Решение по дело №246/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 260055
Дата: 9 ноември 2020 г. (в сила от 11 юли 2022 г.)
Съдия: Анета Цветанова Георгиева
Дело: 20194500900246
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№260055

 

гр.Р., 9.ХІ.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Р.нски окръжен съд                               гражданска колегия в открито заседание на 7 октомври   две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                            Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА

                                            Членове                

 

 

при секретаря  ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието на прокурора                                                              като разгледа докладваното от съдията А. Георгиева                                                             т. дело №**6  по описа  за 2019год.,  за да се произнесе, съобрази:

 

 Производството е по реда на глава ХХХІІ от ГПК.

 Ищецът И.С.Т. - постоянен синдик на Кредитно - спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/ твърди, че с решение № 162/15.10.2018 г. постановено по т.д. № 132/18г. по описа на РОС е обявена неплатежоспособността на Кредитно - спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/, ЕИК *********, с начална дата 30.04.2018г. С определение № 440/16.11.2018 г., постановено по т.д. № 132/18 г. по описа на РОС  е назначен за постоянен синдик. Счита, че процесният договор е относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като сделката, сключена на 18.05.2017 г. и попада в двугодишния период преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 30.04.2016 г. - 30.04.2018 г., извършена е от несъстоятелния длъжник и уврежда кредиторите на несъстоятелността, поради това, че с отчуждаването на имуществото се намалява съдържанието на  масата на несъстоятелността и респ. същото не може да бъде осребрено в производството и получената от реализацията му сума да бъде разпределена между кредиторите на несъстоятелността по реда на чл. 722 ТЗ. Излага  подробни доводи за това, че с извършването на тази разпоредителна сделка несъстоятелният длъжник осуетява целта на производството по несъстоятелност за справедливо удовлетворяване на кредиторите като намалява възможността останалите неговите кредитори, различни от купувача по сделката, да получат удовлетворяване на вземанията си към длъжника.

 Признава обстоятелството, че ответниците А.Л. и Б.Т. имали ликвидно и изискуемо вземане от първия ответник Кредитно - спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ за изплащане на срочни допълнителни  парични вноски, като вместо изплащане на дължимата парична сума, КСК „РПК“ им прехвърлила правото на собственост върху процесния недвижим имот, подробно описан в нотариален акт № **, том от **.*.****год.на нотариус Ж.Г.с район на действие РРС. Прехвърлянето на правото на собственост върху недвижимия имот е осъществено в резултат на взето решение на извънредно Общо събрание на кооперацията, проведено на 23.07.2016 г. в гр. Р., по силата на което поради липса на ликвидни парични средства в кооперацията и невъзможност да погасява задълженията си,  е дадена възможност на всички член – кооператори, които писмено заявят, че желаят да приемат вместо плащане недвижим имот, притежаван от кооперацията по пазарна цена, съгласно оценка изготвена от независим лицензиран оценител, да извършат това чрез прихващане на вземането от кооперацията.

 В подкрепа на тезата си за осъществен състав, покриващ нормата на чл. 647, ал.1, т. 6 ТЗ, ищецът излага доводи за това, че атакуваната сделка е извършена между свързани лица, каквито приема, че са ответнииците в качеството им на член – кооператори, прилагайки по аналогия § 1, ал.1, т.4 от ДР на ТЗ, касаеща съдружниците в дружество с ограничена отговорност.Сочи, че свързаност между тях е налице и по см. § 1, ал.2 от ДР ТЗ, с оглед участието на вторите двама ответници пряко в капитала на първия ответник, както и че свързано лице предвид нормата на чл. 37 от Устава е всяко лице, което може да има информация за търговеца, извън обичайната.

 По отношение на предявения в условията на евентуалност иск по чл. 135 ЗЗД счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на правната норма – сделката е увреждаща кредиторите, като за увреждането важи изложеното за иска по чл. 647 ТЗ. Намира, че при извършването на сделката длъжникът е знаел за увреждането, което се презюмира от направеното изявление на представляващия кооперацията неин председател Ю.Д. на проведеното извънредно общо събрание, във връзка с невъзможността да се погасяват задълженията поради липса на ликвидни парични средства, че погасяването на задълженията може да се осъществи посредством закупуване от желаещите на притежавани от кооперацията жилища срещу прихващане на вземането от кооперацията. Счита, че е налице знание за увреждането и у приобретателите по сделката – вторите ответници, тъй като приема, че те като член – кооператори в КСК „РПК“ се явяват свързани лица и по презумпция са запознати с делата на търговеца. Знанието за увреждане следва да се презюмира, на осн. чл.649 ал.4 ТЗ за всички свързани лица.

С нотариален акт  от 1.08.2018 год.имотът,предмет на атакуваната сделка е прехвърлен възмездно на трети лица,за които на ищеца не му е известно да са недобросъвестни.При обявяване на атакуваната сделка за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността,приобретателите следва да върнат полученото по сделката,а именно сумата от общо 113000 лева,разпределени съобразно правата на втория и третия ответник както следва:А.Л. 80682 лева и Б.И. -32318лв.

 Ответникът Кредитно - спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/, представлявана от десезирания орган на управление – председателя Ю.Д. чрез адв. Ф.М. *** е подал отговор на исковата молба. Счита, че исковете са процесуално допустими, но неоснователни. Излага доводи за това, че процесната сделка е сключена на пазарната цена  към датата на изповядването й и е налице еквивалентна имуществена размяна от гледна точка на имуществото на длъжника, което образува масата на несъстоятелността, тъй като от масата на несъстоятелността е излязло имущество, но също така са намалели и задълженията на кооперацията в резултат на извършеното прихващане. За да е налице увреждане на масата на несъстоятелността, сделката е следвало да се сключи на цена по-ниска от пазарната. Оспорва твърдението, че страните по сделката са свързани лица, доколкото в нито един нормативен акт не се съдържа такова определение за свързаност, което да касае отношенията между кооперация и член – кооператор.

            Заявява, че решението от проведеното извънредно ОС на КСК „РПК“ гр. Р., въз основа на което е извършена процесната сделка е взето почти единодушно, не е обжалвано от никой и като такова е влязло в сила. Категорично твърди, че не е имало член – кооператор, който да е поискал да прихване вземането си с имот на кооперацията и това да му е отказано.  Проведени са вътрешни търгове с наддаване кой член – кооператор ще закупи имота като в много случаи член-кооператорите са се обединили и закупили имоти в режим на съсобственост. Представя нотариални актове на други  член – кооператори като доказателство, че дори и тези с малки вземания не са увредени, тъй като и те са имали възможност и са сключили сделка, въпреки малкия размер на вземанията си. Моли претенциите да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

 Ответникът А.С.Л. в писмен отговор счита предявените искове за допустими,но изцяло неоснователни по подробно изложени възражения.Твърди,че с покупката на апартамента,при това на цзена,по-висока от пазарната не е увредил имуществото на кооперацията,респ.масата на несъстоятелността и дори е реализирал загуба на лично имущество,придобивайки имот на цена над пазарната и извършвайки в него заедно с третата ответница редица подобрения. Не били налице основанията за уважаване на иска по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, тъй като сделката не била увреждаща и страните по нея не били свързани лица нито по смисъла на §1 ТЗ, нито по ДОПК. Не било налице и основание за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД, тъй като липсвало увреждане и знание за увреждане на кредиторите. Моли да се постанови решение, с което претенциите да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените в производството разноски.    

 Ответницата Б.И.Т. в писмен отговор излага становище за допустимост,но неоснователност и недоказаност на предявените искове.Счита,че при анализ на действителните отношения между страните се стига до извод,че отношенията  с член-кооператорите не са обикновени отношения „кредитор-длъжник“,а са отношения на неправилен,т.е.паричен влог от необезпечени вложител във влогоприемател.не-банка.Счита,че увреждането остава за сметка на необезпечените вложители,а с извършените сделки с имуществото на кооперацията то всъщност намалява.С процесната сделка задължението й към двамата ответници е погасено в размер на 113 хил.лева.При отпадането им като кредитори,а и на всички други кредитори,чиито вземания са погасени по принципа“даване вместо изпълнение“,при разпределение по правилата на чл.722,ал.2 ТЗ с намаляването на конкуриращите се особено големи вложители се увеличава абсолютния размер,който може ,който може да се получи от кредиторите с непогасени по този ред вземания.Твърди,че при извършени над 50 сделки на принципа“даване вместо изпълнение“ и около 30 висящи производства в РОС със същия предмет,не може да се преценява увреждане „на парче“само от процесната сделка,а чрез цялостна експертиза по всички дела.Иска постановяване на решение,с което бъдат отхвърлени изцяло предявените срещу нея искове.     

 В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба, с която се поддържат предявените искове по чл. 647, ал.1 т.6 ТЗ и чл.135 ЗЗД по изложените преди това доводи.Счита,че не носи тежестта да доказва увреждащо действие,тъй като в хипотезата на отменителния иск по чл.135 ЗЗД със самия факт на разпореждане на имущество от длъжника е налице увреждане.Доколкото втория и третия ответници са били предпочетени от ръководството на кооперацията да удовлетвори вземанията им ,то твърденията им за липса на увреждане са неоснователни,тъй като в противен случай  биха могли да очакват частично удовлетворяване на вземанията след осребряване на имуществото на кооперацията и изготвяне на сметки за разпределение от синдика.По отношение на осъдителния иск уточнява правната квалификация по чл.57,ал.2,изр.2 като се претендира заплащането на сумата ,от която са се възползвали в резултат на сделката от 1.VІІІ.2018 год.,съобразно прравата им в съсобствеността .

 Допълнителни писмени отговори от ответниците КСК“Р.нска популярна каса“/в несъстоятелност/ и Б.И.Т.   на допълнителната искова молба няма депозирани.        

 Допълнителен отговор е постъпил от ответника А. С.Л.,в който се поддържат възраженията против основателността на предявените искове.

 След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:   

 По делото няма спор, че с влязло в сила решение № 162/15.10.2018 г. по т. д. № 132/2018 г. на РОС на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на Кредитно - спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ с начална дата на неплатежоспособността - 30.04.2018 г. Посочените обстоятелства се установяват и от обявените в ТР актове по партидата на дружеството.

 Представено е определение № 440/16.11.2018 г. по т. д. № 132/2018 г. по описа на РОС, с което И. С.Т. е назначен за постоянен синдик на КСК “РПК“.

 По делото е приложен Протокол № 32/23.07.2016 г. от извънредно общо събрание на КСК “РПК“. На него е взето решение след постъпване на определена сума от реализация на активи, в т. ч. продажба на недв. имоти, представляваща 10 % от общия размер на задълженията по допълнителните вноски, да се осъществи съразмерно плащане на допълнителните вноски във ВСК на всички членове на части по 10 %. ОС е взело и  решение член кооператори, които писмено заявят в офиса на кооперацията, че желаят да приемат вместо плащане недв. имот, притежаван от кооперацията по пазарна цена, съгласно оценка на независим лицензиран оценител, да извършат това чрез прихващане на вземането си от кооперацията. С цел пълна прозрачност на процеса по връщане на допълнителните вноски ОС да избере 5-членна комисия, която да извършва мониторнг на решенията на УС при осъществяване на двата способа за удовлетворяване на вземанията на член кооператорите. Правомощията на комисията включват участие в заседанията на УС със съвещателен глас.

 С Протокол № 800/17.V.2017 г. за проведено извънредно заседание на УС на КСК „РПК“ в изпълнение на решението на извъредното ОС от 23.07.2016 г., г.  и след проведен търг на 22.ІІІ.2017 год.,в който ответниците са били единствени участници,е взето решение за продажба на процесния имот на ответниците А.Л. и Б.Т.  за сумата от 113000 лева  като  вместо заплащане на дължимата продажна цена да се прихване задължението на кооперацията към купувачите по срочни допълнителни вноски на обща стойност 113 000 лева. От представената счетоводна справка е видно, че към момента на провеждане на търга и сключване на процесната сделка вземането на А.С.Л. като  член-кооператор по срочни допълнителни вноски е възлизало на 80682 лева,а на Б.И.Т. –на 32318 лева. В резултат на извършените прихващания вземането на двамата ответници е напълно погасено. Сделката е сключена с нотариален акт № ** от **.*.****год.на нотариус рег.№ ***на НК с район на действие района на РРС .По делото не е спорно,че на 1.VІІІ.2018 год. с нот.акт № ***,т.ІІ на нотариус рег.№ ***на НК с район на действие района на РРС двамата ответници са продали имота на трети лица за сумата общо 47239,60 евро,платими както следва:на А. С.Л.  39584,30 щатски долара,равняващи се на 33729 евро,и на Б.И.Т. 264**,30 лева,равняващи се на 13510,60 евро.

 От заключението на строително-техническата експертиза,прието от страните без възражения,и което съдът възприема като компетентно и пълно,се установява,че пазарната оценка на процесния имот към **.*.****год. е 91**8 лева,а към 1.VІІІ.2018 год. е 91768 лева.

 При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:  

 Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове по чл. 647, ал.1 т. 6 ТЗ и евентуален по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД,както и с испо чл.57,ал.2 ЗЗД. Отменителните искове са предявени от синдика в преклузивния едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, поради което са допустими.

 По иска с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ

 За успешното провеждане на иска за обявяване на процесната сделка за недействителна, ищецът следва да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ в кумулативна даденост, а именно: сключена от длъжника сделка в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване производство по несъстоятелност, тази сделка да уврежда кредиторите и страна по нея да е свързано лице с длъжника.

 Първото изискване на закона е налице, доколкото молбата по чл. 625 ТЗ е подадена на **.VІІ.2019 год., а атакуваната сделка е извършена на **.*.****г.

 Следващото изискване на закона е да налице сделка, която уврежда кредиторите.

 В настоящия случай сделката, оформена с подписания от страните нотариален акт, представлява даване вместо изпълнение по смисъла на чл. 65 ЗЗД, с нея е погасен паричен дълг на несъстоятелния длъжник -  първият ответник към негов кредитори – втория и третия ответник и тя е сключена по пазарни цени. По тези въпроси между страните не съществува спор. По делото не е спорно и това, че както купувачите по сделката, така и останалите кредитори /член-кооператори/, чиито вземания са включени в списъка на приетите вземания, са хирографарни кредитори.

 Подобно привилегироващо един хирографарен кредитор действие наистина накърнява правата на останалите хирографарни кредитори, но не уврежда масата на несъстоятелността.

 Последиците на извършено от длъжника погасяване на негово изискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, какъвто безспорно е и този по чл. 65 ЗЗД, се уреждат в разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, като за уважаването на иск на това основание се изисква кумулативно: договорът да е сключен след началната дата на неплатежоспособността и същевременно в шестмесечен срок, съотв. в хипотезата на ал. 3 във вр. с ал.4, т.1 на чл.646 ТЗ на свързаност на страните или знание за неплатежоспособност в едногодишен срок, преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.

 Уредбата на исковете за попълване на масата на несъстоятелността, в приложимата към настоящия спор редакция на чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ , обн. в ДВ бр.20 от 2013 г., съответно разграничава: искове по чл. 646 ТЗ за обявяване на относително недействителни спрямо масата на несъстоятелността на действия и сделки от страна на длъжника, които създават т. н. „преферентен ефект” на едни негови кредитори спрямо други, като осигуряват привилегировано положение на първите относно поредността на удовлетворяване от имуществото на длъжника в масата на несъстоятелността, заобикаляйки императивната уредба на тази материя в чл.722, ал.1 ТЗ, с което създават опасност за кредиторите от по-следващите редове да не бъдат удовлетворени изцяло или отчасти и отменителни искове по чл. 647 ТЗ по отношение на разпоредителни сделки и действия с имущество на длъжника , безвъзмездни или неравностойни, както и всяка една сделка, която уврежда имуществото на длъжника във вреда на кредитора, по която страна е свързано лице с длъжника, и учредяване на реално или лично обезпечение върху такова имущество в полза на трети лица или на кредитор-свързано лице с длъжника. Във всяка една от отделните хипотези на защита и по двата вида искове се предвижда като елемент на фактическия състав: сделката или действието да е извършено в определен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.
     При първия вид искове, тези в отделните хипотези на чл. 646 ТЗ, законодателят не е включил като обща предпоставка изобщо имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяваща се в намаляване на съдържанието на последната, а се цели преодоляване само на т. н. преферентен ефект на уредените там сделки и действия на длъжника. Точно липсата на реално увреждане е основание, при преферентните искове, законодателят да е предвидил по-висока степен на защита на сделките и действията в хипотезите на чл.646 ТЗ, като е въздигнал в допълнителна обща предпоставка за атакуемостта им още и те да бъдат извършени, съответно сключени, след началната дата на неплатежоспособност.

 Обратното важи за отменителните искове по чл. 647 ТЗ, включително и за този, предявен в хипотезата на чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ: имущественото увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяваща се в намаляване на нейното съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество или създаването на опасност от такова увреждане /случаите на учредяване на обезпечения за чужди задължения/ е обща характеристика на атакуемите с този вид искове и се явява предпоставка за тяхната основателност, като от значение е само дали съответните увреждащи правни действия са извършени в рамките на съответните срокове преди предявяване на молбата по чл.625 ТЗ. В този смисъл е Решение № 2**/18.12.2017 г. по т. д. № 513/2017 г. , І Т.О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

 При така изложеното, съобразявайки и обстоятелството, че липсва логика законодателната воля да позволява едно и също действие да попадне в приложното поле на два отделни отменителни иска, чиито подозрителни периоди са различни формулирани, се налага извод за неоснователност на така предявения иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ поради отсъствието на материално-правна предпоставка за уважаване на иска – процесната покупко-продажба да представлява „сделка, която уврежда кредиторите“.

 Искът е неоснователен и и не може да се уважи, и поради това, че лицата по сделката не са от категорията на „свързаните лица“ по смисъла на  § 1, ал. 1 ДР на ТЗ. В цитираната разпоредба точно и изчерпателно са уредени хипотезите, с които законодателят дефинира понятието свързани лица. Нормата е от императивен характер и разширителното й тълкуване е недопустимо.

 По иска с правно основание чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД

 Евентуалната претенция по общия ред на защита по чл. 135 ЗЗД също остана недоказана. От една страна не се установява твърдяното увреждане на масата, доколкото с даването вместо изпълнение длъжникът е погасил вече изискуем дълг.      

 Действително, в практиката по Павловия иск принципно се приема, че самото отчуждаване на известни активи винаги е увреждащо. Доколкото обаче искът се води за попълване на масата на несъстоятелността, следва да се отчита универсалния характер на производството. В конкретния случай, едновременно с намаляването на актива е намалял и пасива, с което общото удовлетворяване на кредиторите не може да се счита накърнено. При уважаване на такъв иск активът ще служи задължително за общо удовлетворяване, съответно и в полза на кредитора, чието плащане ще отпадне при отмяната на сделката. Поради този ефект, застрашаващи масата са преферентните погасявания, но само тези, както бе посочено и по-горе, извършени след спиране на плащанията - чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ. В настоящия случай масата е намаляла, но насрещната престация е известна и реституцията с цел попълване на масата ще породи и нова конкурираща претенция – тази на втория ответник.  С наведените от синдика фактически твърдения в исковата молба увреждащият характер на процесната сделка е очертан като предварителна преференция в полза на получили плащане кредитори преди да е възникнало основанието за универсалната конкуренция. Договарящите се следва да са целели именно преферентен ефект на даването вместо изпълнение. По делото не се събраха такива данни. В случая не се доказа категорично намерение и на двете страни да увредят бъдещите кредитори на несъстоятелния прехвърлител, каквото е изискването по чл.135, ал.3 ЗЗД. Напротив, установи се наличие на типичната за този вид договаряне цел - погасяване на дълг с цел ограничаване на неблагоприятните последици от евентуално принудително изпълнение. Това се установява от приложения протокол на ОС на кооперацията, проведено на 23.07.2016 г. Само доказаното намерение за увреждане и у двете страни е основание за уважаване на иск, предявен от синдик, доколкото общността на кредиторите, чиито права той защитава, не може да се счита възникнала преди сделката, съответно и единствено приложимата хипотеза е по чл. 135, ал. 3 ЗЗД.

 Евентуално заявената претенция по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД е неоснователна и следва да се отхвърли.

 Неоснователността на предявените в условията на евентуалност отменителни искове водат до извод за неоснователност и на претенцията сещу втория и третия ответник да заплатят получените при продажбата на процесния имот парични суми.

 На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ в тежест на масата на несъстоятелността следва да се възложат държавните такси за разглеждане на неоснователните претенции в размер с цена на иска 41113лв., на колкото възлиза данъчната оценка на процесния имот.. Дължимата държавна такса следва да се събере по правилото на чл. 71, ал. 2 и 72, ал. 2 ГПК за един иск в размер на 411,13 лв.Държавна такса се дължи и по осъдителния иск срещу втория и третия ответник за заплащане на паричната равностойност на недвижимия имот,която възлиза на 4520 лв.,или общо държавната такса по предявените искове е в размер на 4533 лв.

 Предвид направеното искане и на основание чл. 81 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК, основателна е молбата на ответника за възлагане на разноските, направени за защита по изцяло неоснователните спрямо нея претенции. Направените разходи са доказани в размер на 780 лв и в този размер следва да се присъдят.

        По изложените съображения Окръжният съд

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

 ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.Т., ЕГН ********** в качеството му на постоянен синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/ срещу "Кредитно-спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/, чрез законния й представител - управителя Ю.Г.Д.,А.С.Л. ***,ЕГН ********** и Б.И.Т. ***,ЕГН ********** иск на основание чл 647, ал. 1, т. 6 ТЗ  за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелен длъжник на увреждаща кредиторите сделка със свързано с несъстоятелния длъжник лице, сключена в двугодишен срок преди подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност,с нотариален акт № **, том от **.*.****година на нотариус Ж.Г.,рег.№ ***на НК с район на действие района на РРС,  с която "Кредитно-спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/ е прода ла А.С.Л. и Б.И.Т. при права 71,4 % за А.С.Л. и 28,6 % за Б.И.Т. АПАРТАМЕНТ № 13 на първия етаж в жилищен блок № *,в град Р.,ул.“***“№ *,състоящ се от две стаи,кухня,антре,баня-тоалетна със застроена площ от 62,10 кв.м,с прилажащите изба № 13 и таван № 13,както и 2,88% ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*.****.*.**.

 ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.Т., ЕГН ********** в качеството му на постоянен синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/ срещу "Кредитно-спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/, чрез законния й представител - управителя Ю.Г.Д., А.С.Л. ***,ЕГН ********** и Б.И.Т. ***,ЕГН ********** евентуален иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелен длъжник на сделката,сключена с  нотариален акт № **, том от **.*.****година на нотариус Ж.Г.,рег.№ ***на НК с район на действие района на РРС,  с която "Кредитно-спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/ е продала А.С.Л. и Б.И.Т. при права 71,4 % за А.С.Л. и 28,6 % за Б.И.Т. АПАРТАМЕНТ № ** на първия етаж в жилищен блок № *,в град Р.,ул.“***“№ 2,състоящ се от две стаи,кухня,антре,баня-тоалетна със застроена площ от 62,10 кв.м,с прилажащите изба № 13 и таван № 13,както и 2,88% ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж ,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*.****.*.**.

 ОТХВЪРЛЯ        предявения от И.С.Т., ЕГН ********** в качеството му на постоянен синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/ срещу  А.С.Л. ***,ЕГН ********** и Б.И.Т. ***,ЕГН ********** иск за заплащане на основание чл.57,ал.2 ЗЗД от А. Себатай Л. на сумата от 39584,30 щатски долара и от Б.И. Т.на сумата от 264**,30 лева ,получени при продажбата на недвижимия имот с нот.акт № ***/*.****.****год.

  ОСЪЖДА Кредитно - спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/ чрез синдика И.С.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността в полза на  бюджета на съдебната власт по  сметка на Окръжен съд Р. сумата 4533 лв., представляваща дължима по делото държавна такса на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ.

 ОСЪЖДА Кредитно-спестовна кооперация „Р.нска популярна каса“ /в несъстоятелност/, чрез синдика И.С.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността на А.С.Л. сумата 4000 лева разноски в съдебното производство за платено възнаграждение за адвокатска защита ,на Б.И.Т. сумата 2500 лева разноски в съдебното производство за платено адвокатско възнаграждение и на адвокат Ф.М. *** сумата  1500 лева адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗА.

 Решението подлежи на обжалване пред АС Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

          

                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: