№ 159
гр. Бургас, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д*А
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20242120202955 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) и е образувано по жалба на И. А. А., ЕГН: **********, чрез адв.Д. В. от Адвокатска
колегия- Бургас, против Заповед за задържане на лице рег. №7779зз-38/19.07.2024г., издадена
от * И.ов Д* - разузнавач при РУ-Камено.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане.
В откритите съдебни заседания жалбоподателят се явява лично и се представлява от
адв.Д. В., който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата се явява лично в провелите се по делото съдебни заседания,
като оспорва жалбата.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в
предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 19.07.2024г. жалбоподателят И. А. А., ЕГН: **********, бил задържан със Заповед
за задържане на лице рег. №7779зз-38/19.07.2024г., издадена от * И.ов Д* - разузнавач при
РУ-Камено. Цитираната заповед е издадена във връзка с наличието на данни за негова
съпричастност към извършването на престъпление по чл.195, ал.1 НК, а именно за това, че
на 19.07.2024г. жалбоподателят извършил кражба на гориво от цистерна на фирма „*“,
собственост на „*“ ООД.
Задържаното лице - И. А. А. било установено на мястото и по времето на извършване
на деянието да източва заедно със свидетеля В. Д. Д., ЕГН: **********, дизел в туби от
цистерна на фирма „*“, собственост на „*“ ООД. При установяване на двете лица,
охранителят и свидетел по делото – К. С. С. направил клип със собствения си мобилен
телефон, който предал на полицейските служители и на който се виждат подробно
1
действията на двете лица при момента на установяването им до цистерната.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в
границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.1
от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР,
а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по
чл.63, ал.3 и 4 и чл.64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта. Заповедта е и
подробно мотивирана, като са посочени образуваното по случая ДП и престъплението за
което то е образувано.
Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица
в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление,
като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си
същност задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 вр. с чл.73 ЗМВР
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 ЗАНН –
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера
на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да
извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи
обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкрИ.ето на
престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е
необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се
предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само
наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при
условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие
за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е
безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на
конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и
обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането
по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват
жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва
не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
По мнение на съда тези обстоятелства в случая са налице. В изпълнени на дадените
му от съда указания, административният орган е представил и преписката във връзка в
издаването й, като съдържащите се в нея данни се потвърждават и от изложеното от
ответника в съдебно заседание. Нещо повече, по делото бяха разпитани и множество
свидетели, чиито показания способстваха за установяване на горната фактическа
2
обстановка. В тази връзка съдът дава вяра на показанията на свидетелите Н. Д* В. –
полицейски служител и К. С. С. – ръководител на охраната в * Бургас. И двамата свидетели
се явяват незаинтересовани от изхода на делото, а показанията им са последователни,
логични и непротиворечиви, като излагат една и съща фактическа обстановка, а именно
посочват съпричастността на жалбоподателя към процесното деяние или поне наличието на
данни за такава към момента на задържането му. В подкрепа на изложеното е и наличният
по делото запис на прецесното деяние, направен от свидетеля К. С. С., на който ясно се
виждат действията на жалбоподателя А. и на свидетеля Д.. Видно от така посочения запис
е, че към момента на пристигане на охранителя на място именно жалбоподателят е застанал
непосредствено зад една от тубите, която е свързана в този момент посредством специален
накрайник за източване на гориво с цистерната. Нещо повече, А. носи на ръцете си
работинически ръкавици, като в момента в който забелязва охранителя натиска копче,
разположено върху цистерната, с което действие преустановява подаването на гориво към
тубата. Изложеното съставлява достатъчно основание да се приеме от поличейските
служители, че е налице съпричастност на същия към престъплението по чл.195, ал.1 НК
респ. да се пристъпи към неговото задържане.
Следва изрично да се изтъкне, че е меко казано абсурдна развитата от защитата, а
и от свидетеля Д. теза, че жалбоподателят е бил на място „за да отиде по малка нужда“,
за която цел очевидно се очаква от съда да приеме, че е необходимо да се ползват
работни ръкавици. Още по – абсурдно е обяснението на свидетеля Д. на предявения му
в съдебно заседание запис, а именно, че двамата с А. са демонстрирали „как се точи
гориво“, което са направили по своеобразна заповед на охранителя. Ето защо и с оглед
на липсата на каквато и да е логичност, а и на изолираността им, съдът не даде вяра на
показанията на свидетеля Д..
В свои решения ВКС е имал повод да отбележи, че този вид доказателства - записи
от технически средства са: „най-коректният и безпристрастен носител на
доказателствена информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без
да са повлияни от субективни емоции и нагласи“ /Решение №368/11г. по н.д. № 1778/11г.
на II н.о. на ВКС/ и именно поради това, значението им за установяване на обективната
истина не следва да бъде омаловажавано от съда. Несъмнено е също така, че е налице
значителна като обем и последователна съдебна практика, че такива снимки/записи могат да
бъдат годно доказателство в производството и да се ползват за изясняване на релевантни за
изхода му факти. Константно е схващането, че направени снимки/записи, съдържащи
информация за деянието, представляват годно веществено доказателство и трябва да бъдат
ценени от решаващите съдилища. С оглед на изложеното съдът даде вяра на процесния
запис, като изгради фактическите си изводи именно върху него.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е
неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към
момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, са
били налице достатъчно данни, че А. може да има съпричастност към процесната престъпна
деятелност, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед.
Настоящият състав намира, че в случая не е налице нарушаване на принципа за
съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно
разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК прилагането на ПАМ
по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на
принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй
3
като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на
обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Нещо повече, няма как да бъде
прието за несъразмерно задържането на лице, което към момента на извършване на
престъплението/подаване на сигнал за него се е намирало на местопроизшествието,
при това е установено от свидетел да извършва изпълнителното деяние, за което освен
гласни доказателства към този момент е бил наличен и запис, предаден на
полицейските служители. Няма как да се приеме също така, че това лице е затруднено
да разбере защо е било задържано, при положение, че от една страна това е описано
достатъчно подробно в обжалваната заповед, а от друга страна то е било установено на
мястото на извършване на кражбата да борави със свързан с туба специален
накрайник за източване на гориво, което на свой ред е било записано с телефона на
охранителя на обекта.
В тази насока са налице достатъчно доказателства, за да се предприеме задържане на
лицето по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Ето защо и задържането на жалбоподателя се явява
законосъобразно. Нещо повече, подозрението за осъществено от жалбоподателя
престъпление се базира на разумни основания и се отнася до конкретно престъпление –
чл.195, ал.1 вр. чл.194 НК, което се явява предпазна мярка срещу произволни арести и
задържания (виж Ipek and Others v. Turkey, № 17019/02 и 30070/02, § 29, 3 февруари 2009
г., както и Guzzardi v. Italy, 6 ноември 1980 г., § 102, Серия A № 39 и Brogan and Others v.
the United Kingdom, 29 ноември 1988 г., § 51, Серия A № 145 B).
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената
заповед за задържане е законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да бъде
отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на И. А. А., ЕГН: **********, чрез адв.Д. В. от Адвокатска
колегия- Бургас, против Заповед за задържане на лице рег. №7779зз-38/19.07.2024г., издадена
от * И.ов Д* - разузнавач при РУ-Камено.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4