Решение по дело №10032/2021 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№87

гр. Велико Търново, 31.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на деветнадесети март  две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИАНА КОСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:              ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                                                          ИВЕЛИНА ЯНЕВА

                                                                      

При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10032/2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

           

Делото е образувано по касационна жалба на Х.Р.К. чрез ***Ж. Д. *** против Решение №9/13.01.21г. по НАХД № 683/2020г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш серия К № 3049636, издаден от ОД на МВР В. Търново, с който на касатора за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21,ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.182 ал.2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева .

 

В жалбата се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон  – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1  от НПК. Касаторът намира, че от страна на АНО, съгласно правилото на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП не е предоставена цялата преписка в резултат на което е останало недоказано извършването на административното нарушение. .Това е довело и до невъзможност да се прецени спазването на изискванията на чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532-за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение. Именно, тъй като не може да се установи къде се е намирал полицейския автомобил, в който  е монтирано стационарното преносимия уред кои  са служителите направили теста и самото заснимане, както дали последните са попълнили дневник на техническото средство. Това доказва, че не еспазена огрепосочената Наредба , а от там са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на ЕФ, които са самостоятелно основание за неговата отмяна. В открито съдебно заседание , редовно призован не се представлява. Постъпило е допълнително становище от страна на ***Д., , с което се иска отмяна на решението на ГОРС и връщане на делото за ново разглеждане на установяване на посочения факт по спазване правилата на Наредбата, или алтернативно , отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора. Претендира заплащането на сторените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.

 

Ответникът по касация – ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по спора.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Споделя аргументите на съда, че в хода на издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната му. Поради което счита за правилни изводите на съда, че същият е законосъобразен и предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Предмет на настоящото производство е Решение №9/13.01.21г. по НАХД № 683/2020г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш серия К № 3049636, издаден от ОД на МВР В. Търново, с който на касатора за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21,ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.182 ал.2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева .

 

 

Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. На 22.09.2019г. в 14,31 часа в общ.В. Търново,  на , ПП I-4, София- Варна, в посока София, до заведение Оазис  км 135+500, при ограничени на скоростта въведено с пътен знак В- 26 и допълнителен знак Е- 24 от 60 км/ ч с автоматизирано техническо средство АТС тип мобилна сситема TFR1 М 602, което е одобрен тип, вписано под №4835 регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, с валидност до 24.2.2020г. е заснето движение на МПС, собственост на касатора и съпругата му, а именно :  Волво С 60 с рег. № ВТ 4560 КН  със скорост от 71 км/ ч, след приспаднат толеранс от 3%. Приложени са протокол за проверка на мобилната система за видеоконтрол, както и протокол за използване и протокол за монтаж и настройка. След приспадане на толеранс от 3 км/ч е установена скорост от 71 км/ч и съответно превишение от 11 км/ч. По делото е представена и справка от регистрите на КАТ досежно собствеността на МПС стр. 7 от въззивното дело. Освен това е попълнен Протокол от същата дата съставен от Тихомир Георгиев и проверен от Радостин Върбанов за ползване на съответната система, както и протокол от Лаборатория за проверка на мобилна система за видеоконтрол стр 12 и сл. От въззивното дело, както и предложение за публикуване на интернет страницата на ОД на МВР на зоните с технически контрол на скоростта. По делото  не  е спорно, че касаторът  не е подал писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, че някой друг е управлявал МПС на посочената дата. За извършеното нарушение е издаден ЕФ, който  му е бил връчен на 30.6.2020г. , като в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е депозирана жалба пред ВТРС, след което делото е изпратено по подсъдност на  ГОРС. След приключване на  съдебното дирене с оглед направените от процесуалния представител на касатора оплаквания, че поради поправка на протокола на л. 11 от делото е възникнало съмнение, какъв е бил номерът на полицейския автомобил, съдът с определение от 21.10.2020г. е отменил определението от 20.10.2020г. с което е обявено съдебното следствие за приключено и е даден ход на съдебните прения, като е възобновил същото. След което е представена Заповед № 268-20/13.1.2016г. относно определените полицейски служители, които са провели курс па обучение за работа с мобилна АТС. ,сред които е и Тихомир Георгиев. Заповед по чл. № 84 от Инструкция рег. № 8121р-749/20.10.2014г. за организацията на работа и реда за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, стр 58 от делото, ,както и докладна записка ,в което от Т. Георгиев е посочен верния номер на полицейския автомобил.

 

При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод за неоснователност на подадената жалба, респективно за законосъобразност на ЕФ. Приел е, че ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Направен е извод, че е доказано извършването на нарушението, включително датата и място, регистрационният номер на автомобила и обстоятелствата, при които е осъществено деянието, включително ограничението на скоростта в процесния участък. Въззивният съд е посочил, че не е имало нито твърдения, нито доказателства, че друго лице е управлявало автомобилът. Прието е, че ЕФ е изготвен в съответствие с одобрения образец и при спазване на правилата за това. Освен това е намерил, че   към датата на справката, от която е видно кога е издаден ЕФ  не е изтекъл шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,  както и срокът по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.

По приложението на материалния закон ГОРС е намерил, че е доказано извършването на административно нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП . Съдът е изложил мотиви досежно местоположението на камерата, съответния радарен лъч и посоката на лекия автомобил, от което е заключил , че това е МПС , собственост на касатора, извършил горепосоченото нарушение. Съдът е изложил подробни доводи, че с измененията на ЗДвП с ДВ бр. 54 от 2017г. в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е преодоляно задължителното тълкуване по Тълкувателно решение № 1 от 26.2.2014г. на ВАС по т.д.1/2013г, което посочва, че ЕФ може да бъде издаван само при използване на стационарна камера. Издадената Наредба № 8121з-532 от 12.5.2015г. обн. ДВ бр. 36 /19.5.2015г. са разписани ясни и подробни правила във връзка с използването на мобилните камери. ГОРС е приел, че са спазени всички изисквания на посочената наредба- приложени са писмени доказателства относно годността и изправността на конкретното техническо средство. Не е била спорна сигнализацията в процесния пътен участък от 60 км/ч въведена с пътен знак В 26. Правилно е била приложена и съответната санкционна норма на чл. 182, ал 2,т. 2 от ЗДвП и наложеното наказание е в определения от закона абсолютен размер. Съдът е изложил и съображения относно възраженията, че лицето съставило протокола за използване на АИТС е било завършило съответен курс за работа с тези системи, за което е представена гореописаната Заповед на Директор на ОД на МВР В. Търново, от представения протокол се установява ясно номера на АИТС, както и номера на полицейския автомобил към който е било прикрепено, като е коментирал всички представени от въззиваемата страна писмени доказателства ,вкл. Докладна записка.

 

ГОРС е изложил мотиви и досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви ЕФ е потвърден като законосъобразен.

 

Така постановеното от Районен съд – Горна Оряховица  решение е правилно, а така подадената касационна жалба – неоснователна.

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН. Въззивният съд е формирал изводите си след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените с оспорването доводи и възражения, за което са изложени мотиви. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства, които е обсъдил поотделно и съвкупно. Делото пред въззивната инстанция е приключено и решението е постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието. Процесуалните права на жалбоподателя (касатор понастоящем) не са ограничени и последният е реализирал правото си на защита в пълнота.

Настоящата инстанция намира, че при адекватно изяснена фактическа обстановка, съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП (ДВ бр.19 от 2015г.), при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи“.

В § 6, т.65 (нова – ДВ бр.19 от 2015г.) от ДР на ЗДвП се определя, че „Автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 19.05.2015г. (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.

В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, като по този начин е преодоляно Тълкувателно решение № 1/ 2014г. на ВАС, както правилно е посочил и ГОРС. . Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл.9 от Наредбата), противно на подробно наведените доводи в касационната жалба, според настоящата инстанция отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ бр.19 от 2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият съд приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно приложимата редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Eлектронният фиш се отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание, извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.второ от ЗДвП реквизити, т.е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. В случая са налице всички изискуеми реквизити на електронния фиш.

Изпълнено е и изискването на чл.10, ал.2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно който протоколът по ал.1 (използване на мобилно АТСС) се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и края на контролирания участък. Такъв протокол по делото е представен, като в него е извършено отбелязване на началото и края на контролирания участък и посочено общото ограничение на скоростта от 60 км/ч. в контролирания участък.

Представена е и фотоснимка, удостоверяваща мястото на извършване на нарушението, като изискването за поставяне на преносим пътен знак Е24 - изискване на чл.7, ал.1 и 2 от Наредбата не е в сила към дата на установяване на нарушението. При така попълнени данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Следователно процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, технически изправно, поради което административно наказателната отговорност на касатора е законосъобразно ангажирана.

Настоящата инстанция намира, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата – контролът да се осъществява с АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол  и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, които доказателства не са оспорени и същите са приети като годни за установяване на посочените в тях факти.

Основното възражение на касатора ,че липсват доказателства, че съставилия протокола за използване не е преминал надлежно обучение се опровергава от представената по делото Заповед на Директор на ОД на МВР В. Търново. Няма законова опора възражението на касатора ,че следва да се приложи снимка както на полицейския автомобил, така и на поставената върху него мобилна камера.  Касационната инстанция намира за изцяло правилен извода на ГОРС, че при установяване на нарушението на чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП и провеждане на особената административн0онаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно е установено нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 50 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП  вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение в населено място.

По отношение на възражението, че по време на установяване на нарушението не следва да има контролни органи до устройството за засичане на скоростта на автомобила, касационният състав намира за необходимо да отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само включване и изключване, не е налице нарушение на законовото изискване на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на извършено нарушение от АТСС да е станало в отсъствие на контролен орган. Физическото присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на достоверността на отчитанията му.

Предвид изложеното, оспорваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. От страна на ответника не се претендират разноски, поради което такива не се присъждат.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори касационен състав, 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №9/13.01.21г. по НАХД № 683/2020г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш серия К № 3049636, издаден от ОД на МВР В. Търново, с който на Х.Р.К.   за нарушение на чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21,ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.182 ал.2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева .

 

   РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:              1.

 

2.