Решение по дело №2214/2019 на Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

гр. ВРАЦА, 19.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 25 октомври Две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

 

 

При секретаря В.Апостолова като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N` 2214 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от „СУАБ-СБА” ЕООД-клон Враца против В.Л.Ц. *** за осъждане на ответницата да му заплати сумата 527.67 лева, дадена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено и на 03.05.2018г. на ответницата било изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 527.67 лева. Уволнението било признато за незаконно и отменено с решение по гр.дело № 680/2018г. на ОС Враца, като на ответницата е присъдено от съда и обезщетение за оставане без работа за срок от 6 месеца. Поддържат се доводи, че обезщетенията по чл.225, ал.1 от КТ и това по чл.222, ал.1 от КТ обезщетяват една и съща вреда за уволнения – оставането му без работа, поради което изплатеното такова по чл.222, ал.1 от КТ е получено на отпаднало основание и подлежи на връщане.

Исковете са с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето  и чл.86, ал.1 от  ЗЗД и са процесуално допустими.

В срока и по реда на чл.131 ГПК ответницата представя писмен отговор, с който оспорва исковете. Поддържа, че не е налице соченото от ищеца основание за връщане на получената сума, по подробно развити съображения. Предявява и насрещен иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за осъждане на ищеца да й заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 01.04.2018г. до 09.05.2019г. в размер на сумата 527.67 лева /съгласно направено изменение на размера на основание чл.214, ал.1 от ГПК/, ведно със законната лихва от предявяването му до окончателното й изплащане. В насрещната искова молба се твърди, че от прекратяване на трудовия й договор на 01.04.2018г. до възстановяването й на работа от съда на 09.05.2019г. й се дължи това обезщетение за 20 раб.дни, като се позовава на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време и на практиката на съда на Европейския съюз по тълкуването на чл.7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г.

В писмен отговор на предявения насрещен иск, ответникът по същия го счита за недопустим и неоснователен. Развива доводи, че е заплатил на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск към датата на прекратяване на правоотношението. Претендираното такова за периода от прекратяване на трудовия й договор до възстановяването й на работа от съда не се дължи, тъй като трудово правоотношение през този период не съществува и липсва реално положен труд.

По делото са събрани писмени доказателства. Назначена е и изслушана специализирана съдебно-счетоводна експертиза. След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 Страните не спорят, че са били в трудово правоотношение, което е прекратено със заповед №187/30.03.2018г. на управителя на ищеца. На ответницата било изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 527.67 лева, видно от представеното преводно нареждане от 03.05.2018г. Ответницата е оспорила по съдебен ред уволнителната заповед и с влязло в законна сила решение №770/19.10.2018г., постановено по гр.дело № 2221/2018г. на РС Враца са уважени предявените от нея искове с правно основание чл.344, ал.1-3 вр. чл.225, ал.1 от КТ – увлнението  е признато за незаконно и е отменена уволнителната заповед, възстановена е на заеманата до тогава длъжност и е осъден работодателят да й заплати обезщетение за 6 месеца за оставане без работа, поради незаконното уволнение.

От заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно се установява, че размера на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за времето от уволнението на ответницата – 01.04.2018г. до възстановяването й на работа от съда – 09.05.2019г. при брутно месечно трудово възнаграждение 680 лв. възлиза за 20 работни дни, на сумата 527.67 лв. нетно трудово възнаграждение.

 При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД:

Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне. Юридическите факти, на които се позовава ищеца се обхващат от приложното поле на предл.трето от цитираната разпоредба - отпаднало основание, който фактически състав изисква при получаване на престацията да е съществувало правно основание, което впоследствие да е отпаднало с обратна сила, както е например при унищожаемите или развалените договори.

В конкретния случай при прекратяване на трудовото правоотношение с ответницата, работодателят-ищец й е изплатил обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 527.67 лева, което е получено от нея на посоченото правно основание. С оглед признаване на уволнението за незаконно и негова отмяна, респ. с уважаване на иска по чл.225, ал.1 от КТ на ответницата е присъдено обезщетение за срок от 6 месеца, поради оставане без работа, вследствие признатото за незаконно уволнение. Двете обезщетения – по чл.222, ал.1 от КТ и по чл.225, ал.1 от КТ обезщетяват една и съща по естеството си вреда за уволнения работник/служител – оставането му без работа. С отмяната на уволнението, трудовото правоотношение между страните се възстановява и отпада основанието за получаване на обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ, а дадената сума се явява получена на отпаднало основание и подлежи на връщане от ответницата.

С оглед на това предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да се уважи в пълния му претендиран размер.

По насрещния иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ:

Правото на обезщетение по чл.224 ал.1 КТ възниква при прекратяване на трудовото правоотношение, в който случай работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

Правото на платен годишен отпуск е основно конституционно право /чл.48, ал.5 от Конституцията на РБ/, което има подробна правна регламентация в КТ. То обаче се полага за ползване от работника/служителя през времето докато е бил на работа и реално е престирал труд. Това право не съществува за времето, през което работникът не е бил на работа, поради незаконно уволнение. При възстановяването му на заеманата длъжност с решение на съда, платения годишен отпуск се определя от времето на встъпването, съобразно периода на реално положен труд занапред. Целта на този вид отпуск е да осигури почивка и възстановяване на силите на работника. В действителност времето от уволнението до възстановяването на работа се признава за трудов и осигурителен стаж, но в КТ липсва изрична разпоредба признаваща за това време и право на платен годишен отпуск, респ. право на обезщетение за неползване на такъв.

 С оглед изложеното предявения насрещен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

 При този изход на делото в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 350.00 лева, представляващи внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

 Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА В.Л.Ц., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „СУАБ-СБА” ЕООД-клон Враца, ЕИК на клон 8310331270087, със седалище и адрес на управление: гр.Враца1 ул.”Бистришко шосе” №1 на основание чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД сумата 527.67 лв., получена на отпаднало основание - отменена заповед №187/30.03.2018г. на управителя на клона, с влязло в законна сила решение №770/19.10.2018г., постановено по гр.дело № 2221/2018г. на РС Враца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 07.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 350.00 лева.

ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на В.Л.Ц., ЕГН ********** с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за сумата 527.67 лв. претендирано обезщетение за неползуван платен годишен отпуск за периода 01.04.2018г. до 09.05.2019г., ведно със законната лихва от предявяването му до окончателното й изплащане.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………