Р Е Ш Е Н И Е
Номер …. 16.10.2019 г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На втори октомври Година 2019
в публичното заседание, в следния състав:
Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2.
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Диана И.,
като разгледа докладваното от съдията - докладчик ТРИФОН
МИНЧЕВ въззивно търговско дело № 1275 по
описа за 2019 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „В.“ ЕООД, против решение № 467/12.04.2019 г., постановено по гр.д. № 5694/2018 г. по описа
на Районен съд – С.З., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният иск за претендирани суми свързани с доставка и отвеждане на питейна
вода за имот в гр.С.З., ул. ***, за посочения период и са присъдени разноските по
делото. Във въззивната жалба са наведени подробни оплаквания против
първоинстанционното решение.
В законния срок не е постъпил писмен отговор от другата страна.
Старозагорският окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК
и като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с
доказателствата по делото, намира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съгласно
чл.269, изр.2 ГПК, по останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в
жалбата.
Безспорно между страните е, че на 22.08.2018 г. ищцовото
дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника, за сумата от 70.82 лв. - главница, дължима за
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода по партида № 034058, за
имот, находящ се в гр. С.З., ул. ***, за периода 12.01.2017г. – 14.02.2018г.,
сумата 7.18 лв.- лихва за забава за
периода 01.06.2017 г. – 17.08.2018г., законната лихва върху главницата, считано
от 22.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на заявлението
е образувано частно гр. дело № 4241/2018 г., по описа на СтРС, и е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2385/27.08.2018
г., с която е разпоредено длъжникът – ответникът по настоящото дело, да плати
на заявителя – ищецът по настоящото дело, претендираните суми.
В срока по чл. 415 от ГПК длъжникът е възразил срещу
издадената заповед за изпълнение, като съдът е указал на заявителя за
възможността му в едномесечен срок от съобщаването да предяви установителен иск
за вземането си. В указания преклузивен срок, заявителят предявил иск за
установяване на вземането си.
Видно от справка от Служба по вписванията – С.З., се
установява, че ответникът на 18.11.2016 г. по силата на договор за дарение е
придобил правото на собственост върху имот – самостоятелен обект в сграда –
мазе 3 – а, в сграда находящ се в гр. С.З., ул. ***.
С договор № 42142/02.08.2018 г. ответникът Х.И. сключва
договор с ищцовото дружество за доставка на вода и отвеждане и пречистване на отпадъчни води за имот,
находящ се в гр. С.З., ул. ***.
Пред СтРС е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза, от заключение, на което се установява се, че по процесната партида
№ 034058, за периода 12.01.2017г. – 14.02.2018 г., за имот в гр. С.З., ул. ***,
съществуват неплатени задължения, в размер на 70.82 лв.- главница, и 7.18 лв. –
лихва за забава, дължима по реда на чл.40, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите канализационните системи.
Вещото лице, след направена проверка в счетоводството на ищцовото дружество, е
констатирало, че промяна в партида № 034058 е настъпила на 08.08.2018 г., след
депозирано от ответника заявление за промяна на 02.08.2018 г. Към заявлението е
приложено и копие от нот. акт за даряване на имота. В съдебно заседание вещото
лице пояснява, че през 2018г., с депозиране на заявлението от ответника за
промяна на партидата, се прехвърля задължението на В.П., фигуриращо от 2016г.,
със задна дата. За това прехвърляне, обаче не са издадени нови квитанции на името
на ответника, нито е извършено префактуриране на задължението.
Не е спорно обстоятелството, че имотът с партида 34058, находящ се на ул. ***според карнета на В. и ет. 5, според нотариалния акт, е един и същ имот.
Спорен е въпросът дали
възимаемият живее на етажа, на който са описани партидите. Налице е договор, сключен с
„В.“ за етаж четвърти, а апартаментът, който е придобит от въззимаемия е на
етаж пети.
В тази връзка са
разпитани като свидетели лицата К.Й. при Б.Г.И. и П.Т.К., които установяват, че сградата се състои от четири етажа, партер, три жилищни етажа и четвърти
етаж - таван, обособен в помещения. На партера има гараж със стая. На първи
етаж е един апартамент. На втори също е един апартамент, на трети също е един
апартамент и на четвъртия етаж са тавански помещения, обособени в два малки
апартаменти. П.Т.К. – домоуправител на блока сочи, че сварила В.,
който със семейството си живеел на тавана до 2017 г.. Изнесъл се 2017г. и се
продал на Х.. След него никой не живеел там, но апартамента е собственост на Х..
Предвид горното се налага извода, че по
категоричен начин е изяснена причината, поради която етажността
на сградата и отделните обекти в нея е записана по този начин в документацията
за партидите при ВиК. Както са посочили свидетелите по горе, сградата се
състои от четири етажа: партер, три жилищни етажа и четвърти етаж - таван,
обособен в две помещения.
Поради което настоящата инстанция не споделя
извода на СтРС, че става въпрос за два съвсем различни имота и за това и договорът за
доставка на вода е едва от 02.08.2018 г.. Сумите за вода не са префактурирани
на името на новия собственик на имота, защото той не е поискал това, въпреки че е придобил имота още през 2016 г. по силата на
даряване. Както
сочи свидетелката П.Т.К. – домоуправител на блока лицето В., което е живеело
преди въззиваемия в имота, се е изнесъл още през 2017 г. и след него никой не живее там, но апартамента е собственост на Х., с
което се опровергава твърдението на въззиваемия, че не е могъл да влезе във
владение на имота си веднага след придобиването му, поради което подаването на
заявлението за промяна на партида е едва на 02.08.2018 г..
Предвид горното съдът намира, че решението на СтРС е неправилно и като
такова следва да бъде отменено, а предявения установителен иск, като основателен
и доказан следва да бъде уважен. При този изход на делото, следва да се бъде
осъден въззиваемия да заплати на въззивника разноските направени в заповедното,
първоинстанционното и в настоящото производство.
С оглед цената
на иска, в размер на 70,82 лв., настоящето въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 467/12.04.2019 г., постановено по гр.д. № 5694/2018 г. по описа
на Районен съд – С.З., КАТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че Х.И.И., ЕГН **********,*** дължи на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***, представлявано от Р.Р., чрез
адв. С., с адрес: ***, сумата от
70.82 лв. - главница, дължима за доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода по партида № 034058, за имот, находящ се в гр. С.З., ул. ***, за
периода 12.01.2017г. – 14.02.2018г., сумата 7.18 лв. - лихва за забава за периода 01.06.2017 г. –
17.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2385/27.08.2018 г. по ч.
гр. дело № 4241/2018 г., по описа на СтРС.
ОСЪЖДА Х.И.И., ЕГН **********,*** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.З., ул. ***, представлявано от Р.Р., чрез адв. С., с адрес: ***,
сумата 1410 лв., /хиляда четиристотин и десет лева/, представляваща направените в заповедното, първоинстанционното
и в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..…..
ЧЛЕНОВЕ:1……………………..
2……………………..
.