно ГПР е нищожна-чл.19, ал.5 от ЗПК.
В конкретния случай, при предоставени 2 000 лв. заемателят дължи
връщане на сумата 4 815.54 лв., цената услугата разкрива значителна
нееквивалентност на насрещните престации и води до несправедливо
облагодетелстване на този, който я предоставя.Още повече, стойността на
застрахователната премия от 786.89 лв. не е включена в годишния процент на
разходите, а това е възнаграждение по самия договор за потребителски кредит
по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, при което ГПР не е соченият от 49.76%, а
надхвърля петкратния размер на законната лихва.С оглед на това, налице е
нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което посочената клауза относно
ГПР е нищожна-чл.19, ал.5 от ЗПК. След като липсва валидна уговорка за
ГПР, то липсва и задължителен реквизит от съдържанието на договора,
съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и последният е
недействителен-чл.22 от ЗПК, обуславящо потвърждаване на обжалваното
осъдително решение, на осн.чл. 271, ал.1 от ГПК.
По договор за правна защита от 16.07.2025г. ищцата се задължила да
заплати по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв.-цифром
и петстотин лева-словом, като поради липсата на доказателства за реално
2
извършване на посочения разход за която и да е от двете суми, съдебни
разноски в нейна полза за въззивната производство не следва да се присъждат.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №231/22.05.2025г., постановено по гр.д.
№1529/ 2024г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата Т. С. Б. от гр.Търговише,
ЕГН:********** за присъждане на разноски за въззивната инстанция в размер
на 720лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3