Р Е Ш Е Н И Е
№ 31.10.2019 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 2322 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-002430
от 08.08.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара
Загора, с което на „В.И.П. – Почистващи системи”ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********,
в качеството му работодател, по чл.415б от Кодекса на труда е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди/
лева за нарушение по чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 24-002430 от 08.08.2019 година на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „В.И.П. – Почистващи
системи”ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, в качеството му работодател, по
чл.415б от Кодекса на труда е наложено административно наказание – „имуществена
санкция” в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за нарушение по чл.61, ал.1
от Кодекса на труда.
В
жалбата, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият,
чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна,
като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 24-002430 от 12.07.2019 година, жалбоподателят е санкциониран
на основание чл.415б от КТ за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ („Трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа”).
Според
фактическото описание на нарушението обстоятелствата, при което то е било
извършено, в НП е посочено, че – при извършена проверка на 04.07.2019 година в 13,04
часа на обект – Автомивка, находящ се в град Стара Загора, улица „Парчевич”, №
1, и на 12.07.2019 година по документи, представени в инспекцията, стопанисван
от жалбоподателя, било установено, че дружеството в качеството му на
работодател, е допуснал на 04.07.2019 година в 13.04.2019 година на обекта на
работа лицето Галин Събчев Костов, на длъжност „мияч на автомобили”, преди да
сключи трудово договор с него.
Така
разгледано, обжалваното НП не отговаря на императивните изисквания на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания). Не е
посочено в какво се изразява постъпването на работа на 01.07.2017 год. на
лицето Костов – извършвал ли е дейност и каква, как и от какви документи е било
установено това обстоятелство. Тази неяснота произтича, от описанието в
наказателното постановление – на длъжност „мияч на автомобили”, докато в
показанията си свидетеля актосъставител в съдебно заседание заяви, че лицето е
работело като лице извършващо вътрешно почистване на автомобили, но е и мияч на
автомобили. Това води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и
правото му да разбере точно в какво е обвинен.
На
второ място: налице е противоречие в юридическото формулиране на
административно-наказателното обвинение – от една страна се сочи, че
жалбоподателят се санкционира на основание чл.414, ал.3 от КТ, а от друга
страна – че му се налага имуществена санкция по чл.415б от КТ („Работодател,
длъжностно лице или работник или служител, който в едномесечен срок от влизане
в сила на наказателното постановление не плати наложената му имуществена
санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка за периода плюс 20 пункта“), позоваването на която
разпоредба, ако последната да няма нищо общо с описаното в НП нарушение и в
частност – да не визира какъвто и да било състав на административно нарушение,
създава очевидно объркване и обективно лишава жалбоподателя от възможността да
разбере изразената от административнонаказващия орган воля в тази насока.
Следователно
от една страна е нарушено правото на жалбоподателя да разбере отправеното му
обвинение, поради неговата неяснота, а от друга страна да разбере точно какво
нарушение е извършил и по кой текст от КТ му е наложена административното
наказание за да упражни в пълнота своето право на защита срещу това.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е неправилно
и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: