Решение по дело №2322/2019 на Районен съд - Стара Загора

 Р Е Ш Е Н И Е

№                                                     31.10.2019 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на двадесет и втори октомври                                 две хиляди и деветнадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: ЦВЕТЕЛИНА ДОКОВСКА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 2322 по описа за 2019 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-002430 от 08.08.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „В.И.П. – Почистващи системи”ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, в качеството му работодател, по чл.415б от Кодекса на труда е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за нарушение по чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

 

                             

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 24-002430 от 08.08.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „В.И.П. – Почистващи системи”ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, в качеството му работодател, по чл.415б от Кодекса на труда е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за нарушение по чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.

                        В жалбата, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено изцяло.

                        Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

                        С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-002430 от 12.07.2019 година, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.415б от КТ за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ („Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа”).

                        Според фактическото описание на нарушението обстоятелствата, при което то е било извършено, в НП е посочено, че – при извършена проверка на 04.07.2019 година в 13,04 часа на обект – Автомивка, находящ се в град Стара Загора, улица „Парчевич”, № 1, и на 12.07.2019 година по документи, представени в инспекцията, стопанисван от жалбоподателя, било установено, че дружеството в качеството му на работодател, е допуснал на 04.07.2019 година в 13.04.2019 година на обекта на работа лицето Галин Събчев Костов, на длъжност „мияч на автомобили”, преди да сключи трудово договор с него.

                        Така разгледано, обжалваното НП не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания). Не е посочено в какво се изразява постъпването на работа на 01.07.2017 год. на лицето Костов – извършвал ли е дейност и каква, как и от какви документи е било установено това обстоятелство. Тази неяснота произтича, от описанието в наказателното постановление – на длъжност „мияч на автомобили”, докато в показанията си свидетеля актосъставител в съдебно заседание заяви, че лицето е работело като лице извършващо вътрешно почистване на автомобили, но е и мияч на автомобили. Това води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и правото му да разбере точно в какво е обвинен.

                        На второ място: налице е противоречие в юридическото формулиране на административно-наказателното обвинение – от една страна се сочи, че жалбоподателят се санкционира на основание чл.414, ал.3 от КТ, а от друга страна – че му се налага имуществена санкция по чл.415б от КТ („Работодател, длъжностно лице или работник или служител, който в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление не плати наложената му имуществена санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта“), позоваването на която разпоредба, ако последната да няма нищо общо с описаното в НП нарушение и в частност – да не визира какъвто и да било състав на административно нарушение, създава очевидно объркване и обективно лишава жалбоподателя от възможността да разбере изразената от административнонаказващия орган воля в тази насока.

                        Следователно от една страна е нарушено правото на жалбоподателя да разбере отправеното му обвинение, поради неговата неяснота, а от друга страна да разбере точно какво нарушение е извършил и по кой текст от КТ му е наложена административното наказание за да упражни в пълнота своето право на защита срещу това.

                        Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: