РЕШЕНИЕ
№ 634
гр. Пловдив, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20255300500684 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 9072/11.03.2025г. от Община Карлово, ЕИК ***,
представлявана от кмета Е. К. против решение № 20/13.01.2025г., постановено по гр. д. №
2300 по описа за 2023г. на Районен съд Карлово, III гр. с., с което се признава за установено
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Община Карлово, ЕИК ***, че С. Г. С.,
ЕГН **********, П. И. С., ЕГН **********, Н. Г. И., ЕГН **********, Д. К. Д., ЕГН
********** и Ю. К. И., ЕГН **********, са собственици на основание продажба и
наследство на следния недвижим имот: частта от дворно място, цялото с площ от 2290 кв.
м., находящо се в с. С., Община Карлово, област Пловдив, при съседи по документ за
собственост: наследници на Я. А. М., А. Г. А., Г. Х. З. и улица, съставляващо по ЗРП на
същото село, одобрен със заповед № 400/1960г., имот пл. № 133 и за него е отреден парцел
XXVII в квартал 12, с площ от 1190 кв. м., която част е с площ от 1100 кв. м. и понастоящем
е заснета като самостоятелен поземлен имот с идентификатор ** по КККР на село С.,
Община Карлово, Област Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-640/09.09.2019г. на изп.
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от
12.10.2023г., адрес на поземления имот: село С. местност „***“, площ: 1106 кв. м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 9, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 6723***, 672***,
1
6723**, 6723**, 6723**.Осъжда на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Карлово да
заплати на С. Г. С., П. И. С., Н. Г. И., Д. К. Д. и Ю. К. И., деловодни разноски в общ размер
от 2270 лева.
С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Поддържа се
възражение, че към момента на предявяване на иска и към настоящия момент, не е изтекъл
срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС за придобиване по давност на имот частна общинска
собственост, поради което ищците не могат да се легитимират като собственици.Освен това
процесният имот бил общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по
подробно изложени съображения, а приложеното писмо на ОСЗ Карлово съдържало
противоречива информация.Оспорва се извода на решаващия съд, че правото на собственост
на ищците върху имота, придобито по силата на наследство и правна сделка и правото на
собственост на праводателя им, придобито по силата на давностно владение и наследство, е
установено по несъмнен начин и ответната страна нито го опровергава, нито установява
свое насрещно право на собственост.Моли се за отмяна на обжалваното решение, вместо
което да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен.Претендират се разноски
за двете съдебни инстанции.
С отговора на въззивната жалба се оспорва същата с искане да се остави без уважение
като неоснователна.Въззиваемите считат, че ответната страна не доказва при условията на
пълно обратно доказване, че техните праводатели не са били собственици на процесния
имот, за който е издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, а от
друга страна представеният АЧОС № 6249/01.11.2018г. не правел общината собственик на
имота, тъй като същият не представлявал земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.Моли се решението
на районния съд като правилно да бъде потвърдено.Претендират се разноски за въззивната
инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
В исковата молба е формулирано искане за приемане за установено по отношение на
ответната община, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 6723** по
КККР на с. С., Община Карлово, Област Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-
640/09.09.2019г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 12.10.2023г., адрес на поземления имот: с. С., местност „***“, с площ
1106 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: 9, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***,
съседи: 67235** 6723** 6723**, 6723**, 6723**.
2
Твърденията на ищците в обстоятелствената част са, че с нот. акт № 124, том I, дело №
282/08.03.1996г. на КРС съпрузите Г. М. Г. и Ц. Г. Г., били признати за собственици по
давностно владение и наследство на недвижим имот, а именно: дворно място с площ от 2290
кв. м., находящо се в с. С., Община Карлово, Област Пловдив, при съседи: наследници на Я.
А. М., А. Г. А., Ц. А. М., Г. Х. З.и улица, който имот по ЗРП на същото село има пл. № 133 и
за него е отреден парцел ХХVII в кв. 12, с площ от 1190 кв. м., в който са построени
жилищна и стопански сгради, а останалата част от имота с площ от 1100 кв. м. се намира
извън регулация, което било отразено и на приложената скица № 2/12.01.1996г., издадена от
Община Карлово.Двамата получили фактическата власт на имота от бащата на Г. М. Г. – М.
Г. и същата година построили жилищната сграда, а в последствие и стопанските
постройки.В частта, която е извън регулация, построили навес и пещ за печене на хляб,
изградена през 1982-83г. от Г. Г. с огнеопорни тухли и глина.В тази част на имота засадили
плодни дръвчета и лозе.Направили каменен дувар от суха зидария на границата между него
и другия двор, поради наличие на денивелация между двете части на дворното място.Цялото
дворно място от 2290 кв. м. оградили с мрежа и колове.От 1950 г. до снабдяването с нот. акт
през 1996г. само те владяли и ползвали имота, необезпокоявани от трети лица.С нот. акт №
60, том IV, дело № 1055/1996г. на КРС Г. М. Г. и Ц. Г. Г. продали на дъщерите си Н. Г. И. и С.
Г. С. по 1/3 ид. ч. от описания имот, целият с площ от 2290 кв. м., ведно с построените в него
жилищна сграда и стопански постройки, срещу задължението на купувачите да издържат и
гледат продавачите и им осигурят нормален живот, като последните си запазят пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху него.Към момента на сделката Н. Г. И. имала сключен
граждански брак с К. И. Ч., а С. Г. С. имала сключен граждански брак с П. И. С., поради
което прехвърлените ид. части от имота били придобити в режим на СИО.К. И. И. /Ч./
починал на **** и оставил за свои законни наследници ищците Н. Г. И. – преживяла
съпруга, Ю. К. И. – син и Д. К. Д. – дъщеря, като правата на първата били 4/18 ид. части от
целия имот, а на децата им по 1/18 ид. ч.От своя страна праводателите Г. М. Г. и Ц. Г. Г.
останали собственици на 1/3 ид. част или на 6/18 ид. части от имота.Г. Г. починал на ** и
оставил за наследници Ц. Г. – преживяла съпруга, Н. Г. И. – дъщеря и С. Г. С. – дъщеря.Ц. Г.
починала на ***, като след смъртта й двете й дъщери придобили по наследство всяка по
3/18 ид. ч. от имота.Понастоящем ищците владеели и ползвали целия имот с площ от 2290
кв. м., като същият представлявал дворно място.Частта извън регулация представлявала
поземлен имот с идентификатор ***, подробно описан по-горе.В началото на 2023г. решили
да продадат имота, като започнали да подготвят необходимите документи за това.При
снабдяването със скица установили, че частта от имота, която била извън регулацията на
селото, била записана като вид собственост – частна общинска на ОПФ Слатина, въз основа
на Акт за частна общинска собственост № 173, том 15, рег. № 4267, дело 3017/12.11.2018г. на
СлВ гр. Карлово.Първоначално подали заявление до Областна администрация на
Пловдивска област, на което им отговорили с писмо изх. № ДС-14-75#3/20.06.2023г., че ПИ с
идентификатор *** не е бил и към момента не е държавна собственост.Подали заявление до
Община Карлово с вх. № 94-00-3375/30.06.2023г. за деактуване на имота като общинска
собственост, на което им било отговорено с писмо № 94-00-3375/1 от 26.08.2022г. на кмета
3
на Община Карлово, че ПИ с идентификатор **** е земеделска земя по чл. 19, ал. 1 от
ЗСПЗЗ и фигурира в Приложение № 1, Раздел I на Протоколно решение № 2/23.07.2008г. за
земеделските земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ за землище с. Слатина, поради което им отказвали
деактуване.С искане вх. № 94-00-3901/05.07.2023г. отново поискали деактуване на имота, на
което получили отговор и от ОДЗ Пловдив изх. № РД-12-05-175-1/12.07.2023г., с който ги
уведомявали, че ПИ с идентификатор **** е общинска собственост на основание чл. 19, ал.
1 от ЗСПЗЗ, като същият е предаден на Община Карлово със Заповед № 529/30.07.2008г. на
Директора на ОДЗ Пловдив на основание чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ.Ищците твърдят, че и до
момента владеят процесния имот като наследници на Г. М. Г. и Ц. Г. Г..Дворното място, в
което имало построена стопанска постройка - навес и пещ, обслужващи жилището,
построено в другата част от дворното място, попадаща в регулацията на селото, имало
характер на селищен имот и никога не бил включван в блок на ТКЗС, ДЗС или други
образувани въз основа на тях селскостопански организации, нито бил причисляван към
държавния поземлен фонд, както и никога не бил отнеман юридически и фактически от
праводателите им, като същите не са били и член-кооператори в ТКЗС, поради което
запазили собствеността си върху спорната земя.Такава земя според ищците не подлежала на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за нея не съществувала забраната на чл. 86 от ЗС за
придобиването й по давност, доколкото върху нея не било установено право на
кооперативно земеползване и не била одържавена, неприложима била и разпоредбата на чл.
5, ал. 2 от ЗВСОНИ и същата не можело да бъде включена във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ, в
който влизали само земите, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но останали
незаявени в законните срокове.Поради това ищците твърдят, че Община Карлово без
наличие на правно основание е актувала процесния имот като частна общинска
собственост.Въз основа на искане на ищците до СГКК Пловдив и на основание чл. 53, ал. 2
от ЗКИР било извършено изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти за ПИ
с идентификатор *** и в същия като носители на правото на собственост били записани
праводателите им въз основа на нот. акт № 124, том 1, дело № 282/08.03.1996г. на Карловски
районен съд.Поради това между тях и ответната община бил налице спор за собственост,
като отказа да бъде деактуван имота като частна общинска собственост пораждал правния
интерес на ищците от предявяването на установителен иск за собственост.
С писмения отговор по чл. 131 от ГПК предявения иск е оспорен като
неоснователен.Направено е възражение, че собствеността на процесния земеделски имот не
е възстановена и давност не е започнала да тече.Оспорени са приложените от ищците
нотариални актове като нищожни с оглед установения мораториум относно теченето на
давностен срок за придобиване на имоти частна общинска собственост, като това
възражение се поддържа и във въззивното производство, както и възражението, че
процесният земеделски имот има характер на земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и Община Карлово се
легитимира като собственик на този имот с АЧОС № 6249/01.11.2018г.
В мотивите на обжалваното решение е прието, че ищците са установили правата си на
посочените от тях основания – покупко-продажба и наследствено правоприемство от
4
родителите на ищците С. С. и Н. И., а за ищците Н. И., Д. Д. и Ю. И. и по силата на
прекратена с техния наследодател К. И. СИО за първата и наследствено правоприемство за
тримата. Не са формирани изводи от решаващия съд обаче досежно правата на всеки от
ищците в собствеността на спорния имот на база твърденията в исковата молба и
ангажираните доказателства, както и относно основанията, на които всеки от тях е придобил
права в имота. Постановения диспозитив кореспондира с формулирания петитум в исковата
молба за признаване за установено по отношение на ответната община, че ищците са
собственици на основание продажба и наследство на процесния имот.
При тези данни настоящият състав намира, че районният съд е разгледал нередовна
искова молба, а решението е недопустимо, като постановено по ненадлежно предявен иск.
При положение, че в обстоятелствената част на исковата молба са изложени
обстоятелства, че всеки от ищците е придобил различен обем права в спорния имот, като по
отношение на всеки от тях са посочени съответните придобивни основания, то необходимо е
заявеният петитум да кореспондира с изложените обстоятелства, като размера на правата в
съсобствеността на всеки от тях да бъде посочен. Това е така, тъй като всеки от ищците има
интерес да претендира, че е собственик на спорния имот, до размера на придобитите от него
права. Такова разграничение на правата не е направено в петитума на исковата молба, не се
съдържа и в диспозитива на постановеното първоинстанционно решение, а не са формирани
и изводи в тази насока в мотивите на решението. По тези съображения настоящият състав
намира, че районният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, като тази нередовност
дори да беше санирана във въззивното производство, настоящата инстанция не би могла да
се произнесе за първи път по искане, съответващо на претендираните права от всеки от
ищците. Поради това и порока на първоинстанционното решение не може да бъде отстранен
в настоящето производство. Делото следва да се върне на районния съд за ново разглеждане,
след оставяне на исковата молба без движение за привеждане на петитума й в съответствие с
изложените обстоятелства и едва при произнасяне от районния съд по надлежно заявено
искане, ще може да бъде извършен инстанционен контрол на първоинстанционния акт по
същество.
Поради изложеното и съгласно задължителните указания в ТР № 1/2001г. на ОСГК на
ВКС, първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото
следва да бъде върнато на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК на същия съд за ново разглеждане
след отстраняване нередовностите на исковата молба.
Предвид изхода на делото и липсата на произнасяне по съществото на спора, разноски
в настоящето производство не следва да бъдат присъждани.Такива следва да бъдат
присъдени при новото разглеждане на спора по същество.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20 от 13.01.2025г. на Карловски районен съд, ІII гр. с.,
5
постановено по гр. д. № 2300 по описа за 2023г. на същия съд.
Връща делото на районен съд Карлово за разглеждане от друг съдебен състав при
съобразяване на указанията, обективирани в мотивите на настоящето решение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните -
при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6