№ 3547
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.Р
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от Д.Р Гражданско дело № 20221110156772 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена на 20.10.2022 г. от И. В. Б., ЕГН
**********, с искане за налагане на мерки за защита на молителката срещу лицето, с което
молителката се намира във фактическо съпружеско съжителство и от което има дете - Х. М.
П. Р., испански гражданин, роден на ********** г., при твърдения да извършени от него
актове на домашно насилие на 15.10.2022 г. и 16.10.2022 г. г., изразяващи се в обиди,
плюене в лицето, ритник в областта на прасеца и силно блъскане с ръце, като се твърдят и
предхождащи актове на насилие, изразяващи се в обиди и ежедневно сексуално насилие. В
съдебно заседание поддържа молбата.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изразява становище по молбата.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”- съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
1
По делото се установява, че страните имат общо дете /л. 11 от делото/, предвид което
ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 3
ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2
ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и физическо насилие.
Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира
същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която са описани подробно процесните актове на домашно насилие по време, място, начин
на извършване, като е посочено и авторството им. В случая на актовете на домашно насилие
не са присъствали очевидци, предвид което и с оглед декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
съдът намира, че се установява по делото ответникът да е осъществил спрямо молителката
на процесните дати твърдените актове на домашно насилие, като е обиждал молителката,
плюл я е в лицето, изритал я в областта на прасеца и силно я блъскал с ръце. От
представения по делото лист на преглед на пациент в КДБ/СО /л. 18 от делото/ се
установяват последиците от упражненото физическо насилие спрямо молителката на
процесния акт от 15.10.2022 г. – наличие на подкожен хематом на дясна подбедрица и ляв
глутеус. Ето защо съдът намира молбата за доказана, поради което същата следва да бъде
уважена.
По мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5
и 6 ЗЗДН/. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера на
деянието на ответника, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката както и забрана да я доближава. За посочената мярка за защита по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя срок - задължението на ответника да се въздържа от
домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено във времето.
Съдът намира по отношение на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3, предл. първо, второ и
трето ЗЗДН с оглед постигане на целта на същите, че е подходящ срок от 12 месеца, което
време съдът намира за достатъчно за преосмисляне на поведението от страна на ответника.
По налагане на глоба на ответника:
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН „Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага
на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.”. Съдът, при преценката си относно
размера на глобата, съобрази характера и тежестта на извършеното от ответника и намира,
2
че на същия следва да се наложи глоба в размер на 300,00 лв.
По разноските:
При този изход на делото молителката има право на разноски, които се установяват в
размер на 650,00 лв. платен адвокатски хонорар /л. 19 от делото/, поради което и следва да й
бъдат присъдени в този размер. На основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН дължимата
държавна такса по делото следва да се възложи на ответната страна, която съобразно чл. 3 от
Тарифата е в размер на 25,00 лв., като ответникът следва да бъде осъден да я заплати в полза
на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН следната
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на И. В. Б., ЕГН **********, срещу Х. М. П. Р., испански
гражданин, роден на ********** г., като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Х. М. П. Р., испански гражданин,
роден на ********** г., да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
И. В. Б., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН Х. М. П. Р., испански гражданин,
роден на ********** г., от съвместно обитаваното с И. В. Б., ЕГН **********, жилище,
находящо се на адрес: гр. София, бул. „Сливница“ № 146, вх. „А“, ет. 5, ап. 19, за срок от 12
месеца, считано от 08.03.2023 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН на Х. М. П. Р., испански
гражданин, роден на ********** г., да приближава И. В. Б., ЕГН **********, на разстояние
по-малко от 200 метра, освен по разпореждане на държавен орган, за срок от 12 месеца,
считано от 08.03.2023 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ на Х. М. П. Р., испански
гражданин, роден на ********** г., да приближава обитаваното от И. В. Б., ЕГН
**********, жилище, находящо се в гр. София, бул. „Сливница“ № 146, вх. „А“, ет. 5, ап. 19,
на разстояние по-малко от 200 метра, освен по разпореждане на държавен орган, за срок от
12 месеца, считано от 08.03.2023 г.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. трето на Х. М. П. Р., испански
гражданин, роден на ********** г., да приближава местоработата на И. В. Б., ЕГН
**********, в гр.София, кв. „Драгалевци“, ул. „Георги Георгиев“ № 48, на разстояние по-
малко от 200 метра, освен по разпореждане на държавен орган, за срок от 12 месеца, считано
от 08.03.2023 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Х. М. П. Р., испански гражданин, роден на ********** г., че при
констатирано от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде
3
задържан и предаден на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед
представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Х. М. П. Р., испански гражданин, роден на
********** г., ЕГН **********, глоба в размер на 300,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. второ ЗЗДН Х. М. П. Р., испански
гражданин, роден на ********** г., да заплати на И. В. Б., ЕГН **********, разноски в
размер на 650,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Х. М. П. Р., испански
гражданин, роден на ********** г., да заплати в полза на Софийски районен съд държавна
такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адрес на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4