№ 667
гр. Дупница, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседА.е на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20251510101288 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Сокол 95“ ЕООД срещу А. Н. Д..
Ищецът твърди, че между стрА.те било налице облигационно правоотношение,
възникнало въз основа неформален договор от 16.08.2024г., по силата на който ищецът
следвало да извърши СМР – изграждане на покривна конструкция в имот на ответницата,
находящ се в гр. *** срещу възнаграждение в размер на 6000 лв. с включени материали и
труд. Поддържа, че ищецът е изпълнил работата, но не е получил дължимото
възнаграждение в размер на 6000 лв., за което издал фактура № ********** от 31.01.2025г.
Моли ответницата да бъде осъдена да заплати посочената сума, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 14.07.2025г. до окончателното плащане.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която не е депозирала
отговор в срока по чл. 131 ГПК. В съдебно заседА.е признава наличието на договорно
отношение между стрА.те, но заявява, че е платила изцяло уговорената цена.
Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства, намира следното:
Предявеният иск е с правно основА.е чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД. В тежест на
ищеца е да докаже, че между него и ответната страна е възникнало твърдяното
облигационно отношение по договор за извършване на СМР; че е изпълнил възложената
поръчка; размера на уговореното възнаграждение; настъпване на изискуемостта на
вземането, а при установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответната страна да
докаже, че е погасила задълженията си към ищеца.
1
В случая с изрично определение на съда от 16.12.2025г. са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, включени във фактическия състав на
процесното вземане, както и че ищецът е получил плащА.я от ответницата.
Единственото спорно обстоятелство е дали претендираното вземане е погасено чрез
плащане въз основа представените от ответника плащА.я. С определение на съда от
16.12.2025г. е указано на ищеца, че е негова тежестта да докаже, че въз основа представените
плащА.я са погасени други задължения на ответницата, т.е. осъществяването на фактически
състав, от който се поражда и друго задължение на ответницата, което е погасено с
извършените плащА.я.
Независимо от дадените указА.я ищецът не е ангажирал никакви доказателства за
наличието на други задължения на ответницата, които да са подлежали на погасяване с
извършените плащА.я. Твърденията на ищеца в съдебно заседА.е, че се касаело за други
дейности, а не претендираната окончателна цена, освен че подлежат на доказване (каквито
доказателства не са представени), противоречат и на твърденията на самия ищец (вж.
уточнителна молба от 07.08.2025г.), съгласно които предмет на договора е извършването на
ремонт на покрив срещу възнаграждение за материали и труд в размер на 6000 лв.
Ето защо, следва да се приеме, че след като между стрА.те не е налице спор по
отношение на сключването, предмета и изпълнението на договора, както и по отношение на
това, че ищецът е получил сума в размер, надхвърляща уговореното възнаграждение, без да
са ангажирА. доказателства, че паричните средства са получени на друго основА.е (Решение
№ 546 от 23.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 856/2009г., IV г.о.), то следва да се приеме, че с
извършените плащА.я е погасено задължението на ответницата по процесния неформален
договор от 16.08.2024г.
По изложените съображения, предявеният иск подлежи на отхвърляне поради
погасяване на задължението чрез плащане.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответницата
за сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сокол 95“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ж.к. „Герена“, бл. 189, вх. А, ап. 2 срещу А. Н. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. *** осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 6000 лв., представляваща
възнаграждение по неформален договор за СМР (изграждане на покривна конструкция в
имот на ответницата, находящ се в гр. ***), сключен на 16.08.2024г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 14.07.2025г. до окончателното плащане.
2
ОСЪЖДА „Сокол 95“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
Кюстендил, ж.к. „Герена“, бл. 189, вх. А, ап. 2 ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. Д., ЕГН: **********,
с адрес: гр. *** сторените по делото разноски, както следва: 900 ЛЕВА – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на стрА.те.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3