№ 6
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506676 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 04.02.2021
г., поправено с решение от 15.04.2021 г., по гр.д. №27789/2019 г. на Софийския районен съд,
165 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу О.А.Г. и Е.А. Т.
установителни искове с правно основание чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.153
ал.1 ЗЕ вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за сумата от по 1877,08 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия до топлоснабден имот в гр. София, ул. ******* за периода
01.05.2015 г. – 30.04.2018 г., сумата от по 223,37 лв., представляваща лихва за забава за
периода 15.09.2016 г. – 21.11.2018 г., сумата от по 41,79 лв., представляваща цена за
услугата „дялово разпределение“ за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г., и сумата от по 7,03
лв., представляваща лихва за забава за периода 30.11.2015 г. – 21.11.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №76120/2018 г. по описа на СРС,
165 състав.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при
нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че наследодателят на ответниците не е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди
през процесния период. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени решението и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемите О.А.Г. и Е.А. Т. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и молят първоинстанцинното решение да бъде потвърдено. Не претендират разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
1
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка,
поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите.
По делото е представен нот. акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане №190, т.ІІІ, н.д. №457/21.01.1993 г., от който е видно, че
наследодателя на ответниците М. С.Ж. е прехвърлила процесния топлоснабден имот, като са
е запазила правото на ползване на апартамента до края на живота си.
По делото е представена молба-декларация от собственика на процесния апартамент
до ищцовото дружество от 04.10.2001 г. за откриване на партида за имота.
По въпроса кой правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабдения имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение – собственикът, респ.
носителят на ограниченото вещно право, или титулярът на облигационното право на
ползване, е прието ТР №2/2017 г. на ОСГК на ВКС, според което собствениците, респ.
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
2
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената и. От
събраните по делото доказателства се установи, че е сключен такъв договор за продажба на
ТЕ със собственика на имота, поради което ползвателят М. С.Ж. не е пасивно легитимирана
да отговоря за задълженията за заплащане на ТЕ за имота през процесния период, респ.
наследниците и – двамата ответници, също.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези
на първоинстанционния съд, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20033613 от 04.02.2021 г., поправено с
решение №20096627 от 15.04.2021 г., постановено по гр.д. №27789/2019 г. по описа на СРС,
ГО, 165 състав.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3