РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300501264 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№2119/13.05.2021г. депозирана от „Метал
Комерс“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пазарджик, ул.
„Георги Герасимов“ № 5, ет. 1, представлявано от управителя К. К., чрез процесуалния му
представител адв. М.М. против Решение №260701/08.03.2021г. постановено по гр.д.
№4735/2020г. по описа на ПРС , шестнадесети гр.с., с което се ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ищеца Главен публичен изпълнител при ТД на НАП-
Пловдив, договор за покупко- продажба от 12.12.2018 г. на МСП- влекач марка „Ивеко“,
модел „Стралис АС 440 С 46 ТП“, с рег. № *** и нов рег. № ***, рама *** и двигател № ***,
сключен пред нотариус Юлия Ваклинова, рег. № 436, извършен от „Макстрей” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Кричим, ул. „Александър
Стамболийски” № 23, представлявано от управителя Сава Георгиев Кацаров, в полза на
„Метал Комерс“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пазарджик, ул. „Георги Герасимов“ № 5, ет. 1, представлявано от управителите К. К. и Р. Х..
С постановеният съдебен акт е осъден „Макстрей” ЕООД, ЕИК: *********, и „Метал
Комерс“ ООД, ЕИК: *********, да заплатят на Главен публичен изпълнител при ТД на
НАП- Пловдив, направените по делото разноски, както следва: такси пред ЧСИ във връзка с
допуснатото обезпечение на иска в размер на 66 (шестдесет и шест) лева и юрисконсултско
1
възнаграждение, определено от съда в размер на 100 (сто) лева; а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Районен съд- Пловдив сумата от 50 (петдесет) лева,
представляваща държавна такса по настоящото производство, както и сумата от 180 (сто и
осемдесет) лева- депозит за вещо лице по приетата съдебно- автотехническа експертиза..
Решението се обжалва като неправилно, необосновано, постановено при неправилно
тълкуване на събраните доказателства, в нарушение на материалния закон. Моли се
настоящата инстанция да отмени първоинстанционният акт, като вместо това постанови
друг, с който да отхвърли предявеният иск като неоснователен. Претендират се разноски,
които пред въззивната инстанция се изразяват в заплатена държавна такса.
Въззиваемата страна Главен Публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД
на НАП- Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. А. оспорва жалбата като
неоснователна. Моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и
законосъобразен по съображения подробно изложени в отговора. Претендират се разноски,
съгласно представения списък с направени такива.
Въззиваемата страна „Макстрей” ЕООД, ЕИК: ********* не взема становище по
жалбата.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да
обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск от Главен публичен изпълнител при ТД
на НАП- Пловдив, против „Макстрей” ЕООД, ЕИК: ********* и „Метал Комерс“ ООД,
ЕИК: ********* за обявяване за недействителен договор за покупко- продажба от
12.12.2018 г. на МСП- влекач марка „Ивеко“, модел „Стралис АС 440 С 46 ТП“, с рег. № ***
и нов рег. № ***, рама *** и двигател № ***, сключен пред нотариус Юлия Ваклинова, рег.
№ 436. Ищецът твърди, че първият ответник бил длъжник по изпълнително дело,
образувано за принудително събиране на публични вземания в общ размер на 64 975, 75
лева по ревизионен акт № Р-16001618004811-091-001/ 19.03.2019 г. Образувано било и
ревизионно производство, по което след извършено проучване на длъжника се установило,
че същият е отчуждил в полза на втория ответник в хода на процеса МПС, предмет на
настоящия спор. Твърди се, че длъжникът няма друго имущество, нито банкови сметки, а
дружеството от повече от година е преустановило дейността си. Навежда твърдения, че
продажбата е недействителна спрямо Държавата, на основание на чл. 216 от ДОПК. Отделно
от това продажната цена е силно занижена от действителната пазарна стойност, доколкото
продажбата е извършена на застрахователната стойност от 600 лева, а справка за подобни
влекачи показала, че стойността му е поне трикратно по- висока. Твърди се, че с извършване
2
на отчуждителната сделка, се препятства възможността имуществото на дружеството да
послужи за обезпечение на вземанията по изпълнителното дело, поради което се иска от
съда да обяви сделката за недействителна по отношение на Държавата.
Ответникът „Макстрей” ЕООД не взема становище по иска.
Ответникът „Метал Комерс“ ООД оспорва иска като неоснователен, навежда
твърдения, че към момента на сключване на сделката влекачът бил технически негоден за
извършване на транспорт и затова стойността му била ниска. Лошото техническо състояние
на влекачът наложило извършването на множество ремонти и подмяна на части, за да бъде
приведен същият в изправност.
Първоинстанционният съд е приел, иска за основателен, доколкото са налице
предвидените от законодателя предпоставки за уважаването му. Посочил е, че е установено
по безспорен начин, че първият ответник има качеството на длъжник, като спрямо него е
било образувано изпълнително производство от НАП за принудително събиране на
публични задължения, издадени са заповеди за възлагане на ревизия, както и ревизионен
акт, надлежно връчени на представител на дружеството, наложени са били и обезпечителни
мерки. С получаване на заповедта за ревизия от управителя, ответникът се счита за
уведомен за предприетото спрямо него производство по проверка на данъчните му
задължения, като в случая това е станало на 10.09.2018 г., т.е. всички евентуални
отчуждителни действия след тази дата попадат в кръга на сделките, които могат да бъдат
атакувани от Държавата по съответния ред. На второ място е приел, че безспорно е била
извършена продажба от първия ответник, на втория, на процесното МПС, като сделката е
извършена по надлежния ред и в хода на ревизионното производство. Приел е, че
длъжникът е знаел, че спрямо него е висящо принудително изпълнение от Държавата, по
което с ревизионния акт са установени публични задължения и въпреки това е отчуждил
свое имущество, което би могло да послужи като обезпечение на задълженията му по
изпълнителното дело, отчитайки обстоятелството, че дружеството не разполага с
имущество, върху което да бъде насочено принудителното изпълнение. С оглед на тези
данни, първоинстанционният съд е направил извода, че ответникът е нанесъл вреда на
Държавата, която губи възможността да погаси дори и част от установените публични
задължения на дружеството, защото то не притежава имущество, от което взискателят да се
удовлетвори, а единственото такова е било прехвърлено.Не на последно място съдът е
посочил, че стойността по сделката е значително занижена, поради което даденото по
сделката (прехвърленото ПМС) значително надвишава по стойност полученото по
продажбата (цената).
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си
по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и
допустимо.
3
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението в обжалваната част, единствено по изложените
във възззивната жалба доводи.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът
постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция. След
преценката им, настоящият съдебен състав изцяло споделя направените от
първоинстанционният съд правни изводи, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 216 ал. 1 т. 2 ДОПК - недействителни по отношение
на Държавата са сключените след датата установяване на публичното задължение,
съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията
са установени публични задължения, възмездни сделки с имуществени права на длъжника,
при които даденото значително надхвърля по стойност полученото. За да бъде уважен този
иск, е необходимо да са налице следните предпоставки- да има длъжник, по отношение на
който да е установено публично задължение, да е извършена разпоредителна сделка, с която
да се прехвърлят имуществени права на занижена стойност и която да е извършена в хода на
ревизионното производство.
Установява се по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че са
налице всички предвидени от законодателя предпоставки на разпоредбата на чл.216 ал.1
т.2 ДОПК.
Няма спор, че със Заповед № Р-16001618004811-020-001/ 16.08.2018 г. е образувано
ревизионно производство по отношение на ответника „Макстрей” ЕООД, за корпоративен
данък и ДДС за периода 01.01.2016 г.- 31.12.2017 г., като ревизията е допълнена с две
последващи заповеди, съответно от 07.12.2018 г. и от 08.01.2019 г. По отношение
на ответника е издаден ревизионен акт № Р-16001618004811-091-
001/19.03.2019 г., за установени публични задължения в общ размер на 31 858, 34 лева и
лихви за просрочени в размер на 6 044 лева. Направено е искане за предварително
обезпечаване на задължения, издадено е постановление за налагане на обезпечение,
изпратени са запорни съобщения до банки и ЦРОЗ.
Безспорно е установено, че именно в хода на ревизионно производство, с договор за
продажба на МПС от 12.12.2018 г., с нотариална заверка на подписите, „Макстрей” ЕООД,
длъжник по образуваното изпълнително производство на НАП за принудително събиране
на публични задължения, продава на „Метал Комерс“ ООД, влекач марка „Ивеко“, модел
„Стралис АС 440 С 46 ТП“, с рег. № ***, за сумата от 600 лева.
Съгласно заключението на допусната и приета пред първата инстанция съдебно-
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.С. М., която съдът кредитира
като обективна и компетентно изготвена - пазарната стойност на влекача, ако е бил
технически изправен и годен за експлоатация е 10 387 лева. Ако е технически неизправен,
4
негоден за безопасна експлоатация и с повреди описани от свидетелите, то неговата пазарна
стойност е 2 130 лева. В съдебно заседание проведено на 16.02.2021г., вещото лице инж.М.
е допълнило, че не са му били предоставени фактури за части, за консумативи, за труд и
др. във връзка с направените твърдения за ремонт на влекача. Вещото лице сочи, че
вероятно ремонта на автомобила е бил извършван с части втора употреба свалени от други
камиони, а трудът не е заплащан, тъй като е извършван от хора, които работят в ответното
дружество. Инж.М. посочва, че при извършения от него оглед на влекача, същият
изглеждал без външни проблеми, но само технически преглед можел да установи
действителното му състояние.
Спорът по делото се свежда до това дали са прехвърлени с процесната сделка
имуществени права на занижена стойност. В тази връзка следва да бъде отбелязано, както
правилно е посочил първоинстанционният съд, че дори и вещта по договора да е била в
толкова лошо техническо състояние, което позволява единствено разкомплектоването й в
какавто смисъл са събраните по делото гласни доказателства, то пак се установява
значително несъответствие между дадено и получено от длъжника по сделката. Това
обстоятелство само по себе си обосновава извода, че Държавата търпи щета, доколкото
„Макстрей” ЕООД е отчуждил своя собственост на занижена стойност и така е
възпрепятствал възможността за принудително изпълнение върху това имущество, като е
приел за него ниска цена, която не може да покрие дълга му.
Гореизложеното обосновава извода, че ответникът е нанесъл вреда на Държавата с
атакуваната сделка, поради което същата следва да се обяви за относително недействителна
по отношение на Държавата за прехвърленото от длъжника „Макстрей” ЕООД МПС,
предмет на договора за продажба от 12.12.2018.
Първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи,
поради което обжалвания акт следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна
оставена без уважение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна Главен публичен изпълнител при
ТД на НАП- Пловдив, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсулско
възнаграждение, които като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, и
депозирания писмен отговор, определя в размер на 300лв.
Мотивиран от гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260701/08.03.2021г. постановено по гр.д.
№4735/2020г. по описа на ПРС , шестнадесети гр.с.
ОСЪЖДА „Метал Комерс“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пазарджик, ул. „Георги Герасимов“ № 5, ет. 1, представлявано от
управителите К. К. и Р. Х., ДА ЗАПЛАТИ НА на Главен публичен изпълнител при ТД на
НАП- Пловдив направени по делото разноски в размер на 300лв/ триста лева/
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6