№ 22826
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110143980 по описа за 2025 година
Предявен са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1,
предл.1, 2 и предл.3 ЗЗД, и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от С. Н. И. срещу „Креди Йес“ ООД
обективно съединени искове, както следва: 1/ за прогласяване нищожност на договор
за паричен заем № 741327/13.05.2021 г. поради накърняване на добрите нрави, а в
условията на евентуалност – поради противоречие със закона, респ. поради
заобикаляне на закона; 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
115,82 лева, получена от ответника без правно основание, представляваща недължимо
платена договорна лихва при начална липса на основание и 3/ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 588,94 лева, получена от ответника без
правно основание, представляваща недължимо платена неустойка при начална липса
на основание.
В исковата молба ищецът твърди, че на 13.05.2021 г. сключил с ответното
дружество договор за паричен заем № 741327, по силата на който й била предоставена
сума в размер на 1000 лева, при месечен лихвен процент от 3,330% и ГПР от 48,081 %.
Сочи, че съгласно чл.3, ал.7 от договора следвало да заплати лихва в размер на 115,82
лева, а съгласно чл.8 неустойка в размер на 588,94 лева. Излагат се доводи, че ищцата
не дължи вземанията за договорна лихва и неустойка, тъй като се основават на
нищожна кредитна сделка. В тази насока се излагат доводи, че клаузата от договора,
предвиждаща заплащането на договорна лихва не е породила действие, тъй като е
нищожна поради накърняване на добрите нрави. Поддържа се още, че договорът е
сключен в противоречие със закона, респ. заобикаляне на закона, тъй като в ГПР не е
1
включена уговорената между страните неустойка. Поддържа се още, че вземането по
чл.8 от процесния договор няма характер на неустойка, а представлява добавък към
договорната лихва, тъй като чрез създадените от търговеца предпоставки за сигурно
неизпълнение на поставените от него изисквания, той си гарантира допълнителна
печалба. Поради тези и останалите подробно изложени в исковата молба доводи и
съображения, ищецът моли да бъде установена недействителността на процесния
договор за заем, а ответникът осъден да му заплати платените при начална липса на
основание суми за договорна лихва и неустойка. Претендира направени по делото
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява
становище за неоснователност на исковете. Признава факта, че страните са обвързани
от процесния договор, но счита за неоснователни изложените от ищеца аргументи за
недействителност на същия. Сочи, че при формиране на ГПР, в същия не следва да
бъде включен размерът на неустойката по чл. 8 от договора, тъй като тя съставлява
разход, който се дължи от потребителя поради неизпълнение на задължението му да
предостави обезпечение съгласно чл. 6 от договора. Счита, че неустойката няма
характер на лихва, такса или друг разход по кредита. Освен това твърди клаузата да е
индивидуално уговорена между страните. Развива подробни съображения относно
законосъобразното начисляване на уговорената между страните неустойка. По
изложените в отговора съображения се иска отхвърляне на исковите претенции.
Претендират се разноски.
С определение, обективирано в протокол от проведено на 09.12.2025 г. открито
съдебно заседание, съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение в размер на
предявени два осъдителни иска, както следва: предявения иск за сумата от 115,82 лева,
получена от ответника без правно основание, представляваща недължимо платена
договорна лихва при начална липса на основание, да се счита предявен за сумата от
1155,88 лева, а предявения иск за сумата от 588,94 лева, получена от ответника без
правно основание, представляваща недължимо платена неустойка при начална липса
на основание, да се счита предявен за сумата от 1270,34 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото, обявен за окончателен в първото открито съдебно
заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелството, че страните са сключили договор за паричен заем №
741327 от 13.05.2021 г.
С постановеното по реда на чл.140 ГПК определение съдът е задължил на
основание чл. 190 ГПК „Креди Йес“ ООД в едноседмичен срок от съобщението да
представи, с препис за насрещната страна, заверен препис от договор за паричен заем
2
№ 741327 от 13.05.2021 г., сключен между страните. Със същото определение съдът
изрично е предупредил ответното дружество, че в случай на неизпълнение, на
основание чл. 161 ГПК съдът може да приеме за доказани фактите, относно които
страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства - в случая, че
съдържанието на оспорените клаузи от договора съответства на посоченото в исковата
молба.
Видно от приложената по делото призовка /л.36 от делото/ е, че „Креди Йес“
ООД е получил препис от горепосоченото определение на 22.10.2025 г., като нито в
едноседмичният срок за изпълнение на задължението, нито до приключване на
съдебното дирене по делото, е изпълнил задължението да представи изискания
документ.
С оглед предходното и поради неизпълнение на задължението в срок, съдът на
основание чл.161 ГПК приема за доказани фактите, относно които страната е създала
пречки за своевременното събиране на допуснати доказателства, а именно че
съдържанието на оспорените клаузи от договора съответства на посоченото в исковата
молба.
Между страните не се спори, а и от приложеното по делото удостоверение,
издадено от ответното дружество на 13.05.2021 г. се установява, че разрешение лимит
от 5000,00 лева по кредит № 741327, е бил предсрочно погасен.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което не е оспорено от страните и при преценката му по реда на чл.202 ГПК съдът
приема за обективно и компетентно дадено. Видно от същото е, че при извършена
проверка в счетоводството на ответното дружество и представените му документи,
вещото лице е посочило, че единствения разход, който е включен при изчисляване на
ГПР е договорната лихва. Ако при изчисляването на ГПР бъде включена и
предвидената в договора неустойка, то ГПР възлиза в размер на 122,39 %. Вещото
лице е посочило още, че обща платената от ищеца в полза на ответника сума възлиза
на 7 426,22 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Сключеният между ищеца и ответника договор е потребителски, поради което
намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК). За
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно
и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или
не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми,
за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г.,
постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в
3
процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда
без от страните да е наведен такъв довод.
В конкретния случай, както бе посочено и по-горе, ответникът не е представил
препис от процесния договор, поради което съдът не е в състояние да извърши
преценка относно съответствието му с разпоредбата на чл.11 ЗПК, поради което
предвид създадените от ответника пречки следва да се приложат последиците на
чл.161 ГПК и да се приеме, че в договора за кредит е била уговорена и неустойка за
непредоставено обезпечение.
Предходното кореспондира и със заключението на приетата и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице е посочило, че в
договора е била включена неустойка в размера на 2973,54 лева., поради което
действителния ГПР възлиза на 122,39 %.
С оглед предходното съдът намира, че в случая не е спазено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в процесния договор неустойка представлява
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите. Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/,
което към 2025 г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят
50 % от заетата сума. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по
кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения
за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи
при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от неспазване изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява
недействителен – чл. 22 ЗПК.
При недействителност на договора съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Видно от приложеното по делото удостоверение и заключението на съдебно-
4
счетоводната експертиза е, че ищецът е изплатил всички дължими суми по договора в
полза на ответното дружество.
Ето защо при установяване на имущественото разместване за процесните суми и
при липса на основание за това, предявените осъдителни искове следва да бъдат
уважените в предявените след допуснатото на основание чл.214 ГПК изменение
размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски. Видно от приложения по делото списък на разноските по
чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищецът претендира и е направил
разноски за държавна такса, депозит за ССчЕ и адвокатско възнаграждение в общ
размер на 1640,00 лева.
Съдът намира за основателно възражението на ответника с правно основание
чл.78, ал.5 ГПК. Това е така, тъй като тъй като с Определение № 29 от 20.01.2020 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК е прието, че когато с една искова молба са
предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно
съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички
искове. Отделно от предходното, съдът взе предвид, че независимо от цената на
предявените искове, делото не е фактическа и правна сложност, като е приключило
само в едно открито съдебно заседание, на което процесуалния представител на ищеца
не се е явил. Ето защо, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до размера от 600,00 лева. С оглед предходното ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от общо 1070,00 лева
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от С. Н. И., ЕГН ********** срещу „Креди Йес“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, бл.“България“
№ 196 иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, нищожността на сключения между
страните договор за паричен заем № 741327/13.05.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД „Креди Йес“ ООД, ЕИК
********* да заплати на С. Н. И., ЕГН ********** сумата от 1155,88 лева, получена
от ответника без правно основание, представляваща недължимо платена договорна
лихва при начална липса на основание.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД „Креди Йес“ ООД, ЕИК
********* да заплати на С. Н. И., ЕГН ********** сумата от 1270,34 лева, получена
5
от ответника без правно основание, представляваща недължимо платена неустойка при
начална липса на основание.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Креди Йес“ ООД, ЕИК ********* да
заплати на С. Н. И., ЕГН ********** сумата от общо 1070,00 лева, представляваща
направени разноски в производството пред първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6