Решение по дело №62/2018 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 март 2018 г.
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20187140700062
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  142

 

гр. Монтана, 6 март 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 23.02.2018 г. в състав:

                                                                  Председател: Огнян Евгениев

                                                                         Членове: Соня Камарашка

                                                                                        Рени Цветанова

 

при участието на секретаря: Ал А*** и Прокурор: Галя А*** , като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, КАНД № 62 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.

С решение, по АНД № 1804/2017 г. на районен съд гр. Монтана, е потвърдено Наказателно постановление № 17-0996-002717 от 18.08.2017 г. на Началник Сектор ПП при ОДМВР гр. Монтана, с което на Д.К.П.,*** са наложени административни наказания „глоба” и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Наказанието е затова, че като водач на товарен автомобил нарушава забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона, въведена с пътен знак „В-18“. На водача е наложено и административно наказание „глоба”, затова, че не представя контролен талон към СУМПС.

В законния срок против решението е подадена касационна жалба от административнонаказаното лице, в която се развиват съображения за неправилност на решението. Твърди, че издаденото Наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, тъй като не е направено ясно, точно и пълно описание на нарушението, което е съществено процесуално нарушение и не му дава възможност адекватно да упражни правото си на защита. Твърди липса на поставен знак „В-18“ на въпросния участък, както и несъответствие на посочения регистрационен номер на управлявания от него товарен автомобил и регистрационния номер на автомобила, описан в издаденото Наказателно постановление.

Ответната страна, чрез юрк Д*** оспорва жалбата. Моли решението на въззивния съд да остане в сила като обосновано и съобразено с материалния закон. Твърди, че въззивният съд е събрал и обсъдил всички относими писмени и гласни доказателства по делото и е постановил правилно решение.

            Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност. Предлага решението да бъде потвърдено.

 

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият касационен състав при административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че участниците в движението следва да съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка, а забраната за движение на товарни автомобили над 12 тона е била сигнализирана с надлежен пътен знак. Забраната е временна, поради наличието на ремонтни работи.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения и правилно е приложил материалният закон.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП - редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на обратното.

Съгласно текста на чл. 61, ал. 1 и 2 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци - пътен знак за въвеждане на забрана се поставя непосредствено преди участъка от пътя, за който се отнася забраната. Пътен знак за отменяне на въведена забрана се поставя на място, в което отпада необходимостта от въведената забрана.

Този текст на наредбата кореспондира с текстовете на чл. 49 и 50 от ППЗДвП, според които пътните знаци за въвеждане на забрана се поставят непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана. Пътни знаци В15, В16, В17, В18 и В19 се повтарят и на най-близкото кръстовище преди мястото, за което се отнася забраната, като разстоянието до него се указва с допълнителна табела Т1.

Пред въззивния съд са представени доказателства, в т.ч. надлежно издадена Заповед, от която е видно въвеждане на временена забрана, за съответния участък, за преминаване на товарни автомобили над 12 т, включително. В настоящото касационно производство е представена Заповед за удължаване срока на същата, а реалното поставяне на пътен знак В18 се установява от представения по делото Протокол на комисия за въвеждане на временна организация на движението. С оглед на горните доказателства възраженията на касатора, че липсва поставен пътен знак се явяват неоснователни. В тази връзка, редовното му преминаване по съответния участък не оборва извършеното от него нарушение и не предполага приемането на друг правен извод, тъй като въведената забрана е наложена в резултат на временни ремонтни дейности.

Настоящият състав не намира основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като самото деяние не се отличава с по-ниска степен на засягане на обществените отношения в сравнение с другите такива деяния.

По отношение на възражението за посочения регистрационен номер на управлявания от него товарен автомобил, то действително в Наказателното постановление е допусната печатна грешка при изписване на една от цифрите на номера, а именно: WPR49504, вместо WPR49904, но това не съставлява основание за неговата отмяна. Същността на нарушението се заключава в неспазване на забрава въведена с пътен знак, а регистрационният номер на товарния автомобил, при пълно съответствие на останалите фактически обстоятелства, не е от характер, което да променя така описаното нарушение, а от там и извършените правни изводи.

Не се констатира и твърдяната липса на точно и пълно описание на нарушението. В АУАН и издаденото Наказателно постановление надлежно са описани датата, мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, поради което това възражение не съответства на събраните по делото доказателства.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че искането за отмяна на въззивното решение е неоснователно.

От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

                                              

ОСТАВЯ В СИЛА решение по АНД 1804/2017 г. на районен съд гр. Монтана като правилно.

 

            РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :