РЕШЕНИЕ
№ 2524
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330118285 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искова молба на Л. Т. М. , ЕГН **********, съдебен адрес в
**************, депозирана против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. София, бул. „Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин“ 6, с два кумулативно субективно
съединени установителни иска с правно основание чл. 439 ГПК .
Според изложеното, между ищеца и трето на спора лице, „ БНП Париба
пърсънъл файненс „ ЕООД, бил сключени на 31.08.2012г. и 30.11.2012г.,
договори за паричен кредит под номер ************* и ***********. Поради
неизпълнение на М., това дружество се снабдило със заповеди за плащане по
реда на чл. 410 от ГПК, като длъжника не подал възражение против двете
заповеди, издадени съответно по ч. гр. дело №11842/2014 год. и
№1179/2014год. на РС Пловдив. Били издадени и изпълнителни листове и по
двата договора, възоснова който било образувано при ЧСИ
***************** при ПОС едно общо изпълнителното дело №
**********г. Впоследствие вземанията били прехвърлени на ответника чрез
договор за цесия, като ответното дружество било конституирано като
1
взискател по делото.
Изложени са обаче доводи, че вземанията са погасени с изтичането на
погасителна давност, изпълнителното дело е било прекратено през 2016 г. на
основанието по чл. 433 ал. 1 т . 8 от ГПК, при което се оспорва изпълнението
по ИД №************ год. и се иска от съда да постанови решение, с което
да установи, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които са издадени
следните изпълнителни листове:
І. Изпълнителен лист , издаден на 01.04.2014 год. по ч. гр. дело № 1184/2014
г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, VІ гр. с., с който ищецът е осъден
да заплати на „БНП Париба Пърсанъл Файненс“ ЕООД, сумата от 3493.85 лв.
/три хиляди четиристотин деветдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща главница, 711.35 лв. /седемстотин и единадесет лева и
тридесет и пет стотинки/, представляваща добавка печалба на кредитора и
покриваща разходите на кредитора по подготвяне и обслужване на заема,
329.80 лв. /триста двадесет и девет лева и осемдесет стотинки/,
представляваща мораторна лихва за периода от 05.02.2013г. до 03.01.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2014г. до
окончателното изплащане, както и направените разноски по делото в размер
на 190.70 лв. /сто и деветдесет лева и седемдесет стотинки/, или общо сумата
в размер на 4 725.70 лв. /четири хиляди седемстотин двадесет и пет лева и
седемдесет стотинки/.
ІІ. Изпълнителен лист, издаден на 29.04.2014г. по ч.гр.д. № 1179/2014г. ,
ПРС , с който ищецът е осъден да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ ЕООД, сумата от 8008 лв. /осем хиляди и осем лева/,
представляваща главница, 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет/,
представляваща добавка печалба на кредитора и покриваща разходите на
кредитора по подготвяне и обслужване на заема, 755,92 лв. /седемстотин
петдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща мораторна
лихва за периода от 05.02.2013г. до 03.01.2014г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 27.01.2014г. до окончателното изплащане, както
и направените разноски по делото в размер на 300.28лв. /триста лева и
двадесет и осем стотинки/, или общо сумата в размер на 10 314.20 лв. /десет
хиляди триста и четиринадесет лева и двадесет стотинки/, поради изтекла
погасителна давност и да се присъдят на ищеца сторените по делото разноски.
2
Ответникът оспорва исковете, отрича изтичането на давност за вземането
– твърди , че тя е била прекъсвана неколкократно чрез искания на взискателя
за прилагане на различни изпълнителни способи по изп. дело. Моли исковете
да бъдат отхвърлени и да се присъдят сторените за защитата разноски.
Водят се два субективно съединени между същите страни отрицателни
установителни искове с правно основание в чл. 439 от ГПК. Исковете са
допустими
По същество , съдът съобрази следното :
По възникването на вземането, прехвърлянето му чрез цесия и това, че
кредиторът е снабден с изпълнителен лист за него, не се спори. Тук съдът
следва да отбележи , че предпоставките на иска по чл. 255 ГПК (отм.) , респ,
чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и
промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание (
срв., решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като
диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на
релевираните от ищеца факти, а факти, които не са заявени от ищеца като
основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не са
включени в неговия предмет (Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е възникнало
валидно, а единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК
юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока ,
представляващ давностен такъв за изпълнение.
Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по
правоотношението да потърси дължимата престация. Като такъв, тя
съставлява отрицателен за длъжника юридически факт, за доказването на
който, той не разполага с процесуален инструментариум. Затова давност
винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо, което кредитора
като ответника по делото следва да докаже. Давност тече за всяко вземане. В
случая, такава тече най – късно от датата, на която срока на действие на двата
договора са изтекли, но е прекъсната с признаването на вземането, на каквото
се приравнява липсата на попадено възражение по заповедните производства.
Или , от датите на издаване на изпълните листове , съответно 01.04.2014 год.
и 29.04.2014 год., за вземанията тече нова давност от пет години за
главницата и разноските, и от три – за лихвите, съобразно общите правила на
3
ЗЗД.
Кратки бележки по хода на изп. дело № ******* по опис на ЧСИ ****** за
*****г., от значение за изхода на спора:
Делото е образувано на 04.06.2014г. , като съдебният изпълнител е бил
оправомощен по реда на чл. 18 от ЗЧСИ да предприема сам изпълнителните
способи , които намери за необходими. На М. е връчена покана за доброволно
изпълнение на дата 10.10.2014г. Проучено е имущественото състояние на
длъжника, и по свои почин съдебният изпълнител е насрочил опис и
продажба на движими вещи от жилището на длъжника, който да се извърши
на дата 10.03.2017г. Описът не е извършен, тъй като длъжника не бил открит,
за да бъде уведомен за извършването . Нов опис бил насрочен на дата
27.11.2018г. , но не бил извършен. На дата 14.09.2018г. процесното вземане
било прехвърлено на ответника и това дружество било конституирано като
взискател по делото. Нов опис бил насрочен на дата 21.01.2019г, но не бил
проведен; държавата била конституирана като присъединен взискател. Няма
повече искания за предприемане на определен изпълнителен способ.
По делото се откриха също така доказателства за направено директно на
взискател плащане на сума от 2837.85 лева , за които ЧСИ е изготвир на л.
113 от делото разпределение.
На 19.11.2021г. ищецът се позовал на погасителната давност чрез иска си.
С оглед изложеното, по делото отсъства какъвто и да било проведен
изпълнителен способ като основание да се приеме, че давността е прекъсната.
Изпълнение срещу движими вещи на длъжника се насочва чрез описа им;
такъв по делото не е извършван , няма данни за искан или предприет
различен такъв способ. В Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г.
по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя
съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагането на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ,
назначаването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
4
давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и
книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в
сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във
всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и
предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия. Следва
също така да се има предвид , че към датите на насрочването на описите , по
отношение на делото в цялост, като процес , е имало основание за
прекратяването му по смисъла на чл. 433 ал. 1 т . 8 от ГПК, тъй като от датата
на връчването на поканата за доброволно изпълнение до датата на първия във
времеви план опис, са изминали повече от две години като бездействие на
кредитора. По изпълнителното дело е имало молба в този смисъл от
процесуален представител на ищеца – длъжник, но тя не се откри , а и не е
била уважена от съдебния изпълнител. Затова насрочените, но непроведени
описи на движими вещи в жилището на длъжника не прекъсват давността, и
съответно - тя е изтекла още през 2019г.
Исковете са основателни.
Разноските се понасят от ответника. Предвид цената на исковете и правната
им и фактическа сложност, възражение за прекомерност на договорения от
ищеца хонорар на адвокат не може да бъде споделено.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. София,
бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин“ 6, че в отношнията
между страните, ищецът Л. Т. М. , ЕГН **********, съдебен адрес в
*****************, не дължи на ответника изпълнение на следните суми, за
събирането на които е образувано изпълнителното дело № **** по опис на
ЧСИ ******* за ******г.:
І. По изпълнителен лист , издаден на 01.04.2014 год. по ч. гр. дело №
1184/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, VІ гр. с. - 3493.85 лв.
5
/три хиляди четиристотин деветдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща главница, 711.35 лв. /седемстотин и единадесет лева и
тридесет и пет стотинки/, печалба на кредитора, 329.80 лв. /триста двадесет и
девет лева и осемдесет стотинки/
мораторна лихва за периода от 05.02.2013г. до 03.01.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2014г. до окончателното
изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 190.70 лв.
/сто и деветдесет лева и седемдесет стотинки/, или общо сумата в размер на 4
725.70 лв. /четири хиляди седемстотин двадесет и пет лева и седемдесет
стотинки/.
ІІ. По изпълнителен лист, издаден на 29.04.2014г. по ч.гр.д. № 1179/2014г.,
ПРС - 8008 лв. /осем хиляди и осем лева/ главница по договор, 1250 лв.
/хиляда двеста и петдесет/ кредиторово възнаграждение, 755. 92 лв.
/седемстотин петдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/, мораторна
лихва за периода от 05.02.2013г. до 03.01.2014г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 27.01.2014г. до окончателното изплащане, както
и направените разноски по делото в размер на 300.28лв. /триста лева и
двадесет и осем стотинки/, или общо сумата в размер на 10 314.20 лв. /десет
хиляди триста и четиринадесет лева и двадесет стотинки/,
поради изтекла погасителна давност.
Осъжда „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление, гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21,
Бизнес център „Люлин“ 6, да заплати на Л. Т. М. , ЕГН **********, съдебен
адрес в ****************************, сумата от 1686.50 лева разноски по
делото.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две
седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6