Решение по адм. дело №1772/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 от АПК.

Производството е образувано по жалба на А. А. М., [ЕГН], чрез адв. А. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM - 1353967/13.07.2025 г. издадена от мл.автоконтрольор към РУ Нови Пазар, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДП е наложена ПАМ – Прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС и е употребил наркотични вещества или техни аналози, за срок от шест месеца считано от 13.07.2025 г.

В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, т.к. противоречи на материалния закон. Твърди се, че не са били налице основанията за налагането й, тъй като М. не е извършил никакво нарушение на ЗДП. Навеждат се твърдения, че резултата от проведения полеви тест за употреба на наркотични вещества е „фалшиво положителе“. Настоява се, че след като М. е дал кръвна проба за изследване, резултата от полевия тест е ирелевантен и административният орган е следвало да изчака резултата от кръвната проба, преди да издаде обжалваната ПАМ. Представени са резултати от изследване на кръвта на М. от следващият ден 14.08.2025 г., с отлицателни резултати за наличие на наркотични вещества в кръвтта и урината на му. Молбата към съда е за отмяна на заповедта и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, не се представлява. Процесуалният му представител в депозирана писмена молба, поддържа жалбата на сочените в нея основания. Моли съда за отмяна на атакуваната заповед, като незаконосъобразна и постановена при допуснати нарушения на процесуалните правила.

Ответната страна, редовно призована също не изпраща представител. В депозиран отговор срещу жалбата настоява за нейното отхвърляне, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 13.07.2025 г., М. управлявал собственият си лек автомобил „Ауди А8“ с регистрационен номер [рег. номер], в гр. Нови Пазар. Около 00,12 часа бил спрян за проверка от служители на РУ Нови Пазар на ул. „Васил Левски“ до дом №77. М. бил изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство ДРЕГЕР ДРЪГ ТЕСТ 5000 с фабричен номер ASRD-0017, който отчел положителен резултат за Амфетамин. На М. бил издаден талон за медицинско изследване и бил отведен в болнично заведение, където жалбоподателя дал кръвна проба. Към края на съдебното дирене, не бяха представени доказателства от страните за резултатите от изследването на кръвната проба на М..

Въз основа на горните констатации бил издаден АУАН рерия GA №4273401, а впоследствие и процесната ЗППАМ. С нея младши автоконтрольор И. К. е приложил принудителна административна мярка, прекратяване регистрацията на ППС на основание чл.171, т. 2а, б.“б“ от ЗДП. В диспозитива на ЗППАМ е посочено, че същата се състои в „Прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС и е употребил наркотични вещаства или техни аналози за срок от 6 месеца, считано от 13.07.2025 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения.

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „б“ от ЗДП. Акта е издаден от компетентен орган, младши автоконтрольор при РУ Нови Пазар към ОДМВР Шумен, упълномощен със заповед №372з-3937/24.10.2024 г. Съгласно точка 1.5 от тази заповед служителин на дръжност „младши автоконтрольор“ в РУ Нови Пазар са оправомощени да издават Заповеди за налагане на ПАМ по чл.171 т.2а б.“б“от ЗДП.

Акта съдържа всички необходими реквизити заложени в изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. В тази връзка съдът не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че при издаването на атакуваната заповед са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до нейната отмяна.

Съдът намира за безспорно установено по делото, че на 13.07.2025 г. пробата извършена на М. с Дръг тест е дала положителен резултат за употреба на „амфетамин“.

Същевременно в чл.171 т.2а, б.“б“ от ЗДП ясно е записано, че се налага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.

При тази законова уредба, съдът намира, че административния орган е действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за издаването на ПАМ, административният орган дори не е длъжен да излага допълнителни мотиви към акта си.

Не се споделят възраженията на жалбоподателя за противоречеие на ЗППАМ с целта на закона. В чл.22 от ЗАНН е посочено че ЗППАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. ПАМ се налага независимо от обстоятелството дали и кога ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. С ПАМ не се налага наказание, а се цели да се въздейства по друг начин върху адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на конкретно нарушение.

Не се споделят и възраженията на жалбоподателя за липса на предпоставки за издаване на процесната ПАМ, поради липса на резултатот изследването на взетата кръвна проба от жалбоподателя. Определяйки реда за установяване на употребата на наркотични вещества чл.171, ал.4 от ЗДП препраща към Наредба №1 за РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА АЛКОХОЛ В КРЪВТА И/ИЛИ УПОТРЕБАТА НА НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА ИЛИ ТЕХНИ АНАЛОЗИ. Чл.5, ал.2 от Нардебата дава възможност употребата на наркотични вещества да се установява с тест. От своя страна чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДП постановява, че само при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Тоест до получаване на резултатите от изследването на кръвната проба, определящ ще е резултата от проведения по време на проверката тест. От друга страна чл.172, ал.4 от ЗДП указва на проверяващите, че в случаите по чл. 171, т. 2а, свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер.

Горното води до извода, че при наличие на положителен резултат от теста, по време на проверката, административния орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да изпълни цитираните законови разпоредби.

Въпреки горните изводи, съдът приема, че при издаването на процесната ЗППАМ е допуснато съществено нарушение на закона, което води до нейната отмяна.

Съдът намира, че процесната ЗППАМ е издадена в нарушение изискванията на чл. 59, ал.2, т.5 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението.

Разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП регламентира прилагана ПАМ - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС след като е употребил наркотични вещаства или техни аналози.

От цитираната разпоредба следва, че за налагането на посочената ПАМ следва: 1. Да се установи, че собственик на ППС го управлява, при наличие на някое от описаните обстоятелства в нормата. 2. Да се индивидуализира ППС, чрез посочване на регистрационен номер, рама или други данни, за да е ясно относно кое ППС е ПАМ. Двете условия са в кумулативнотост и при липса на едно от двете е невъзможно ПАМ да се изпълни.

В случая разпоредителната част на заповедта е със съдържание „Заповядвам: Налагам на А. А. М., [ЕГН], с адрес Варна, Вълчи Дол, село Михалич принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „б“ ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС и е употребил наркотични вещества или техни аналози за срок от 6 месеца, считано от 13.07.2025 г."

От горното е видно, че в разпоредителната част липсва индивидуализация на МПС, по отношение на което следва да се приложи ПАМ. Последното представлява съществено процесуално нарушение, тъй като възпрепятства правото на защита на жалбоподателя и лишава съда от възможност да установи релевантни за спора факти, а именно ППС, което е предмет на мярката собственост ли е на лицето, на което е наложена ПАМ. Допуснатото нарушение води и до невъзможност да се изпълни ПАМ, тъй като не е ясно спрямо кое МПС следва да се приложи същата.

Действително в обстоятелствената част на заповедта е посочено, че жалбоподателя е собственик на лек автомобил „Ауди А8“ с рег.№ [рег. номер], но това не означава автоматично, че именно спрямо това МПС се налага мярката.

Изложеното обуславя извод за постановяване на оспорената заповед при съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.146 т.3 от АПК и е достатъчно основание за нейната отмяна като незаконосъобразна.

Предвид изхода на спора съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски по делото. В молбата на процесуалният му представител се претендират 10 лв. за заплатената от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Макар минималното предвидено възнаграждение за процесуално представителство по административни дела без определен материален интерес определено в Наредба №1/2004 г. да е 1000 лв., съдът намира, че предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, както и липсата на реално процесуално представителство в съдебно заседание, справедливото възнаграждение би било 600 лв.

Предвид изложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 1353967/13.07.2025 г. издадена от мл.автоконтрольор към РУ Нови Пазар, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДП е наложена ПАМ – Прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС и е употребил наркотични вещества или техни аналози, за срок от шест месеца считано от 13.07.2025 г.

 

ОСЪЖДА ОДМВР Шумен, да заплати на А. А. М., [ЕГН], сумата от 10/десет лева/лв.

ОСЪЖДА ОДМВР Шумен, да заплати на адвокат Б. А. А., от САК сумата от 600/шестстотин лева/лв.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДП, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.