№ /09.06.2021 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ
състав, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело
№1730 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото
производство е по реда на чл.248 от ГПК, приложим по изричното препращане на чл.144 от АПК.
С
молба с.д.№ 8334/04.06.2021г адв.Р.Д. – пълномощник на жалбоподателите А.К.А., М.Б.А.
и К.Б.А., е изложил, че в полза на заинтер.страна Р.Н. са присъдени общо
1 200лв. с издадените й 6 (шест) изпълнителни листи, всеки за сумата от по
200лв. – по два за всеки от жалбоподателите. Излагат становище, че дължат само
половината от тази сума: 200лв, присъдени с определение 2390/06.11.2020г по
делото, дължими от К.А., и други 400лв., присъдени с определение
№473/24.02.2021г, дължими от А.А. и М.А. по настоящото дело. Сочи се, че това
са всички 600лв, претендирани от пълномощника на Р.Н. – адв.И.К., като разноски
пред ВАС – София, и че не дължат останалите 600лв. Позовават се на
обстоятелството, че определение №1892/18.07.2019г по адм.д.№123/2019г на АС –
Варна, несъмнено следва да се счита за отменено с изричната отмяна на Решение
№1292/26.06.2019г по същото дело от ВАС-София, и понеже определението е
издадено на осн.чл.248 от ГПК именно за допълване на отмененото решение; а
правният ефект на отменителното решение на ВАС-София е такъв, че все едно
адм.д.№123/2019г изобщо не е било водено. Освен това сочат, че самият адв.К. е
заявил изрично в о.с.з. на 19.01.2021г по настоящото дело, че не претендира
разноски за него. В тази връзка са формулирани две алтернативни искания:
издадените три броя изпълнителни листи за по 200лв. – общо 600лв. по
адм.д.№123/2019 да бъдат обезсилени, или в полза на молителите да бъдат
издадени обратни изпълнителни листи за същите суми.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството
първоначално е било образувано като адм.д.№123/2019г
на АС – Варна, ХІV с-в, по жалба с пр.осн.чл.54 ал.6 вр.ал.4 от ЗКИР и чл.145
от АПК от А.К.А., М.Б.А. и К.Б.А. – тримата чрез пълномощника им адв.Р.Д. ***,
против Заповед №18-4239/28.05.2018г на Началника на СГКК- Варна, с която по
заявление на Р.Д.Н. са нанесени нови обекти в КККР. С решение №1292/26.06.2019г
жалбата е отхвърлена. С определение №1892/18.07.2019г (л.135) по реда на чл.248
от ГПК А., М. и К. Александрови са осъдени да заплатят на Р.Н. сторените от нея
разноски в производството в размер на 600лв. (л.89-90 по адм.д.№123/2019г).
С
решение №10258/27.07.2020г по адм.д.№10092/2019г на ВАС-София, ІІ отд.,
решението на АС-Варна по адм.д.№123/2019г е отменено и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания,
вкл. и за присъждане на разноски по реда на чл.226 ал.3 от АПК; доказателствата
за сторените от Р.Н. разноски в касационното производство са на л.21 по делото
на ВАС – София. Определението по чл.248 от ГПК изобщо не е било обжалвано и не
е било предмет на произнасяне от страна на ВАС-София, поради което е влязло в
законна сила на 03.08.2019г.
След
връщане на делото в АС – Варна по жалбата на А.
е образувано настоящото адм.д.№1730/20г на ХХVІ с-в. С определение
№2110/06.10.2020г (л.24-25) жалбата на К.А. е оставена без разглеждане като
просрочена, и производството по делото е прекратено в тази му част; а жалбата
на А. и М. Александрови е оставена без разглеждане само частично, като
производството по делото е прекратено и в съответните му части, а в останалите
е продължило. По изрична молба с.д.№12670/15.10.2020г (л.30) за допълване на
определението с присъждане на разноски от адв. К. – пълномощникът на Р.Н.,
препис от която е връчена за становище на адв.Р.Д., с определение
№2390/06.11.2020г съдът е осъдил Крадимир А. да заплати на Р.Н. разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по адм.д.№10092/2019г на ВАС – София
в размер на 200лв. Искането за повторно присъждане на разноски в размер на
200лв. по адм.д.№123/2019г на АС – Варна е оставено без разглеждане от съда с
аргумент влязлото в сила определение №1892/18.07.2019г по посоченото дело, с
което тази сума вече е присъдена в нейна полза. Преписи от определението са
връчени и на адв.К., и на адв.Д., които не са го обжалвали, и същото е в
законна сила от 21.11.2021г. И по двете определения по чл.248 от ГПК – по
първото и второто първоинстанционно производство, в полза на Р.Н. са издадени
два отделни изпълнителни листа против К.А., всеки за сумата 200лв., или общо
400лв.
С
определение №473/24.02.2021г настоящият съдебен състав е оставил без
разглеждане като процесуално недопустими поради липса на правен интерес жалбите
на А. К.а А. и М.Б.А. против Заповед №18-4239/28.05.2018г на Началника на
СГКК-Варна и в останалите им части. Със същото определение А. и М. А. са осъдени да заплатят на Р.Н. припадащите им се
части от разноските й в касационното производство по адм.д.№10092/2019г на ВАС
– София в размер на 400лв. Съдът се е произнесъл с този осъдителен диспозитив
по изричното искане на заинтер.Р.Н. за присъждане на разноски в нейна полза по
присъединеното адм.д.№123/2019г на АС – Варна (за което съдът е посочил, че те
вече са й присъдени с определението от 18.07.2019г по делото), и по
адм.д.№10092/2019г на ВАС-София. Прекратителното определение е връчено на
всички страни – на адв.Д. за жалбоподателките, на Началника на СГКК и на адв.К.
за заинтересованата страна, не е било обжалвано и е в законна сила от
16.03.2021г. За вземанията на Р.Н. срещу А.А. и М.А. по двете производства са
издадени четири отделни изпълнителни листа за по 200лв. всеки, с посочване на
съответните осъдителни съдебни актове.
При
горните констатации се налага категоричен извод, че постъпилата на 04.06.2021г
молба от жалбоподателите чрез адв.Р.Д. за изменение на влезлите в сила
определения, с които в полза на заинтер.Р.Н. са присъдени общо 1 200лв., е
депозирана дълго след изтичането на срока по чл.248 ал.1 от ГПК по отношение на
всяко от определения №1892/18.07.2019г, №2390/06.11.2020г и №473/24.02.2021г.,
след влизането им в сила и издаване на изпълнителни листи по тях. Изложеното
безалтернативно налага оставянето й без разглеждане.
Независимо
от горното следва да бъде посочено, че в кориците на делото са налице
неоспорени от жалбоподателите доказателства за платено от Р.Н. адвокатско
възнаграждение – 600лв. при първото разглеждане на производството от първата
инстанция по адм.д.№123/2019г; и 600лв. в касационното производство по
адм.д.№10092/2019г на ВАС-София, т.е. общо 1 200лв., колкото според
изложеното от молителите е общата сума, за която против тях са издадени
изпълнителни листи до момента. Предвид липсата на изрична отмяна на определение
№1892/18.07.2019г по адм.д.№123/2019г от касационната инстанция, несподеляемо е
твърдението на молителите, че то следва да се счита за отменено след отмяната
на решението от 26.06.2019г по същото дело – касае се за два отделни съдебни
акта, всеки от които подлежи на обжалване на самостоятелно основание и по
различен процесуален ред. Както вече беше посочено – определение
№1892/18.07.2019г по адм.д.№123/2019г на АС – Варна е влязъл в сила, стабилен
съдебен акт, който при това вече е и изпълнен. Липсва основание – каквото и самите
молители не са посочили – за обезсилване на издадените в полза на Р.Н.
изпълнителни листи, както и за издаване на обратни изпълнителни листи по
см.чл.422 ал.4 от ГПК. И в заключение – адв.К. действително заяви изрично в
открито съдебно заседание на 19.01.2021г пред този съдебен състав, че не
претендира разноски в производството по настоящото адм.д.№1730/20г, и такива не
са били присъждани на Р.Н.. Присъдените й разноски в общ размер на
1 200лв. за първата и за касационната инстанция й се дължат от
жалбоподателите в хипотезата на чл.143 ал.4 от АПК, независимо от изхода на
първото по ред първоинстанционно адм.д.№12382019г на АС – Варна.
Предвид
изложеното съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално
недопустима поради просрочие молбата на А.А., М.А. и К.А. с пр.осн.чл.248 от ГПК за изменение на влезлите в сила определения №1892/18.07.2019г по адм.д.№123/2019г на АС – Варна,
№2390/06.11.2020г и №473/24.02.2021г – двете по адм.д.№1730/20г на АС – Варна,
за обезсилване на издадените в полза на Р.Д.Н. изпълнителни листи и за издаване
на обратни изпълнителни листи в тяхна полза.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд на РБ.
Преписи
от определението да се връчат на А., М. и К. А.
чрез адв.Р.Д., и на Р.Н. чрез адв.И.К.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: