Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 14192 по описа за 2018 година, прецени:
Предявени
са установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД за признаване за
установена нищожност на клаузи в договор за ипотечен кредит, и осъдителен иск с
правноп основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД за връщане на парична сума
размер на 103 477,24 лева, заплатена без основание.
Ищецът
К.Д.Д. излага, че е сключил с „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, прекратена чрез вливане в
ответника „У.Б.“ АД ***, договор за ипотечен кредит № 9400/0285 от 16.10.2006
г. С договора банката ответник предоставила на ищеца като кредитополучател
банков кредит в размер на 244 000 швейцарски франка (CHF). Ищецът се задължил да погаси
кредита до 05.10.2031 г. с 300 месечни вноски, дължими до 5-то календарно число
на всеки месец, както следва: първите 12 погасителни вноски по 1144 CHF като сбор от главница и лихва,
определена като фиксиран лихвен процент в размер на 2,9% на годишна база; и 287
погасителни вноски в размер към датата на сключване на кредита по 1593 CHF всяка, при „плаващ“ лихвен процент,
образуван от базовия лихвен процент на банката, намален с 0,366 процентни
пункта. Към датата на сключване на договора, БЛП на банката за шв. франк бил
6,62 %, а намален с 0,366 пункта бил 6,254 %. Уговорена била последна
изравнителна вноска на 05.10.2031 г. Кредитът бил усвоен от ищеца на 18.10.2006
г.
Ищецът
твърди, че договорът за ипотечен кредит съдържа нищожни клаузи, поради
неравноправност, обединени в две групи:
1. Клаузи,
свързани с формиране на възнаградителната лихва. Като нищожни ищецът сочи
клаузите на чл. 4 (1) изр. 3, изр. 4 и чл. 9 (2) изр. 1 от договора, относно
начина на формиране и промяна на лихвения процент по договора.
2.
Клаузи, свързани с валутния риск. Като нищожни ищецът сочи клаузите на чл. 8, чл.
10 алинеи 5,6,9,10 и 11 от договора, свързани с условията за погасяване на
кредита в различна валута, възможността за превалутиране по искане на
кредитополучателя или едностранно от банката на кредита и последиците от това.
За
да обоснове нищожност на клаузите за възнаградителна лихва, ищецът се позовава
на качеството си на потребител на финансова услуга по смисъла на Закона за
защита на потребителите, като излага следните основания за нищожност:
- клаузите
не били индивидуално уговорени, а изготвени предварително, без възможност за
потребителя на влияе върху съдържанието им;
-
клаузите за начина на формиране на вземането на банката за възнаградителна
лихва не били изразени по ясен и разбираем начин;
- клаузите
били неравноправни, в ущърб на потребителя и в разрез с изискванията на
добросъвестността, поради липса на възможност за информиране на потребителя за промените
на цените на доставената финансова услуга и отсъствие в договора на
методологията за промяна на лихвения процент.
За
да обоснове нищожност на клаузите за валутния риск, ищецът излага следните
доводи:
-
за неравноправност на клаузите, поради непредоставяне от банката кредитор при
сключването на договора на информация за икономическите последици от
отпускането на кредита в швейцарски франкове, свързани с промяна на обменния
курс на валутата, в която е отпуснат кредитът, спрямо законното платежно
средство;
-
неравноправност, изразяваща се в неравновесие между банката и потребителя, на
когото е възложен рискът от повишаване на обменния курс на валутата, в която е
договорен кредитът, без банката кредитор да носи риск от понижаване на обменния
курс, което може да компенсира с едностранно увеличение на лихвата;
-
неравнопоставеност, изразяваща се в превалутиране на погасителните вноски по обменен
курс, определен едностранно от банката кредитор.
Ищецът
твърди, че според първоначалния договор към дата 31.05.2018 г. следвало да
заплати 216 039 CHF, равностойни на 265 444,96 лева. В резултат на
неравноправните според ищеца клаузи в договора обаче, към същата дата ищецът
реално заплати сума в общ размер 237 867 CHF, равностойни на 268 922,20
лева. Според курс, който банката
едностранно определяла при всяко отделно плащане на длъжника. С горното ищецът
като длъжник по договора за кредит заплатил на банката в повече 103 477,24
лева.
Като
се основава на тези обстоятелства, ищецът прави следните искания до съда:
1. да признае за установено, че
клаузите на чл. 4 ал. 1 изр. 3 и 4, чл. 9 ал. 2 изр. 1, чл. 8 и чл. 10 ал. 5-6
и ал. 9-11 от договора са нищожни като неравноправни;
2. да осъди ответника „У.Б.“ АД ***
да му заплати сумата от 103 477,24 лева, заплатена според ищеца без
основание на банката, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът „У.Б.“ АД *** оспорва исковете. Оспорва
доводите на ищеца за неравноправие на договорни клаузи, като излага доводи в
тази насока. Твърди, че не било извършвано превалутиране на кредита от CHF
в друга валута. Оспорва
частично осъдителния иск с възражение за изтекла 3 годишна и при условията на
евентуалност 5 годишна погасителна давност.
Фактите
по делото.
Между
страните не се спори относно факта на сключения договор за ипотечен кредит №
9400/0285 от 16.10.2006 г. В отговора ответникът е направил изрично изявление,
че не оспорва уговорения първоначален размер на лихвата от 6,254 %. Съдържанието
на договора за ипотечен кредит се установява от приложеното към делото копие на
договора. В чл. 4 изречение 2 от договора е предвиден период от 12 месеца при
фиксиран лихвен процент, който според чл. 9 ал. 1 е в размер на 2,9 %. За
останалия период до погасяването на кредита в чл. 4 изр. 3 и 4 и чл. 9 ал. 2
изр. 1 от договора е предвиден променлив („плаващ“) лихвен процент, образуван
от базовия лихвен процент, намален с 0,366 %. В изр. 2 на същата алинея е
посочен базовия лихвен процент към датата на сключване на договора в размер на
6,62 %. От това следва, че уговореният лихвен процент при сключване на договора
е в размер на 6,25 %. В чл. 4 ал. 1 изр. 2 от договора е посочен размерът на
погасителната вноска при първоначалните условия на договора – 1593 CHF.
Размерът на дължимата сума за
периода 16.10.2006 г. – м. май 2018 г. , съгласно обменния курс на швейцарския
франк към датата на сключването на договора 16.10.2006 г. е определен в отговор
на четвърта задача на повторната съдебно-счетоводна експертиза. По четвърта
задача на експертизата, вещите лица са изложили два варианта на заключението.
При първия вариант е определен размерът на първоначалния дълг по курс на БНБ,
който бил приложен за осчетоводяването на вноските по кредита. При втория
вариант и определянето му по курс
„продава“ на банката кредитор. И в двата варианта, по задача, възложена от
ищеца, вещите лица са определили дължимата сума в левова равностойност, според
обменния курс за швейцарския франк към дата 16.10.2006 г., без при отговора на
тази задача да се отчете промяна в обменния курс за погасителния период. В
съответствие с горното, размерът на дължимата по договора за кредит сума по
първоначалните условия е била 216 039 CHF, от които 70 703,87 CHF
главница и
145 335,13 CHF договорна лихва. По курс „продава“ на банката кредитор към
дата 16.10.2006 г. (1 CHF = 1,23760 BGN), при даден втори вариант на отговора
на вещите лица, е определена левова равностойност на тази сума 267 369,87
лева.
Размерът на реално заплатената сума
за целия период от 06.11.2006 г. до 05.05.2018 г. е определен от вещите лица по
тройната съдебно-счетоводна експертиза в отговора на задача 5. И при отговора
на тази задача вещите лица са изложили два варианта на заключението. При първия
вариант е определен размерът на първоначалния дълг по курс на БНБ, който бил
приложен за осчетоводяването на вноските по кредита. При втория вариант и определянето му по курс „продава“ на
банката кредитор. Съдът приема за достоверен втория вариант. Курсът на БНБ
(първи вариант) е използван единствено за осчетоводяване на вноските по кредита
и не дава информация за постъпленията в банката кредитор от разликата в обменните
курсове „купува“ и „продава“ на банката, тъй като те са предмет на отделно
счетоводно отчитане. Затова вторият вариант представя вярната сума, която
длъжникът би заплатил при първоначално уговорените лихвени проценти и
първоначално действащия обменен курс „продава“ на банката кредитор за
швейцарския франк. В съответствие с горното и като се отчита промяната в
лихвения процент за погасителния период, размерът на реално заплатената сума в
швейцарски франкове за периода 06.11.2006 г. – 05.05.2018 г. е 238 599,06 CHF, от които 63 310 CHF
главница и 175 288,66 CHF възнаградителна лихва. В левова
равностойност по курс „продава“ на банката кредитор заплатената от длъжника
сума за периода е 376 600,96 лева. При определянето на сумата са взети
предвид както промяната на лихвения процент, така и промяната в обменния курс
на банката кредитор за швейцарския франк спрямо лева.
Искът
за нищожност на клаузите на договора за кредит.
Ищецът
е оспорил клаузите от договора за кредит, уреждащи изменението на възнаградителната
лихва и възможността и последиците от погасяване на кредита във валута,
различна от швейцарския франк.
Клаузите
за възнаградителната лихва.
Чл. 4 ал. 1 изр. 3
и 4 от договора.
„… Следващите 287 (двеста осемдесет и седем) погасителни
вноски, считано от 05.11.2007 г. до 05.09.2031 г. се формират от сбора от
главница плюс лихва, определена на базата на плаващ лихвен процент, съгласно
чл. 9 ал. 2 и към подписването на настоящия договор са в размер на 1593 CHF и една последна изравнителна вноска
на 05.10.2031 г. Актуализациите в базовите лихвени проценти на Банката се
отразяват в промяна размера на погасителната вноска съгласно т. 3.12.4“а“ от
Общите бизнес условия, за което кредитополучателят дава своето безусловно и
неотменяемо съгласие“.
Чл. 9 ал. 2 изр. 1
от договора.
„За останалия период след този, посочен в ал. 1, до
окончателното погасяване на кредита Кредитополучателят заплаща на Банката
лихва, определена на база променлив, в хода на изпълнение на договора, годишен
лихвен процент, образуван от Базовия лихвен процент на Банката, намален с 0,366
%...“.
Оспорените текстове предвиждат право
на банката кредитор едностранно да променя лихвения процент по договора за
кредит, чрез промяна на образуваща го величина, обозначена в договора като
базов лихвен процент. В договора за кредит не е описан начинът на формиране на
базовия лихвен процент, който е определящ за размера на лихвения процент по
кредита. Не са представени и доказателства и за предоставянето на такава
информация от банката на клиента при сключването на договора за кредит. С това
е допуснато нарушение на чл. 39
ал. 1 т. 1 от Закона за банките (отм.), който е бил в сила към датата на
сключване на договора, и според който при отпускането на кредити банката
задължително предоставя на клиента своите правила за делова дейност, които
съдържат данни за общите разходи по заема, вкл. и за лихвите, както и
обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят. Цитираната
разпоредба, освен че задължава банката кредитор да предостави информация за
начина на формиране и промяна на лихвения процент по кредита, изисква тази
промяна на бъде обвързана с обективни критерии. Базовият лихвен процент,
определян от страна на банката по правила, които не са установени по делото, не
е обективен критерий за определяне на лихвата по кредита. Поради това, клаузите
на чл. 4 ал. 1 изр. 3 и 4 и чл. 9 ал. 2 изр. 1 от договора, които предвиждат
право на банката кредитор едностранно да променя лихвения процент по кредита
въз основа на приет от банката базов лихвен процент, са нищожни поради
противоречие със закона.
При нищожност на цитираните правила
на договора за кредит, следва при определяне на дължимата от кредитополучателя
лихва по кредита, следва да се съобразят уговорения първоначален размер на
лихвата, съгласно чл. 9 ал. 1 –за първите 12 месеца, и ал. 2 изр. 1 – намалението
от 0,366 %, и изр. 2 за размера на БЛП при сключването на договора. Съгласно тези
правила, размерът на лихвения процент за целия период на кредита следва да бъде
6,254 %, или приблизително 6,25 %.
Клаузите
за валутния риск.
Оспорените клаузи от договора,
отнасящи се до валутния риск, са следните:
Чл. 8 „При ползване или погасяване на
кредита във валута , различна от тази, посочена в настоящия договор, за
арбитражиране се прилагат съответните курсове на Банката за деня“
…………………
Чл. 10 …
„(5) Кредитополучателят има право да
поиска Банката да превалутира представения му ипотечен кредит в швейцарски
франкове съответно в български лева или евро, като за услугата се съгласява да
заплати съответната комисионна, съгласно Тарифата на банката за физически лица.
Кредитополучателят изрично се съгласява с подписване на договора за кредит
Банката да превалутира заема в лева или евро по търговски курс купува на
Банката към датата на превалутирането и лихвени проценти съгласно действащ
бюлетин за физически лица на Банката за съответната валута и съответния вид
кредит.
(6) С подписване на настоящия договор
за кредит Кредитополучателят изрично се съгласява Банката да има право служебно
да превалутира заема в лева или евро по търговския й курс купува към датата на
превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия лихвен бюлетин за
физически лица на Банката за съответната валута. Правото за служебно
превалутиране възниква в полза на Банката единствено в случай, че средната
стойност на швейцарския франк към българския лев за текущото полугодие,
определена като усреднена стойност на ежедневните котировки на фиксинга на БНБ
за швейцарския франк за съответното полугодие се повиши с 20 % в сравнение със
съответната стойност на швейцарския франка към българския лев за полугодието,
през което е отпуснат кредита“.
………..
„(9)
Като превалутиране по смисъла на настоящия договор за кредит се определя
промяната на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при
което следва да се приложи действащият лихвен процент на Банката, съгласно
лихвения бюлетин за физически лица на новата валута за изчисляване на лихвата
по задължението.
(10)
Кредитополучателят декларира, че е запознат с обстоятелството, че промяната на
фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лева или евро (валутен
риск), както и превалутирането по смисъла на договора за кредит може да има за
последица повишаване на месечните погасителни вноски по кредита при
издължаването му в български лева в резултат на по-висок лихвен процент,
съгласно действащите лихви по Лихвения бюлетин на Банката за физически лица. В
тази връзка, напълно приема да носи за своя сметка валутния и лихвения риск,
свързан с промяната на фиксинга на БНБ или превалутирането, както и се
съгласява да поеме всички евентуални вреди (включително пропуснати ползи),
произтичащи от промяна на валутните курсове и лихвите след превалутиране на
кредита.
(11)
Кредитополучателят декларира, че при подписване на настоящия договор са му били
известни разпоредбите на чл. 10 ал. 5 – чл. 10 ал. 10 по-горе и че е напълно
запознат и разбира смисъла и последиците от същите разпоредби“.
Клаузата
на чл. 8 от договора предвижда отклонение от общата разпоредба на 64 ал. 1 от
ЗЗД и възможност за заплащане на погасителни вноски по кредита във валута,
различна от уговорената. Цитираната разпоредба на ЗЗД предвижда тази възможност
при съгласие на кредитора, каквото в случая е налице със сключването на
договора за кредит. Възможността за заплащане в различна валута следва и от
паричния характер на задължението и правото на свободно разплащане в различна
валута, предвидено в чл. 2 от Валутния закон. Но тъй като предмет на кредита е
парична сума в швейцарски франкове, когато плащането се извършва в различна
валута, банката кредитор преизчислява внесената в различна валута сума в швейцарски
франкове. С плащането в различна валута по същество се извършват две банкови
операции – обмяна на валутата, с която е платено, в швейцарски франкове, и
погасяване на съответната част от вземането. Първата от банковите операции е
практически „закупуване“ от кредитополучателя на парична сума в швейцарски
франкове. Поради това, за тази банкова операция следва да се приложи обменният
курс „продава“ на банката кредитор за съответния ден. Горното е в съответствие
с правото на банката да извършва сделки с чуждестранна валута, съгласно чл. 1
ал. 1 т. 7 от ТЗ и чл. 1 ал. 2 т. 2 и т. 11 б. „б“ от Закона за банките (отм.),
съответно чл. 2 т. 8 б. „б“ от Закона за кредитните институции. Поради
изложеното, прилагането на обменните курсове на банката за съответния ден при
погасяване на задължение по кредита във валута, различна от швейцарския франк
не противоречи на закона, и няма характер на неравноправна клауза. Чл. 8 от
договора не е нищожен.
Клаузите
на чл. 10 алинеи 5-6 предвиждат промяна по искане на кредитополучателя (ал. 5)
или по почин на банката (ал. 6) на валутата, в която се изчислява стойността на
задължението по кредита. За разлика от чл. 8 от договора, който предвижда приложението
на обменните курсове за съответния ден при заплащане ad hoc на погасителна вноска в различна
валута, с превалутирането се променя валутата, в която е дължимо цялото вземане
по договора за кредит. Според дефинитивната разпоредба на чл. 10 ал. 9 от
договора, това е съпроводено с промяна на действащия лихвен процент, като се прилага
лихвеният процент на банката за съответната валута.
Не е нищожна разпоредбата на чл. 10
ал. 9 от договора. Както беше отбелязано, тя има дефинитивен характер и
обяснява значението на понятието „превалутиране“ по смисъла на договора и
последиците от тази банкова операция.
Не са нищожни и клаузите на чл. 10
ал. 10 и ал. 11 от договора. С чл. 10 ал. 10 кредитополучателят е декларирал,
че е запознат с последиците от промяната на обменния курс на швейцарския франк
към българския лев или към евро, както и последиците от извършване на
превалутиране. В чл. 10 ал. 11 от договора кредитополучателят е декларирал, че
при подписване на договора са му били разяснени последиците на предходните
алинеи на същия член и че е напълно запознат и разбира техния смисъл. Цитираните
клаузи имат характера на изявления от кредитополучателя, че е запознат и
разбира съдържанието на договорните клаузи, поради което не са нищожни. Ако
кредитополучателят оспорва истинността на собствените си изявления,
обективирани в тези алинеи, е следвало да представи доказателства за това. Такива
доказателства не са представени.
Не е нищожна разпоредбата на чл. 10
ал. 5 от договора. Тя предвижда превалутиране на задължението от швейцарски
франкове в друга валута по искане на длъжника. Клаузата няма неравноправен
характер, защото не поставя длъжника в по-неизгодно положение – нейната
приложимост е в зависимост от неговата воля. Не е налице и друго противоречие
или зеабикаляне на закона или противоречие с добрите нрави. При превалутиране на
практика се променя лихвения процент по договора за кредит, като се прилага
лихвеният процент на съответната валута. Това условие не е нищожно, тъй като
промяната е по искане на кредитополучателя. Тъй като превалутирането е вид
банкова услуга, не противоречи на закона и предвиждането на заплащане на
комисионна на банката кредитор.
Няма основание за приемане и на
тезата на ищеца за неравноправност на клаузите относно валутния риск. На
клиента са били разяснени последиците от промяна в обменния курс на валутата, в
която е уговорен договорът за кредит, като изрично е декларирал в договора, че
е запознат с възможността от повишаване размера на погасителната вноска, когато
издължаването е в български лева. Рискът при отпускане на кредит във валута е
както за клиента при повишаването на обменния курс, така и за банката кредитор
при спадането на обменния курс на валутата. В тази връзка, не е допусната
неравноправност и с липсата на изрична уговорка, че банката носи риск от
понижаването на курса на франка, на каквото се позовава ищецът (ИМ стр. 8).
Такава разпоредба е излишна, защото понижаването на курса на франка автоматично
води до спадане разходите на длъжника по кредита, когато те се изплащат в
български лева.
Фактът на устойчивото покачване на
швейцарския франк за периода на погасяване, на който се позовава ищецът,
настъпва едва след 05.09.2008 г., почти две години след сключването на
договора. То тази дата е била налице стабилност (около 1,21), придружена от спад
(до 1,17) на обменния курс на швейцарската валута, съгласно фиксинга на БНБ
(ССЕ Приложение 4 л. 273). Практически невъзможно е даването на по-дългосрочна
прогноза за обменния курс на валутата, защото той зависи от многобройни и
променливи финансово-икономически фактори, засягащи както държавата, в чиято
валута е договорът, така и Европейския съюз, за чиято валута е фиксиран курсът
на българския лев. Следва да се отчете също, че повишаването на обменния курс
на швейцарския франк е било плавно и за продължителен период от време, като
единственото рязко покачване на курса е настъпило между 11.12.2014 г. и
16.01.2015 г. – от 1,63 до 1,90. След този период е била налице стабилност, а
след 05.05.2017 г. – спад в обменния курс на швейцарския франк.Тези съображения
дават основание на съда да приеме, че със сключване на договор за предоставяне
на кредит в швейцарска валута и по време на погасителния период не е допусната
недобросъвестност от страна на банката кредитор и банката – правоприемник,
която е ответник по делото.
Нищожна е разпоредбата на чл. 10 ал.
6 от договора, която предвижда служебно превалутиране от банката. Клаузата е
неравноправна, тъй като предвижда едностранна промяна от страна на банката
кредитор на задължението на кредитополучателя по договора, съпроводена с
едностранна промяна на лихвения процент. Горното е в противоречие и с чл. 20
ал. 2 от ЗЗД, допускащ изменение на договорите само по съгласие на страните.
Поради тези съображения, клаузата на чл. 10 ал. 6 от договора следва да бъде
обявена за нищожна.
Искът с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД.
Искът е за заплащане от ответника на
парична сума, за която ищецът твърди, че е платил в повече на основание нищожни
клаузи. Ответникът чрез процесуалния си представител в отговора е направил
възражение за частично погасяване на претеницята поради изтекла тригодишна, а
при условията на евентуалност петгодишна погасителна давност. Съдът намира, че
в случая следва да се приложи петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, тъй като вземането за неоснователно обогатяване не е вземане за
обезщетение от неизпълнен договор по смисъла на чл. 111 б. „б“ от ЗЗД. Поради
това, съдът намира, че вземането на ищеца за недължимо платени суми е погасено
по давност за периода до 25.10.2013 г. С оглед погасяването на вземанията по
давност преди тази дата, преценката за наличие на недължимо платени суми и
техния размер следва да се извърши за периода от 25.10.2013 г. до 05.05.2018 г.
Съдът прие, че са нищожни клаузите за
променлив лихвен процент по договора за кредит, но не е нищожна клаузата на чл.
8 от договора за приложимост на обменния курс на швейцарския франк към всяка от
падежните дати. Поради това, при преценката на размера на недължимо платените
суми в лева, следва да се вземат предвид дължимите при фиксиран лихвен процент от
6,25 % погасителни вноски в размер на 1593 CHF, в левовата им равностойност по курс
„продава“ за съответната падежна дата, която е 5-то число всеки месец според чл. 4 ал. 2 от договора.
Обменният курс на швейцарския франк
за падежните дати след 25.10.2013 г. е посочен от вещите лица в Приложение № 4
на тройната ССЕ (колона 8). По обменните курсове на швейцарския франк за
падежните дати следва да се определи левовата равностойност на погасителната
вноска от 1593 CHF за датите. Тъй като определянето на левовата равностойност
има характер на аритметична операция, за него не се изисква заключение на вещо
лице и може да бъде извършено от съда. Според данните за обменните курсове за
съответните дати съдът намери, че левовата равностойност на всяка от
погасителните вноски за периода от 05.11.2013 г. – първата падежна дата след
25.10.2013 г., до 05.05.2018 г. е, както следва:
|
Дата |
Курс |
Вноска
CHF |
Вноска
BGN |
|
5.11.2013 |
1,61960 |
1593,00 |
2580,02 |
|
5.12.2013 |
1,62310 |
1593,00 |
2585,60 |
|
5.1.2014 |
1,61610 |
1593,00 |
2574,45 |
|
5.2.2014 |
1,62640 |
1593,00 |
2590,86 |
|
5.3.2014 |
1,62960 |
1593,00 |
2595,95 |
|
5.4.2014 |
1,62930 |
1593,00 |
2595,47 |
|
5.5.2014 |
1,64330 |
1593,00 |
2617,78 |
|
5.6.2014 |
1,63500 |
1593,00 |
2604,56 |
|
5.7.2014 |
1,63360 |
1593,00 |
2602,32 |
|
5.8.2014 |
1,63740 |
1593,00 |
2608,38 |
|
5.9.2014 |
1,64650 |
1593,00 |
2622,87 |
|
5.10.2014 |
1,64670 |
1593,00 |
2623,19 |
|
5.11.2014 |
1,64980 |
1593,00 |
2628,13 |
|
5.12.2014 |
1,65690 |
1593,00 |
2639,44 |
|
16.1.2015 |
1,99020 |
1593,00 |
3170,39 |
|
5.2.2015 |
1,89390 |
1593,00 |
3016,98 |
|
9.3.3015 |
1,85850 |
1593,00 |
2960,59 |
|
5.4.2015 |
1,90490 |
1593,00 |
3034,51 |
|
5.5.2015 |
1,90640 |
1593,00 |
3036,90 |
|
5.6.2015 |
1,89680 |
1593,00 |
3021,60 |
|
30.6.2015 |
1,95800 |
1593,00 |
3119,09 |
|
5.8.2015 |
1,86820 |
1593,00 |
2976,04 |
|
5.9.2015 |
1,83660 |
1593,00 |
2925,70 |
|
5.10.2015 |
1,82080 |
1593,00 |
2900,53 |
|
5.11.2015 |
1,83360 |
1593,00 |
2920,92 |
|
30.11.2015 |
1,81920 |
1593,00 |
2897,99 |
|
30.12.2015 |
1,85320 |
1593,00 |
2952,15 |
|
4.2.2016 |
1,78920 |
1593,00 |
2850,20 |
|
5.3.2016 |
1,82950 |
1593,00 |
2914,39 |
|
5.4.2016 |
1,83050 |
1593,00 |
2915,99 |
|
5.5.2016 |
1,82360 |
1593,00 |
2904,99 |
|
5.6.2016 |
1,79210 |
1593,00 |
2854,82 |
|
5.7.2016 |
1,83950 |
1593,00 |
2930,32 |
|
5.8.2016 |
1,83010 |
1593,00 |
2915,35 |
|
5.9.2016 |
1,80940 |
1593,00 |
2882,37 |
|
5.10.2016 |
1,80950 |
1593,00 |
2882,53 |
|
5.11.2016 |
1,83510 |
1593,00 |
2923,31 |
|
5.12.2016 |
1,84110 |
1593,00 |
2932,87 |
|
5.1.2017 |
1,86070 |
1593,00 |
2964,10 |
|
5.2.2017 |
1,86250 |
1593,00 |
2966,96 |
|
5.3.2017 |
1,88920 |
1593,00 |
3009,50 |
|
7.4.2017 |
1,86330 |
1593,00 |
2968,24 |
|
5.5.2017 |
1,85250 |
1593,00 |
2951,03 |
|
5.6.2017 |
1,83510 |
1593,00 |
2923,31 |
|
5.7.2017 |
1,81750 |
1593,00 |
2895,28 |
|
5.8.2017 |
1,73420 |
1593,00 |
2762,58 |
|
5.9.2017 |
1,76250 |
1593,00 |
2807,66 |
|
5.10.2017 |
1,73760 |
1593,00 |
2768,00 |
|
5.11.2017 |
1,71910 |
1593,00 |
2738,53 |
|
5.12.2017 |
1,70660 |
1593,00 |
2718,61 |
|
5.1.2018 |
1,69410 |
1593,00 |
2698,70 |
|
5.2.2018 |
1,71310 |
1593,00 |
2728,97 |
|
5.3.2018 |
1,74430 |
1593,00 |
2778,67 |
|
5.4.2018 |
1,70530 |
1593,00 |
2716,54 |
|
5.5.2018 |
1,68360 |
1593,00 |
2681,97 |
|
Общо: |
155388,23 |
Общият размер в български лева на погасителните вноски,
съгласно приетите за валидни клаузи на договора за кредит за погасителния
период от 25.10.2013 г. до 05.05.2018 г. е 155 388,23 лева.
Действително
платените парични суми в български лева за същия погасителен период е
определена в отговора на задача 5 от тройната ССЕ. Съгласно заключението, за
периода от 25.10.2013 г. до 05.05.2018 г. размерът на погасените от длъжника суми
в български лева по курс „продава“ на банката кредитор за всяко отделно
погасяване е 169 392,06 лева (ССЕ стр. 12 вариант 2 л. 256).
Разликата
между действително платените суми и дължимите съгласно приетите за валидни
клаузи на договора за кредит е в размер на 14 003,23 лева.
Искът
с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД следва да се уважи до този
размер. Над този размер до пълния предявен размер от 103 477,24 лева искът
следва да се отхвърли.
Разноските по делото.
При
определяне на разноските съдът следва да вземе предвид уважената част на всеки
от исковете. Установителният иск за обявяване за нищожни на клаузи в договора
за кредит е уважен частично за три от общо осем оспорени клаузи, което е 37,5 %
уважена част от иска. Осъдителният иск е уважен в размер на 13,5 % от
предявения размер. Поради това, разноските в полза на ищеца следва да се
присъдят в размер на 51 % от направените разноски по делото. Според
представения списък на разноските и уважената част от исковете, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 2822,85 лева.
Ищецът
следва да заплати на ответника 49 % от направените по делото разноски, според
отхвърлената част от исковете, или сумата от 1754,20 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
Обявява за нищожни поради
противоречие с чл. 39 ал. 1 т. 1 от Закона за банките (отм.) и чл. 20а ал. 2 от ЗЗД следните части на договор за ипотечен кредит № 9400/0285 от 16.10.2006 г.,
сключен между „Е.В.Б.Б.Б.“ АД, с правоприемник „У.Б.“ АД ***, и К.Д.Д.:
Чл. 4 ал. 1 изр. 3 и 4 от договора:
„… Следващите 287 (двеста осемдесет и седем) погасителни
вноски, считано от 05.11.2007 г. до 05.09.2031 г. се формират от сбора от
главница плюс лихва, определена на базата на плаващ лихвен процент, съгласно
чл. 9 ал. 2 и към подписването на настоящия договор са в размер на 1593 CHF и една последна изравнителна вноска
на 05.10.2031 г. Актуализациите в базовите лихвени проценти на Банката се
отразяват в промяна размера на погасителната вноска съгласно т. 3.12.4“а“ от
Общите бизнес условия, за което кредитополучателят дава своето безусловно и
неотменяемо съгласие“.
в частта от изречение 3 след думата
„лихва“, словосъчетанието „… , определена на базата на плаващ
лихвен процент, съгласно чл. 9 ал. 2…“ и изречение 4.
Чл. 9 ал. 2 изр. 1 от договора:
„За останалия период след този, посочен в ал. 1, до окончателното
погасяване на кредита Кредитополучателят заплаща на Банката лихва, определена
на база променлив, в хода на изпълнение на договора, годишен лихвен процент,
образуван от Базовия лихвен процент на Банката, намален с 0,366 %...“.
Чл. 10 ал. 6 от договора:
(6) С
подписване на настоящия договор за кредит Кредитополучателят изрично се
съгласява Банката да има право служебно да превалутира заема в лева или евро по
търговския й курс купува към датата на превалутирането и лихвени проценти
съгласно действащия лихвен бюлетин за физически лица на Банката за съответната
валута. Правото за служебно превалутиране възниква в полза на Банката
единствено в случай, че средната стойност на швейцарския франк към българския
лев за текущото полугодие, определена като усреднена стойност на ежедневните
котировки на фиксинга на БНБ за швейцарския франк за съответното полугодие се
повиши с 20 % в сравнение със съответната стойност на швейцарския франка към
българския лев за полугодието, през което е отпуснат кредита“.
Отхвърля
предявения от К.Д.Д. срещу „У.Б.“ АД *** иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД в
останалата част.
Осъжда
„У.Б.“ АД *** да заплати на К.Д.Д. сумата от 14 003,23 лева (четиринадесет
хиляди и три лева и двадесет и три стотинки), левовата равностойност на
недължимо платени погасителни вноски за периода от 25.10.2013 г. до 05.05.2018
г. по договор за ипотечен кредит № 9400/0285 от 16.10.2006 г., видно със
законната лихва от 25.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърля предявения от К.Д.Д. срещу „У.Б.“
АД *** иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД над сумата от до пълния предявен размер от 14 003,23
лева до пълния предявен размер от 103 477,24 лева.
Осъжда „У.Б.“ АД *** да заплати на К.Д.Д.
разноски по делото в размер на 2822,85 лева.
Осъжда К.Д.Д. да заплати на „У.Б.“ АД
*** разноски по делото в размер на 1754,20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: