Р Е Ш Е Н И Е
№:426 12.03.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас
ХІІІ-ти състав
На двадесети февруари,
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: Сийка Хардалова
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно административно дело № 159 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационни жалби на О.Х.Е.,*** и на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при
Министерство на правосъдието (МП) София, подадена чрез юрисконсулт Тодор Чанев,
против решение № 995/18.05.2018г., постановено по адм.дело № 3467/2017г. на
Административен съд - гр.Бургас, с което е осъдена ГДИН да заплати на О.Е. обезщетение
в размер на 300 лева за неимуществени вреди, вследствие поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от
свобода в Затвора Бургас в периода от 22.12.2015г. до 27.10.2016г., а именно
неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за времето
от 20.00 часа до 06.00 часа, като искът е отхвърлен за горницата над 300 лева
до претендираните 40`000 лева.
Касаторът О.Е. обжалва решението в частта, в която искът му е отхвърлен и
твърди, че от известно време не си спомня времето прекарано в затворите. Придържа
се към иска си за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от поставянето му в килия без санитарен възел и течаща вода. Желае присъждането
на по-голяма сума от дадените му от първата инстанция, а именно предявения от
него размер.
Касаторът – ГДИН, обжалва решението в осъдителната му част, с твърдения за
нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по
чл.209, т.3 от АПК. Излагат се възражения срещу фактическите и правни изводи на
съда. Твърди се, че ищецът не е доказал реално
претърпени вреди от посочените от него условия в затвора. Позовава се на
решението на Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Георгиев
срещу България“, като сочи, че условията при които е пребивавало лицето, не са
достигнали ниво на суровост за да попадат в обхвата на чл.3 от Конвенцията.
Изразява се несъгласие с конституирането в процеса като ответник на началника
на Затвора Бургас. Моли се обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната
му част, като се отхвърли предявения иск, евентуално, присъденото обезщетение
да бъде намалено. Посочено е още, че неправилно съдът не е присъдил в полза на
ГДИН юрисконсултско възнаграждение. Направено е искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен
акт.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни
страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което са допустими.
Разгледана по същество, касационната жалба на О.Е. е частично основателна, а на
ГДИН – неоснователна.
Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по предявен
иск от О.Е. против ГДИН за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40`000 лева за периода от 22.12.2015 г. до 10.2016г., следствие
липсата на тоалетна в спалното помещение, в което е бил настанен в Затвора Бургас.
Съдът е установил, че Е. *** на 23.04.2015г. като осъдено лице на „лишаване
от свобода“ в размер на три години и шест месеца и до 11.05.2015г. е пребивавал
в приемно отделение. На 11.05.2015г. бил
разпределен и настанен в ЗООТ„Житарово“, където изтърпявал наказанието лишаване от свобода до
28.08.2015г. На тази дата той бил преместен в ЗООТ„Строител“, където пребивавал
до 06.01.2016г. Считано от последната дата бил прекатегоризиран от ЗООТ в ЗОЗТ
и преместен в корпуса на затвора Бургас в салона на приемно отделение. В писмо
изх.№ 919/10.04.2018г. било уточнено от началника на Затвора Бургас, че ищецът бил
преместен от ЗО„Строител“ в корпуса на
затвора на 22.12.2015г. На 24.03.2016г. ищецът бил разпределен в група за
осъдени на лишаване от свобода - шеста група, находяща се на втори етаж, в
спално помещение № 213, с жилищна площ 27.72 кв.м., където пребивавал до
27.10.2016г., когато бил освободен от затвора. С оглед конструктивните
особености на сградата на корпуса на затвора, не било предвидено и не
съществували тоалетни възли и течаща вода. През деня, всички помещения на
групите били отворени и лишените от свобода имали свободен достъп до течаща
вода и санитарен възел в обособено отделно помещение, като можели да ги ползват
свободно от 8.30 до 20.00 часа. След
заключване на помещенията в 20.00
часа, лишените от свобода ползвали санитарни кофи и нямали достъп до санитарни
възли. В този смисъл са и констатациите в т.40 от доклада на КПИ от посещението
в Затвора Бургас в периода 13-20 февруари 2015г. относно материалните условия
на задържането.
С оспореното съдебно решение ГДИН е осъдена да заплати на О.Е. обезщетение
в размер на 300 лева за неимуществени вреди, вследствие поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от
свобода в Затвора Бургас в периода от 22.12.2015г. до 27.10.2016г., поради
неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за времето
от 20.00 часа до 06.00 часа. В останалата част до пълния претендиран размер от 40`000
лева, искът е отхвърлен.
Съдът е приел, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода през процесния период, поради липсата на
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и през нощта и използване на
кофи за тоалетни и лошата хигиена. Тези условия се дължат според съда на
незаконосъобразните действия и/или бездействие на длъжностните лица на
затворническата администрация за спазване на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС,
съгласно който никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание, както и на чл.3 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Съдът е приел, че в
конкретния случай, от установените по делото факти и обстоятелства, може да се
направи извод, че битовите условия, в които пребивал ищецът в Затвора Бургас,
надхвърлят неизбежното ниво на страдание, присъщо на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, което неизбежно води до причиняване на неимуществени
вреди, поради търпени унизителни изживявания, които следва да се обезщетят.
На основание чл.52 от ЗЗД, съдът е определил размера на обезщетението за
неимуществени вреди, като е преценил характера на деянието, извършено от
служителите на ГДИН, естеството и степента на претърпените вредни последици от
ищеца, продължителността на исковия период и това, че достъпът на ищеца до
санитарен възел и течаща вода е бил ограничен само за част от денонощието за
времето от 20.00 часа до 06.00 часа. Така в полза на Е. е присъдена сума в
размер на 300 лева за периода от 22.12.2015г. до 27.10.2016г., а в останалата
част, до пълния претендиран размер от 40`000 лева, съдът отхвърлил иска като
неоснователен.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Тази разпоредба
е законова гаранция за съществуването на нормална битова среда в местата за
лишаване от свобода и задържане под стража. Относима към спора е и друга
материалноправна разпоредба на чл.3 от ЕКЗПЧОС, която е ратифицирана от
България през 1992г. и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република
България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената
разпоредба от Конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона.
Обезщетението се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на
отговорността на държавата, се включват елементите незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред. Специфичното в случая е, че съгласно чл.284,
ал.5 от ЗИНСЗ, в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното, като доказването на противното се
извършва от ответната страна – ГДИН. За квалифицирането на едно бездействие
като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо
действие от страна на административен орган или длъжностно лице от
администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено
задължение за изпълнение на това действие.
В разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените
от свобода се осигурява достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения. В ПРЗ на ППЗИНЗС е записано, че тази норма
влиза три години след приемане на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС от
Министерски съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода.
С оглед на тези правни норми и наличието на отлагателен срок за влизането им в
сила, следва да се приеме, че те не са били част от действащото законодателство
към периода на исковата претенция. Независимо от това, на основание чл.3 от
ЕКПЧОС, администрацията е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в
местата, където се изтърпяват наказания, наложени с влезли в сила присъди.
Неоснователно касаторът се позовава на решението на ЕСПЧ по делото
„Георгиев срещу България” (решение от 15.12.2005г. по жалба № 47823/99), като
избирателно цитира част от т.486 от решението, за да обоснове тезата си за
липса на нарушение на чл.3 от Конвенцията. В конкретния разгледан случай по
посоченото дело, ЕКПЧОС действително е приел, че „спорното отношение не достига
изискваната минимална тежест, за да попадне в приложното поле на въпросната
разпоредба, предвид относително кратката му продължителност”. Този извод обаче
не е от генерално значение, защото е свързан с фактическата обстановка по
конкретния спор. Пълният прочит на решението показва, че съдът е отчел
специфични фактори, които са били налице в конкретния случай, като възрастта и
здравословното състояние на жалбоподателя, обстоятелството, че е единствен
обитател на килията и че продължителността на задържането е месец и половина.
Съдебната практика на националните съдилища и на Европейския съд по правата
на човека в последните години е константна в смисъл, че недостатъчната площ на
спалните помещения, лошото осветление, недостатъчният приток на чист въздух,
липсата на санитарен възел и достъп до течаща вода кореспондират на понятието
„нечовешко“ и „унизително“ отношение, като превишават целите на изтърпяване на
наказанието. Поради това, изводите за основателност на претенцията в частта за
нарушение по смисъла на чл.13 вр. чл.3 от ЕКПЧОС са обосновани и се споделят от
настоящия съдебен състав.
Следва да се отбележи, че конкретно въпросът за липсата на постоянен достъп
до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди вътре в
затворническото помещение, като част от общите условия в затворите и местата за
задържане в България, е разглеждан в много от делата, образувани пред Европейският
съд по правата на човека. В редица от тях, като напр. по делото Йовчев срещу
България – решение от 02.02.2006г., делото Шахънов срещу България – решение от
10.01.2012г., констатацията за условията в затворите се основава на
периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и
нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ). В своята практика
Европейски съд по правата на човека установява и прилага по конкретните дела
общи принципи за преценка дали в конкретните случаи е налице нарушение на чл. 3
от ЕКПЧОС.
В пилотното решение по делото „Нешков срещу България“, постановено във
връзка с оплаквания за нарушения на забраната за нечовешко и унизително
отношение по чл.3 от Конвенцията, ЕСПЧ прие, че е налице нарушение на чл.13,
вр. чл.3 от Конвенцията – право на ефективно средство за защита, защото не е
убеден, че съществуващите средства за защита в българската правна система могат
да доведат до ефективна защита при оплаквания по чл.3 от Конвенцията. Прието е,
че искът за обезщетение по чл.1 от ЗОДОВ не е ефективно средство за защита,
защото ищецът трябва да доказва всеки път „незаконосъобразността“ на действията
или бездействията на затворническите власти по смисъла на вътрешното право, а
не факта, че условията на задържане са нечовешки и унизителни. Посочено е, че
когато разглеждат искове за условията в затворите, българските съдилища
по-често взимат предвид не толкова общата забрана за нечовешко и унизително
отношение, колкото релевантните разпоредби на вътрешното право, както и че в
повечето случаи националният съд не приема съществуването на оборима
презумпция, че задържането в лоши условия, причинява неимуществени вреди.
Държавите следва да гарантират, че лицето е задържано при условия, които са
съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на
тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното
страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на
лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е съответно
обезпечено. При преценяване на условията на задържането, следва да се вземат
предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането.
Настоящият състав на Административен съд - Бургас държи да отбележи, че
неблагоприятната среда в местата за изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“ служи за целите на наказателната превенция и затова съдът във всеки
конкретен случай следва да преценява обективните условия и тяхното отражение
върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на
ЕКЗПЧОС, което решаващият съд в конкретния случай е направил.
Затова съдът правилно е приел, че в случая са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки за частично уважаване на исковата претенция. Правилни и
обосновани в съответствие с доказателствата са изводите на първоинстанционния
съд, че в настоящия случай са налице незаконосъобразно действие и/или
бездействие на администрацията на Затвора Бургас при осъществяване на
административна дейност, налице са настъпили вреди за ищеца, които са в пряка и
непосредствена причинна връзка с незаконосъобразното действие и/или бездействие
при или по повод изпълнение на административна дейност.
Основателни са обаче оплакванията на О.Е. за неправилност на обжалваното
решение относно размера на присъденото обезщетение. Настоящият състав не
споделя становището на първоинстанционния съд, че присъденото обезщетение от
300 лева е справедливо с оглед периода през който ищецът е бил поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от
свобода – за повече от десет месеца. Налице са причинени негативни
преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и
физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на
администрацията на ГДИН за един немалък период от време, при което
справедливото обезщетение възлиза на 600 лева.
В останалата част искът за обезщетение на Е. правилно е преценен като
неоснователен. Ищецът нито е направил оплаквания, нито е ангажирал
доказателства да са му били причинени други страдания, различни от липсата на
санитарен възел. Съдът правилно е кредитирал представените от ответника писмени
доказателства. Ето защо в тази част касационната жалба е неоснователна.
Въз основа на изложеното до тук, следва и извода за неоснователност на
касационната жалба на ГДИН, с която се иска отмяна или намаляване на размера на
присъденото обезщетение.
Предвид изложеното по-горе, както и предвид дългия период на увреждането,
определеното обезщетение от 300 лева се явява занижено, поради което следва да
се увеличи с още 300 лева, т.е. до размер на 600 лева общо, до какъвто и размер
исковата претенция следва да се уважи. В останалата част, с която е отхвърлен
иска за разликата над 600 лева до пълния предявен размер от 40`000 лева
решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила.
Следва да се има предвид, че в редакцията на чл.285, ал.2 от ЗИНЗС,
действала към момента на предявяването на иска, изм. ДВ, бр.100 от 2019г., в
сила до 1.01.2020г., бяха посочи като пасивно легитимираните лица и ответници в
такова производство, да бъдат органите по чл.284, ал.1 от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Поради това за законосъобразно
може да се приеме, конституирането от Административен съд - Бургас като
ответник в процеса в тогавашния момент, на началника на Затвора Бургас наред с
ГДИН, като правилно с оглед нормата на чл.205 от АПК, е осъдено за заплащане на
обезщетението юридическото лице, а именно ГДИН.
С оглед изхода на делото, искането за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ГДИН за тази инстанция е неоснователно, съгласно чл.10, ал.3
от ЗОДОВ.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.285 от ЗИНЗС, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 995/18.05.2018г.,
постановено по адм.дело № 3467/2017г. на Административен съд - гр.Бургас, в частта му, с която е отхвърлен искът
на О.Х.Е., ЕГН-**********, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с
правно основание чл.284 от ЗИНЗС, за разликата от 300 лева до 600 лева, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.284 от ЗИНЗС, Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на О.Х.Е., ЕГН-**********,
обезщетение в размер от още 300 лева за причинени му неимуществени вреди в
периода 22.12.2015г.-27.10.2016г. вследствие неосигуряване на постоянен достъп
до санитарен възел и течаща вода при престоя му в Затвора Бургас.
ОСТАВЯ в сила решение №
995/18.05.2018г., постановено по адм.дело № 3467/2017г. на Административен съд
- гр.Бургас в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.